Българската футболна журналистика и фенски статии 2

Потребителски аватар
itsoVIII
Мнения: 17646
Регистриран на: 08 юни 2007, 22:48

Re: Българската футболна журналистика и фенски статии 2

Мнениеот itsoVIII » 10 яну 2008, 09:37

Ето ти ново "творение" на Жаклинчо.......( ама как се е развихрил да "твори"...)сега го чета:Изображение
Трансферите не са повод за доказване, спомените от славните победи са далеч по- важни
Сря, 2008-01-09 18:30
Има хора в тази страна които още живеят в сладката заблуда, че с манипулации, спекулации, изкривяване на факти могат да заличат от историята реално случили се събития. По тяхната логика не е важно това което пише в сайта на УЕФА, в многобройните статистически брошури, а това което е в техните болни от омраза към Левски мозъци.
Нов повод за тяхното винаги тревожно въображение са трансферите на така наречените заслужили футболисти на Левски -Топузаков, Йовов и Телкийски, които за символични суми бяха пуснати да изкарат някой лев в зенита на своята футболна кариера. По някаква странна логика се вменява задължението на Левски непременно да продаде своите звезди за милиони евро, с което да докаже че наистина е играл на четвъртфинал за купата на УЕФА и е станал първия участник на България в Шампионска лига. Ако играчите на Левски не заиграят в Барселона и Реал Мадрид зачертаваме победите над Оксер, Марсилия, Удинезе, Киево, Динамо Букурещ. Тях не ги е имало, защото обществото трябва да приеме че на „Герена" работят некъдърници и измамници, които единствено мислят как да съсипят българския футбол, като с всички средства пречат на евролегитимния футболен колос ЦСКА да стигне някога( но не сега) в пролетната фаза на евротурнир.
И на помощ идват някакви фриволни сравнения типично в стила на армейската философия, довела този клуб до жалко съществувание в последните 15-16 години, независимо от мощните финансови ресурси, които посткомунистическия икономически елит постоянно насочва безвъзмездно към Парка на свободата. Винаги съм твърдял, че това мислене е в основата на всички злини за ЦСКА. Липсата на широк мироглед у червените талибани, съсредоточаването на всички усилия по посока „Подуене" превърна ЦСКА в маргинално подобие на това, което някога беше този голям клуб.
Сега по конкретния казус. Първо Вальо Илиев отдавна го разкарват като панаирджийско чучело по села и паланки в Англия и въобще не е сигурно, че ще се стигне до трансфер в Норич. Второ, въобще не е сигурно, че ще бъдат платени 700 хиляди паунда по една проста причина. Вальо през миналата година много се дърпа при подписването на нов договор с ЦСКА и вероятно е фиксирал някаква по- приемлива клауза за раздяла с ЦСКА. Трето, дори и да бъдат взети тези пари, какво го топли това фенът. Нали един от най-обичаните футболисти на ЦСКА в последните години повече няма да е част от любимия отбор. Както се шегували футболистите на ЦСКА-поне ще имат сигурни заплати за пролетта!
Но най-важното е грубото манипулативно изместване на реалните футболни стойности. Телкийски, Йовов, Топузаков, Бардон напускат и тяхното място оттук нататък е само в аналите на синята слава. Момчетата постигнаха уникални успехи, изкараха милиони евро за клуба. Сега ги пускат срещу символични цени, защото те заработиха много повече от 700 хиляди паунда. Не във вид на трансфери, а във вид на пари от УЕФА. Какво направи по същото време Вальо Илиев. Симпатичното момче от Враца яде парите първо на Васил Божков, сега на Митал. Сигурно има- няма досега са похарчени по него към половин милион евро. Е, ами ЦСКА все нещо трябва да избие от похарчените пари. Левски какво да избива, той трябва да доплаща на Йовов, Телкийски, Топузаков, Бардон.
И още нещо. Не знам защо толкова напърчиха червен перчем талибаните само при едната новина, че полковник Данчев ( във в-к"Меридиан Мач" го посочиха като майор от запаса :qipae: ) завел Вальо Илиев в Англия. Защо не отвориха дума при трансферите на Гъргоров и Янев в големите френски клубове Гренобъл и Страсбург, които бяха като параметри сходни с тези на Йовов. Защо тогава не се пишеше за познатата в цял свят армейска марка. Ако съпоставим качествата на Бадема и Илиев, то Гъргоров би трябвало да е продаден за 5 милиона евро, а не за 125 хиляди.
Истината обаче е много по различна от интерпретациите. От източна Европа все по- трудно се правят трансфери на доказани футболисти. Мина времето, когато за Хаджи и Стоичков веднага се подписваха предварителни договори и питаха кога и как да донесем парите. Вече трудно продават всички, а резултатите в евротурнирите не са никакъв повод за подобряване на маркетинговата среда. Че нашите медии, пишат колко голям интерес има, как валят в офисите оферти, не означава абсолютно нищо. Интересът е нулев и мениджърите го знаят най-добре. Иначе хора с опита, интелекта и възможностите на Лъчо Танев и Емил Данчев отдавна щяха да са разработили нивата. И въобще не е въпросът в кой отбор е играл футболиста.
Не е толкова важно кой за какви пари отива някъде на гурбет, много по- важно е какви футболисти имаме в нашето първенство. С какви футболисти разполагат Левски и ЦСКА за играят привлекателен и успешен футбол. Момчетата, от които Левски сега се освобождава поне доказаха, че нещо могат да постигнат. Дали обаче тези, които идват или остават са способни на същото. Да не се окаже в близките 20-30 години „комичното" участие на Левски в Шампионска лига единствения светъл лъч въобще за българския футбол. По- близо съм до тази мрачна прогноза!

Жаклин Михайлов, Дон Балон.еu

Удебелил съм нарочно някои пасажи, за да се разграничава по-лесно реалността и фактите от лъжите на този хубостник....
ИзображениеИзображениеИзображениеИзображение
Изображение

Потребителски аватар
itsoVIII
Мнения: 17646
Регистриран на: 08 юни 2007, 22:48

Re: Българската футболна журналистика и фенски статии 2

Мнениеот itsoVIII » 10 яну 2008, 10:02

А ето какво мисли един фен-левскар за ставащото в Левски през януари...
Батков към Израел, Наско и Мъри към Кипър!
Пон, 2008-01-07 15:34
Трима от най-добрите футболисти на Левски бяха продадени. Христо Йовов отиде в Арис (Лимасол), а капитанът Топузаков и Мечо Телкийски тръгнаха към Апоел. Ясно е, че в трансферите на тримата има нещо гнило. Най-вече заради едно изказване на Ст. Стоилов: "Ако трябва, ще задържим Телкийски и Станислав Ангелов насила". В момента нито един от двамата не е на "Герена".
Аз лично не мога да разбера кое наложи продажбата на трима играчи с може би най-голямата заслуга за силното представяне в УЕФА и влизането в ШЛ. Нямам обяснение как изведнъж "бижутера", Топчо и Мечо станаха излишни. Опитите на Батков, Сираков и Стоилов да ни залъжат, че Левски дължи трансфери на тримата е просто наивно и глупаво. Още по-малко в последните в класиранията на Кипър и Израел. Доста недомлъвки се чуха и от самите играчи. Христо Йовов непрекъснато се опитваше да избяга от въпроса дали той е желаел този трансфер.
Стигаме и до най-големия проблем - ръководството на ПФК Левски АД. Започвам с Тодор Батков. Човекът с мустака наприказва куп глупости и до голяма степен най-вече с изказването си за Майк Райли очерни успехите на Левски. Батков не спря дотам, още едно култово изказване бе това, че Милан, Байерн и т.н. ще страдат в София.
Продължавам с отношението на "големия" юрист към Станислав Ангелов - приказките за нацизъм, лесничеи, три коза и обидите към Станислав Ангелов. Накрая се оказа, че май трите коза са най-слабите и ли въобще няма такива. Мнението ми се потвърди и от излъченото по Нова ТВ интервю с Батков. На въпроса какво става с този казус се оказа, че Батков дори не знае в кой съд се води делото. Върхът пък бяха смъртните заплахи от Дерипаска.

Наско Сираков

Сираков показа нагледно как може да се разправи с даден футболист. След като Илиян Стоянов гледаше видео, сега пък Емо Ангелов и Коприваров бяха пратени при юношите. Приказките на Сираков за година на свинята пък се обърнаха срещу него, първо защото в годината на свинята Левски спечели требъл, а пък ЦСКА се разтърсваше от проблем. Чест прави на Сираков, че спести мнения за Станислав Ангелов

Станимир Стоилов

От известно време Стоилов се надпреварва с Батков да говори глупости. Тонове обиди към Станислав Ангелов и някакви неща, които въобще не са верни - например, че Мъри е направил Ангелов от 25-а резерва национал и още много. Глупостите за ротационния принцип, който незнайно защо действаше само и единствено срещу Топузаков. Левски не е експериментално отборче и т.н.

Най-добрите трансфери в момента за Левски са Батков в Израел, Наско и Мъри в Кипър.

Само Левски завинаги!

Веселин Златаров
ИзображениеИзображениеИзображениеИзображение
Изображение

Потребителски аватар
itsoVIII
Мнения: 17646
Регистриран на: 08 юни 2007, 22:48

Re: Българската футболна журналистика и фенски статии 2

Мнениеот itsoVIII » 10 яну 2008, 10:39

Майко Мила...това ако някой ми го беше казал, че ГА, ЖМ и ЕД ще са на едно място в една редакция, нямаше да го повярвам, докато не го видях....На какво ли не са готови хората за пари? :qipbc: :qipbt: :qipao: :qipbk:
Нямате нужните права за да преглеждате прикачените към това мнение файлове.
ИзображениеИзображениеИзображениеИзображение
Изображение

Потребителски аватар
itsoVIII
Мнения: 17646
Регистриран на: 08 юни 2007, 22:48

Re: Българската футболна журналистика и фенски статии 2

Мнениеот itsoVIII » 10 яну 2008, 10:43

Дори когато губи – Левски печели
Автор: Ефрем Димитров
Посткомунистическият манталитет завладя държавата, бетонира ЦСКА на върха и превърна сините в поданици на царството на посредствеността

Застанали на прага на 2008 и в светлината на случилото се през 2007, изглежда удари и часът да оповестим навлизането на българския футбол в нова ера. Времето на Левски на върха на пирамидата приключи, за да се настани там изконният властелин на нашенския вариант на футбола – ЦСКА.
Годините на прехода измамно бяха излъчили сините за новия футболен хегемон в България, но се оказа, че това е моментен проблясък в хаоса на преподредбата на пъзела и закономерно в последните няколко месеца всичко си дойде на мястото. Дали процесът е в негативна или положителна насока – това е въпрос на гледна точка. Тъй като говорим за моята – комунизмът плавно еволюира в по-съвършен и перфиден вид и заедно със свитата си от символи и емблематични атрибути удобно се настани по върховете на държавата.
България в момента е по-комунистическа отвсякога – комунистически министър-председател, комунистически президент, а спортната гордост на столетницата – ЦСКА, е безалтернативен лидер в шампионата. Най-сериозният успех обаче бе записан с окончателната и повсеместна победа на посткомунистическия манталитет, изградил ценностната система на днешното общество. И което е по-важно – съществуването й му гарантира дълъг и пълноценен живот. Следователно и в частта, която нас ни интересува - многолетна хегемония за ЦСКА...
На практика посткомунистическият и армейският манталитет са абсолютно тъждествени понятия. Характеризират се с масовост и разпокъсаност, която се самоцензурира и по този начин осъществява върху себе си централизиран контрол. Тоест - пълен триумф на народовластието, а пред претъпканата му скърцаща каруца крачат шамани и заклинатели, които отговорят на възгласите на тълпата - Стойчо, Томов, Дучето. Пропагандира се тоталната безалтернативност на установеното статукво, убива се всякаква перспектива и опит за стратегия и поглед в бъдещето, тъй като те заплашват истинността на статуквото.
Всъщност съдбата на футболното синьо не можа да избяга от естествените процеси в страната и последва съдбата на класическото политическо синьо, свило се до ядро от десетина-петнадесет процента, след като едва през миналата декада се смяташе за вечен обществено-политически дискурс в двуполюсното противопоставяне.
Както и навсякъде другаде футболната политика на Левски не направи изключение и дефицитът на морално-волеви ресурс плюс недостигът на необходимите качества и манталитет се оказаха фатални за живота на дългосрочната стратегия, която бяха поставили пред себе си сините. Формално краят на модерната синя философия бе сложен след вечното дерби на 2 декември, когато посткомунистическият/армейският манталитет поиска главите на тандема Сираков-Стоилов.
На практика екзекуцията не се състоя, но оттук нататък е ясно, че Левски ще върви само надолу и вече е редови жител на българското футболно блато. Разбира се – процесите бяха по-дълбоки и червеите им разяждаха тялото на шампиона в течение на няколко месеца, в които постепенно изкристилизира, че анонсите за дългосрочна политика са само комсомолска пропаганда. Не се вложиха средства в морална инфраструктура, в резултат на което Бардон, Йовов, Телкийски и Топузаков бяха прогонени от клуба. Същинският акт на предаването пред посткомунистическия/армейския манталитет обаче се състоя в дните на успехи на Левски, които вътрешно настроиха три-четвърти от обществото срещу сините. Най-трудно е да останеш с някого в успеха му, на тази психологическа линия Левски стана жертва в тежката есен. Понеже у нас е познат обратният вариант – приятел в нужда се познава, ще приведа и автора на изнесената по-горе сентенция – Ницше.
Така Левски посрещна зимата, изоставен от доста псевдопривърженици, отблъснати точно от успеха. С нетърпение бе чакан моментът, в който сините ще се компрометират и ще се танцува назидателно върху трупа им. В крайна сметка Левски в лицето на Батков не устоя на натиска на посткомунистическия/ армейския манталитет и сините доброволно се превърнаха във васали в царството на ЦСКА, където се разпореждат антифутбола, крясъците, посредствеността, глъчката на тълпата и разбира се – тълпата.
Всъщност детайлите от пропадането на Левски са много и те ще изскачат и рефлектират върху клуба в следващите месеци. Ще проличи дисбалансът в отбора, но най-притеснителното е, че вече никой в клуба вече не вярва, че нещо зависи от него. Левски доброволно се превърна в поданик в царството на ЦСКА. Какво да се прави – посткомунистическият/армейският манталитет винаги се ориентира към изначалния си господар...
Развитието на събитията в последните няколко месеца затвърди това, което лично аз смятам отдавна. ЦСКА е по-резистентният, по-адаптивният и по-характерният за България клуб. Докато Левски следва своя автентична и различна логика, идеи и цели, ЦСКА е огледало на обществените процеси и се движи според тях, от своя страна те също го толерират и признават за съмишленик и верен авер. Досега червените се лутаха, търсеха позиции, драпаха и пълзяха, докато желаният от тях манталитет узряваше, за да подготви подходящата среда за тяхната по-дълга хегемония. Настъпи времето и за нея, след като последният Мохикан Левски на практика бе превзет отвътре.
В този смисъл спасението за Левски се крие именно в различната ценностна система на клуба. Футболът следва простите правила на любовта - предишната любов свършва с влюбването в по-красива и вълнуваща жена. Сега обаче вълненията сред сините ще се концентрирани в усилието да се устои на поредната вълна от морален геноцид, която ще заплашва да залее фатално клуба. Свитото ядро от левскари трябва да е наясно, че бъдещите им позитивни емоции няма да бъдат свързани с успехите, към които привикнаха в последните години, а с опозиционната и олимпийска мисия на честта и истинския футбол, проповядвани от любимия им отбор. Утехата е, че заради различността си Левски печели дори когато губи и така може би ще дочака пак своята Коледа на чудесата...
ИзображениеИзображениеИзображениеИзображение
Изображение

Потребителски аватар
itsoVIII
Мнения: 17646
Регистриран на: 08 юни 2007, 22:48

Re: Българската футболна журналистика и фенски статии 2

Мнениеот itsoVIII » 10 яну 2008, 10:46

Как дяволът дръпна Левски обратно в казана
Автор: Жаклин Михайлов
Последните две години наистина се оказват само един приказен сън

Ако бе изобретено колело на времето, в Левски с удоволствие биха върнали нещата седем месеца назад. Сините триумфираха с втора поредна титла, гарнирана с купа на страната и убедителни победи над всички силни съперници в първенството. Треньорът Станимир Стоилов бе калесан за временен треньор на националния отбор, където влезе в ролята на спасител на нацията с двете жизнено важни победи над Беларус. Въобще всичко около "Герена” цъфтеше и връзваше.
И така, какво трябваше да се направи в онези времена на пълно задоволство. Треньорът трябваше да си тръгне като герой, да отиде в националния отбор и да класира България за европейското първенство след победа над слабата Холандия в Амстердам. През лятото повечето от играчите трябваше да бъдат разпродадени или по-точно пуснати да си ходят срещу символичните 100 хиляди евро на човек. С младите и оставащите играчи плюс доста летни трансфери новият треньор, който и да беше той, щеще да тръгне по пътя на създаването на един нов Левски. Естествено претенциите към на практика новосформирания тим щяха да бъдат по-малки, организацията - по-добра, броженията - избегнати. Дори финансовите трудности щяха да бъдат преживяни, без да стават достояние на обществеността. С един по-малко преситен от успехи отбор Левски спокойно щеще да бие Тампере. За подобен съперник не трябва да играеш кой знае колко правилен футбол, а просто трябва да се хвърлиш яко. Естествено, Розенборг щеще да е непреодолима преграда, но кой ли пък би имал претенции да бъде победен този норвежки колос. Най-лошото, което можеше да се случи след това, е да се отпадне както ЦСКА срещу Тулуза. Но превърна ли се тази загуба в земетръсен трус в Борисовата градина? Отговорът е не - бе веднага забравена и тимът се съсредоточи върху успешните си игри в шампионата.
И какво се случва сега? Последните шест месеца за Левски се зачертават и започва да бъде изпълняван планът, който начертах малко по-горе. С една огромна забележка – треньорът е същият, възможността Левски да се освободи безболезнено от неговото присъствие бе пропиляна. Голямата въпросителна е какво подсказва, че той ще успее отново да направи нещо значимо с Левски и дали в следващите няколко месеца или година самият Стоилов няма да изпадне в положението на Телкийски, Йовов, Топузаков. И дали накрая няма и него да го изпращат през парадната врата за някой „голям” отбор, защото трябва да припечели нещо повече. Подобен вариант въобще не е изключен, защото заслугите на Мъри са абсолютно съпоставими с тези на споменатите заслужили национали, които си тръгнаха хем като герои, хем като ненужни парцали с огромната вина за четвъртото място, 13-те точки разлика с първия в класирането и повече от срамната загуба от Тампере. И резила срещу ЦСКА, разбира се!
Какво се оказва? В Левски съществува дефицит на далновидност, прозорливост и смелост да се вземат верните решения във вярното време. Че постигнатите резултати в предходните години са по-скоро плод на благоприятни фактори, отколкото на стабилна клубна политика. Допуска се прилагането на неограничен кредит на доверие, който има пагубни последици за развитието на клуба. Спекулира се с чувствата и емоциите на феновете, без да им се гарантира, че това, което се прави за отбора, е най-доброто и че няма да се стигне до ново ескалиране на трудностите.
Какво се получава? Последните две години наистина се оказват само един приказен сън с много щастливи мигове. Незабравими, но вече изсънувани. В Подуене са имали своите пет, десет или 15 минути слава, преди отново да се върнат на топло в казана с другите. Приказките, че Левски рязко е изпреварил вътрешната конкуренция като мислене, манталитет, организация вече изглеждат смехотворни бръщолевения. Подобна отчетлива разлика не може да се усети нито на терена, нито при решенията, нито в перспективите за развитие. Последните изглеждат и доста неясни.
Кой е виновен?! Никой - тези, които допуснаха Левски обратно да се завърне при обречените на вечно съществувание с дявола, са същите, които направиха приказката възможна. Явно за толкова са им били възможностите.
Бъдещето? В Левски правят рутинните неща при криза. Излъчват виновните, изгонват ги, привличат на кило нови играчи и очакват нещата да се случат. Само не ми е ясно без Бардон, Йовов, Телкийски (най-вече) кой въобще ще подава топката!?
ИзображениеИзображениеИзображениеИзображение
Изображение

Потребителски аватар
itsoVIII
Мнения: 17646
Регистриран на: 08 юни 2007, 22:48

Re: Българската футболна журналистика и фенски статии 2

Мнениеот itsoVIII » 10 яну 2008, 11:01

Мноооого мат'риал има, мноооооого....ИзображениеИзображениеай, че не съм свършил с четенето... :qipae: :qipae: :qipae:Ето ти един виц от днес...
- Баджанак, кога футболист на Левски ще заиграе в Англия?
- Когато в аматьорските дивизии позволят картотекирането на чужденци....
ИзображениеИзображениеИзображениеИзображение
Изображение

Потребителски аватар
itsoVIII
Мнения: 17646
Регистриран на: 08 юни 2007, 22:48

Re: Българската футболна журналистика и фенски статии 2

Мнениеот itsoVIII » 10 яну 2008, 11:23

:qipbj: :qipbj: :qipbj: Thank You, Bate! Виж моят коментар на едно инфо от гонг.бг - сложил съм го в препоръките.. :qipbj: :qipbj: :qipbj:
ИзображениеИзображениеИзображениеИзображение
Изображение

Потребителски аватар
Vute
Мнения: 7227
Регистриран на: 28 юли 2005, 12:48
Местоположение: София

Re: Българската футболна журналистика и фенски статии 2

Мнениеот Vute » 11 яну 2008, 11:26

http://donbalon.eu/news360.html

Изритват ЦСКА от Европа заради Пламен Марков
10 януари 2008 14:29
Автор: Иван Атанасов
ФИФА може да санкционира жестоко армейците заради неизплатени суми към бившия наставник на тима
ФИФА ще изхвърли ЦСКА от евротурнирите. Това заяви току-що мениджърът Георги Градев по по повод на изказванията на шефа на армейците Александър Томов относно делото, което бившият наставник на червените Пламен Марков заведе в Арбитражния спортен съд в Лозана. Както е известно, севлиевецът съди бившия си клуб, заради неизплатени заплати и премии при преждевременното прекратяване на договора му с ЦСКА.

Припомняме, че при представянето на Емил Гъргоров като ново попълнение на червените Томов заяви: „Виждам, че Пламен нещо е гузен. Ние му предложихме доста изгодни финансови условия, но той ги отхвърли. Няма одит в света, който да ми признае такива разходи за заплати, каквито иска Марков“.

Градев контраатакува и каза пред db, че президентът на 30-кратните шампиони е популист, като с думите си той цели да се хареса на червените фенове. „Редно е първо Томов да прочете трудовото законодателство в България, защото в противен случай просто става смешен“, заяви Градев. Агентът на новия национален селекционер не пожела да коментира изявленията на шефа на армейците за „три заплати и 90 000 лева, защото това били „пълни глупости“.

„Самият Пламен Марков е много обиден от изказванията на президента на ЦСКА и до няколко дни ще излезе с официална позиция пред медиите“, допълни Градев. В момента делото в Лозана тече и резултат ще има най-късно до лятото. Самото дело е от финансов характер и ако Пламен Марков го спечели, червените са длъжни да платаят дължимите пари, искани от него.

Ако това не стане, в 30-дневен срок след изтичането на решението на комисията в Лозана, ФИФА има правото автоматично да спре трансферите и картотеките в ЦСКА, както и директно да извади отбора от евротурнирите за определен срок.


Две неща правят впечатление.
1) Новият сайт на ДБ почва ударно с брейкинг нюз
2) На Ванката му е тясно в "Шоуто на Слави"
:lol: :lol: :lol:

А... и
3) Гледам ГА се е събрал с колектива - и той пише коментари за ДБ...
Изображение

Потребителски аватар
itsoVIII
Мнения: 17646
Регистриран на: 08 юни 2007, 22:48

Re: Българската футболна журналистика и фенски статии 2

Мнениеот itsoVIII » 11 яну 2008, 11:45

Те пускат кажи-речи през час.....Някъде трябва да съм "щракнал" целият екип....Явно, понеже печатно издание няма да се харчи, са решили да се съсредоточат само в Нета...Бие на очи злобата във всичките статии... :qipaq:
ИзображениеИзображениеИзображениеИзображение
Изображение

Потребителски аватар
itsoVIII
Мнения: 17646
Регистриран на: 08 юни 2007, 22:48

Re: Българската футболна журналистика и фенски статии 2

Мнениеот itsoVIII » 11 яну 2008, 12:15

Милионите Бербатови като екран
11 януари 2008 | 11:45
Акцентът върху умопомрачителните суми около евентуалния трансфер на футболиста Димитър Бербатов е поредният симптом за ниското самочувствие на хората в България. И същевременно класически пример за компенсаторна реакция: след като едно "наше момче" струва 30-40-50 милиона, значи и всички ние сме голяма работа. При това Бербатов предлага възможно най-неподходящия екран за масови идентификации, защото за разлика от повечето други футболни звезди и напук на масовия вкус той е интелигентен и чувствителен човек, интересува от изкуство, не се снима с полуголи певачки и умишлено стои настрана от псевдосветската шумотевица. Тези негови свойства едва ли възбуждат фантазията на масовия запалянко, но, виж, милионите му - да.
От всички опити да се капитализира масовият интерес към спорта, именно чисто капиталистическият сякаш се оказва най-успешен. Защото през ХХ век различни обществени системи са се изкушавали да манипулират населението чрез спорта като разбираем и общодостъпен комуникатор. Националсоциалистите в Германия и Сталин в Съветския съюз "извайват" чрез спорта човека на бъдещето - красив, силен, побеждаващ. По времето на студената война пък спортът е едно от полесраженията между двете системи - да си припомним само насрещните олимпийски бойкоти и нелепата политическа шумотевица около спортни успехи или провали. А в Северна Корея спортът и до днес е огледално отражение на режима: масово, дисциплинирано, до припадък се оказва съпротива на целия останал враждебен свят. Във всички тези казуси за пари или изобщо не става дума, или те са съвсем в периферията.
В пазарно-потребителските общества обаче спортът отдавна е само пари. И не са единствено трансферите. Телевизионните права за големите състезания също вече струват абсурдни суми, а рекламните договори на звездите и лъскавите обложки с техните ликове всекидневно произвеждат стокооборот за милиони. Редом с разните поп, рок и хип-хоп знаменитости и с международния джет-сет спортистите (тъкмо защото са увенчани със златен ореол) упражняват мощен магнетизъм върху масовата си публика, която хем им се възхищава, хем им завижда заради лимузините, заради едрогърдите красавици, златните ланци и всички останали атрибути на смехотворния лайфстайл.
Та така и хипотетичните милиони около Бербатов разпалиха въображението на съответната целева група в България. Дотам, че задъхани от национална гордост спортни репортери запресмятаха как "Митко" щял вече да се реди за 90 хиляди паунда седмично пред касата на "Уайт харт лейн". Вярно, представата, че в световния банков център Лондон футболните звезди все още се редят пред касата за заплати, е леко наивна. Но иначе всичко си е на мястото: и милионите, и отразената слава, и съмнителното самочувствие.

Александър Андреев е журналист, преводач и писател. Работи в българската редакция на "Дойче веле" в Бон. Автор е на книгите "Степени на свободата", "Заговорът на шпионите" и "Нови степени на свободата". Превел е на български книги от Райнер Мария Рилке, Якоб Васерман, Гюнтер Грас, Томас Бернхард, Фридрих Дюренмат.
Александър Андреев, "Дойче веле", специално за "Дневник"
ИзображениеИзображениеИзображениеИзображение
Изображение

Потребителски аватар
itsoVIII
Мнения: 17646
Регистриран на: 08 юни 2007, 22:48

Re: Българската футболна журналистика и фенски статии 2

Мнениеот itsoVIII » 11 яну 2008, 12:26

А това е интересно мнение на журналист, не гласувал за Анкетата "Футболист на годината":
Обяснение на вот
Чет, 2008-01-10 22:43
публикувано от http://www.sport1.bg

В правилника на жалката котерия, която наричаме Народно събрание, съществува една процедура, наречена "обяснение на вот". Без да търся паралел с битието на нашите избраници, искам да споделя защо съм един от 74-те журналисти, които не изпратиха попълнена анкета за "Футболист на България."
Простете, ако изглеждам сълзливо-лиричен, но аз се гордея с професията си и я вземам съвсем насериозно. Да си журналист не означава да препишеш две новини от Би Би Си, да отидеш с диктофонче на една пресконференция в Пресклуба и в края на месеца да си вземеш хонорара.
Трябва да вярваш във всяка дума, която излиза изпод пръстите ти, защото драскачите идват и си отиват, но написаното остава вечно и оформя както днешната реалност, така и рамката на идващите години.

В тази връзка гласуването за "Футболист на годината" не означава просто да драснеш първите три имена, които са ти дошли на акъла докато пийваш кафенце, пушиш цигарка и пощипваш някоя по-засукана репортерка.
Това е отговорност, която голяма част от "колегите", много от които трудно пишат дума с повече от шест букви без грешка и приемат за униформа на спортния журналист лъскавия анцуг, не осъзнават.
Нима бихте искали, не дай си боже, ако ви се наложи мозъчна операция, хирургът да разреже не тази артерия, която е запушена от хематом, а ей онази, другата, защото му е по-симпатична?
Нищо не ми пречеше да взема химикалката и да напиша Калин Щърков, Илиян Гаров и Благой Макенджиев в челната тройка - нямаше да е по-смешно от това да номинирам Даниел Боримиров, Георги Петков и Валери Домовчийски, както някои наистина са направили.
Далеч съм от мисълта, че авторите на подобен вот не осъзнават разликата между Бербатов и Боримиров, защото тя е като разликата между еврото и монголската тугрица, между "Бьоф Строганоф" и кебапче на автогарата на "Овча Купел", между Бийтълс и Д2.
Те просто не уважават нито професията си, нито българските футболисти, нито милионите почитатели на великата игра, нито... самите себе си. Това е причината в анкетата за "Футболист на годината" средняци като Гонзо и Кирил Ивков да имат по две първи места, а Петър Жеков и Димитър Якимов - нито едно. Затова не гласувах.

Кольо
ИзображениеИзображениеИзображениеИзображение
Изображение

Потребителски аватар
itsoVIII
Мнения: 17646
Регистриран на: 08 юни 2007, 22:48

Re: Българската футболна журналистика и фенски статии 2

Мнениеот itsoVIII » 11 яну 2008, 12:32

Това пък е отговор на горната статия:
Малко за журналистическото хулиганство
11.01.2008, публикувано от http://www.sportni.bg
Емилиян Онуфриев


Снощи имах удоволствието да прочета великолепен коментар по повод резултатите от анкетата "Футболист на годината" и по-точно на разпечатката с информацията за това, кой журналист как е гласувал. В нея авторът обясняваше защо не е дал гласа си за никой от българските футболисти и доста правилно според мен критикува отношението на колегите си към класацията.
Какво всъщност се случи? На първо място трябва да се отбележи, че всеки анкетиран им пълното право да посочи състезател, за който е убеден че заслужава точки и място сред най-добрите. Явно някой има повече информация за Башов, за Малкия Джангър, за друг. Чудесно.
Това което прави отвратително впечатление обаче е съмнително еднаквия вот в рамките на една редакция. Разбира се не е нужно да видим как са гласували примерно тези, които доскоро списваха в едно иначе популярно като име по света списание, за да разберем с болките на кой отбор (че и футболист май) стават и си лягат.
Примерите са много и се наблюдават в рамките на почти всеки колектив. Интересно стана обаче, когато се видя как са гласували от една популярна телевизия, където иначе се тупат в гърдите и се вживяват като Апостоли на феърплея. Търсят сензации, скандали, задават неудобни въпроси.
В град от Северозападна България вероятно много съжаляват, че нямат още поне двама футболисти от световна класа, тръгнали от там, та затова от немай къде са посочили още двама в челната тройка. И да не забравя - до там не е стигнала новината, че Павел Дочев отдавна не е активен футболист и че от 15 години няма нищо общо с Локомотив София.
Представителите на един претенциозен нов вестник, който наскоро даде своя дан в медийната война срещу ЦСКА пък имат абсолютно еднакви анкети. Интересно кой от кой е преписвал? Пак в регионална медия, толкова са бързали да определят Бербатов като най-добър нападател в А група, че са забравили да прочетат условието. Признавам обаче - екипът на Пирин много му отива. В град край Дунава също са с доста годинки назад с информацията за Бербо в частта за неговата клубна принадлежност.
Идва и момента с юнаците от ниските групи на Гърция. Избрани са пак от една редакция. Съмнявам се, че анкетираните смятат Иван Русев и Костадин Башов за достойни да играят дори в долната част на А група. Вероятно по-скоро иде реч за някакъв бойкот. В краен случай - за лоша шега.
Да се върнем към заглавието, което съм избрал за този материал. Както нееднократно е отбелязвано, в България футболни хулигани няма. Има обаче журналисти - хулигани и това се видя за пореден път след тази анкета. Интересно, колко хора осъзнават голямото влияние, което пишещите и говорещите за спорт (и в частност футбол) в страната могат да оказват на читателя или зрителя. Субективното е водещо в почти всеки коментар или телевизионна изява, но съчетано с подходящата фактология и категорична защита на тезата може да направи от всеки материал - шедьовър. Останалото е халтура, живуркане и почти сексуално удоволствие от това да се четат палави коментари след статиите.
Май са прави тези, които обвиняват една телевизия, че има сериозна вина за малкото публика по родните стадиони. Повтарям - мнението си е мнение, но фактът, че един играч присъства в анкетите единствено на нейните хора е притеснителен. Прави са и тези, които са на мнение че журналисти, основно с червени и сини пристрастия са в основата на напрежението по оста между двата български гранда. А има ли напрежение, има и проблеми, някои от които доста сериозни.
Хубаво хрумване е специална комисия към футболния съюз да определя квотите и самите медии, имащи честта да определят най-добрите български футболисти. Надявам се само тези резултати да я накарат да преосмисли на кого точно да праща анкетни карти и по колко броя от тях. Защото излагацията ще става все по-голяма.
Сега към коментара от снощи. Авторът е прав за себе си, като не е гласувал в една опорочена анкета. Но той и останалите трезвомислещи пера са единствените, които могат да се противопоставят на простотията в бранша. Ситуацията е като на избори. Не гласуваме, защото мислим че няма смисъл, но някак от само себе си намираме повод да ругаем тежкия си живот. А нямаме право, защото не сме казали НЕ (или ДА), когато са ни питали.
Затова приятелю, гласувай! Само така ще вземеш участие в битката с идиотията, заляла българския футбол.
ИзображениеИзображениеИзображениеИзображение
Изображение

Потребителски аватар
чорбарче
Мнения: 837
Регистриран на: 13 юни 2007, 16:41

Re: Българската футболна журналистика и фенски статии 2

Мнениеот чорбарче » 11 яну 2008, 12:55

Далеч съм от мисълта, че авторите на подобен вот не осъзнават разликата между Бербатов и Боримиров, защото тя е като разликата между еврото и монголската тугрица, между "Бьоф Строганоф" и кебапче на автогарата на "Овча Купел", между Бийтълс и Д2.

:qipag: :qipag: :qipag: :qipag: :qipag: :qipag: :qipag: :qipag: :qipag: :qipag: :qipag: :qipag: :qipag: :qipag: :qipag: :qipag: :qipag: :qipag: :qipag: :qipag: :qipag: :qipag:
ИзображениеИзображениеИзображениеИзображение

Потребителски аватар
Vute
Мнения: 7227
Регистриран на: 28 юли 2005, 12:48
Местоположение: София

Re: Българската футболна журналистика и фенски статии 2

Мнениеот Vute » 11 яну 2008, 12:57

Само не мога да разбера какво му е на кебапчето, та се хилиш така... :roll:
Изображение

Потребителски аватар
чорбарче
Мнения: 837
Регистриран на: 13 юни 2007, 16:41

Re: Българската футболна журналистика и фенски статии 2

Мнениеот чорбарче » 11 яну 2008, 13:05

Явно не си хапвал "Бьоф Строганоф",за това питаш :qipan:
ИзображениеИзображениеИзображениеИзображение


Върни се в “Архив”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 43 госта

cron