Една много сладка статия.
ЕДИН ДЕН ОТ ЖИВОТА НА... ТЕНИС СТАДИОНАОБИЧАЙТЕ ВСИЧКИ, ОСОБЕНО НАДАЛЧенай Оупън току-що започна. Дивия Кумар се опитва да подтисне бесния тенис фен у себе си и съобщава:
МЕЖДУ УДАРИТЕ: Спокойният Рафаел Надал и млади ловци на автографи с Карлос Моя
На стадион Нунгамбакам е горещ и слънчев ден и аз стоя само на няколко крачки от трикратния шампион на РГ и световен номер 2 Рафаел Надал, като с всички сили се мъча да не го зяпам. Той тренира на почти празния централен корт с яркосиня бандана, вързана като пиратска кърпа (за да подхожда на пиратските му панталони) и в главата си водя следния разговор:
Аз: (Лудата тенис фенка): О, боже, това е Надал! На живо! Точно пред мен!
Аз: (Журналистката по работа): Дръж се професионално, дръж се професионално.
Укротявам бясната фенка с известни усилия и гледам Надал още известно време, преди колебливо да вляза в зоната за играчите.
Група тенисисти току-що са пристигнали от Паркхотела в лъскав мерцедес и влизат, облечени в ярки шорти и джапанки, понесли сакове с ракети. Смеят се, бърборят, прозяват се, някои са със слушалки за айпод – ако не ги познавах, щях да помисля, че са на почивка.
Всъщност такова е в голяма степен настроението на стадиона сега, на обяд – на спокойна, непринудена дейност – само няколко часа преди първия мач за деня. Подобно на играчите, които загряват с лек джогинг или си прехвърлят топката в очакване на тренировка, стадионът също бавно се загрява за Фаза 1 през деня – мачовете, които започват на страничните кортове от 14 ч.
Мениджмънт на шоутоМлади доброволци – единадесетокласници и дванадесетокласници, студенти, колежани – стоят на гишето за обслужване на играчите, където тенисистите проверяват разписанията за тренировките им. А наблизо други от тях – общо около 16 – пълнят сакове за мача с топки и кърпи, които трябва да занесат на корта преди началото на всеки мач.
Срещу гишето Шивакумар Палани, вечното присъствие на Ченай Оупън от самото му начало преди 12 години, бавно работи с машината си за наплитане на ракети, докато тенисистите спират да си ги вземат от помощниците им. Наплитал средно по 30 ракети на ден, казва ми лаконично без да вдига поглед от бавно въртящата се ракета, а пръстите му не спират сръчно да насочват нишките.
Навън виждам голяма група суетящи се младежи със зелени тениски и шорти – 55-те подвачи на топки на турнира – на които д-р Нарсимхан, шеф на лайнсмените и подавачите, напомня задълженията (и най-вече да не включват мобилните си телефони). Не че е нужно да им ги напомня – повечето от тях са от персонала на стадиона или от местни тенис клубове и тренират още от началото на ноември.
Време за играТочно в 14 ч. доброволците, подавачите, лайнсмените и съдията са по местата си, мачовете на страничните кортове започват. Мачът на корт 2 е забавен е доста интересен – по времето, когато стигаме 2-2 в първия сет, един от руснаците два пъти е хвърлил ракетата си на корта от яд и веднъж е сритал топката в мрежата от разочарование.
Но слънцето вече е силно и имам чувството , че се пека на празните трибуни, затова решавам да се поразходя наоколо, като оставя темпераментния играч да си го изкарва на многострадалната ракета. Отвън виждам №19 Михаил Южни, който е дошъл да погледа мача, и за миг си казвам: “Божичко, това е Южни!” (но вече се контролирам по-добре.)
Стадионът започва да се пълни за втората фаза на деня – мачовете на централния корт от 17 ч. Сергиите за храна са подредени, на централния корт правят проби на камерата, микрофона и свързването, охраната е подсилена, разпоредителки с оранжеви фланелки се разпръсват навсякъде. Спокойната атмосфера на утринта се е изпарила, отстъпвайки място на повсеместна активност и изблици на раздразнение – сега вече преча на всички, докато се въртя наоколо и задавам въпроси.
Подобният на купа стадион с 5 300 места се пълни бавно, но стабилно и до втория мач вечерта, мач на двойки с любимците на публиката Надал и Багдатис в противоположни отбори, кипи от енергия.
Надал изглежда особено популярен след децата – въздухът е изпълнен с пронизителни и настоятелни писъци “Давай, Надал” и “Вамос, Рафа” – и ентусиазмът им е толкова заразителен, че едва се удържам да не закрещя с тях от ложата за пресата.
Навън разговарям с група млади и упорити ловци на автографи, които от 16,30 ч. събират подписи от играчите (вече минава 19 ч.). Всеки има тетрадка и драсканицата на всеки играч е грижливо надписана ( включително с четливото “Не знам” в някои случаи). Показвам им Южни, който току-що се е появил от зоната за играчите и усещам, че съм свършила работата си тук, когато те радостно се затичват към него.
Когато най-после късно вечерта решавам да си тръгна, стадионът още пулсира от живот. Но аз знам, че днешният ден беше само загрявка за това, което ще видим на полуфиналите и финалите тази седмица.
http://www.hindu.com/thehindu/mp/2008/0 ... 350100.htm