Мнениеот maryan unfaitful » 17 сеп 2007, 01:25
МОТИВИРА МЕ ЖЕЛАНИЕТО ДА СТИГНА ДО 600 ПОБЕДИ
Ричард Кабот, Палма
На 14 септември 2006 г. той осъществи поредното постижение в дългата си кариера. След триумфа си над Андрей Павел, Карлос Моя Ломпарт събра 500 победи – най-много от всички активни играчи от АТР. Само тенисисти като Агаси, Макенроу и Мустер са спечелили повече победи. Моя, който току-що се връща от Букурещ и вече е стегнал багажа за Виетнам и Индия, обяснява тази кръгла цифра с “...мравешки труд. Това е наградата за изминатия път.” Но вместо да лежи на лаврите си, майорканецът, който беше световен номер 1 през 1999, си е поставил за цел да постигне 600 победи.
В: 500 победи. Знаеше ли, че приближаваш това число?
К.М: Малко или много, от време на време поглеждаш колко мача си спечелил. Това беше число, която си бях набелязал да постигна. Число, което описва пътя ти, а не само 1,2 или три добри години. Малко хора са постигнали толкова много победи.
В: Ти си единственият активен играч, който има толкова много спечелени мачове. От онези, които са след теб, само Федерер би могъл да те надмине.
К.М: Федерер със сигурно ще ме надмине. Агаси и Макенроу бяха също изключителни играчи.
В: Вече цяло десетилетие си на върха...
К.М: Всички подобни рекорди, постигнати в продължение на много години, са резултат на дълга и постоянна кариера. Работиш като мравка за всяка една победа. Трябва да погледнеш хората, които са го постигнали, за да разбереш за какво става дума. Всички те са големи имена, най-великите тенисисти, които някога са играли. Много се гордея с този брой победи.
В: 500-та ти победа беше срещу Павел. А помниш ли първата?
К.М: Мисля, че беше в Опорто срещу унгарец през 1995 г.
В: Годината, през която спечели и първата си титла в Буенос Айрес.
К.М: Малко хора печелят още през първата година турнир от АТР. Помня някои неща от онази година, но най-вече, че играх на изключително високо ниво.
В: Припомни ли си кариерата си през последните дни?
К.М: Нямах много време. Бях в Букурещ, после заминах в Белгия да гледам Фед Къп, тъй като приятелката ми (Флавия) игра там. Пристигнах тук в понеделник, а във вторник заминавам за Виетнам. Така е в тениса, за добро или лошо. Нямаш много време да се наслаждаваш на победите си, но пък имаш шанса през следващата седмица да надживееш загубите си.
В: Най-скъпата победа за теб срещу САЩ на ДК ли е?
К.М: Несъмнено. Ако спечелиш турнир от ГШ или станеш №1, си по-известен, но емоционално да спечелиш ДК у дома, да спечелиш решаващата точка е върховното в тениса. Може да се сравни само с това да спечелиш световната купа по футбол.
В: Сигурно следващото забележително е победата ти на финала на РГ срещу Алекс Кореча?
К.М: Да, и това, че бях №1 в света.
В: А най-сладкото ти поражение беше в Австралия срещу Сампрас през 1997 г., нали?
К.М: Да, защото бях само на 20, това беше първото ми достигане до финал на турнир от ГШ и беше неизбежно да падна. За повечето от нас беше табу дори да споменаваме твърдите кортове. В този смисъл бях като пионер, нямах голям шанс на финала, тъй като играех срещу най-добрия тенисист за онова време. А Сампрас беше в разцвета си.
В: А коя загуба те боли най много – финала на Мастърс Къпс срещу Кореча?
К.М: Да. Това можеше да бъде кулминацията на още една прекрасна година. Заболя ме и заради начина, по който загубих. Бях спечелил мача... Но това е спортът. Беше ми много трудно да го преглътна.
В: Отразява ли се загубата на финал на турнир от ГШ отпечатък върху играчите?
К.М: За мое щастие беше краят на сезона и имах два месеца, за да презаредя батериите. Винаги съм понасял добре загубите. Въпросът не е, че свикваш с тях, всичко зависи от характера ти. Винаги съм осъзнавал, че това е спорт, игра, а истинските нещастия стават на други места.
В: Освен пораженията, сигурно най-лошият ти спомен е за проблемите с рамото ти, които дълго време те държаха настрани от турнирите.
К.М: Травмата е много по-лоша за спортиста, отколкото която и да е загуба, колкото и да е тежка. Не играх шест месеца и се върнах със съмнения дали ще бъда същият като преди. Все едно започвах нова кариера, от нулата, и не знаех какво ще стане. Не знаех дали ще продължа да бъда достатъчно конкурентен състезател, дали рамото ми ще удържи на игра на най-високо ниво. Но следващата година се върнах между топ десет и мисля, че това беше голямо постижение.
В: Очакваше ли да играеш на финала на ДК?
К.М: Знаех, че ще бъде трудно. Първите кръгове и дори полуфиналите се проведоха, докато се възстановявах. Не очаквах, че ще заместя друг играч, който е изиграл важна роля при спечелването на по-ранните кръгове.
В: Току-що навърши 30. Колко още ще гледаме тенисиста Карлос Моя?
К.М: Надявам се, още дълго. Когато нямам травми, аз съм много интензивен играч. Това е предимство и стига мястото ми в ранглистата да позволява да се боря и да играя на централни кортове, се надявам, че ще играя още много време.
В: След всичко, което си спечелил, каква е сега целта ти – да се забавляваш на корта?
К.М: Макар че звучи странно, и на 30 години можеш да продължиш да подобряваш играта си. СЕга съм мотивиран да направя 600 победи. И да продължа да се забавлявам на корта.
В: Такава цел ли си си поставил?
К.М: Да, защо не? Аз винаги си поставям цели и това ми е необходимо. Миналата година не си поставих конкретна цел и си изпатих заради това.
В: Колко време може да ти отнеме да стигнеш до 600 победи?
К.М: Ако играеш добре, можеш да го постигнеш за две години. Би било добре да настигна Мустер. (622)
В: Ти си ходещ архив. Подобно на Надал имаш забележителна памет за статистиките.
К.М: Не колкото него, но подобен рекорд те изпълва с ентусиазъм.
В: Имаш ли записани всичките си мачове?
К.М: Да, дадоха ми ги на РГ.
В: Пътуването ли е най-лошото в тениса?
К.М: Все още обичам да пътувам. Разбира се, обичам и да съм на Майорка, но ми е ясно, че ще трябва да страдам още 2-3 години, преди да направя всичко, което ми се иска да направя сега.
В: Да страдаш?
К.М: Защото си далеч от дома, от приятелите, от семейството. Прекарваш много време по летища, на път, по хотели. Уморително е.
В: Това ли е най-лошото в тениса?
К.М: Несъмнено. Губиш много време. Ще ми се да знам колко часове съм прекарал в път. Без времето след като пристигнеш в хотела, само това, изгубено по самолети и на летища. Ужасно е.
В: Имаш ли време да опознаеш градовете, където играеш?
К.М: Нямаш много време.
В: Например, в Ню Йорк успя ли да посетиш кулите-близнаци?
К.М: Не, бил съм само долу. Но Ню Йорк наистина е град, в който има какво да се види и се изкушаваш да се разхождаш, както и в Париж, в Сидни.
В: А какво правиш в другите градове? Затваряш се в хотела?
К.М: Обикновено сутрин и следобед тренираш, а в дните, които играеш, имаш време само да излезеш за вечеря. Но и през другите нямаш много време.
В: Спечелил си 19 турнира в кариерата си. Да ги направиш 20 сигурно е още една от целите ти...
К.М: 20 би било чудесно кръгло число, добра сума.
В: Много или малко са 19 турнира?
К.М: Зависи как го погледнеш. Ако говорим за Федерер, са малко, но той е на друго ниво. От испанците само Орантес, Бругера и Емилио Санчес Викарио са спечелили толкова. Рафаел скоро ще стигне до това число, но той също е на друго ниво. Числото е прилично.
В: На колко финала си губил?
К.М: На 20. Мисля, че общо съм играл на около 40.
В: Какво смяташ, че ти е попречило, за да спечелиш повече от тях?
К.М: Постоянството и амбицията за по-големи цели. Но аз постигнах всичко, което бях решил. Целта ми не е била да спечеля пет турнира от ГШ, нито 10, нито да бъда №1 две години. Може би, ако бях по-амбициозен, щях да постигна повече, но моите цели бяха да стана №1, да спечеля турнир от ГШ и ДК и постигнах всичко това. Не смятам, че съм се провалил.
В:Рафаел Надал има чичо си Тони за съветник. Кой изпълнява тази роля при теб?
К.М: Хофре Порта беше човекът, който ме научи да играя тенис. След това Авенданьо в Барселона. Но онзи, когото помня най-добре, е Хосеф Перлас, с когото започнах най-добрата част от кариерата си. Когато хората те опознават и започват да те уважават.
(със съкращения)
Последна промяна от
maryan unfaitful на 17 сеп 2007, 03:51, променено общо 1 път.