РОДЖЪР ФЕДЕРЕР 2
-
Vesela Taneva
- Мнения: 9151
- Регистриран на: 30 апр 2006, 17:39
Vesela Taneva написа:Не искам да ви дразня,но във френски спортен вестник имало статия със заглавие:"На Уимбълдън се говори повече за играта на победения отколкото за победителя"
Малко ми прозвуча като дразнене,ама карай
относно заглавието
Ами нормално-за играта на Фед няма какво толкова да се каже-невероятна както винаги
Просто хората са свикнали да виждат този невероятен тенис от него
There's no finish line. Far from done.
Мели написа:Vesela Taneva написа:Не искам да ви дразня,но във френски спортен вестник имало статия със заглавие:"На Уимбълдън се говори повече за играта на победения отколкото за победителя"
Малко ми прозвуча като дразнене,ама карай
относно заглавието
Ами нормално-за играта на Фед няма какво толкова да се каже-невероятна както винаги
Просто хората са свикнали да виждат този невероятен тенис от него
Съгласна, обаче с малката корекция, че просто никога досега не са виждали опопентът на шампиона да играе по този изключителен начин.
Предупреждавам - не е за чуждопоклонници 
(даже и аз не съм съгласна на някои места, всъщност на доста, но са ми я пратили и реших, че ще е срамота да не я пусна )
Новият стар шампион на Уимбълдън
Приключи едно от най-емоционалните издания на Уимбълдън. Приключи с един фантастичен финал между двама изключително големи и можещи тенисисти - такъв какъвто ще се помни много дълго. С един достоен шампион, недостижим в сегашно време от никой друг (за съжаление) и като игра, и като поведение. Мястото на Федерер е вече в историята на славата и каквото и да направи отсега нататък ще е в негов още по-голям плюс. А повярвайте ми швейцарецът ще твори още доста време. За всички тези, които по някакви странни причини мразят Фед ще им кажа една лоша новина - това, което видяхте в Париж и Лондон е слабата форма на Роджър. Талантът от Базел ще си намери качествен треньор, ще превъзмогне напрежението от подобряването на рекорди и тогава отново ще маже на корта с неговият си безпрецедентен диалог с жълтото кълбо. Така както го направи в 5-тия сет, когато превключи на по-предна предавка и тогава ясно се видя огромната разлика между него и Надал. Всъщност испанецът се представи много по-добре от очакваното - направо мога да кажа отлично! Страхотно в подобрил играта си на трева, сервиса и волетата. Усещането си го има. Само, че това тук не е клеят, където вероломното блъскане на топката, физическото надмощие над съперника и тичане до откат дават успехи. Има си други спортове и дисциплини за това. Тук се иска класа - такава каквато Рафа за съжаление не притежава, а с това негово отношение и номерца, дразнещите ревове и подскачане на непридизвиканите на съперника, оправяне на гащи и чорапи, компютърни трикове, излишно бавене на играта, няма как да се получи. В крайна сметка това или си го имаш или го нямаш. А швейцарецът има доста от класата, чак в излишък, че да си позволи да играе на 60% от възможностите си целият мач (страшно много непредизвикани, но той играе на границите на филето, така че нормално) и пак да го вземе, защото Рафа изигра един от мачовете на живота си с повече от 100% от възможностите си. Но Рафа си е Рафа, уникален и въобще много интересен и надъхан. Добре, че го има, щото с това тотално превъзходство на Фед, тенисът нямаше да бъде толкова интересен. Финалът в Лондон бе сблъсък на две коренно различни тенис философии. Едната на безупречната техника (особенно в края на срещата), а другата на стоманената физика с която Надал няма опонент. Победи красотата и това е добре!
Няколко са причините, поради които Надал се представи повече от успешно на този турнир. Първо той си дойде много добре подготвен и страшно амбициран. Основната причина за това негово добро представяне е че настилката в Лондон е по-различна от онази, която беше преди няколко години, когато играчи от типа Сампрас, Бекер и сие играеха предимно сервис-воле-мрежа и останалите нямаха никакъв шанс. Самите жълто-сини графики давани от организаторите показваха разликите. Самото отскачане е различно. С цел да доближат шансовете на повечето играчи настилката я промениха. В това отношение Рафа определено се чуства по-комфортно, още повече, че тревата буквално изчезна от основната линия и се приближи като параметри към клея. Затова Роджър доста се задържаше на основната линия, затруднен да връща топспиновете на Рафа, но когато се измъкнеше на мрежата в повечето ситуации печелеше. Другата причина е схемата в която влязоха и двамата. Напук на всички коментари ще кажа, че противниците на Фед бяха с класа от тези на Надал. Едно е да играеш срещу Сафин, Фереро и Гаске, съвсем друго е да мачкаш играчи без воля като Южни, Томас и Новак, последният от които и в Париж показа слаб характер на полуфинала. Най-важната причина, обаче е че Рафа доста се труди и подобрява играта си - най-вече сервиса. Само, че това тичане и химията са до време. Без всякакво съмнение е че Рафа доста набляга на добавките и фитнеса, но това е до време. Тялото по някое време започва да отказва, тук колянце, там китка или прешлен, абе физиката е до време. Остава талантът, който той си го има, но не чак дотолкова, че да се сравнява с Фед. Онзи си има някаква вътрешна класа, която никой не може да му я отнеме, дори и трикрантният победител в Париж.
Между другото може и да прозвучи еретично, но Федерер беше много по-близо до победа в Париж, отколкото в Лондон. Но от 17 възможности за пробив да се възползваш само от един - ей на това се вика супер лош ден. Така, че в това отношение Рафа може да се чувства доста щастлив и нищо повече. Той ще си остане винаги номер 2 във всяко отношение, поне докато "професорът" снове по кортовете. Сега идва сезонът на хард. И отново на пук на всички изказвания ще кажа, че базелският магьосник е царят на твърдите настилки. Там той няма никаква конкуренция (отново за съжаление ), защото топката се движи чисто, отскача така както е насочена и прочие, няма ги номерата на клея, та дори и тези на изтърканата трева. За Надал обаче идват трудни времена, щото там има играчи с воля, които могат да го разкарват доста често по ъглите - Блейк, Гонзо и т.н. Не че той не обича подобна игра, но както казах физиката е до време.
Много неща са казани за Фед, но аз ще наблегна на някои "по-незначителни". Харесвам Федерер още от турнирите в Милано, Щатите и Ванкувър (следал съм го лично и на живо - тогава нямаше и 18 години), още преди той да бе в първата стотица или десетка и въобще някой да бе чувал за него. Още преди 2000-та, когато той току що навлезе в елитният тенис. Неговата игра, поведение, пласиране и безкрайният му арсенал от невероятни удари го правеха уникален още тогава. Слайсовете и бекхенд правите, които той постоянно подобряваше (благодарение на съперниците, както той самият казваше тогава), както и работата му с крака буквално ме изумяваха. Форхенда, лобовете и волетата си ги имаше още тогава. Абе прекрасен спортист. Вярно е че в преследване на титли, Роджър смъкна доста рискът да прави извънземни удари (така както го правеше например срещу Сампрас в Лондон през 2002). Сега тактиката е от първостепенно значение и вече играе много по-зряло. Но така е - за да се задържиш толкова много време на върха се иска повече от талант.
П.С. Мели, поздравления.
(даже и аз не съм съгласна на някои места, всъщност на доста, но са ми я пратили и реших, че ще е срамота да не я пусна )
Новият стар шампион на Уимбълдън
Приключи едно от най-емоционалните издания на Уимбълдън. Приключи с един фантастичен финал между двама изключително големи и можещи тенисисти - такъв какъвто ще се помни много дълго. С един достоен шампион, недостижим в сегашно време от никой друг (за съжаление) и като игра, и като поведение. Мястото на Федерер е вече в историята на славата и каквото и да направи отсега нататък ще е в негов още по-голям плюс. А повярвайте ми швейцарецът ще твори още доста време. За всички тези, които по някакви странни причини мразят Фед ще им кажа една лоша новина - това, което видяхте в Париж и Лондон е слабата форма на Роджър. Талантът от Базел ще си намери качествен треньор, ще превъзмогне напрежението от подобряването на рекорди и тогава отново ще маже на корта с неговият си безпрецедентен диалог с жълтото кълбо. Така както го направи в 5-тия сет, когато превключи на по-предна предавка и тогава ясно се видя огромната разлика между него и Надал. Всъщност испанецът се представи много по-добре от очакваното - направо мога да кажа отлично! Страхотно в подобрил играта си на трева, сервиса и волетата. Усещането си го има. Само, че това тук не е клеят, където вероломното блъскане на топката, физическото надмощие над съперника и тичане до откат дават успехи. Има си други спортове и дисциплини за това. Тук се иска класа - такава каквато Рафа за съжаление не притежава, а с това негово отношение и номерца, дразнещите ревове и подскачане на непридизвиканите на съперника, оправяне на гащи и чорапи, компютърни трикове, излишно бавене на играта, няма как да се получи. В крайна сметка това или си го имаш или го нямаш. А швейцарецът има доста от класата, чак в излишък, че да си позволи да играе на 60% от възможностите си целият мач (страшно много непредизвикани, но той играе на границите на филето, така че нормално) и пак да го вземе, защото Рафа изигра един от мачовете на живота си с повече от 100% от възможностите си. Но Рафа си е Рафа, уникален и въобще много интересен и надъхан. Добре, че го има, щото с това тотално превъзходство на Фед, тенисът нямаше да бъде толкова интересен. Финалът в Лондон бе сблъсък на две коренно различни тенис философии. Едната на безупречната техника (особенно в края на срещата), а другата на стоманената физика с която Надал няма опонент. Победи красотата и това е добре!
Няколко са причините, поради които Надал се представи повече от успешно на този турнир. Първо той си дойде много добре подготвен и страшно амбициран. Основната причина за това негово добро представяне е че настилката в Лондон е по-различна от онази, която беше преди няколко години, когато играчи от типа Сампрас, Бекер и сие играеха предимно сервис-воле-мрежа и останалите нямаха никакъв шанс. Самите жълто-сини графики давани от организаторите показваха разликите. Самото отскачане е различно. С цел да доближат шансовете на повечето играчи настилката я промениха. В това отношение Рафа определено се чуства по-комфортно, още повече, че тревата буквално изчезна от основната линия и се приближи като параметри към клея. Затова Роджър доста се задържаше на основната линия, затруднен да връща топспиновете на Рафа, но когато се измъкнеше на мрежата в повечето ситуации печелеше. Другата причина е схемата в която влязоха и двамата. Напук на всички коментари ще кажа, че противниците на Фед бяха с класа от тези на Надал. Едно е да играеш срещу Сафин, Фереро и Гаске, съвсем друго е да мачкаш играчи без воля като Южни, Томас и Новак, последният от които и в Париж показа слаб характер на полуфинала. Най-важната причина, обаче е че Рафа доста се труди и подобрява играта си - най-вече сервиса. Само, че това тичане и химията са до време. Без всякакво съмнение е че Рафа доста набляга на добавките и фитнеса, но това е до време. Тялото по някое време започва да отказва, тук колянце, там китка или прешлен, абе физиката е до време. Остава талантът, който той си го има, но не чак дотолкова, че да се сравнява с Фед. Онзи си има някаква вътрешна класа, която никой не може да му я отнеме, дори и трикрантният победител в Париж.
Между другото може и да прозвучи еретично, но Федерер беше много по-близо до победа в Париж, отколкото в Лондон. Но от 17 възможности за пробив да се възползваш само от един - ей на това се вика супер лош ден. Така, че в това отношение Рафа може да се чувства доста щастлив и нищо повече. Той ще си остане винаги номер 2 във всяко отношение, поне докато "професорът" снове по кортовете. Сега идва сезонът на хард. И отново на пук на всички изказвания ще кажа, че базелският магьосник е царят на твърдите настилки. Там той няма никаква конкуренция (отново за съжаление ), защото топката се движи чисто, отскача така както е насочена и прочие, няма ги номерата на клея, та дори и тези на изтърканата трева. За Надал обаче идват трудни времена, щото там има играчи с воля, които могат да го разкарват доста често по ъглите - Блейк, Гонзо и т.н. Не че той не обича подобна игра, но както казах физиката е до време.
Много неща са казани за Фед, но аз ще наблегна на някои "по-незначителни". Харесвам Федерер още от турнирите в Милано, Щатите и Ванкувър (следал съм го лично и на живо - тогава нямаше и 18 години), още преди той да бе в първата стотица или десетка и въобще някой да бе чувал за него. Още преди 2000-та, когато той току що навлезе в елитният тенис. Неговата игра, поведение, пласиране и безкрайният му арсенал от невероятни удари го правеха уникален още тогава. Слайсовете и бекхенд правите, които той постоянно подобряваше (благодарение на съперниците, както той самият казваше тогава), както и работата му с крака буквално ме изумяваха. Форхенда, лобовете и волетата си ги имаше още тогава. Абе прекрасен спортист. Вярно е че в преследване на титли, Роджър смъкна доста рискът да прави извънземни удари (така както го правеше например срещу Сампрас в Лондон през 2002). Сега тактиката е от първостепенно значение и вече играе много по-зряло. Но така е - за да се задържиш толкова много време на върха се иска повече от талант.
П.С. Мели, поздравления.
Роджър Федерер: Искам да се наслаждавам на тениса
Швейцарецът Роджър Федерер спечели за пети пореден път „Уимбълдън", след като победи на финала Рафаел Надал със 7:6, 4:6, 7:6, 2:6, 6:2. Ето какво каза световния номер едно на шампионската си пресконференция в Лондон.
- Роджър, в четвъртия сет при 0:2 гейма Надал удари една топка, която излезе в аут. Вие, и съдията Карлос Рамос видяхте, че е вън, но Рафа поиска видеоповторение и според симулацията на Ястребовото око топката е закачила линията. Още ли смятате, че тази система е прецизна?
- Какво да отговоря? Не знам как работи точно тази машина, само знам, че видеото се трансформира в 3D образ. Казах на съдията на стола, че съм щастлив, че Надал оспорва решението, защото видях, че топката е аут. Резултатът беше 30:30 и това беше важна точка. Бях шокиран, когато според графиката топката е закачила линията. Но няма значение какво мисля аз.
- Какво мислите за играта на Рафа във финала?
- Мисля, че той игра феноменален тенис. Определено има напредък от миналата година и избира по-добра тактика. Преди удряше силно топката, но не знаеше точно защо. Тази година Надал промени играта си малко. Играе може би малко по-агресивно, знае повече за тревата. Затова смятам, че той не е само специалист на клей, а универсален тенисист. Мисля, че заслужаваше да вземе титлата. Той не направи нищо грешно. Видяхте колко труден беше мачът и аз изпитвам уважение към Рафа.
- Какво ще си спомняте от този финал след време?
- Самото събитие. Това беше голям случай за мен и бях под огромно напрежение. Бьорн Борг беше в ложите, Джими Конърс, Джон Макенроу и Борис Бекер също бяха сред зрителите. Това беше велик момент за мен. Мигът, когато вдигнах купата ще остане завинаги в съзнанието ми.
- Щастлив ли сте от начина, по който сервирахте?
- Да, определено. На началния ми удар се градеше моята игра. За нещастие бях пробит в първия сет, след като самият аз бях направил пробив. Мисля, че сервисът ми беше отличен, както обаче и ретурите на Надал. Не успях да постигна много асове. Но той не успя да ме надиграе от крайната линия. Не можах да играя толкова агресивно, колкото ми се искаше. Но началният ми удар ме спасяваше и аз успях да спечеля повечето важни точки в мача.
- Разкажете за срещата си с Бьорн Борг след финала.
- Беше вълнуващо. Разменихме си шведски прегръдки. Ние много се харесваме и имаме много за какво да си говорим. Беше много вдъхновяващо за мен да видя Бьорн в ложата. Когато разбрах, че ме чака след мача бях на седмото небе.
- Какви ви мина през ума, когато се строполихте след последната точка?
- Ами почти се разплаках. Когато поведох с 5:2 в петия сет се опитах да запазя концентрация. Започнах с 15:0 и си казах, че е прекалено добре. После всичко се разви много бързо и стигнах до шампионската точка. Изиграх е добре, реших да съм агресивен на втория му сервис и се получи и направо ми се подкосиха краката.
- Преди финала тренирахте с Горан Иванишевич? Това помогна ли ви срещу левичаря Рафа?
- Добре се получи, че поиграх час и половина с Горан. Мисля, че това ми помогна особено при ретурите. Играещите с лява ръка са различни, а и на „Уимбълдън" бях срещал само десняци.
- Вие играхте срещу Надал в четири от последните шест финала в Големия шлем. Това съперничество допада ли ви или предпочитате различни съперници?
- Честно казано не мисля за това. Аз печеля, Рафа печели. Смятам, че това съперничество е добро. Ние сме заедно на върха повече от 100 седмици. Не винаги успяваме с Надал да направим страхотни мачове, но в Лондон се получи. Щастлив съм, че се получи трилър и че напуснах корта като победител.
- Постигнал сте толкова много. Какво искате още да направите преди да напуснете тениса?
- Много неща. Искам да спечеля в Париж, Купа „Дейвис", олимпийска титла. Освен това ми се ще да победя отново в турнирите, където вече съм го правил. Но ако не успея - всичко ще е наред. Искам да се наслаждавам на тениса и не се тормозя непрестанно заради успехи или неуспехи. Така че, ако не успея да взема златен олимпийски медал няма да се отрази на съня ми. „Уимбълдън" е най-важният турнир в моята кариера и аз обожавам всеки момент, когато съм на него.
- Вече сте само на 3 титли от рекорда на Пийт Сампрас в Големия шлем. Можете ли да го надминете?
- Мисля, че мога да го направя. Но, както казах, това не е нещо, което съм се зарекъл да постигна. Ако се получи - добре. Сампрас е може би най-великият в цялата история на тениса. Така че да счупиш рекорда му от 14 титли не е най-лесното нещо на света. Аз съм спечелил 5 пъти на „Уимбълдън", и по три пъти в Австралия и САЩ. Наистина съм близо до него, но вижте колко ми остава. Това показва, че Пийт наистина е велик. Бих се радвал и да изравня постижението му и да съм на едно ниво с моя идол.
Швейцарецът Роджър Федерер спечели за пети пореден път „Уимбълдън", след като победи на финала Рафаел Надал със 7:6, 4:6, 7:6, 2:6, 6:2. Ето какво каза световния номер едно на шампионската си пресконференция в Лондон.
- Роджър, в четвъртия сет при 0:2 гейма Надал удари една топка, която излезе в аут. Вие, и съдията Карлос Рамос видяхте, че е вън, но Рафа поиска видеоповторение и според симулацията на Ястребовото око топката е закачила линията. Още ли смятате, че тази система е прецизна?
- Какво да отговоря? Не знам как работи точно тази машина, само знам, че видеото се трансформира в 3D образ. Казах на съдията на стола, че съм щастлив, че Надал оспорва решението, защото видях, че топката е аут. Резултатът беше 30:30 и това беше важна точка. Бях шокиран, когато според графиката топката е закачила линията. Но няма значение какво мисля аз.
- Какво мислите за играта на Рафа във финала?
- Мисля, че той игра феноменален тенис. Определено има напредък от миналата година и избира по-добра тактика. Преди удряше силно топката, но не знаеше точно защо. Тази година Надал промени играта си малко. Играе може би малко по-агресивно, знае повече за тревата. Затова смятам, че той не е само специалист на клей, а универсален тенисист. Мисля, че заслужаваше да вземе титлата. Той не направи нищо грешно. Видяхте колко труден беше мачът и аз изпитвам уважение към Рафа.
- Какво ще си спомняте от този финал след време?
- Самото събитие. Това беше голям случай за мен и бях под огромно напрежение. Бьорн Борг беше в ложите, Джими Конърс, Джон Макенроу и Борис Бекер също бяха сред зрителите. Това беше велик момент за мен. Мигът, когато вдигнах купата ще остане завинаги в съзнанието ми.
- Щастлив ли сте от начина, по който сервирахте?
- Да, определено. На началния ми удар се градеше моята игра. За нещастие бях пробит в първия сет, след като самият аз бях направил пробив. Мисля, че сервисът ми беше отличен, както обаче и ретурите на Надал. Не успях да постигна много асове. Но той не успя да ме надиграе от крайната линия. Не можах да играя толкова агресивно, колкото ми се искаше. Но началният ми удар ме спасяваше и аз успях да спечеля повечето важни точки в мача.
- Разкажете за срещата си с Бьорн Борг след финала.
- Беше вълнуващо. Разменихме си шведски прегръдки. Ние много се харесваме и имаме много за какво да си говорим. Беше много вдъхновяващо за мен да видя Бьорн в ложата. Когато разбрах, че ме чака след мача бях на седмото небе.
- Какви ви мина през ума, когато се строполихте след последната точка?
- Ами почти се разплаках. Когато поведох с 5:2 в петия сет се опитах да запазя концентрация. Започнах с 15:0 и си казах, че е прекалено добре. После всичко се разви много бързо и стигнах до шампионската точка. Изиграх е добре, реших да съм агресивен на втория му сервис и се получи и направо ми се подкосиха краката.
- Преди финала тренирахте с Горан Иванишевич? Това помогна ли ви срещу левичаря Рафа?
- Добре се получи, че поиграх час и половина с Горан. Мисля, че това ми помогна особено при ретурите. Играещите с лява ръка са различни, а и на „Уимбълдън" бях срещал само десняци.
- Вие играхте срещу Надал в четири от последните шест финала в Големия шлем. Това съперничество допада ли ви или предпочитате различни съперници?
- Честно казано не мисля за това. Аз печеля, Рафа печели. Смятам, че това съперничество е добро. Ние сме заедно на върха повече от 100 седмици. Не винаги успяваме с Надал да направим страхотни мачове, но в Лондон се получи. Щастлив съм, че се получи трилър и че напуснах корта като победител.
- Постигнал сте толкова много. Какво искате още да направите преди да напуснете тениса?
- Много неща. Искам да спечеля в Париж, Купа „Дейвис", олимпийска титла. Освен това ми се ще да победя отново в турнирите, където вече съм го правил. Но ако не успея - всичко ще е наред. Искам да се наслаждавам на тениса и не се тормозя непрестанно заради успехи или неуспехи. Така че, ако не успея да взема златен олимпийски медал няма да се отрази на съня ми. „Уимбълдън" е най-важният турнир в моята кариера и аз обожавам всеки момент, когато съм на него.
- Вече сте само на 3 титли от рекорда на Пийт Сампрас в Големия шлем. Можете ли да го надминете?
- Мисля, че мога да го направя. Но, както казах, това не е нещо, което съм се зарекъл да постигна. Ако се получи - добре. Сампрас е може би най-великият в цялата история на тениса. Така че да счупиш рекорда му от 14 титли не е най-лесното нещо на света. Аз съм спечелил 5 пъти на „Уимбълдън", и по три пъти в Австралия и САЩ. Наистина съм близо до него, но вижте колко ми остава. Това показва, че Пийт наистина е велик. Бих се радвал и да изравня постижението му и да съм на едно ниво с моя идол.
Относно статията съгласна съм, че Фед се разигра в 5 сет.
Не е вярно, че Рафа не притежава класа, той е класен тенисист, но има още прекалено много посоки да се развива, за да е номер 1.
А отговорите на Роджър в пресконференцията са много обективни.
(включително и в изказването си за Рафа)
Май ще си станат най-добри приятели в скоро време
Не е вярно, че Рафа не притежава класа, той е класен тенисист, но има още прекалено много посоки да се развива, за да е номер 1.
А отговорите на Роджър в пресконференцията са много обективни.
(включително и в изказването си за Рафа)
Май ще си станат най-добри приятели в скоро време
Kylie написа:Относно статията съгласна съм, че Фед се разигра в 5 сет.
Не е вярно, че Рафа не притежава класа, той е класен тенисист, но има още прекалено много посоки да се развива, за да е номер 1.
А отговорите на Роджър в пресконференцията са много обективни.
Май ще си станат най-добри приятели в скоро време
Аз мисля, че напук на феновете си, които доста често навлизат в безсмислени препирни, двамата изпитват голямо уважение един към друг и са в приятелски отношения - нещо, което отива на двама велики шампиони!
(а може и Фед да му стане треньор Да, още малко ще кажете, че и на сватбите ще си кумуват.
Отношенията им определено не са враждебни, за разлика от на много други предишни звезди, но чак приятелството е малко пресилено. Спомням си как на миналогодишния РГ ги даваха, че се засичат на някаква тренировка и въпреки, че се разминаха на 3 метра, въобще не се погледнаха, камо ли да се поздравят. Не че съм злопаметна, ама оттогава имам едно наум.
Отношенията им определено не са враждебни, за разлика от на много други предишни звезди, но чак приятелството е малко пресилено. Спомням си как на миналогодишния РГ ги даваха, че се засичат на някаква тренировка и въпреки, че се разминаха на 3 метра, въобще не се погледнаха, камо ли да се поздравят. Не че съм злопаметна
, ама оттогава имам едно наум. Neo написа:Да, още малко ще кажете, че и на сватбите ще си кумуват.
Отношенията им определено не са враждебни, за разлика от на много други предишни звезди, но чак приятелството е малко пресилено. Спомням си как на миналогодишния РГ ги даваха, че се засичат на някаква тренировка и въпреки, че се разминаха на 3 метра, въобще не се погледнаха, камо ли да се поздравят. Не че съм злопаметна
Не му завиждам на Рафаел, ако трябва да кумува на Мирка..
Иначе е добре да имаш едно наум, вероятно и Роджър си има ЕДНО НАУМ
-
Mike Bibby
- Мнения: 10896
- Регистриран на: 18 мар 2005, 15:15
Интервю с Анастасия Павлюченкова, номер 1 при девойките:
- С Федерер общувате ли?
- Съвсем малко, но той много ми харесва. Той е така естествен в общуването, и винаги ме пита "Как са нещата". Веднъж вървя си покрай кортовете, наоколо всякакви ресторантчета. И изведнъж слушам отзад пее някой. Мислех, че са някакви готвачи, обръщам се, а то Федерер. При това пее нещо като "Мар-кос Баг-да-тис, Мар-кос Баг-да-тис…". А гласът му е характерен, това беше в общи линии...
- С Федерер общувате ли?
- Съвсем малко, но той много ми харесва. Той е така естествен в общуването, и винаги ме пита "Как са нещата". Веднъж вървя си покрай кортовете, наоколо всякакви ресторантчета. И изведнъж слушам отзад пее някой. Мислех, че са някакви готвачи, обръщам се, а то Федерер. При това пее нещо като "Мар-кос Баг-да-тис, Мар-кос Баг-да-тис…". А гласът му е характерен, това беше в общи линии...
Neo написа:Kylie написа:Не му завиждам на Рафаел, ако трябва да кумува на Мирка..
Защо?
Не, нямах това предвид
Просто личното ми мнение за Мирка не е особено добро.. И не ми се иска Фед да се жени (още му е рано ), най-малко пък за нея 
Кой е на линия
Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 19 госта