Мнениеот maryan unfaitful » 10 май 2007, 16:37
Дано вчера да е била нашата "криза", защото Фед не приличаше на себе си днес.
СЕМЕЙНИТЕ ЦЕННОСТИ СА В ОСНОВАТА НА ЗАВЛАДЯВАЩАТА УСМИВКА НА НАДАЛ
Таймс, Нийл Харман
Независимо дали Рафаел Надал ще удължи победната си поредица на 73 мача в Рим днес, има много неща, в които може да бъдете сигурни. Той ще си обуе обувките, както трябва, няма да захвърля ракетата си, няма да се разправя с противника, ще уважава съдията и на лицето му няма да видим и следа от мръщене, независимо дали ще спечели, или ще загуби.
Да, той ще накара опонента си – Даниеле Брачиали е следващият в окото на бурята – да го чака на мрежата, докато отпие вода преди мача, ще подскача нагоре-надолу по време на хвърлянето на монетата, ще отиде заднешком на зигзаг до основната линия и ще удря топката при загряването също толкова силно, колкото и по време на мача. И да, определено ще оправя бельото си преди и след – а тези дни може би ще опита и по време – на всяка точка..
Но по-голямата част от нещата, които съставят представленията на Надал, световен номер 2, говорят благоприятно за развитието му като човек. На трибуните на Форо Италико днес, бдителен, както през всички 16 години, откакто тренира своя племенник-чудо, ще бъде Тони Надал.
За разлика от ужасните истории за тенис роднини, които не е трябвало да играят роля в този спорт, тази на семейство Надал е обективен урок по семейна хармония.. На някои може да се стори твърде лесно, но Тони, 47, признава, че е “труден треньор”. Той играеше във втората дивизия на испанската футболна лига, но се отказа преди 27 години; един му четиримата си братя, Мигел Анхел беше прочутият “Звяр” от “Барселона”, скалата на испанската защита на три финала за Световната купа, а на другия, Себастиян, преди 20 години се родило момче, което щяло да стане гордостта на своята нация.
След като Тони, който тренира Рафаел от 4-годишен, убедил своето протеже десняк да премине от удари с двете ръце на двата фланга на 10-годишна възраст към форхенд с лявата ръка, което му било по-лесно. Тони бил с него във всяко отношение – като водач и ментор.
“Винаги е бил много добър ученик, защото беше дисциплиниран. Не се налагаше да изисквам това”, каза Тони. “Имаме връзка, различна от тази между треньор и играч, защото аз мога да говоря за поведението му така, както никой друг не би могъл. Хората го гледат и виждат човек един лъчезарен човек. Преди да започне да играе, гледах по телевизията много играчи, които не можеха да се владеят и винаги съм мразил това. Рафаел иска да победи, но побеждава, без да губи обноските си.
Още когато беше много малък, му казах: “Рафаел, винаги трябва да играеш с лъчезарно лице. Невъзможно е да се учиш с гримаса”. И на моите деца казвам (Тони има деца на 3,4 и 5 години): ние не гледаме мрачно – в Африка живеят хора, които имат големи проблеми. Ние нямаме проблеми или ако имаме, те са малки.
Понякога, когато Рафаел пропусне удар и се нацупи, му казвам: “Ти си много добър, но все още трябва да се учиш. Това, че топката е излязла навън, е само едно от многото неща."
Рафаел никога не е хвърлял ракетата си. За мен е невероятно как някои хора се отнасят към онова, което имат. Никога не е удрял и по маратонките си - той ги получава безплатно, а за други хора те струват около 100 евро. Има играчи, чиито ракети се подготвят, те не ги използват същия ден, а на другия отиват и искат кордажът да се наплете отново. Това е лошо.”
Вижда ли момента, когато с Рафаел ще се разделят? “Не бих искал да тренирам никой друг”, каза той. “Не ми е нужно да работя, за мен е добре да бъда зад това момче, той ми е племенник, но го чувствам като син. Не искам да нося ракетите на никой друг.”
За разлика от онези, които смятат, че Рафаел няма да издържи дълго на изтощителния си стил на игра, Тони има друго мнение: “Когато беше на 17-18, той имаше нужда от агресивност, но ние променихме някои неща”, каза той. “Казал съм му, че не може да бъде номер 2 и да тича повече от №15, №25 или №50. Срещу номер пет може, а срещу Федерер това е нормално, защото той е твърде добър. Рафаел непрекъснато се учи.”