Не бе, хора, едно ми обяснете: Как може Ван Бастен да се откаже от играч като Рууд ван Нистелрой, а Голямата работа не можа да прежали един Зоран Янкович?
С какво Зоран Янкович е по-добър и по-ценен от Мартин Камбуров например, чийто отбор едва ли е по-малко авторитетен от този на натурализирания сърбин?
Как е възможно Ван Бастен да покаже вратата на изключително полезен (и още не прехвърлил 30-те) халф като Марк ван Бомел, а нашият велик спец упорито продължава държи на звездата на втория отбор на Чарлтън Радостин Кишишев?
Защо трябва тепърва да бъде налаган едва ли не като заместник на Стилиян (играч в най-плодотворната футболна възраст) отдавна изгубилия перспективността си Мариян Христов?
Кажете ми какъв е смисълът ключови играчи в един отбор да бъдат хора, почти връстници на националния селекционер? Чудно ми е как г-н Стоичков не се е сетил още да върне в отбора Илиян Киряков.
Защо трябва да бъдат налагани отново и отново потъващи в анонимност играчи като Георги Пеев и Здравко Лазаров, с какво превъзхождат един Велизар Димитров например? И защо трябва да бъдат налагани на всяка цена посредствени, но набедени за таланти играчи като Блажко Георгиев? Защо не бе даден шанс на наложилия се най-сетне в Литекс Живко Желев?
Защо г-н Стоичков се опитва да направи от националния отбор една каша, една манджа с грозде, вместо действително да се опита да придаде на този отбор някакъв облик, да избистри някакъв постоянен състав? За какво са ни тези толкова престижни победи над Латвия и Кипър, ако не се класираме за Евро 2008 и в добавка, следващият селекционер трябва да започне от нулата - да пробва нови играчи, да налага нов титулярен състав, да изгуби ценно време в оправяне на поразията, завещана от изтънчено изразяващия се мургав полиглот?
Някой ще се наеме ли да ми обясни тези неща?