Не знам дали трябваше да го преведа, ама ме друса нерва преди полуфинала, тъй че...
Това е единствената читава точка от десетте идеи на автора в статията. В трета препоръчва на Рафо да спечели АО, щото му било удобно, а десета е покъртителна: 10. Федерер. Достатъчно се каза.
ДЕСЕТ ХУБАВИ НЕЩА В ТЕНИСА ТОВА ЛЯТО
1. МАРАТ САФИН
КАКВО да не му обичаш на Сафин? Е, с изключение на избухливия характер, непостоянните настроения, съмнителните придружителки, политическата некоректност и някогашната кариера на сериен ракетен убиец?
Всичко това влиза в пакета и повечето му се прощава, защото Сафин не само е гарантирано забавление и машина за цитати, но и забележителен, истински даровит играч, когото някои поставят наравно с Роджър Федерер – поне когато има ден. И наистина, преди две години Сафин беше последният играч, който победи Федерер на турнир от Големия шлем извън Франция(
е, що за тъпо заяждане) във великолепен полуфинал на АО, който предшестваше убийството на мечтата на Лейтън Хюит да грабне домашния шлем няколко вечери по-късно. Травма в коляното го принуди да отсъства дълго миналата година и той изпадна от топ 100, преди да се върне на 25-то място, но Сафин има ДК, която показва резултата от последните му усилия и тази победа в решаващия мач е мотивация да продължи напред.
Наричат го “единствената тенис звезда шекспирианец” (
тук по-начетените ще обяснят дали се има предвид, че мяза на Шекспиров герой или познава задълбочено Шекспир, или и двете), а колегата му Дмитрий Турсунов казва, че “той е изключително харизматична личност” и твърди, че “ако притежаваше концентрацията на Надал и мислеше като него само за тенис (
хм!), щеше да бъде номер 1”. Сафин не е номер едно, но е бил, а освен това е и много други неща. Добре дошъл отново.