Мнениеот maryan unfaitful » 12 дек 2012, 21:51
ИНТЕРВЮ С РАФА ЗА ТРАВМАТА, ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО, ЗАВРЪЩАНЕТО И ДОПИНГ КОНТРОЛА
Рафаел Надал Парера е щастлив. За пръв път от шест месеца той не усеща дискомфорт в коленете, които толкова го тормозеха. Току-що излязъл изпод душа, той споделя с „Диарио де Майорка”, че това, което му липсва най-много е „адреналинът от надпреварата” и че смята пътя към завръщането си като победител за „вълнуващо предизвикателство”.
Кое расте, несигурността или надеждата?
- Надеждата. През последния месец и половина развитието беше много добро. Много съм доволен.
Остават ли плановете непроменени – завръщане в Абу Даби и после участие в Австралия?
- Графикът е такъв, но да бъдем честни, пет месеца не съм играл и не съм тренирал на високо ниво. Ако успея да тренирам на високо ниво през следващите седмици, ще мога да отида в Доха с амбицията да се състезавам и да играя без очаквания за резултата.
И засега победата в Австралия е химера?
- Много трудно е в началото да имаш добри резултати. Надявам се да бъда в оптимална кондиция в края на февруари или началото на март – добре подготвен физически и психически и настроен за тенис.
Кое беше най-лошото през тези шест месеца?
- Първо, че не можах да играя на Уимбълдън, а после, когато трябваше да се откажа от Олимпиадата. След това несигурността дали коляното ще се оправи. Лекарите казаха, че травмата не е много сериозна, но фактът е, че коляното ми не беше в ред. Първите три месеца, когато не виждах напредък и ходех да тренирам в залата без резултати, бяха трудни.
Обезкуражи ли се?
- Аз съм много позитивна личност, а и имам екипа и семейството си, които ми помогнаха в този труден момент. Бях щастлив да бъда с моите хора.
За пръв път от десет години си шест месеца вкъщи. Почувства ли се странно, откри ли забравени удоволствия?
- Всичко ми е познато, когато някой турнир свърши, ако мога, гледам да се върна на Майорка. Нищо не се е променило.
Чувстваш ли се под напрежение, че трябва да се върнеш в тура?
- Не, точно обратното. Много съм благодарен на спонсорите, които разбраха положението и ме улесниха. Те ме подкрепяха във всеки момент. Може би тази почивка ще ми позволи да продължа малко кариерата си.
Има различни контузии, но Дел Потро все още не може да си върне предишното ниво. Боиш ли се, че същото може да стане и с теб?
- Ще стане, каквото стане. Това е красотата на живота, това е предизвикателство за мен. Знам какво ще ми струва да се върна към всичко, което постигнах през последните години. Ще работя колкото е нужно и винаги ще мисля позитивно.
Такава травма може да те накара да прецениш по-добре нещата и да преоцениш въпроса за първото място.
- Първото място не е приоритет. Или си номер едно, или неси. Трябва да спечелиш много мачове и да се пазиш от контузии. Прекарах осем поредни години на второ място. Очевидно предпочитам да съм втори, а не четвърти, но съм щастлив, когато имам възможност да спечеля турнир, да изляза на корта и да се състезавам, да имам възможности, да контролирам ситуацията. За мен това е забавно и вълнуващо предизвикателство.
От самото начало ти поясни, че от такава контузия никой не се е оттеглял от спорта. Защо?
- Винаги има спекулации. Възстановяването на сухожилие е сложно и изисква време. Това е положението.
Потърси ли информация за контузията си, погледна ли в енциклопедиите, в Гугъл?
- Не, не се вманиачавам на тези теми. Вярвам на лекарите, които ме лекуваха.
Денят, в който се отказа от Олимпийските игри в Лондон ли беше най-тежкият в кариерата ти?
- Най-тежко в живота ми беше да се откажа точно от това събитие. Но се чувствах по-зле през 2005, когато имах контузия на стъпалото, тя беше по-проблематична и сериозна от тази. Още повече, че тази контузия дойде, когато съм на 26 години, след като съм постигнал повече, отколкото съм си представял, така че бях по-спокоен.
Когато те избраха да носиш испанското знаме, имаше ли съмнения, че няма да отидеш?
- След Уимбълдън не се чувствах добре, но човек винаги се надява, че ще се оправи. Не бях убеден, че ще отида. Навреме ни информираха за риска, а и аз имах съмнения дали е уместно да отида на представянето. Но ме помолиха и го направих с удоволствие.
Кога започна да те тормози коляното?
- В Индиан Уелс не беше добре, а на полуфиналите в Маями, където се отказах срещу Мъри, се влоши много. Между Маями и Монте Карло имах две седмици почивка, а и клеят е благоприятна настилка, защото не е агресивна колкото твърдите кортове. Състезавах се с дискомфорт, но без ограничения. На полуфинала на Ролан Гарос играх с инфилтрирано коляно, което е много лошо за сухожилието, но по онова време мислех повече за това да спечеля седмия си РГ, отколкото за коляното.
И замина за Уимбълдън, макар че си мислеше, че може би не трябва да отиваш?
- Не.
Да бъдеш елиминиран във втория кръг от световния номер 100 беше изненада.
- Не. Предишните две седмици тренирах само по час на ден, без да тичам, много лошо, и коляното ми беше безчувствено. Нямаш шанс да напредна повече. Винаги си мислиш, че можеш, но не беше възможно, дори когато направих всичко възможно.
Ако можеше да не върнеш, щеше ли пак да играеш на Уимбълдън?
- Не мога да се върна. Това са неща, за които не мога да мисля. Сега може да ми кажете, че не е трябвало да играя. Лесно е да се анализира тук, но когато си там, в разгара на турнира, когато си печелил Ролан Гарос, нещата изглеждат по-различно
От коя загуба те заболя повече – тази от Лукас Росол или от Сьодерлинг на РГ 2009?
- Не могат да се сравнят. Общото в двата случая е, че коляното ми създаваше проблеми, но на РГ можех да играя, а на Уимбълдън не. Поражението от Росол за мен беше предизвестена смърт.
От промяната на настилките ли се страхуваш най-много сега?
- Промяната на настилката винаги е агресивна и трябва се избягва. Ще играя в Акапулко, за да се състезавам на клей, да добия ритъм и увереност.
От това как се чувстваш ли ще зависи календарът ти?
- Вече направих графика си. Всичко е планирано. Не мога да предскажа дали коляното ми ще е по-добре или по-зле, дали ще спечеля повече или по-малко мачове. Не става дума за турнирите, в които участваш, а за мачовете, в които играеш.
Това отнася ли се и за Дейвис Къп?
- Не мога да отека, че за мен е сложно да играя първия кръг, но човек не знае. На Дейвис Къп преживявам различни емоции от тези на другите турнири и винаги ми е било приятно да се състезавам там.
Как ти изглежда тенисът отстрани?
- Гледах тенис спорадично, но не всеки ден. Когато си вкъщи и не можеш да правиш каквото искаш, предпочиташ да правиш други неща. Но гледах някои мачове, които много ми харесаха.
Когато гледаш мач по телевизията ли се виждат най-добре плюсовете и минусите на съперника?
- Ние всички се познаваме, няма изненади.
Съществува единодушие, че тенисът не е толкова интересен без теб. Сякаш нещо му липсва.
- Не съм аз човекът, който трябва да го каже. Имаше вълнуващи моменти. Мъри спечели първия си Голям шлем и олимпийското злато, Давид Ферер – първия си мастърс 1000. Радвам се за тях. Предполагам, че Давид ще ме изпревари в ранкинга през януари и ще се радвам аз него. За мен човекът стои над спортиста и противника.
В контакт ли си с Федерер, Джокович ил Мъри?
- Всички ми писаха, че ме подкрепят, а аз ги поздравявах, когато печелеха.
Би ли казал, че Федерер е твой приятел?
- Приятелите ми са в Манакор, приятели от детство. Освен това Карлос Маоя, Марк Лопес. Смятам Федерер, Мъри или Джокович за другари. За съжаление аз нямам 300 приятели. Това са различни неща.
Как минаваха обикновено дните ти през последните месеци?
- Няколко часа възстановителна работа в залата и малко от това, което не мога да правя, когато не съм тук.
Прие това време като почивка?
- Почивката е почивка, когато искаш да почиваш. Когато мислиш з нещо друго, не е почивка. Но прекарах повече време на морето.
Липсваше ли ти оживлението на турнирите и всичко, което включват – пътувания, мачове, пресконференции, рекламни ангажименти?
- Изпълних рекламните си ангажименти. Но ми липсваше състезанието, адреналинът от борбата. Честно казано, турът започва да ми липсва чак сега, когато се чувствам по-добре. Когато ти е зле, не мислиш за игра.
Доста често използваш социалните мрежи.
- Те са много важна комуникационна среда, която ми позволява да поддържам връзка с феновете. Това е бъдещето.
Докога се виждаш да играеш?
- Докато издържат тялото и главата ми. Целта ми е да стигна до Бразили 2016 в добра форма.
Когато се откажеш от тениса, мислиш ли, че животът ти ще бъде много по-различен, отколкото през последните няколко месеца?
- Предполагам. Навярно в началото ще бъде по-спокоен, но аз обичам спорта по принцип и ще продължа по един или друг начин. Главно с тенис, но може да упражнявам и други спортове.
Засегна ли кризата тениса по някакъв начин? Когато играеш срещу играч с по-нисък ранкинг, усещаш ли, че е зле финансово?
- Истината е, че кризата засегна всички сектори, пряко или косвено. Всеки, който твърди обратното, се самозаблуждава. Но на икономическо ниво не засегна тура, който продължава да се разраства. Макар че нее време да се хвалиш с нищо. Време е да работим, да приемем, че минаваме през лош период и да се опитаме да възприемем отношението, което е нужно, за да променим ситуацията – от хората на улицата до тези, които ни ръководят.
Забелязваш ли я в своето обкръжение?
- Аз съм от Майорка, Манакор, аз принадлежа към този свят. Имам колеги, които изживяват трудни времена и когато видиш неблагоприятна ситуация, не можеш да стоиш настрана. Страдаш с тях и помагаш с каквото можеш.
Правиха ли ти допинг проверки през тези месеци?
- Да. Не се оплаквам от проверките, но от процедурата. Лесно е да се правиш на добър и да не казваш нищо за това, но аз не го виждам така. Искам проверки за допинг, но не по този начин. За тях съм, но те ни поставят в неприятни ситуации и не мога да приема или подкрепя това. В 6,30 тази сутрин дадох кръв и урина. Същото беше и вчера в 6,20. Два дни поред. Спортистите не бива да бъдат подлагани на това. Фактът, че се появяват у вас толкова рано, те кара да се чувстваш уплашен до смърт, защото си мислиш, че се е случило нещо ужасно. А и аз живея с родителите си.
Защо в шест сутринта и два дни поред?
- Трябва да си на разположение 365 дни годишно по един час на ден, който аз предложих и в моя случай беше седем. Не мисля, че е законно, защото така нарушават личния ти живот и сигурността ти. Струва ми се неуместно и ненужно. Ако три пъти поред не те намерят, те наказват поне за година. Когато дойдат, ги каня на кафе. Те са служители и аз нямам нищо против тях. Искам да ме проверят. Знам, че см чист, никога в живота си не бих взел допинг. Приемам спорта като философия и по-скоро бих се отказал от него, отколкото да мамя.
Тежко ли е да бъдеш спортна икона? Досадно ли е?
- Би било арогантно да се определя така. Точно обратното, това, което става с мен, е много положително. Имах възможност да преживея неща, за които никога не съм мечтал и съм благодарен на живота за всичко, което ми се случва.