Виждал съм ви да аплодирате хубавите изпълнения на противници на Рафа. Като изключим това, че вие с Рафа винаги се държите като джентълмени, работите ли и върху това, освен върху чисто спортните тактики? Имам предвид как да се държите на корта, какво да се говори на прескинференции, в интервютата след мача и т.н.?
- Не работим върху това, правим го цял живот. Мисля, че коректността трябва да стои пред желанието за победа. В края на краищата съперничеството остава на корта.
Бих искал да знам какво мислите за коментарите, че вече не ставате за треньор на Рафа. Мислите ли, че прогреса му е спрял и че има нужда от нов треньор? Благодаря.
- Всеки има право да изказва мнение, въпреки че понякога е неуместно да го правиш, без да си запознат с темата в дълбочина. Не ще да е спрял много прогресът на Рафаел с всички тези години, през които е на върха.
Рафа винаги ми е изглеждал много силен физически и психически; способен да изплува от най-дълбокото, дори когато изглежа, че всичко е свършило. Сега с Джокович ми се струва, че се чувства доминиран в психологически аспект. Мислите ли, че може да има нещо такова или просто Джокович е много силен и трябва да му се намери слабото място? Сигурна съм, че Рафа ще успее да се справи.
- Може би има нещо такова. В ключовите моменти Джокович беше по-добър от Рафаел в последните четири мача. Също така разчита на това, че играе много добре и че е в невероятна форма в момента. Всичко това се е събрало накуп, но ние продължаваме да работим и ще видим дали ще намерим решение, за да успеем да спечелим някой мач.
Младите спортисти когато са тийнейджъри имат навика да са независими, да не слушат. Ще дадете ли някой съвет, как да се мине през труден период?
- Мисля, че умението да слушаш е въпрос на интелигентност. Също така да позволяваш да те напътстват, особено човек, който е по-възрастен от теб и който на теория е по-добре подготвен. Това беше едно от силните качества на Рафаел: той позволи да бъде напътстван. В момента има една тенденция при родителите и учителите, която е малко преувеличена, - детето да се реализира само. Винаги има някой, който знае повече от нас. Моят съвет е да се покаже на детето, че за да се прогресира, трябва да се слуша и да се прилага наученото.
Здравей, Тони. Мислиш ли, че на 25г., колкото ще навърши Рафаел, можеш да продължаваш да подобряваш играта си или това е почти невъзможно?
- Мисля, че могат да се подобряват малки детайли, но е ясно, че с напредване на времето се доближаваш до тавана си. Подобряваш едни неща, а други оставяш назад. Ти винаги искаш да се подобряваш, но знаем, че е трудно.
Имате ли желание да тренирате и други момчета, след успеха с Рафа?
- Би ми харесало повече да участвам при обучението на младите, отколкото да тренирам завършен играч. Бих могъл да съм полезен в това. Не знам дали някой ще поиска да го тренирам.
Здравей, Тони. Поздравления за всички успехи до момента. Как е възможно през последната година да не се забелязва прогрес във форхенда и бекхенда на Рафа, а при сервиса да има подобрение? Какви граници мислиш, че може има подобряването му на неговата възраст и ако няма контузии?
- Постоянният прогрес е невъзможен, за съжаление. Истината е, че за спортистите не е лесно постоянно да се подобряват. Хората имат таван. Не знаем дали ние сме достигнали нашия, но не е разумно да искаш от някого да се развива безкрайно. Достатъчно е да погледнеш състезанията по лека атлетика: 100м. не се бягат за 8 сек. Прогресът не е толкова лесен.
Здравей. Рафа прави страхотен сезон, помрачен единствено от финалите с Джокович. В Маями създаде впечатление, че е на косъм да го победи, но не беше достатъчно агресивен, за да приключи мача. Емилио Санчес-Викарио коментира, че тогава сърбинът го е подканвал да спечели. После загуби, и това изглежда му се отразява от тогава. Мислите ли, че това допълнително го затруднява да победи „Ноле”? Благодаря.
- Да, очевидно една серия от загуби от един и същи човек е допълнителна тежест. Няма зло, което да продължава 100 години. Всяко нещо си има край. Вярвам, че можем да го победим. В Маями бяхме много близко. Сега той има много голяма увереност при срещите си с Рафаел, но тенисът не се състои в това да се изправиш срещу друг човек, а срещу турнира. Идеята винаги е да се спечели турнира, а не да се победи Джокович. Веднага бих се съгласил да губим мачове от Джокович, но да печелим важните турнири. Разбира се, че ще бъде трудно.
Скъпи Тони, поздравления за началото на сезона (което е страхотно и ако не беше избухването на Джокович, всички щяха да са зашеметени от Рафа). Бих искал да разбера как се чувства физически световният numero 1 преди началото на РГ и може би, което е по-важното, как е психически? Надявам се, че отново ще доминира и ще вдигне купите в Париж, на Уимбълдън, и че ще имате един добър сезон. Чакам ви на US Open!
- Много благодаря за подкрепата. Той се чувства добре. Знаем, че е трудно да се спечели такъв турнир, но сме тук, решени да дадем всичко от себе си. После, ако имаме късмет, ще видим.
Уважаеми Тони, как бихте описали Рафаел с едно изречение , като спортист и като човек. Благодаря.
- Като човек – добър човек. А като спортист, раздаващ се и отдаден на работата си.
Би ли споделил с нас някоя интересна случка или анекдот, който се е случил зад кулисите по време на важни за Рафа финали, като Уимбълдън 2008 или US Open 2010? Благодаря.
- Интересна случка... на финала на Уимбълдън, по време на прекъсването заради дъжда, аз заспах. Обявиха, че ще чакаме повече от час и аз се отнесох, мисля че заради напрежението, което беше трудно за понасяне. Там, в съблекалнята, заспах.
Постоянно виждаме как играчи като Мъри или Федерер търсят нови треньори, за да се подобряват. Какво правите вие, за да получите страничен поглед и да обновите, мотивирате и в крайна сметка да подобрите играта на Рафа?
- Рафаел не търси нови треньори, защото аз му излизам най-евтино, хехе. Още от малък го накарах да разбере, че той е отговорен за всичко, за победите си и за загубите. Затова мисля, че не е склонен да прави промени в своята организационна схема и продължава с хората, с които е бил винаги. Предполагам, че така се чувства сигурен и е приел, че той е отговорен за всичко. Така е свикнал от дете.
Тенисът ми се струва много труден спорт психически. Много е трудно да не ти се схване ръката в ключовите моменти. Как се работи върху психологическите аспекти, за да оказват колкото се може по-малко влияние трудните обстоятелства по време на мач (странни случки, публиката, негативна серия при някой удар, противника...)? Рафа и целият ви екип сте за пример както на корта, така и извън него и ви благодаря като ваш фен.
- Не знам как се работи, знам какво сме се опитали ние да прилагаме в нашата работа. Опитваме се в ежедневната ни работа на корта да даваме всичко от себе си, за да се отразяват тези неща възможно най-малко. Понякога се получава, а друг път, не. Трудно е да го постигнеш когато си нервен при важните точки. То е повече в главите на играчите, отколкото на треньорите. Много пъти съм се опитвал да смекча важността на ситуацията. Спортът си остава игра и трябва да приемаш и победите, и загубите. Почти невъзможно е винаги да печелиш и загубата е част от спорта. Ако си го приел, е по-лесно да се справиш с трудните моменти, които се случват на всеки.
Какво мислите за ситуацията, в която се намира Федерер, по отношение на тениса му?
- Първо, не ми говорете на вие. Какво мисля? Роджър Федерер в началото на сезона не игра на нивото, с което сме свикнали. Беше непостоянен. Но мисля, че може би ще бъде най-добрият играч в историята и че той иска да се справи с тези малки проблеми, които има. Продължава да е на високо ниво, но не е толкова постоянен както преди. Ако има късмет и успее да спечели важен турнир, защото това е което наистина мотивира, ще си върне най-доброто ниво. Още я има играта, за наше съжаление, хехе.
Кой играч от друга ера би ти харесало да тренираш? И да го шлифоваш, за да постигне повече успехи, отколкото е имал. Някой с неосъществен потенциал, както се казва.
- Не се виждам в състояние да помогна на някой играч да постигне повече. Би ми харесало да тренирам добър играч. Има много. Но не вярвам, че щях да му бъда от голяма полза.
Въпросът ми е във връзка със смяната на топките на РГ. Говори се, че са по-твърди и че отскачат повече. От една страна би трябвало да облагодетелстват сервитьорите, но също така, ще спомагат ударите с топ спин от дъното на корта да придобият още повече тежест. Какво мислиш по въпроса? Благодаря.
- Прав си, така е. В крайна сметка нещата не са черно-бели. На играчите, които играят с топспин живата топка им помага, защото отскача повече и е по-трудна за контролиране от играчите с плоски удари. Но също така, тези топки могат да им дойдат много добре на сервитьорите. Когато приключи турнира ще ти кажа точното си мнение.
Добър ден, Тони. Не искам да ти отнемам заслугите, но мислиш ли, че ако Рафа беше имал друг треньор, щеше да постигне същите резултати? И още един въпрос: така, както има играчи, които се раждат с талант за определен спорт, мислиш ли, че Рафа има вродени специални физически качества, които не всички притежават? Много ти благодаря за вниманието.
- Не знам дали с друг щеше да има по-добри или по-лоши резултати, трудно е да се каже. Аз приложих система за тренировки, която повече или по-малко функционира. Може би друг, по-добър, треньор, щеше да има система, която да функционира по-добре, не знам. Но мисля, че всички елитни спортисти, във всички спортове, притежават специални качества. Очевидно физическите качества на Рафаел са много добри, каквито са и координацията му, и техническите му умения. Може би не е блестящ като Федерер, но за един играч е много трудно да достигне да върха, ако няма силни качества.
Кое беше по-трудно: Рафа да стане най-добрият тенисист в света или да стане такъв чудесен човек?
- Очевидно това да стане най-добрият тенисист в света. Рафаел по природа е добър човек. Не знам дали е чудесен, но е коректен, възпитан и добър човек. Ясно е, че е много по-трудно да станеш един от най-добрите тенисисти, отколкото да си чудесен човек. Ако някой е възпитан добре, лесно ще стане добър човек.
Здравей, Тони. Някога мислил ли си да спреш да тренираш Рафа и да си останеш вкъщи с децата и семейството? Някога имал ли си желание да „напуснеш”? Благодаря ти, че си част от живота ми, що се отнася до Рафаел. Целувки от Аликанте и благодаря за любезността ти.
- Аз ти благодаря много за покрепата. Разбира се, че понякога съм си мислил да спра. На мен ми харесва да съм си у дома с децата, домошар съм. Но също така е истина, че благодарение на Рафаел съм имал възможността да изживея неща, които биха били невъзможни преди години. Изживял съм финали, имал съм, благодарение на него, възможността да опозная РГ, Уимбълдън... и това ме е изпълвало с удовлетворение. Човек винаги има колебания.
Необходимо ли е да се направят настройки в играта на Рафа, за да може да атакува РГ, с Джокович на хоризонта?
- Да, необходимо е, но това винаги е валидно, не само заради Джокович. Той засега е много далеч, в другата част на схемата и можем да го срещнем само на един хипотетичен финал. Настройките в играта винаги сме ги правили, но не мислейки за Джокович, а за първия мач. Там се падна Иснър, който е труден играч, и ако победим, ще мислим за втория, третия... Вярно е, че ако играе с Джокович, ще трябва да се направят някои настройки, защото в последните два мача на клей той победи.
Какво чувстваш когато гледаш Рафа на корта и знаеш, че нещо не е наред с играта му, но не можеш да му го кажеш? Безсилие? Вярваш ли, че Рафа ще се справи сам? Благодаря много. И поздравления за всички от екипа, които сте обкръжението на нашия Рафа! Без вас Рафа нямаше да е този nº1, който е днес. Продължавайте така. Целувки.
- На първо място, благодаря за подкрепата ти. Когато съм там, на трибуните, се чувствам нервен. Това, че освен треньор съм и роднина ме прави по-нервен от нормалното. Освен това тенисът е много неблагоприятен спорт за близките. Никога не си спокоен, докато гледаш мач, защото във всеки момент може да се обърне. Чувстваш се като въжеиграч: не знаеш дали печелиш или губиш. Когато играе зле, очевидно съм още по-притеснен. Виждам, че не намира решението и това ме прави още по-нервен.
Беше удоволствие да отговоря на вашите въпроси. Благодаря. Надявам се, че ще можем да направим добър турнир в Париж, а ако не ние, то друг испанец да спечели.
http://www.elpais.com/edigitales/entrev ... ntro=8098#
Кой каквото ще да казва, но да биеш 206 сантима, гарнирани със сто и единайсет кила, куп асове и навици да играят до 70 : 68 гейма не е съвсем лека работа. 
Както и да е ,с Бога напред!
