maryan unfaitful написа:PyyHu написа:Само да попитам Нали не мислиш, че умишлено променят клея и топките за да развалят ритъма на Рафа
Хм, стори ми се че си чел напред. А освен това парижката публика е кат римляни за кръв.
PyyHu написа:Само да попитам Нали не мислиш, че умишлено променят клея и топките за да развалят ритъма на Рафа
PyyHu написа: Да не би да има някаква конспирация и аз пак да не съм разбрал
Вече няма достъп до този видеоклип, защото качилият го човек закри профила си в YouTube.
Съжаляваме за това.
Този видеоклип е премахнат от потребителя.
Съжаляваме за това.
Шестото чудо
Оскар Форнет (специален пратеник) |Париж
Неделя, 05/06/2011
Бьорн Борг не се появи на срещата със своя наследник. Обяви, че графикът му е запълнен. Нямаше и следа от него в Париж, за да поздрави тенисиста, който изравни броя на неговите титли в столицата на клея. Рафаел Надал спечели шестата си титла, след като победи Роджър Федерер за пети път, четвърти на финали, със 7-5, 7-6(3), 5-7 и 6-1, за 3ч. и 40 мин., добави към колекцията си десета титла от ГШ, колкото има и големия 'Big' Бил Тилдън и запази първото място в ранкинга поне до понеделника след края на Уимбълдън. Най-трудната за постигане цел за един тенисист, да победи балеареца на „Филип Шатрие”, продължава да е неразрешима загадка за играча, когото наричат „най-добрия на всички времена”. Този път не плака, както на финала в Австралия през 2009г., пред очите на Род Лейвър. Не показа никаква емоция. Сигурно защото вече е свикнал със загубите.
Магистърската лекция на Федерер продължи около 40 мин. Ускорен курс по сервиси, форхенди и волета, и почти безгрешен бекхенд, където Надал има навика да му пуска кръв. През това време швейцарецът успя да доминира от дъното на корта, не позволявайки на шампиона да се нагласи за своя драйв. Чиста хармония, ракета като цигулка, Фред Астер с маратонки, 5-2 като резултат и точка за пробив, и за взимане на сета. Но сгреши една къса топка. С милиметри. И тогава всичко се промени, за да се възцари отново естествения ред на нещата на клея в Париж.
Хармонията изведнъж се превърна в хаос. Вътрешният мир, нирваната, в която се предполага, че живее Федерер, откакто през 2009г. се помири с Ролан Гарос и с Историята, отстъпи място на психическия блокаж, на стреса. Появи се El Lobo. Федерер изигра деветия гейм (5-3) на втори сервис и Надал, който е хищник по природа, го захапа за гърлото, или за бекхенда, който толкова добре беше функционирал на полуфинала срещу Джокович.
Федерер бил окрилен, каза майка му предишната вечер, чувствал се много „удобно и лежерно”. И това, добави тя, „е знак, че може да направи всичко, да загуби в трети кръг или да спечели турнира”. Когато се чувства така има само един човек, който може да го извади от този транс, да го върне в юношеството, когато не е бил способен да сдържа вулканичния си нрав, вътрешния си огън, и това е Рафаел Надал. Последната цел в кариерата на Федерер се състои в това да победи балеареца в Париж, но щом не успя да го постигне в четири финала и един полуфинал...
В играта на Надал се появи форхенда и грешките на Федерер от бекхенд се увеличиха, за да се неутрализира ранния пробив на тенисиста от Базел. Два поредни гейма срещу името на испанеца бяха достатъчни, за да залезе вдъхновението на № 3 в света и да изгрее това на световния № 1, който със сигурност ще заема това място до понеделника след края на Уимбълдън и така ще запише 102 седмици начело на ранглистата, с една повече от Андре Агаси. В крайна сметка поредните геймове станаха 7. Надал изтегли дуела на своя територия, и Федерер добави и форхенда си към неточния бекхенд. Първи сет за защитаващия титлата и 2-0 в началото на втория.
Наелектризираността на корта и на трибуните намаля.
Надал, който винаги играе по-добре при близък резултат, който се зарежда от напрежението, което го заобикаля, намали интензивността на ударите си. В същото време, чувствайки че губи, Федерер освободи ръката си и в осмия гейм върна получения преди това пробив. Деветият и десетият също се решиха с пробиви, последния във вреда на Надал, след 12 минутно прекъсване заради дъжда.
Швейцарецът пропиля целия си труд в тайбрека. Четири почти поредни грешки от форхенд изчистиха пътя на Надал, който вече се намираше на един сет от титлата.
До този момент общата възбуда беше стихнала до шепот. Още един финал решен в три сета, си мислеха повечето. С изключение на Федерер, чиято ракета за няколко минути отново издаваше звуците, които само тя умее. Случи се в седмия гейм на третия сет. След като загуби подаването си на 0, той веднага си върна пробива също без да загуби точка. Надал се разколеба, защото всичките преживени проблеми не бяха толкова далеч.
В този момент часовникът показваше повече от три часа игра. Надал се озова с три точки за пробив при негов сервис в началото на четвъртия сет. Удържа ги с устойчивостта на своя бекхенд, с убедителността на форхенда си и с 1 ас. Още един тежък удар за Федерер, който попадна във водовъртеж. Дуелът беше надскочил границите на тениса, за да се превърне във физическа битка, в която швейцарецът нямаше оръжия. Надал го хвърли в трошачката , забърза темпото и с един форхенд наникъде от страна на противника му, приключи още една глава от неговата легенда.
Финали на ГШ между Надал и Федерер
2011 Roland Garros (Nadal: 7-5, 7-6(3), 5-7, 6-1)
2009 Australia (Nadal: 7-5, 3-6, 7-6(3), 3-6, 6-2)
2008 Wimbledon (Nadal: 6-4, 6-4, 6-7(5), 6-7(8), 9-7)
2008 Roland Garros (Nadal: 6-1, 6-3, 6-0)
2007 Wimbledon (Federer: 7-6(7), 4-6, 7-6(3), 2-6, 6-2)
2007 Roland Garros (Nadal: 6-3, 4-6, 6-3, 6-4)
2006 Wimbledon (Federer: 6-0, 7-6(5), 6-7(2), 6-3)
2006 Roland Garros (Nadal: 1-6, 6-1, 6-4, 7-6(4))
Финали между едни и същи играчи
1. Roger Federer – Rafael Nadal: 8 (R. Garros 2006-08, 11; Wimbledon 2006-08, Australia 2009).
2. Bill Tilden – Bill Johnston: 6 (US Championships 1919-20, 1922-25).
3. Jean Borotra – René Lacoste: 5 (Wimbledon 1924-25; R. Garros 1925, 29, US Cahmpionships 1926).
±. Rod Laver – Roy Emerson: 5 (Australia 1961-62; R. Garros 1962; US Championships 1961-62).
±. Roy Emerson – Fred Stolle: 5 (Australia 1964-65; Wimbledon 1964-65; US Champions 1964).
±. Ivan Lendl – Mats Wilander: 5 (Australia 1983; R. Garros 1985, 87; US Open 1987-88).
±. Andre Agassi – Pete Sampras: 5 (Australia 1995; Wimbledon 1999; US Open 1990, 95, 02).
Испански шампиони на РГ
2011: Rafael Nadal
2010: Rafael Nadal
2008: Rafael Nadal
2007: Rafael Nadal
2006: Rafael Nadal
2005: Rafael Nadal
2003: Juan Carlos Ferrero
2002: Albert Costa
1998: Carlos Moyà
1994: Sergi Bruguera
1993: Sergi Bruguera
1972: Andrés Gimeno
1964: Manuel Santana
1961: Manuel Santana
Титли на клей (Open Era)
1. Guillermo Vilas 45
2. Thomas Muster 40
3. Rafael Nadal: 32
4. Bjorn Borg, Manuel Orantes 30
6. Ivan Lendl, Ilie Nastase 28
8. José-Luis Clerc 21
9. Mats Wilander 20
10. Andrés Gómez, Carlos Moyá 16
Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 42 госта