Човек би предположил, че поне глобите ще му помните.
Всъщност, доколкото имам наблюдения върху подобни награди, спадат към два типа - или се определят не чрез гласуване, а от организаторите за конкретен жест, или представляват по-скоро нещо като награда за цялостно творчество. Може би заради липсата на пряк контакт между играчите тенисът до голяма степен е спорт, който изключва неспортсменската игра и каквото и да е мамене в ущърб на противника и е трудно конкретна постъпка да бъде отличена, освен да речем признаване, че дадена топка е била вътре или аут, за което вероятно биха могли да номинират половината играчи.
За мен лично прегръдката на Рафа беше ужасно мил жест и изпъква като конкретна спортсменска постъпка със сигурност за годината, ако не и за последните няколко сезона (поне в момента не мога да се сетя за друго, което така да ми се е запечатало в съзнанието, отделно се подсилва и от съперничеството между двамата). И при една по-друга система със сигурност щеше да получи наградата. Единствената по-спортсменска проява, която ми хрумва в момента, е съгласяването на Лейвър да изместят финала на Уимбълдън с един ден, за да може противникът му да се възстанови от контузията, но тук очевидно се връщаме доста години назад и навлизаме в бая по-сериозна категория.
Очевидно в случая става въпрос за някаква по-цялостна оценка за отношението на Роджър към останалите. Може и да го обявявате за самовлюбен егоцентрик, но явно самите играчи са с по-други впечатления от преките контакти. А и колкото и да беше грозен диалогът със съдията, по никакъв начин не ощети, разконцентрира, изнерви или провокира Дел Потро. Което не означава, че след въпросния инцидент очаквах Роджър да получи наградата, де.
Според мен най-смислено би било да има награда за спортсменство, която да се дава не задължително ежегодно, а когато наистина има повод. Иначе и стойността й се изтърква. Пък иначе не им пречи и да си оставят годишната награда за най-голям пич.