ФЕНКЛУБ РАФАЕЛ НАДАЛ 29

[marto]

Честит рожден ден на любимата ми леля . Пожелавам ти много радости с малкото човече

[Sandra]

Честит рожден ден, Ани!
Бъди жива и здрава, все така позитивна, дано хората около теб те зареждат с енергия, то не че има друга възможност , много сбъднати мечти оттук нататък и вашият човек да те кара често да се усмихваш.

[Your new lover]

Хей Хей Хей Happy B'Day!

Чаша шампанско, шоколад и добро настроение...време е за празнуване! Облечи най-красивата си усмивка, защото днес е твоя ден!

Пожелавам ти всеки ден да ти е като празник. Да не ти липсват здраве, любов и верни приятели! И да правиш мноогоо лоши неща, щото все на някой ще му хареса.

Наздраве и весело изкарване на празника!

[niiceto]

Ани,
ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН!!!

Желая ти толкова късмет, колкото не можеш да понесеш! Толкова щастие, колкото не си предполагала, че можеш да имаш! Толкова здраве,колкото не си очаквала! И толкова поводи за усмивки, че да хванеш мускулна треска на лицето!И нека всичките ти мечти се сбъднат!!!

[papi_rnp]

Честит Рожден Ден,Ани!

Нека радост топли твоите очи, нека щастие огрява пътя ти с лъчи, здравето да ти е спътник всеки Божи ден, да посрещаш 100 години свой рожден ден!

[annysy]

Момичета, момчета, благодаря много за поздравите и за подаръците Колко е цветно с тези букети, па и бонбонки има и шампанско ще се лее (по нашему асеновградски мавруд )
Да ви се връщат милите пожелания

Детето не, че обича да пие, да не си го помислите , решило е да ви почерпи по случая

[Cveti]

ГОЛЯМА ЧЕСТИТКА И ОЩЕ ПО-ГОЛЯМА ПРЕГРЪДКА ЗА АНИ И ОТ МЕН!
НАЗДРАВЕ!

[yarra777]

Ани, Честит Рожден Ден и от мен. Нека се сбъднат всички пожелания.

[rafaaydin]

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, АНИ! Първо здраве, щастие и успехи (на теб и на цялото семейство), а останалото да е каквото ти пожелаеш!

[rafaaydin]

yawning Rafa

ETA:

chetes, moved your post to gif thread

Yesterday's practice

[mmm_da]

Яра, вчера с това видео се свих от смях !
Дънди, мерси за снимковия мат'рял.

Снимките от втората част от посещението на Рафаел в Club de Tenis Pont d´Inca Nou, собственика на който се е уговорил с Тио още преди две години на АО, че Рафа ще отиде за да му се порадват децата и да видят как минава една негова тренировка. Било е много заредено, нарадвали са се дечицата .После е раздавал и автографи, естествено !
Въпросното събитие се е състояло в събота, преди мача, на който едвам не си докарахме комоцио.

Ето видеото: http://www.youtube.com/watch?v=nwAJRNjyezA

Ето и още няколко снимчока:







И ще си позволя да пусна и видеото с конференцията на как' Шакира: http://www.youtube.com/watch?v=W9IaBkY6lYg

И още нещо: официално- пропускаме първи кръг за ДК !

[yarra777]

Последната част на книгата. Няма да ви тормозя повече.

Ритуалите на героя

Едно момче събира бели мидени черупки, които слънцето къпе в злато. Часове по-късно, седнал на стола, след като е отхапал от банана и е пил от две различни шишета, изважда една мидичка от сака си и я поставя на червената земя. Хваща ракетата и се отправя към дъното на корта, решен да направи ас. Това разказва неговият приятел Томеу Салва:

„Веднъж, преди години, играхме близо до морето. Всеки ден Рафа отиваше да събира миди и ги прибираше в сака си, а после на почивките на мача ги вадеше и ги подреждаше до стола си”.

Младежът загрява в съблекалнята с бързи движения, подскоци и окуражителни викове. Взима си душ преди мача. Поздравява съдията на стола и съперника си. Когато спечели жребия, никога не избира да сервира. Подрежда до стола си шишетата с изотонична напитка и вода, от които отпива на малки глътки при всяка смяна на полето. Придвижва се към дъното на корта с големи подскоци, без да стъпва на линиите. Преди да изиграе точката, преглежда и намества кордажа на ракетата и оправя ластика на слиповете си. Когато трябва да сервира, избира две от три или четири топки (никога не взима всичките от един и същи топкоподавач) и ако е в царството си, на клей, почиства основната линия с маратонката си. Оправя си косата зад ушите, докосва си носа. Тупка топката, първо с ракетата, после с ръка, докато реши и визуализира къде и как ще сервира. Достига необходимото ниво на концентрация, вдига топката, показва я на противника, и изпълнява сервиса. Понякога съдията го предупреждава, защото неговият ритуал излиза извън регламентираното за сервис време. Избърсва си потта с кърпата, когато разиграването е повече от четири удара, или когато ситуацията се усложни.

Младежът сменя ракетата си в гейма преди първата смяна на топките и при следващите смени на топките, в следващия гейм. Когато свърши мача, поздравява противника и после съдията на стола. Сваля си кърпата от главата и я оставя на стола, до ракетата. Слага си часовника на лявата китка. Когато спечели мача, в зависимост от важността му, жестовете се увеличават като брой и интензивност. Пуска ракетата и се хвърля на земята, изтичва да поздрави, вдига едната ръка, вамосира, вдига два юмрука. След като си прибере ракетите, хвърля накитниците на публиката, ръкопляска и вдига палец в знак на победа. Когато получава трофей, го захапва сякаш с недоверие.

Една част от жестовете на Надал – поздравите и показването на топката преди сервис – са част от правилата или протокола на играта. Други са изискване на организаторите на турнирите или на спонсорите на играча. Трети, като избора на топки при сервис или подреждането на ракетите след мач, са практични, но дори и те притежават патината на ритуала.

На пръв поглед тези жестове могат да се определят като ирационални и да бъдат причислени към суеверията. Виковете и движенията, които прави Рафа по време на загрявката в съблекалнята са изпускателен клапан, катарзис, който го освобождава от притеснението, страха и излишната увереност. Това е неговият начин да покаже, че е изцяло вглъбен в мача и да се зареди. Когато забележим в някои от жестовете на Рафа стремеж към успокояване на духа по подреден и премерен начин, си припомняме танците и други дионисиеви ритуални практики.

Много спортисти разполагат с технически способности, физическа форма и разбиране на концепцията на спорта, който практикуват – тази пълна серия от качества, необходими, за да влязат в елита. Но само малцина успяват. Успяват тези, които притежават психическото равновесие и сила, необходими, за да играят добре в повечето случаи; онези, които могат да се концентрират в настоящето и да изживеят като настояще бъдещето, което не се простира по-далеч от точката, която им предстои да изиграят.

Както пише Ръдиард Киплинг в стих, който е гравиран заедно с имената на членовете на All England Lawn Tennis Club, паднали по време на Втората Световна война, към победата и загубата трябва да се отнасяме като към самозванци. Тенисистът трябва да съумее да изтрие от ума си всички емоции, предизвикани от предишното разиграване, независимо от резултата. Трябва да избягва еуфорията и отчаянието и да се подготви да сервира или да връща, без да се разсейва от нищо, със спокоен дух.

Серията жестове, които Рафаел прави при излизането си на корта и преди всяка точка, са ритуал за настройване, който му позволява да играе във възможно най-доброто физическо и психическо състояние, и да се освободи от целия товар на добрата или лошата игра в мача, на умората или болката, на илюзията за победа...

Концентриран в настоящия момент и изолиран от всичко, което го заобикаля, Рафа „сътворява” един миг, който няма нито минало, нито бъдеще, който е част само от настоящето, и се състои от един удар и от визуализация на точката, която играе.

Към тези описания на ритуалите на Рафа Тони Надал добавя следния коментар:
„Рафаел има малки ритуали: иска две топки от единия подавач на топки и една от другия, но никога три от един и същи. След това избира онези, които са в най-добро състояние. Сменя ракетата един гейм преди да сменят топките. Някои жестове си имат причина: когато си подрежда ракетите след мача, е защото по-използваните са с отпуснат кордаж. Захапва трофеите защото го молят за това; направи го веднъж и оттогава го молят да го прави.

Обръщам много внимание на всички тези жестове, защото ме притеснява, че е зависим от външни фактори, че им придава значение. Никога не съм искал състоянието на корта, положението на слънцето или друг външен фактор да е определящ за играта му. Хващат ме нервите, когато го виждам да подрежда шишетата с вода, но е ритуал за концентриране и мисля, че му помага. Някои неща, като избърсването с кърпата след разиграване му помагат да почива повече. Удължава времето, но го прави и по време на загрявката – винаги тренира сервисите в края. Една вечер гледахме „Колкото, толкова” и Рафа възкликна за героя на Джак Никълсън: „Какъв маниак!”. Отговорих му: „Не по-голям от теб”. След кратък разговор, той ми каза: „Добре, когато поискам, мога да престана”. „Престани тогава”, му отговорих. И спря да го прави на един турнир, но на следващия започна отново.

Истината е, че аз винаги съм окуражавал Рафаел да бъде експресивен на корта, да прави позитивни жестове; не харесвам негативните. Да се окуражава, да си повдига духа и да е постоянно заангажиран в мача. Онзи известен случай, в които на един турнир си написа нещо на ръката, беше по мой съвет, въпреки че не му бях казал да го напише на ръката си, разбира се. Понякога заради напрежението в мача се забравят и най-простите неща. Казах на Рафа, че би било добре да си запише на един лист две или три прости неща; когато човек играе, не трябва да се вкарва във филми. Посъветвах го на почивките да го чете; мисля, че ставаше дума да удря високо при сервис и да не отваря корта – обикновени неща, които понякога не правим. По време на мач много пъти забравяме основни неща, в даден момент се разконцентрираме и правим това, което много добре знаем, че не трябва да правим. Но ако при всяка смяна на полето си го повтаряш на висок глас, ще допускаш по-рядко тези грешки. По време на мач се греши и за да си добър играч, не трябва да го правиш в решаващи моменти”.


Най-добрата стратегия: „Опознай себе си”

Предопределените ни пътища са неравни и стръмни. Възможно ли е по лесни пътища да се стигне до върха?
..........................................................................................................................................Сенека


„Преди всеки мач анализираме играта на противника: какво прави добре и какво прави зле, кои неща могат да му навредят в мача и от кои слаби страни на съперника може да се възползва Рафа при своя начин на игра.

Някои треньори имат досиета на всички играчи, в които записват статистиките от всеки мач. Това може и да е добър начин на работа, но ние сме убедени, че най-добрата стратегия е да опознаем себе си, да разберем собствения си начин на игра, да признаем недостатъците си и да знаем какво може Рафа и какво иска да направи.

В зависимост от характеристиките на противника се правят малки модификации, но без да се отдалечаваме от предварително начертания път. Промените никога не са радикални, защото става дума за максимално използване на собствените способности. В един мач не винаги може да се направи това, което се предполага, че ще е подходящо – дори да знаеш, че ще е във вреда на съперника, ако си агресивен и играеш волета, например. Ако волето не е неговата сила, играчът ще загуби”.


Онова така необходимо „нещо повече”

Тактиката е добра, само ако е подходяща за играча, ако може да се приложи успешно. Ако не притежава в репертоара си необходимите удари, но разполага с добро техническо ниво, е по-добре да се забрави за „идеалната” тактика. Човек знае, че срещу Федерер трябва да е много внимателен, когато играе на неговия драйв. Ако топката не е дълбока или висока, Федерер ще я спечели. Срещу Новак Джокович трябва да се сервира в тялото, защото иначе ще получиш много силен ретур, който в много от случаите е труден за връщане и който често дава предимство на сърбина в резиграванията. Надал знае и че срещу Федерер и Джокович му е от полза един дълъг мач, защото физически издържа по-добре. Когато се играе на това ниво, е срещу много добри играчи, които са в добра физическа форма. В нито един спорт не е като в тениса: ако имаш лош ден, това означава, че ще напуснеш турнира.

От ключово значение в стратегията на тениса е да определяш ритъма на мача. Тони Надал развива идеята:
„За да играе добре и да спечели, тенисистът трябва да играе в ритъма, който му е удобен, не трябва да оставя противника да го налага. През 2007 г. в Шанхай, на полуфинала срещу Федерер, Рафаел игра наистина добре, водеше с един гейм и с 0-30. Но ритъмът на игра облагодетелстваше Федерер – играеше се в неговия ритъм. През 2008 г., преди финала на Ролан Гарос, попитах Рафа: „Днес какво ще правим? Това, което правим всяка година ли? Мисля, че на клей можеш да го победиш като играеш своята игра”. Накрая Рафа заложи на сигурно, което функционираше всяка година. Нещата имат логика – всеки трябва да прави това, което умее и затова е нужно да се разбира много добре играта, което важи за всички игри – от футбола и водната топка до „Не се сърди човече” и мус. Може да загубим един мач заради грешки в играта, но не мога да приема да го загубим заради лоша тактика или липса на мисъл.

В този смисъл, тенисът е много различен от другите спортове. В отборните спортове, в които има повече пространство, има много повече случайности. Карлес Решак разказа веднъж, че при него дошли хора от Спортната Академия, които искали да направят изследване, в което да определят и оценят качествата на даден играч. Отишли на стадиона да гледат мач и когато започнали да си водят записки, Решак им казал очевидното: ако пишат, няма да видят мача.

Ако на един играч му се дадат десет възможности за шут към вратата, може да се види колко гола ще вкара. Но се откроява играчът, който вкарва гол когато отборът се нуждае от това – играчът, който вкарва гол при единствената предоставила се възможност. Наблюдавайки играч като Гуардиола, какво може да се оцени при него? Нямаше шут с глава, като дрибъл едва би издържал изпита, шутираше горе-долу добре, но не силно. Така погрешната оценката може да бъде, че Гуардиола не е бил добър играч.

Заключението е, че не може да се установят универсални критерии, които да оценят един играч. Има играчи, при които, ако се вземат само техническите и физически аспекти, ще бъдат много нагоре в ранглистата, но в реалността на мачовете и на турнирите, нямат психическата способност да ореализират това, което знаят.

Кое прави един играч добър, кое го прави шампион? Техничното изпълнение на определени удари? Изключителната физика? Има още нещо, трябва да има още нещо. Тони Надал размишлява върху това „още нещо”:
„Според мен е въпрос на време, както във визията, така и в изпълнението. Роджър Федерер винаги има достатъчно време, за да стигне до топката така, че да изпълни добър удар. Но има други играчи, които не играят по този начин, а също са големи. Много е трудно да се определи и оцени кое прави един играч изключителен. Мисля, че познавайки играта, която някой може да покаже, трябва да се определи начин на игра и да се следва до края. Има добри сервиси и волета? Трябва да го прави до края – при брейкпойнт не трябва да се страхува и да остане на основната линия, за да се защитава.

Избраната посока трябва да се следва решително, както например, Сампрас на финала на US Open през 2000 г. срещу Сафин. При точка за мача, Пийт сгреши първия сервис, но спечели мача с ас от втори сервис. Концентрацията, решителността и смелостта определят разликата. Индивидуалността в крайна сметка отличава едни играчи от други. Как е възможно времето да тече в полза за някого? Някой има власт над времето? В мачове добрите играчи не мислят, „умеят” да не мислят. Ако тренираме едно упражнение за координация много пъти, в момента, в който се разконцентрираме или се замислим как да го направим, ще сбъркаме. Във всички дейности, в които има координация, нещата се получават без да се замисляме. Когато Рафаел направи минаващ удар, мисли къде иска да пласира топката, а не как да държи ракетата или колко крачки трябва да направи, за да стигне до топката. На финала на Уимбълдън през 2008 г. Федерер бъркаше, когато Рафаел, му връщаше топката с „два километра в час”. Федерер имаше достатъчно време да мисли, но изкарваше в аут. Дори и най-добрите грешат лесни топки в такива ситуации, когато се замислят и загубят концентрация. Разликата е, че на добрите им се случва много по-рядко, отколкото на останалите”.

Да печелиш време, да се научиш да не мислиш: третият стълб на тази психическа „постройка” се състои в риска, който поемат големи шампиони, за да опитат да изпълнят невъзможни удари.

Големите играчи се забавляват повече. Те са оригинални, не имитират нито играта на останалите, нито на бившите шампиони, а я адаптират към своя начин на игра и се осмеляват да преминат границите на това, което до момента се е смятало за канон. Когато беше на дванайсет години, на един финал, на който имаше много публика за категорията му, Рафа Надал се опита да върне една топка с гръб към корта, с удар между краката. Загуби точката и падна. Изправи се, все едно нищо не се е случило и продължи да играе концентриран, без нито за миг да се почувства смешен. Никой друг играч – никое друго дете, всъщност – не би се осмелило да изпълни този удар и ако го беше направило, би се засрамило, че е опитало удар, който не умее. Сега този удар позволява на Рафаел да връща невъзможни топки.



..................................................................................................ЕПИЛОГ

Ученето не е жизненоважна дейност, защото не предполага край само по себе си; жизненоважно за човек е да разбира.
.........................................................................................................................................Аристотел

В тази книга не сме разкрили нито една голяма тайна: играта представлява жизненоважна „необходимост” за хората, за да се преборят с несигурността и страховете си.

Както вярата и познанието, необходимостта да играем, във всички епохи се е превръщала в основно оръжие, което ни дава, ако не отговори, то поне неприкосновено време, което разкрива най-всеобхватното и противоречиво явление: фактът, че не ние сме избрали да се появим на този свят и въпреки това или точно затова, щом веднъж дойдем, вече не искаме да го напуснем.

И стигнали до този момент или всъщност, тръгвайки от него, сме се опитали да открием координатите на една карта, които свързват зараждането на философията с това на играта, и в наши дни ставаме свидетели на превръщането й в спорт. В този нов контекст спортът продължава да бъде свързан с митовете. Защото ритуалите, митовете и символите са корените в античните времена – отдалечени във времето, но близки на сърцето – които продължават да захранват спорта и нашия тенис, докато го превърнат в модерна религия, която няма да нужда да обещава вечен рай.

Не представлява ли един тенис мач понякога връх в ежедневния ни живот, който ни пренася във време, управлявано от родови божества. Тенисът не спира ли реалното време, за да ни пренесе в един идеален момент, който е „извън времето”?

Представлявайки идеалната битка, в която ракетата на тенисиста е заменила меча, копието, щита и лъка на гръцките воини, правилата на тениса създават един митичен порядък, осигуряват една справедлива битка, в която се срещат двама съвременни гладиатори.

Постоянство, работа, усилие, ентусиазъм, хъс за победа, воля... Списъкът от понятията, които ни идват на ум, за да изброим необходимите, за да се играе добър тенис, качества, е безкраен. Може ли да се резюмира толкова дълъг списък? Да, но не с една дума, с едно действие: изкачването с тежкия камък, в търсене на щастието, но знаейки, че то е в стръмния път нагоре и дори в препъването, а не само на върха.

Философията на древните мъдреци продължава да бъде полезна и необходима в един свят, в който се развиват само технологиите и математическите науки.

Рафа Надал притежава необходимото, за да успее да стане по-добър играч: от една страна има вродената дарба да играе тенис; владее изкуството, техниката; познава и контролира емоциите си; от друга страна, се е научил да подобрява играта си и своята психика, благодарение на възпитанието, което е получил и на думите, които не са отишли на вятъра. В крайна сметка, Надал е този, който е, защото се е научил да разбира и тренира с реда, мярката и хармонията на Аполон, а играе с радостта и възхитителното поетично вдъхновение на Дионисий.

И може би няма друг начин да се превърнеш в голям шампион не само на кортовете на Уимбълдън или Ролан Гарос, но и на най-познатата и понякога странна арена, с огромни размери, гъвкави граници и променливи правила, която е животът.




................................................................................................... ~ Край ~

[Rafa89]

Нееееее защо свърши толко бързо книжката ... "тормози" ни още моля теее

[yarra777]

[maryan unfaitful]

Виждам, че си спазила условието след 22 часа да се пускат тавиз маериали. Благодарско! Дано клипчето е станало хубво!