Много ми е трудно да почна, щот не знам откъде.
Може би трябва да е черешката на тортата, върха на борчето, или казано накратко РАФА, АРМАДАТА, ФИНАЛ НА ДК И БАРСЕЛОНА. Много е трудно да говориш само за едно от тези неща. Може да си ги подреждаш, степенуваш, изчисляваш като процент от настроението ти, ама май ние и тримата сме от онез, дето не мерят настроението в цифри и проценти.
Не знам дали помните колко сме се захласвали с Яра по Испания, ама май не е шесто чувство, а чиста истина.
Поне доколкото иде реч за Барселона.
Чувствах се като миниатюрка върху дланта на богиня, която много внимателно ме полагаше на места, където мога да избирам. Шашаво, боговете и богините не би трябвало да дават избор.
Много е красиво, за разлика от тъпата "вълшебна кутия", тук си е просто магично