БЛОГЪТ НА БЛУБЪРД
Денят на полуфиналите в СинсиКакто вече всички знаете, това беше последният ден на Рафа на турнира. Както и нашият, тъй като подарихме билетите си за финала на любезния Джон на рецепцията, който толкова ни помогна тази седмица, и утре пътуваме за вкъщи. Не ни се гледа финал Фед/Ноле… видяхме и двамата да играят и нещо не ни привлича тоз мач.
Но последният ни ден тук включваше тренировка и мач на Рафа, тъй че ич не се оплакваме!
Излязохме навреме от хотела, за да гледаме полуфиналня мъч на Мъри и Фед. Даже написах с червена лепенка на картон „АНДИ” и виках с пълна сила, но днес ич го нямаше. Опитвах се да не гледам РФ, но беше трудно, а това, което ме потриса е, че е облечен в любимия ми цвят.
Полуфеиналът свърши около 16 ч., по което време Рафа обикновено тренира, но на таблото не беше записан, тъй че със Син се постарахме да разберем какво става. Естествено, точно тогава заваля и трябваше да се скрием на сухо, докато се чудехме какво ли ще стане. Бяхме като новинарски екип, който се опитва да убие времето с различни теории по въпроса кога и къде ще тренира Рафа. Срещнахме се с „бродещи” вамоски и аз присъединих един Рафа фен, който ме беше питал откъде да си купи Найк тениска на Рафа. Седяхме скупчени, хапвахме и чакахме. Със Син отидохме да проверим дали не чистят някой корт, тъй като Ноле трябваше да тренира на централния и само той се чистеше след дъжда.
Най-накрая видяхме екип подсушвачи да отива към трети корт, който обикновено е предпочитан от Рафа. Заехме позиции в граничната зона и не след дълго бяхме възнаградени, защото времето минаваше, а той трябваше да загрее.
Едно от най-хубавите неща днес бяха ниските температури. По време на мача беше само 20 градуса и почти се размечтахме да си бяхме взели якета.
Загрявката беше кратка и си помислих, че не е толкова добър като вчера, но не изглеждаше ядосан, когато правеше грешки. Най-забавното, което се случи, беше, че му се обадиха по телефона в края на тренировката… решихме, че е Тони, беше дълъг разговор. Докато говореше, той си събра багажа и даже даде автографи. Както обикновено, беше препълнено с желаещи.
После се разхвърляхме по местата си, а аз реших да не участвам в шоуто на ESPN с флага… Вместо това си отидохме на местата и с радост установихме, че хората край нас харесват Рафа и са готови да ни помогнат да веем знамената. Публиката много го подкрепяше, което ни израдва изключително.
Няма да се впускам в дълги анализи, но Ноле игра чудесно, а Рафа не толкова… както на миналогодишния полуфинал, на който присъствахме, а и резултатите са близки. Направих снимки и клипове от тренировката и малко от мача, но е късно, тъй че ще ги пусна после.
Срещнахме се със Син и решихме да пием по едно прощално питие в хотела. Седнахме на масата, на която беше Рафа снощи и постояхме известно време. ПО телевизията ESPN предаваше мача и повъздишахме малко, а после изядохме коментаторите с парцалките. Вамоските, които срещнахме тук, много ни зарадваха… но Синсимини е изключителна. Тя е абсолютен експерт по турнирите на Рафа и невероятно забавна. Ще ни липсва, но много се надяваме да я видим пак. Обичаме те, Син.
Събираме си багажа и утре сутрин ще пътуваме обратно… но ще запазим страхотните си спомени от този турнир, където Рафа се върна тъй бързо към формата си. Не съм разочарована от резултата. Даже се вълнувам, че стигна до полуфинала, че направи такива страхотни тренировки и мачове, докато беше тук. Многото виждания, мачове и, разбира се, срещата на Съмър 3, държаща пуканки в асансьора, заедно със снимките са само черешката на тортата.
Благодаря на всички, които ми писаха… Ще се опитам да напиша още малко и да пусна още снимки, когато се прибера. Засега е само една.
Вамос, Рафа! Вамос, ВБ!