Много ми е тъжно за раздялата на родителите на Рафа, защото той определено е от хората, на които семейството дава много. Когато слуховете се промъкнаха за пръв път, си спомних, че след Уимбълдън миналата година не сме ги виждали заедно, а пък тогава Ана Мария беше толкова ласкава със Себастиян, който очевидно преживяваше мача много по-сърцераздирателно, че през ум не би ми минало, че имат проблеми. Само че, както преди време писах, аз не бих издържала в такова патриархално семейство (вероятно и всяка по-съвременна жена), а и имам чувството, че това са отдавна потискани проблеми, за да се изчака и второто дете "да отлети от гнездото". Наясно съм колко ужасно и задръстващо е да поддържаш някакви нормални на вид отношения, след като липсва онова, което свързва двама души, както и че щом се е получило така, е нормално всеки да потърси своя нов шанс или поне да живее без стрес. И се чудя как ли се чувстват сега, след като Рафа загуби РГ и пропусна Уимбълдън. Защото на негово място и аз не бих се свъртала в къщи при такова положение, и може би това е причината да ходи на турнир след турнир. От една страна, при такъв прелом, е ясно, че той има нужда да се "прочисти", както беше казал, и да приеме статуквото. От друга се питам толкова ли е трудно за малкото време, в което той си е на Майорка родителите му да се държат нормално. Но тъй като не е ясно кой кого и защо е зарязал, а и в крайна сметка и двамата си остават отговорни родители, не мога да искам от тях да се откажат от своя живот и да чакат още 4-5 години. Ама това хич не ми помага.