ФЕНКЛУБ РАФАЕЛ НАДАЛ 26

[marto]

Баса беше,кой тенисист ще стигне по-напред

[Mike Bibby]

И кое е лицемерното? Човекът казва, че неговата част от схемата не е засегната от отпадането на Надал. Което си е баш така. Ако на вас ви се иска да каже нещо друго, или смятате, че е трябвало да каже нещо друго, проблемът си е ваш.

[maryan unfaitful]

Брей, че откога тъй деликатно се басирате, бе? О, ти си се размекнал...
Нищо, полезен е тоз аватар!

[Cveti]

Не, Майк. Човекът казва, че той не е засегнат от това, защото е в другата част на схемата. Е, това ако не е лицемерие...

[Mike Bibby]

И при това, той не се бие в гърдите и не казва - видите ли, сега аз съм фаворитът и ще ги смачкам, а казва, че сега вече много играчи имат шанс. Което също си е така. Естествено, че Федерер е най-големият фаворит, но това не означава, че другите играчи нямат шанс. И мачът с Хаас го показа, мачът с Чучо също.

[Mike Bibby]

Цвети, в това изречение, така както е извадено от контекста, аз не знам какъв е контекста, той казва точно това, което аз написах. Той говори за своята половина - че не е засегната и това е така. Той не говори за целия турнир, доколкото виждам. Казва, че другата част на схемата е wide open. Факт. Не мога да разбера против какво точно протестирате.

[maryan unfaitful]

Майк, откъде извади множественото число, аз си протестирам срещу нещо съвсем друго, я не прави манифестация !

[Cveti]

Да, тези два мача показаха, че все още прекалено малко тенисисти имат увереността, че могат да го победят и точно те за жалост са аут.

П.П. Не протестирам, Майки. Просто цитирам нещо, което затвърждава за пореден път мнението ми, че Фед умишлено отказва да признае очевидни факти.

[Mike Bibby]

Аз например, ако бях Федерер, може би бих се изразил така: "Да, сега, след отпадането на Надал, аз вероятно съм най-изявеният фаворит, но и другите имат своите шансове". Което щеше да е напълно вярно, само че щеше да прозвучи надуто. Но доколкото виждам той не се надува и не подценява останалите играчи. И точно затова най-вероятно ще триумфира.

[Cveti]

Ами честно казано, твоето изказване е много по-искрено и повече ми харесва.

Айде лека нощ от мен, ще се потапям вече.

[maryan unfaitful]

А пък аз на твое място, Майк, бих хвърлила поглед над тази интересна пресконферанция - както казах, кат я пейстнах, ми дойде осем страници. Реших, че е имало много въпроси. Но всъщност 90 процента от въпросния материал са поредните лекции на Фед - не е чудно, че ги чета бавно и трудно. Но пък на теб сигурно ще ти е по-четивно.

И според мен този цитат напълно подкрепя Цвети:

Of course, my dreamscenario is to beat Rafa here in the finals, but I gotta concentrate on my part of the draw and make sure I come through like today.

Това е след мача днес. Моля?

[maryan unfaitful]

И най-любимата ми извадка

Q. Being two sets down is difficult for any player on a five setter, but especially when Djokovic and Nadal had lost, did that put extra pressure on you? In the third set at 4 4, he made a double fault when he had an advantage. Did that...
ROGER FEDERER: I don't remember. (...)

За всеки тенисист е трудно да изостане с два сета в петсетов мач, но след като Джокович и Надал отпаднаха, това постави ли ви под по-голямо напрежение? В третия сет, при 4-4, той направи двойна грешка, когато имаше предимство. Това...
- Не помня.

[Mike Bibby]

ОК, Мери, махам множественото число, и без това го написах механично.

Так. Цвети, честно казано, не знам какво очакваш и защо очакваш, че Федерер трябва непременно да е абсолютно и неумолимо убеден, че би загубил от Надал в един евентуален финал или че не би имал поне малък шанс за титлата, ако Надал все още бе в играта. Извинявай, но ако Федерер не си вярва, че може да го победи, по-добре да не излиза на корта. Или да вземе там 2-3 гейма, за да отчете присъствие и да си стяга багажа за Хале. Моите уважения към Рафа, но това е Роджър Федерерр - човек, който 4,5 години е бил на върха, има 13 титли от ГШ, има уникални постижения, бори се за най-авторитетния рекорд в тениса и е смятан от много хора за най-великия в историята, при все, че той има още поне 2-3 силни години, ако е здрав. Защо пък трябва Федерер непременно да изпитва комплекс за малоценност спрямо Рафа? Да, Надал е най-неудобният му противник, особено пък когато става дума за клей. Е и? Миналата година Рафа беше много по-добър на финала, но през 2007 година не беше много по-добър? Освен това, нека не забравяме, че в едно интервю неотдавна, Роджър призна, че Рафа е способен да вземе ГШ и че пробелмът му, на Фед, на РГ не е клеят, а Надал. Ето - признал си го е човекът, какво повече е трябвало да каже? Да каже - еми, вижте пичове, ама докато Надал е жив и се движи, аз никога няма да спечеля РГ. Това ли е трябвало да каже? Някой лузър сигурно би го казал, само че Роджър може да е всичко друго, но не и лузър. Статистиката, фактите го доказват. Дори днешния мач го даказа. Можеше да падне с 0:3, но спечели. Спечели при положение, че е играл слабо в голяма част от мача. А аз лично не съм виждал Томи да играе така добре на клей, както в първите два сета, даже и третия сет бих добавил до повратния момент. Всъщност, точно една точка, едно разиграване, един удар на практика решиха мача. Във футбола това умеят да го правят големите отбори - в тениса - големите играчи. Печелиш, дори когато си играл слабо. Уцелваш точния момент, показваш характер и вкарваш гол - в случая решаващ уинър. Финалът на Уимбълдън миналата година също доказа, че Роджър е боец, че не е лузер. Че може да е бил по-слаб в настоящия момент от противника си, но че се бори докрай. И друго - дори да се чувства вътрешно притеснен когато излиза на корта срещу Рафа, което държа да отбележа, че съвсем не изключвам да е така, защо да го показва публично? Защо да го подчертава, ако изобщо е така? Кой обича да говори за комплексите си (ако допуснем, че в случая става дума за някакъв комплекс)?

ОК, това за сълзите на АО - ясно и мисля, че никой не твърди, че Роджър се е проявил като герой от рицарски роман. Аз лично в този конкретен случай бях доста разочарован от Федерер. Но в сегашния случай, не виждам какво ужасно нещо е казал Фед. Не съм му чел старателно изказванията след финала в Мадрид и ако не е отдал значение на умората на Надал - не е прав и не му прави чест. Още една черна точка в моя тефтер. Обаче едва ли не всяка запетайка от изказванията на Фед да се определя като лицемерна, жалка, или не знам каква си, във всяко изречение на Роджър да се търси някаква нередност, нещо недостойно и неблагородно - ето това не мога да го приема.

Благодаря за вниманието.

П.П. Всъщност, Мери, май и за теб се отнася горната тирада. Честно казано, и ти ми се стурва, че търсиш под вола теле. Просто търсите и най-малката сламка, за която да се хванате и това всъщност е най-комичното...

[maryan unfaitful]

Нео, права си. Аз въприех retire като отказване от мача. (не че следващото изречение ме изпълва с възторг )

Майк, изчитането на цялата таз лирика наистина си струваше благодарностите, нищо повече. Кат ще си говорим за финали 2007 и 2008 да вземем да споменем пък, че Рафа още през 2007 докара Фед до 5 сета на Уимбълдън и имаше реален шанс да спечели, ако организаторипе не бяха идиоти. Нейсе.
Не това е важното. Никой не ще Роджър да се тръшка и да вика, "въх уби ма", само че той си го каза - веднъж на Уимбълдън, веднъж на АО, както и да сучеш фактите. Хората, които са губили сериозни мачове, схватки, битки, обикновено се поучават от това и почват да гледат на спорта, на съперниците си и на живота по-различно. Роджър, обаче е абсолютно изключение. Той може да съжали само себе си, никой друг явно не е достоен за това.
Пространните му отговори започнаха, когато след срива си, спечелваше по някой мач и захапваше микрофона като гламав. Да си чел преди това такива романи? Аз не съм виждала - той беше кратък, остроумен, необръщащ особено внимание на противника си и общо взето се държеше с пресата като крал. А сега все едно ни вкарва в някаква школа, посветена на проучването на живота и дейността на РОджър Федерер. Ей, богу, има какво да се научи, ама някак не върви да ни заливат със слова след един мач. ОСЕМ СТРАНИЦИ, от които пет са роджърови разкази за него. Може пък някой да пише пак книга и така да наваксват бързо, знам ли, но е чудовищно.


Затова смятам да мина към цитати на човек, който по-добре разбира какво е да си бил пръв и да си изостанал


Цитатче от пресконференцията на Мария Шарапова

Преди да излезеш на корта, имаше интересен мач. Гледа ли го, видя ли какво стана с Надал?
- Да, интересно е, защото обичам да играя след Надал, особено тук, защото знам, че – повечето пъти – ще свърши в три сета. Ако изостане с един сет, знам, че ще трябва да чакам още три сета, защото ще се върне в мача и ще победи.

Тъй че това определено беше малко странно. Изненада ме. Но това е… това е животът, това е тенисът, това е защото опъват мрежите всяка сутрин. Той е печелил този турнир толкова много пъти и е невероятен спортист.

Понякога излизаш на корта и губиш. Това е част от спорта. Но той е много умен човек. Сигурна съм, че ще го преживее.

[maryan unfaitful]

И след малко дълбоки анализи на плитки мисли, да си дойдем на думата

КОГАТО НАДАЛ ПОДПАЛИ НА ТРЕНИРОВКА

29 май

Преди мачовете си испанецът прави 30-минутна тренировка с рядък интензитет.

Вратите на корт 5 рязко се отварят. С бандана и слушалки Рафаел Надал е вече настроен за мач. О, не, извинете, за тренировка. Това е първият етап през деня, който предхожда мача срещу Лейтън Хюит. Между другото майорканецът изобщо не се усмихва. Очаква го тридесетминутна тренировка. Малцина играчи се отдават в мачовете си колкото испанецът в тренировката.

„Имам билети за централния корт, но предпочитам да гледам как Надал тренира, отколкото мача на Резаи”, казва един фен. „ Честно, кефи повече.” Докато чичо Тони определя топките, Рафа ускорява ритъма си. Партньорът му от другата страна на мрежата е толкова напрегнат, сякаш играе мача на живота си. Днес той се казва Тенис Сандгрен, млада американска надежда. Неговото 1 522-ро място в АТР показва, че поне знае как се държи ракета. Въпросът е дали е подходящ за днешната задача.

Малко преди идването на световния номер едно на корта тренираха Степанек и Сьодерлинг и си тръгнаха, без да го почистят. Рафа го прави. Публиката ръкопляска. Първите удари вече свистят, мощни от самото начало. „По дяволите, камерата ми не работи”, жалва се страстна фенка. „Ще ме побъркат, като се прибера.”

Чичо промърморва няколко думи. Ученикът знае какво да прави. Да засили интензивността и да удря топката, все едно трябва да експлодира във въздуха. Десет минути и лицето на спаринг партньора вече е поаленяло. От другата страна – нищо. Няма дори капка пот. И машината набира скорост. Сервис, форхенд, бекхенд. Надал удря в движение през цялото време. Топспинът му набира скорост и става все по-ефективен.

Между две разигравания изтребителят най-после опира ръце на коленете си. Това не е знак за умора на майроканеца, а пауза за мислене. „Как бих могъл да придам повече сила на тази топка?”, сякаш се пита той. Възможно ли е? Да. Интензивността на ударите му се засилва още повече. От другата страна мъченикът се извинява, че не може да върне топката. Спокойното дишане на майорканеца преминава в пъшкане. Сега, испанецът, най-после изпотен, търси ъглите, продължавайки да засилва мощта на ударите си. „Не бива да се сили толкова, чака го мач”, съветва един дядо, смаян от зрелището. „Никога не съм виждал такава интензивност на тенис корт.”
И това е само тренировка.

Р.С.