Мнениеот maryan unfaitful » 24 май 2009, 15:48
РАФАЕЛ НАДАЛ ОСТАВЯ ПРЕСЛЕДВАНЕТО НА „ИСТИНСКИ ШЛЕМ” ЗА ПО-НАТАТЪК
Стив Биърли
Обзървър, 24 Май 2009 г.
Челото се смръщва, а веждите, сякаш дърпани от различни конци, се вдигат и свалят, като че стреснати една от друга. Рафаел Надал, шампион на РГ през последните четири години и победител от Уимбълдън и АО, говори за календарния шлем, за истинския ГШ, нещо, което нито един тенисист не е постигал след Род Лейвър през 1969. „Това е нещо изключително, но много трудно. Това е истината. Сега не мога да мисля за това. Ако имам шанс, много бих искал да го направя. и ако бях на финала на USO, след като съм спечелил РГ и Уимбълдън отново, можех да си помисля, че имам шанс. Но дотогава – не.”
На лицето му изгрява онази усмивка, която озарява тенис стадионите по целия свят през последните четири години. Момичетата крещят и му дърпат косата, когато минава; Роджър Федерер, носител на 13 титли от ГШ, но два пъти спрян от достигането до безплътния ГШ от испанеца, може би се изкушава да го стисне за гърлото. Ако Рафа не се беше появил от далечна Майорка, момчето-мъж, което спечели РГ от първи опит на 19 години, като победи Федерер на полуфинала, швейцарският патриций със сигурност щеше да даде заявка за най-великия играч на всички времена.
Нищо чудно, че емоциите преминаха в сълзи в Мелбърн, когато – след като беше загубил короната си на Уимбълдън от Надал миналата година – той беше победен и на финала на АО. И веднага след това, почти светотатствено бързо след падането на Федерер, изникна идеята, че може би Надал ще спечели Големия шлем, че може би тази испанска природна стихия е предопределена за по-голямо величие. Твърдите кортове бяха последната крепост на Федерер – той е спечелил осем от турнирите от ГШ на тях – и Рафа му отне тази последна сигурност, също както направи на тревата на Ол Инглиш Клъб.
Може би все още ви се струва, че кордажът на ракетата на Надал е от бръсначи вместо с копринените нишки на федереровата, но би било погрешно да се приема испанеца като еквивалент на варварската сила, рушаща устоите на цивилизацията. Той е уникален отвсякъде и с наближаването на 23-тия му рожден ден изглежда няма граници за бъдещите му постижения, стига да е здрав и във форма. Карлос Моя, негов съостровник и шампион на РГ от 1998, винаги е твърдял, че Надал ще стане световен номер едно, докато чичо Тони тихо и без демонстрации го подготвяше за нещо много повече.
Докато Федерер обича да тренира в усамотение, далеч от хорски очи, режимът на Надал почти не се е променил. „Много съм щастлив, когато тренирам в Майорка хората да ме гледат. За мен това е нормално. През лятото идват туристи, през зимата са само приятели или роднини. Това е нормален живот.” Или поне толкова нормален, колкото може да бъде за спортна суперзвезда, милионер и собственик на „Астън Мартин”. „Не е подарък за победата на Уимбълдън, купих си го преди това”, казва той, признавайки малко смутено: „Не обичам да карам бързо”. Няма да го видите и да се появява подобно на Бонд, за да заяви: „Казвам се Надал. Рафаел Надал.”
Като всички шампиони той ясно осъзнава способностите си. „Имам екип, който много ми помага, но накрая всичко се свежда до мен самия.” В това изказване няма арогантност. Ако стотици го чакат за автографи, той продължава да се опитва да подпише колкото се може повече, независимо . „Мисля, че сега не е по-различно, отколкото когато бях номер две. Не смятам, че сега съм по-известен, отколкото преди две години.” Той замълчава, после се усмихва. „Може би победата на Уимбълдън промени малко нещата, нали?”
Със сигурност. Той вече владее всички настилки, „surfraces”, както ги нарича от време на време, макар че „клеят винаги ще бъде нещо специално за мен. Там ми е по-лесно, не е толкова агресивна настилка.” Под това Надал има предвид, че напрежението върху ставите му е по-малко, макар че напоследък престана да носи превръзките под коленете си, явно болката е намаляла. Но ако тъмен облак помрачи понякога слънчевото му лице, то е споменът за сериозната травма на стъпалото, която застраши да приключи кариерата му преди да е започнала, същата година, когато за пръв път спечели РГ – 2005.
Тази първа титла от турнир от ГШ очевидно е била много специална за него, макар че най-много се зарадвал на втората от РГ. „Тя беше най-важната. Травмата в края на 2005 беше много тежък период за мен. Тогава не знаех ще имам ли шанс да спечеля друга голяма титла заради проблема със стъпалото.”
Надал изскочи на тенис сцената с такава енергия и успех, изкусително е да се предположи, че е бил завършен играч, но той продължи да се учи и подобрява всяка година, дори на клей, полагайки повече грижи за тялото си. Проблемите със стъпалото му и тендинита в коленете доведоха до много мрачни прогнози, че този рядък и сияен пламък ще угасне рано.
На Ролан Гарос Надал има безупречен запис: 28 мача, 28 победи, от които 21 чисти. Нито веднъж не е докарван до пет сета. Миналата година той изравни рекорда на Борг от 4 последователни титли и стана първият след него, спечелил РГ и Уимбълдън в един сезон. Този път той ще се опита да стане първият тенисист, спечелил пет поредни титли тук.
Федерер ще се вкопчва в надеждата, че след като победи Надал в Мадрид, това може би е неговата година да спечели и РГ и да се нареди между прочутите петима – Фред Пери, Дон Бъдж, Рой Емерсън, Род Лейвър и Андре Агаси, - печелили и четирите турнира от ГШ. Той имаше подобни очаквания и след като победи Надал в Хамбург по-миналата година, но те се оказаха напразни, а миналата година беше просто смазан с резултат 6-1, 6-3, 6-0. Може би Надал не се представя във върховната си форма на клей тази година, макар че спечели в Монте Карло, Барселона и Рим, и си остава големият фаворит.
Борг винаги караше шофьора му да го вози до РГ по един и същ маршрут всеки ден. Надал не храни подобни суеверия, единствено го доближава до тях подреждането на бутилките с вода на корта на едно и също място. „Много е тъпо. Може би така се концентрирам, не знам.” Три-четвъртите шорти са изчезнали заедно с фланелките без ръкави, намалели са и скоковете в стил Нуреев след спечелването на важна точка. Това е един по-зрял Рафа и може би не толкова привлекателен заради това, макар че способността му да вълнува публиката си остава непокътната – на корта и извън него. Никога не е изпадал в нервни изблици на корта – по някое примигване, намръщване, но никога чупене на ракета.
Ядосва ли се изобщо? „Разбира се, много пъти. Когато не съм на кеф, съм ужасен, но никога не крещя на корта. Ако съм ядосан, прекарвам повече време в стаята си в хотела или с Тони. Ако всичко ми е писнало.” Подобни настроения не траят дълго, защото Надал е по природа слънчева личност. „Никой не е съвършен. Всеки прави глупости. Но да имаш чудесно семейство и приятели е най-важното. Чувствам се късметлия във всичко.”
В спорта няма нищо неизбежно, макар че победата на Надал за пети път на РГ и негова седма титла от ГШ изглеждат толкова неизбежни, колкото би могло. Миналата година той спечели всичките си седем мача чисто, само Новак Джокович го докара до ТБ. От останалите 20 сета, спечели девет с 6-1 и три с 6-0. „За мен всичко беше невероятно”. Както и за всички други, без да изключваме Федерер.
Колкото до Големия шлем, Надал е категоричен: „Не съм обсебен от това.” Да защити титлата си на Уимбълдън едва ли ще е лесно, а досега не е стигал до финал на USO, миналата година загуби на полуфинала от Енди Мъри. „Бих искал да спечеля всеки турнир от ГШ, но на USO ще бъде по-специално, защото е единственият, който не съм печелил в кариерата си. Но при всички случаи ще дам най-доброто от себе си.” Това е безспорно. Дори на тренировка Надал дава всичко от себе си.
И, както казва самият той, с поглед към книгите на рекордите и сегашните си опоненти: „Имам още много години на тура, нали? Чувствам се много млад.”
на Мила, че се е сетила за колажче с титлички, винаги в средата има място за 5тата 
като предния път. 
!Голяма красота 
!
А двамата със Сиска са мн сладки, 
