МАРАТ САФИН vol. 4

Mike Bibby
Мнения: 10896
Регистриран на: 18 мар 2005, 15:15

Re: МАРАТ САФИН vol. 4

Мнениеот Mike Bibby » 22 яну 2010, 13:13

Ми, Диди, в момента дават Надал и не ми е интересно. :qipap: :qipae:

Иначе, аз съм сигурен, че това е глупост, но все пак реших да го пусна, може би беше излишно.

Потребителски аватар
distilk
Мнения: 2153
Регистриран на: 20 ное 2006, 16:47

Re: МАРАТ САФИН vol. 4

Мнениеот distilk » 22 яну 2010, 13:21

Истина или не, Марат едва ли ще даде пресконференция по този повод. :qipad:

Mike Bibby
Мнения: 10896
Регистриран на: 18 мар 2005, 15:15

Re: МАРАТ САФИН vol. 4

Мнениеот Mike Bibby » 22 яну 2010, 13:31

Я, стана ми интересно, Хер Филип нещо се опъва. :qipap:

Марате, трябваше и ти като Фабрис един последен АО да изиграеш. :qipac:

Потребителски аватар
bila535
Мнения: 1383
Регистриран на: 26 окт 2007, 17:11
Местоположение: Кarlovo

Re: МАРАТ САФИН vol. 4

Мнениеот bila535 » 22 яну 2010, 18:45

Аз силно се съмнявам ,че това е истина,като знам какви ги съчиняват . :twisted: За един бг попфолк певец бяха написали ,че бил болен от спин ,но му желаели най-искрено да се излекува. :qipan:
Изображение

Mike Bibby
Мнения: 10896
Регистриран на: 18 мар 2005, 15:15

Re: МАРАТ САФИН vol. 4

Мнениеот Mike Bibby » 27 яну 2010, 16:26

Честит рожден ден, Марат! Бъди здрав преди всичко и се наслаждавай на живота! Прави това, което ти се иска да правиш! И подкрепяй повече Динара! :qipab: :qipaz:

Потребителски аватар
Ich_Will_
Мнения: 1551
Регистриран на: 23 юни 2009, 10:44

Re: МАРАТ САФИН vol. 4

Мнениеот Ich_Will_ » 27 яну 2010, 17:12

Честит 30ти рожден ден, Марат!
Изображение
Трябваше да се омъжиш за касапина, той те харесваше. Винаги, когато минаваше край магазина му, той ти помахваше със сатъра.

Потребителски аватар
bila535
Мнения: 1383
Регистриран на: 26 окт 2007, 17:11
Местоположение: Кarlovo

Re: МАРАТ САФИН vol. 4

Мнениеот bila535 » 27 яну 2010, 18:44

Честит рожден ден ,Марат!
Много здраве ,щастие и успехи ти желая,и да не спираш да да ни радваш и за напред!
Изображение

Потребителски аватар
bila535
Мнения: 1383
Регистриран на: 26 окт 2007, 17:11
Местоположение: Кarlovo

Re: МАРАТ САФИН vol. 4

Мнениеот bila535 » 27 яну 2010, 18:48

Една актуална снимчица от интервюто за списание Hello! :love2:

Изображение
Изображение

Потребителски аватар
safin_fan
Мнения: 195
Регистриран на: 18 апр 2006, 11:35
Местоположение: Хасково

Re: МАРАТ САФИН vol. 4

Мнениеот safin_fan » 27 яну 2010, 21:06

Да е жив и здрав Марат и да се радва много на живота! :qipaz:
http://msafin.16.forumer.com/

Потребителски аватар
Bob4ence
Мнения: 2398
Регистриран на: 14 яну 2007, 21:55
Местоположение: plovdiv

Re: МАРАТ САФИН vol. 4

Мнениеот Bob4ence » 27 яну 2010, 23:37

Да е жив и здрав Марат. малко преди края на деня да честитя. :qipbo:

Потребителски аватар
bila535
Мнения: 1383
Регистриран на: 26 окт 2007, 17:11
Местоположение: Кarlovo

Re: МАРАТ САФИН vol. 4

Мнениеот bila535 » 29 яну 2010, 19:09

Надя от руският форум е сканирала интервюто за Hello! :qipbp:

Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение

Потребителски аватар
maryan unfaitful
Мнения: 18995
Регистриран на: 18 юли 2006, 23:16
Местоположение: Out of Africa

Re: МАРАТ САФИН vol. 4

Мнениеот maryan unfaitful » 29 яну 2010, 20:15

Била, не може ли това да се увеличава, така нищо не мога да прочета.
Изображение

Потребителски аватар
maryan unfaitful
Мнения: 18995
Регистриран на: 18 юли 2006, 23:16
Местоположение: Out of Africa

Re: МАРАТ САФИН vol. 4

Мнениеот maryan unfaitful » 31 яну 2010, 12:17

Благодарение на Диди, се сдобих с нормален размер на текста и толкова ми хареса, че го преведох с безценната й помощ и напътствия.

МАРАТ САФИН: ЖИВОТЪТ СЛЕД СПОРТА

В края на миналата година прочутият тенисист завърши спортната си кариера. В навечерието на своя 30-ти рожден ден той покани Hello у дома си и разказа как е живял с 60 долара на месец, как е покорявал Хималаите и защо все още не е женен.

През цялата минала година се говореше само за края на кариерата му. На 11 ноември му връчиха ключа от парижката зала „Берси” , където Сафин е спечелил три мастърса и в отбора на Русия спели първата за нашата страна купа „Дейвис”. Но дори след като 14 000 зрители изпратиха на крака Марат от големия спорт, името му все още е по първите страници на вестниците. В края на декември руският президент Дмитрий Медведев го награди с Почетния орден за заслуги в развитието на физическата култура и спорта, а в началото годината авторитетният сайт TennisReporters след анкета на читателите го обяви за най-сексапилния тенисист на света.
Каквото и да говорим, без Марат Сафин руският тенис би бил блудкав като индийско ястие без подправки. И става дума не толкова за спортните му постижения, колкото за избухливия му характер, животински магнетизъм и ярка външност, благодарение на които всеки негов мач се превръщаше в театрално зрелище. Само Сафин може за извинение да целуне съдийката, която случайно е уцелил с топката, а после да продължи да играе, все едно нищо не е станало. Той чупеше ракети, ругаеше съдиите, отказваше да подаде ръка на противниците и си тръгваше по средата на мача. В същото време едва ли някой можеше да устои на обезоръжаващата му усмивка и да не му прости всичко на света.
Марат се срещна с нас три седмици, след като беше завършил тенис кариерата си, в своята московска квартира. Сафин я е придобил преди няколко години, но едва сега, след приключването на тенис гонката, е намерил време да подреди вещите си и да се заеме с обзавеждането. За Марат това е удоволствие – за това как без да бърза ще се заеме с подредбата на своя дом той често е мечтал, прибирайки се за пореден път от летището или от хотела. Книги за изкуството, снимки за спомен, масивни доброкачествени мебели, съвременна техника; онова, което няма да видите в дома на Марат са купите му и фотографии от корта. „Защо са ми? Не ги колекционирам”, небрежно казва той. Качваме се на втория етаж, откъдето се разкрива потресаващ изглед към стара Москва. (Да ме простят тез журналисти, ама това със старата Москва не го вярвам. Радушният домакин ни черпи с чай. Към чая има мед от пчелина на Лужков в дървена бъчонка, подарена му лично от кмета. Марат се хвали със сервиза в стил Хохлома: „Това е истинско нещо, не е за украшение. Не е от магазин за сувенири, а от завода.” Да, тук всичко е автентично. Като самия него.

Вече почти месец си свободен човек. Как се чувстваш?
- Още не мога да осъзная, че съм приключил с тениса. Когато 25 години се занимаваш с едно и също, не е лесно да се пренастроиш. Обикновено по това време заминавах за Испания, а сега не е нужно да бързам за никъде. Много е хубаво, че можеш спокойно да закусиш, а не да бягаш през глава на тренировка.

Но Москва е град, който не предразполага към спокойна почивка…
- Ако не се занимавах с нищо, навярно щях да се преместя на по-топло място. Но аз съм патриот по отношение на моя град и моята родина, тук имам много приятели, познати, работа. Трябва да продължа, да се развия в някаква посока, да използвам времето си за нещо полезно.

Смяташ ли да учиш нещо?
- За да израснеш в която и да е област е нужно обучение. Но първо трябва да устроиш бита си, после да си избереш занимание и тогава да се учиш. Какъв е смисълът да учиш нещо, ако не ти върши работа?

Ти се беше кандидатирал за Олимпийския комитет, но в последния момент оттегли кандидатурата си – да не би да се изплаши, че работата ще е доста скучна?
- Може това да е ново за вас, но и на корта не е голяма веселба. Реших, че е прибързано да се кандидатирам за вицепрезидент, сега съм в Съвета за съдействие на руския олимпийски комитет. Спортът е моят живот, отдал съм му 25 години. Всичко в него ми е ясно, говоря с хората на техния език. Затова считам за свой дълг да се отплатя на спорта за това, което ми е дал. Знам какво трябва да се направи, за да се грижи народът повече за здравето си, а не за други неща.

И какво е нужно да се направи?
- Наскоро присъствах на откриването на съвременен физкултурно-оздравителен комплекс в Нижегородска област. Валерий Шанцев много обича спорта, затова в този район се изпълнява амбициозна областна програма – вече са построени 13 от 42 предвидени такива комплекси. Подобни съвременни и многофункционални съоръжения, в които има игрище за баскетбол, площадки за мини-футбол, хокей, волейбол, кортове и басейни – каквото ти душа поиска - са малко в страната ни.А това е най-елементарното, което можеш да направиш, за да привлечеш хората от улицата.

Сестра ти Динара каза, че когато приключи кариерата си, мечтае да отвори салон за красота. Ти имаш ли планове „за душата”?
- При мъжете този въпрос е по-различен – ние не можем да отворим нещо за душата. Ако един мъж се хване с нещо, то трябва да носи печалба. Имам някои идеи, но е рано да говоря за това, нужни са доста усилия, за да се осъществят.

Като ръководител или като изпълнител се виждаш повече?
- Да стана веднага ръководител е сложно – нямам опит и нужните знания. Затова отначало ще поработя като изпълнител, ще изуча „кухнята” и се надявам, че после ще мога да ръководя. Не смятам, че това е суперсложно.

Майка ти е разказвала, че си започнал да играеш тенис без особени усилия, просто си хванал ракетата – и готово. Така ли е?
- Всъщност си мечтаех да стана футболист, но мама беше треньорка по тенис. Нямаше на кого да ме оставя и ходех с нея на корта. Като дете не обичах тениса, но играех нелошо и на 14 години се оказах в Испания. В Русия да се занимаваш със спорт беше невъзможно – нямаше зали, не можех да си купя нито ракета, нито топки. Аз имах голям късмет, намери се спонсор. Човекът даде пари и каза: „Играй”. Щеше да е глупаво да не се възползвам.

Сигурно е било трудно да се окажеш на 14 години в чужда страна?
- Отначало живеех с едно испанско семейство, когато спечелих първите си пари, си взех квартира под наем. Мама и татко не бяха наоколо, можех да правя каквото си поискам. Но разбирах, че ми е нужна дисциплина, защото това беше единственият ми шанс да оцелея. Отначало не знаех нито английски, нито испански. Ходех на вечерно училище и учех език с възрастни. Тогава живеех с 60 долара на месец.

Стресова ситуация ли беше това за теб?
- Нормална, просто пестях от всичко. Добре че във Валенсия цените бяха ниски. Приятелите ми харчеха пари главно за кока-кола, чипс и шоколадови пръччета. За мен това не беше изкушение – от детството си бях свикнал да се храня правилно, не обичам такива неща. Затова пък имах възможност да пътешествам. Като нормални европейски подрастващи отпускахме и почивахме в Италия и Франция. И с хората ми вървеше – около мен се създаде много топла атмосфера. Хората в Испания умеят да се наслаждават на живота, а за това не е нужно много – жилище, кола, работа и почивка по време на отпуската. Те имат хиляда и петстотин празника в година и спят следобед – имат сиеста. Събират се, обсъждат футбола, отношенията между хората, каквото им се ще. А в Москва, в което и кафене да влезеш, отвсякъде ще чуеш само разговори за работа. Що за живот е това?

А на теб много ли ти е нужно, за да бъдеш щастлив?
- Три неща: да си плащам комуналните услуги, да имам пари за бензин и за най-обикновена храна. Живея сам, не купувам парцалки, не ходя по нашумели ресторанти. Вече не помня кои кръчми са на мода. В Москва има приятни и нескъпи ресторанти, където хората ме познават и ми е приятно да ходя там.

Апартаментът ти има невероятен изглед, жилището ти е уютно, значи ти също оценяваш комфорта.
- За да живееш в комфорт е нужно да виждаш целта и да знаеш готов ли си да тръгнеш към нея. Първо трябва да си признаеш какво искаш и предварително да спреш да се оплакваш от неща като „това пречи” и „онова не стига”. Ако имаш цел, то половината работа е свършена. Реализирах всичко, което бях планирал в началото на кариерата си. Но с цената на огромен труд и големи жертви.

Спомняш ли си най-ярките моменти в кариерата си? Може би през 1998-ма, когато те обявиха за най-перспективния спортист или през 2000-та, когато спечели USO и стана световен номер едно?
- Животът се състои от етапи. Тенис кариерата също. През 98-ма, малко или много, започнах да играя като хората. През 2000-та изиграх някои хубави мачове… Но времето минава и на всяка фаза от кариерата има преоценка на ценностите. Победата на всеки етап е важна по своему – невъзможно е да ги сравняваш. А и аз нямам кой знае колко победи – само 15. И всички те са ми скъпи.

Но имаше и обратни ситуации, на финала на АО през 2002-ра ти не успя да победиш шведа Йохансон и обяви, че страдаш от нервно изтощение…
- Представи си, че играеш непрекъснато и със сигурност губиш поне веднъж всяка седмица. Привикваш, но е невъзможно да си безразличен към загубите. Разбира се, аз никога не съм го показвал – не съм плакал, не съм се затварял в съблекалнята. Но човек трябва да е готов и за загубите, да подхожда конструктивно към тях. Ако не вървиш нагоре, значи си стигнал върха си, трябва да търсиш причините за забоксуването.

На корта си много емоционален, все още ти напомнят РГ 2004, когато след като спечели точка срещу Феликс Мантии, си смъкна шортите. И, естествено, всички тези счупени ракети. Само на корта ли кипят у теб такива страсти или и в живота си импулсивен?

- В живота съм много по-спокоен. Но ако ме провокират, мога да избухна. Не обичам глупостта и несъобразителността на хората. Убива ме да обяснявам нещо, да го сдъвча за някого.
Начетеността е хубаво нещо, но ако не си схватлив, нищо не струваш. За да съобразяваш бързо, е нужна улична закалка. Смес от опит и знания – това е оптималната закваса за деловия човек в Москва.

Откъде имаш уличната закалка? От благополучната Валенсия ли?
- Какво говориш, всички сме отрасли на улицата! Сега децата си стоят у дома, залепени за джойстика или за чата, а през 80-те нямаше нито мобилни, нито интернет, едва се бяха появили цветните телевизори. Цялото си детство изкарах на двора. Тъй че няма да пропадна. Във всяка ситуация ще намеря изход. Освен това тенисът сериозно възпитава характера. Излизаш на корта сам. Това не е хокей, където си в отбор и може на другиго да прехвърлиш грешката си.

Каква роля изигра в съдбата ти треньорът Петер Лундгрен, който е работил и с Роджър Федерер?
- Малко са професионалистите като него. Жалко, че го срещнах твърде късно. Детето може да се оформи, но на 24 години вече имаш стил на игра, имаш навици – как обичаш да тренираш, как да играеш – и е много трудно да ги промениш. Характерът ми не е особено приятен, затова разбирах отлично, но нищо не можех да направя - инатът ми е заложен генетично, всички претенции към родителите ми.

Много твои колеги признават, че много ти завиждат, че дори когато губеше, публиката викаше за теб.
- Просто съм играл по-дълго от тях. Давиденко, например, започна през 2001-ва, а аз вече бях тенис ветеран.

А на теб присъщо ли ти е да завиждаш?
- Винаги има някого, на който му върви повече. Глупаво е да искаш най-скъпия часовник на света, когато си спечелил първите си пари, всички часовници показват времето еднакво. Свалям шапка на Роман Абрамович, човекът носи скромен и удобен часовник, който му измерва кръвното налягане и пулса.

След сватбата на Давиденко ти каза, че ще се ожениш след четири години, когато приключиш с кариерата си…
- Четвъртата година едва започна. Срокът не е изтекъл.

Узрял ли си за сериозна връзка?
- Трудно е да се каже, когато не става дума за определен човек. Няма да си търся булка по обява.

Какво не ти достигаше у девойките, с които излизаше?
- С някои се разделих, защото бяхме много млади, с други, защото бяхме прекалено различни. Но почти с всички, с които съм имал дори кратка връзка, съм се разделял приятелски.

Често са те ревнували, случвало ли се е и ти да ревнуваш?
- Всеки, който обича, ревнува, невъзможно е да бъдеш безразличен към близък човек. Това е нормално, тъй че, за съжаление, да.

Родителите ти вече са сигурно над 60 и все по-често те питат за внуци.
- Разбира се, иска им се. Но всичко трябва да стане от самосебе си. Понякога отиваш на ресторант и виждаш двойка – седят един срещу друг и мълчат. Явно е, че между тях няма нищо. Защо е нужно това? Бракът трябва да носи радост. Искам да ми е уютно с жената до мен, да е самостоятелна личност със свои цели, задачи и поглед за живота. Главното е да не ми се иска да отида при друга. Просто да си седя и да гледам, да не се опитвам да запълвам паузите в разговора. Да можем да се смеем заедно – това е голяма рядкост, между впрочем . Вариантът да нося някого на гърба си не ме интересува.

Май имаш доста ясна представа какво искаш.
- Обикновено всичко се получава съвсем различно от това, което очакваш. Устройва ме абсолютно всеки сценарий. Сладостта на приключението е в непредсказуемостта. Животът е забавно нещо, нови познания, срещи, усещания, обрати. Аз от нищо не се боя и всичко ми е интересно. Можеш да пътешестваш, да се сприятеляваш, да ходиш на гости. Какво повече ти трябва? Това, че можем да си седим, да се виждаме, да говорим и нормално да изминаваме пътя си ( да пресичаме пътя), е вече щастие! Трябва да ценим онова, което имаме.

Така говорят хора, оживели при катастрофа. Как ти хрумват подобни мисли?
- Хората не разбират, че всичко в живота им е просто страхотно. Природата им е дала всичко, което им се полага. А те се оплакват, че не им е предоставила пари, работа и почивка на курорт. Какво да им кажеш? Извинете, ама трябва да вървим напред. И аз съм бил в мъчителни ситуации, каквито имат всички, но не унивах, борих се!

Като онзи път, когато отиде в планините?
- Преди две години се почувствах уморен и направо се мъчех. Приятели тръгнаха на експедиция в Хималаите и аз се присъединих към тях. 6-7 часа полет и се озоваваш в съвсем различен свят. Изкачвахме шестия по височина връх на земята. Започнах да премислям проблемите си и осъзнах, че 70 процента от тях изобщо не си струват вниманието, а за останалите 30 трябва да взема решение. Отстрани животът ми прилича на приказка – турнири, вечеринки, пресконференции. Но всъщност е безкрайно повторение на едно и също, както при всеки друг нормален човек, само траекторията е различна , както при всички други, само траекторията е различна. При него е „дом-задръстване-офис-магазин-дом”, а при мен „летище-хотел-корт-хотел-летище”. От липса на емоции започваш да се смахваш. От време на време ти е нужно нищо да не правиш: да седиш, да се разхождаш, да ядеш, да разбираш, всичко да се оправи от само себе си.

Смяташ ли да пишеш мемоари като Андре Агаси и Моника Селеш?
- За да напишеш книга, трябва да си личност от много по-голям мащаб. Като се замисля, голяма работа, играл съм тенис Аз нямах живот в истинския смисъл. При това мемоари трябва да се пишат „малко преди да падне завесата”.

На 27 януари ще станеш на 30 години. Как смяташ да отбележиш това?
- Тези официални отбелязвания са тъжна история. Всеки се опитва да измисли най-оригиналния тост. Някой ти подарява 25-тите поред копчета за ръкавели, които тъй и не влизат в употреба. Друг решава, че ще е добре да изпъкне, разказвайки небивалици. Вместо да си почивам, ще се чудя как да настаня гостите, че никой да не се обиди. И всичко това за моя сметка, отбелязвам! Никого не съдя, всеки се забавлява, както умее, но аз ще мина и без копчалъци. Хубаво ще е просто да се събера с приятели, да се посмеем, да пийнем – да бъде задушевно. При мен всичко е добре, всичко си имам, пожелайте ми здраве, нищо друго не ми трябва.
Изображение

Потребителски аватар
bila535
Мнения: 1383
Регистриран на: 26 окт 2007, 17:11
Местоположение: Кarlovo

Re: МАРАТ САФИН vol. 4

Мнениеот bila535 » 31 яну 2010, 12:42

Мерси, Мери! :qipab:Иначе интервюто по-горе го бях постнала заради снимките ,текст си имаше отделно,но не го пуснах .:qipad:
Изображение

Потребителски аватар
yarra777
Мнения: 4234
Регистриран на: 21 фев 2008, 11:04
Местоположение: Зависи къде играем в момента.

Re: МАРАТ САФИН vol. 4

Мнениеот yarra777 » 31 яну 2010, 12:43

Голямо благодарско, Мери, много е хубаво интервюто. :qipaz:
Изображение


Върни се в “Тенис”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 29 госта

cron