МАРАТ САФИН vol. 4

[distilk]

Била, "Неважно выгляжу?" означава "Лошо ли изглеждам?".
На МТФ има много разкази на очевидци, но всички общо взето пишат за неща, които и без това видяхме.
http://www.menstennisforums.com/showthr ... 425&page=9
Защо никой не пише за това, което е било извън корта - как се държи Марат извън корта, с кого общува най-много, какви са взаимоотношенията му с другите от отбора, как мирише, така да се каже (не след мача естествено, тогава е ясно ). Неща, които не могат да се видят и пипнат по телевизията или на снимките от мачовете.
Боби, в теб ми е надеждата за малко неформална информация.

[bila535]

Диди, мерси!Абе аз викам няма да е лошо ,щото то е плохое,ама явно е това. Обаче съм познала ,че Тарпи не е имал само Марат в предвид.... http://www.championat.ru/tennis/news-193569.html Иначе на 11и 12 Марат ще играе във Палм Спрингс турнир заедно с Джоко,Хаас,Фиш,братята Браян,Вера З.п.п.аз от разказите за Марат в Румъния нищо не разбрах ,ама поне погледах снимки и видео. още една от там http://maratsafin.borda.ru/

[maryan unfaitful]

Това си е направо монтаж!

[Neo]

Може и да сте попаднали на интервюто в оригинал, ама за всеки случай:

Сафин се дразни от въпроси за края на кариерата му

Бившият номер 1 в света Марат Сафин се дразни от непрестанните въпроси за бъдещето му. Наскоро той обяви, че настоящият сезон ще е последният в професионалната му кариера, но това може да се промени. „В последно време всеки път слушам един и същ въпрос: „Как се чувствате в своята последна година на корта?” А аз още не съм го решил окончателно. Ще изчакам края на сезона и, ако ми се иска, ще продължа. Сега може и да нямам такова желание. Не мога да разбера защо хората търсят сензация там, където нищо необикновено не се случва”, заяви Марат Сафин в интервю за „Спорт-Експрес”. „Казах че последният ми мач ще бъде в Париж и не се отричам от думите си. Просто турнирът в „Берси” е последният за сезона. Аз вече съм го печелил три пъти, още веднъж съм бил на финала. Възможно е така да се получи, че за последно да играя на финала на Купа Дейвис, но не ми се иска да мисля толкова напред. Все пак, за да се класираме, трябва да спечелим още два мача, а другите отбори са също много сериозни”, добави той.

Сафин признава, че вече от нищо не се впечатлява. Той останал равнодушен дори към успехите на Рафаел Надал, който миналия сезон стана първият тенисист от 30 години насам спечелил една след друга титлите от Откритото първенство на Франция и Уимбълдън. „Аз вече със си изградил свой собствен поглед върху тениса. Когато си начинаещ играч, ходиш по турнири, запознаваш се с хора, изпитваш нови емоции. Но когато си към края на кариерата си, всичко се променя. Аз съм на корта вече 12 години и не откривам нищо ново в тениса за себе си. Не виждам нищо свръхнереално."

А на Бобчето честито! Явно още реанимира.

[distilk]

Мерси, Нео! Да, аз тъкмо го превеждам това интервю, ама нещо не съм доволна от себе си. Червената нишка, която минава през цялото интервю е досада, досада, досада. И нека не ви заблуждава заглавието.
Оригиналът е тук:
http://news.sport-express.ru/online/nte ... 89592.html
Най-интересни са мислите на Марат за кризата и как да се спасим от нея:

"Като ви изнасилват, какво може да направите? Освен да се отпуснете и да се опитате да изпитате удоволствие."

[distilk]

Това е пълното интервю:

Марат Сафин: “ Ще се откажа или не, ще видим”

Този разговор се състоя в неделя в Сибиу, в лобито на хотел Imparatul Romanilor, където се беше настанил руският отбор за мача от Купа Дейвис срещу Румъния.

Обикновена година, нищо особено

-Марат, това е последният ви сезон в професионалния тенис. Какво е усещането?
-Да започнем с това, че тази тема- как да се изразя по-точно - вече доста ми омръзна. Напоследък всеки път чувам един и същи въпрос: как се чувствате в своята последна година? Ще видим. Ще поиграя до края на сезона и ако искам, ще продължа. В момента може и да нямам такова желание. Но моят живот принадлежи на мен, а хората непрекъснато ровят за нещо интересно там, където нищо сензационно не става. Обикновен сезон – играя си и толкоз.
-В началото на сезона, на АО вие попаднахте на Р.Федерер на много ранен стадий. Не ви ли е обидно, че, съдейки по вашата игра, вие можехте да стигнете доста по-далеч от трети кръг? Или, напротив, добре е, че се оказахте в центъра на вниманието на турнир от Големия шлем?
-Естествено, ако жребият беше по-различен, нещата можеха да се развият по друг начин. Можеше да стигна по-напред, тъй като тогава играех съвсем нормално. Но този резултат не ми влияе особено. Отнесох се напълно спокойно към него.
-Преди мача за Купа Дейвис вие загубихте още в първите кръгове на турнирите в Марсилия и Дубай – и двата пъти в три сета. Какво не ви достигна там?
- След АО аз бях един месец в Москва и тренирах съвсем малко.
-А сега как се чувствате?
-Нормално. Вече две седмици се занимавам с подготовката си. Тук, в Сибиу, проведох два мача – един на сингъл и един на двойки. Ще видим какво ще се случи в Индиън Уелс, какъв ще бъде там жребият.
-Заявлението ви от преди две минути за възможното продължаване на кариерата ви може да предизвика куп въпроси от страна на журналистите...
- (Раздразнено) Писна ми да говоря за това. На кого му пука отказвам ли се, не се ли отказвам... Смешно е да се обсъжда даже, сякаш хората си нямат други проблеми.

Не може парче хляб да струва двайсет долара

-Кризата отрази ли ви се по някакъв начин?
- На мен, слава богу, не. Но всички сякаш са се побъркали. Където и да отидеш, разговори за кризата, включваш телевизора – същото. И без това всичко е ясно, а цялата тая информация действа угнетяващо върху хората. Да, всички имат проблеми. Но така, както вървяха напоследък нещата, не можеха да се запазят до края на дните ни. Просто не е възможно! А всички приеха случващото се като нещо нереално, извънредно. В действителност всичко отдавна вървеше към това, което започна преди няколко месеца. Някои успяха да реагират и си запазиха парите, други ги постигна друга участ. Извинявайте, но не може да се мисли, че цените, които стигнаха такива размери, ще растат непрекъснато! Не може например парче хляб да струва двайсет долара.
- Вие сигурно сте наясно, че в представите на много хора сте един успял човек. Можете ли да дадете съвет на тези, които заради кризата са попаднали в трудно положение?
-Като ви изнасилват, какво може да направите? Освен да се отпуснете и да се опитате да изпитате удоволствие. Така или иначе нищо добро не ни чака, ситуацията още дълго ще бъде такава. Хората прекалено много се стягат. А защо да се стягаме? Ако вече си вътре, вътре си, нищо не можеш да направиш.
-Кризата отрази ли се по някакъв начин на финансовото положение в АТП?
-За щастие, не. Наградните фондове запазиха нивото си. Като че ли никой от турнирите още не е фалирал. Трудности, разбира се, има, но нищо не се руши в глобален смисъл.
-Възможна ли е ситуация, когато играчите пристигат на даден турнир и ги молят да почакат месец-два за парите си?
- Не, това е невъзможно да се случи.

Сто процента бях сигурен, че ще победим в Румъния

-Интересно, на тоя етап от кариерата ви как се отнасяте към тениса – в по-голяма степен като към хоби или като към работа?
-Как може да стане хоби? Това си е работа, която ми носи основен доход. Моят бизнес, така да се каже.
-Значи тенисът продължава да ви е интересен?
-Аз отдавна вече съм си формирал своя гледна точка за него. Когато тъкмо започваш да играеш, пътуваш по турнирите, запознаваш се с нови хора, изпитваш нови емоции. Но колкото по-близо си до края на кариерата си, толкова повече тези емоции се променят. Аз играя вече 12 години и нищо ново в тениса за себе си не мога да открия, нищо свръхестествено няма да видя.
-Например Рафаел Надал миналата година стана първият от 30 години насам, който печели последователно РГ и Уимбълдън...
-Все едно ми е. Браво на Рафа, той е добър, талантлив младеж. Бърз и пъргав. Спечели и какво нататък? Сигурно просто аз гледам на тениса по свой начин, не съм фанатик, както се казва. И затова много неща в сравнение с вас оценявам по друг начин.
- Какво беше отношението ви към мача с румънците? За вас сигурно е бил протоколен мач?
-Честно казано, да. Аз сто процента знаех, че няма да загубим. (усмихва се скептично) Разбира се, сега може би ще има разговори за това, че ние сме ги подценили, но да не забравяме какво е реалното ниво на нашия отбор. Имаме прекрасен отбор, всички момчета прекрасно играят тенис, показват игра на нивото на топ 20. Да мислим, че може да загубим от Румъния, означава да не уважаваме самите себе си. Повтарям, това не е самозабравяне. Просто сме отбори на различно ниво.
-Наскоро в Дубай вие заявихте, че искате да завършите кариерата си през ноември в Париж?
-Да, действително го казах, тъй като турнирът в “Берси” е последен за сезона. При това съм го печели три пъти и един път съм бил финалист.
-Но може да се случи така, че последният турнир за годината да се окаже финалът за Купа Дейвис...
-Иска ми се да се надявам, но за това трябва да спечелим още два мача. А момчетата от отбора на Израел и от другите отбори могат да играят тенис. Затова да говорим сега, че ще стигнем до финала на Купа Дейвис, имаме толкова основание, колкото и да говорим, че аз ще стигна до финала в Индиън Уелс. Теоретично можем да сме шампиони. Но на практика сме само на четвъртфинала.

Какви взаимоотношения стари – млади? Навън е ХХI век!

-Отстрани останах с впечатлението, че атмосферата в отбора даже е по-добра отпреди...
-Тя винаги е била добра. Всички играят с желание. Да, някои не можаха да дойдат. Например Игор Андреев имаше нужда от точки. Но никой не му се сърди, защото другия път той може да смени някого. Шамил Анвярович оценява ситуацията адекватно, отнася се към всички еднакво. Момчетата също разбират, че има отборни състезания, но има и индивидуални. Всички са професионалисти и се уважават един друг. Даже понякога и да се случват комични ситуации, не се стига по-далеч от минутна обида.
-Преди време много се говореше, че Евгений Кафелников ви е бил като настойник в отбора. Вие – поне теоретично – виждате ли се в такава роля?
-Дайте първо да се уточним за смисъла на думата “настойник”. Какво, той да не е ходел подире ми в хотела като след малко дете, а на корта да ми е обяснявал кога да играя форхенд, кога бекхенд? Не е имало такова нещо. Женя се отнасяше към мен с уважение. Не е искал да му нося кърпата. И по принцип това е абсолютно нормално. Същото е и сега в отбора. В Сибиу с нас пристигнаха добри момчета – Павел Чехов и Станислав Вовк (бел.:спаринг партньорите на тренировките). Ние си вършим нашата работа, те – тяхната.
-Тоест няма взаимоотношения стари-млади?
-За какво изобщо говорим! Ние сме възпитани хора, навън е 21 век. Повтарям, Женя се отнасяше добре с мен и аз, може да се каже, продължавам тази традиция. Впрочем, мисля, че навремето с Кафелников по същия начин са се държали Андрей Чесноков и Александър Волков.
-Чехов и Вовк търсят ли съвет от вас?
- Те си имат треньори, които получават заплата и знаят по-добре какво им трябва.
- А за живота?
-Младите имат свое виждане за живота. Това е съвсем различно поколение с различни интереси!
-Нима на вашите 29 години усещате толкова голяма разлика?
-Разбира се! И после, защо да се навирам в хората със своите съвети? Неудобно е. Чехов въобще вече е на 20.
-Вие винаги сте правили впечатление на човек, който и към чуждите съвети се отнася нащрек и сам се старае да не дава съвети на другите...
-Аз просто ненавиждам хората, които идват и почват да ми разказват как знаели какви проблеми имам и какво не ми достига. През живота си толкова съм се нагледал на такива, че чак ми се повдига. Самите те често нямат понятие от тенис, а започват да ми дават акъл как например да се движа по корта. Ти първо иди и се завърти малко из тенисните среди, възпитай някого и после ела де ме учиш как да удрям форхенд. Аз поне съм бил първи в света, а ти кой си? Такива хора просто ме вбесяват. Бих могъл да разбера, ако същия този Кафелников например ми даваше съвети. Но той никога не си е позволявал такова нещо. Защото знае, че аз съм изкарал в тоя спорт близо 25 години и съм прекрасно осведомен как трябва да си мърдам краката.
-Шамил Тарпишчев ви нарича свободен художник. Тази характеристика съответства ли на вашата натура?
-Свободен художник казвате? И какво се подразбира под тези думи?
-Човек, който се отнася творчески към живота. Горе-долу така.
-Виждате ли, аз също си имам проблеми, битови в това число. Имам си свои бръмбари в главата. Като при всички други – едни неща ме безпокоят, а от други не ми пука. Но като цяло, какво да ме притеснява? Трябва да се стремим по възможност да се отнасяме по-просто към нещата. Животът и без това е кратък, а тенисният още повече. Тенисът има особена психология. Понякога се случва да не се получават нещата, да не изпитваш необходимите емоции. Обработят ти мозъка и ти после съвсем не можеш да играеш. Или пък обратното, понякога след всеки удар топката лети точно където трябва. Забелязал съм, че колкото повече се самонавиваш, че трябва да играеш по-добре, толкова по-малко удоволствие получаваш от играта. Затова съм разбрал отдавна, по-добре е да се отпуснеш, а не да се натоварваш с проблеми.

Ако на Динара й е писано, ще стане номер едно

-Накрая да поговорим малко за сестра ви. Интересно ли ви беше да играете заедно с Динара на Купа Хопман през януари?
-Това беше подготовка за АО. А изобщо това е един много приятен турнир, с прекрасна атмосфера. При това отлично организиран.
-Все пак не ви се случва да играете често с жени...
-Аз вече съм играл там с Лена Лиховцева и с Настя Мискина. Но по-сложно ми беше все пак с Динара.
-По-сложно?!Защо?!
-По-точно казано, този път беше по-различно. Все пак с близък човек трябва разговаряш по различен начин, не като с другите тенисистки. Всяка ситуация изисква различен подход.
-Кажете ми под секрет – сигурно много ви се иска Динара да стане първа след Индиън Уелс?
-Ако й е писано, ще стане. А да очакваш нещо е най-лошото в тая ситуация. Динара не е длъжна никому нищо. Тя получава удоволствие от това, че тренира, в добро настроение е. Ако обстоятелствата се стекат благоприятно, ще стане първа. Ако не, то и второто място не е най-лошият вариант. Още повече, че много хора смятаха, че тя няма и в топ 10 да влезе. Даже аз не очаквах толкова бърз подем, затова ми е толкова приятно. Иска ми се кариерата на Динара да продължи колкото се може по-дълго. Надявам се да играе поне до 30 години. И тогава шансът да стане първа пак ще се появява –ако не сега, то някой друг път.
-Интересно ми е да сравня вашето отношение към сестра ви с моето към моя по-малък брат.
-Все едно ми е с какво ще се занимава Динара в живота си – стига на нея да й харесва. Нека всичко да се получава и да е щастлива. А каква ще стане след тениса – треньор, журналист, алпинистки гид, за мен навярно не е така важно, както за нея. Но аз и гледам на нещата от друга, моя си страна.

Евгений Федяков

http://news.sport-express.ru/online/nte ... 89592.html

[maryan unfaitful]

За скука не знам, на мен ми се струва адски раздразнен от нещо, може би от някой "съветник" или от тъпи журналисти. Дори на моменти сам се хваща, че е доста рязък и се опитва да посмекчи думите си. Например, накрая не е захапал журналиста откъде на къде ще сравнява тези взаимоотношения - може би все пак се е успокоил покрай отговорите за Динара.

[distilk]

Това е снимката към интервюто, много е подходяща.

[maryan unfaitful]

Те тази мода не я бях виждала.

[Bob4ence]

Олееееееееееееее изписах сума ти неща и тъпия файър фокс ми бъгна....
Еми на ново.
Тааа в петък за съжаление пристигнахме малко късничко и мача на Маратик тъкмо привършваше...Та си изгледахме спокойно, изцяло този на Южни. Наживичко ми се видя доста нисичък. Играеше с Виктор (нали така беше румънския тенисист ). Румънците бяха доста екзалтирани, общо взето може да се каже, че са доста по-напред за съжаление от Б-я, поне от това което видях аз.



Залата си беше достаа прилична за някъв доста малък град.

Иии по едно време гледам някой идва тичайки, вече изкъпал се и дал пресконференция( или някво подобие ). Седна на стола в една просто невероятно разкикерчена поза. Скръсти си ръцете и загледа... Не го видях да пляска нито веднъж, честно казано, а го гледах почти нон стоп. И си помислих как найстина си личи, че е доста по-велик от другите, не само заради това, просто някак се виждаше по осанката му. Обаче въпреки това определено не пракрачваше границата, не се държеше като по-важен, просто си беше такъв.


По едно време се заговори с едни мадами за някакво ядене, поне това показваха жестовете му. Поседя известно време и се оттегли...фиууу.

[distilk]

Боби, началото е много обещаващо. Надявам се, че има продължение.

[Bob4ence]

И сега по-интересната част от деня. Свърши мача на Южни, Сафин мисля, че не се върна повече. Купих си аз някакви списания на румънски, зех си от тези големите топки, чаках, чаках, хората се изнесоха, аз си чакам. Тати по едно време реши да отиде до тоалетната, но понеже бяха заградили съблекалните с некви подобия на закачалки и можеше да се влиза и след малко идва тати и ми вика, че минал оттам и видял в една стая един с червен екип седи и си чати нещо на лап топа (по-късно се разбра, че е Турсунов). И вика, ако си по-перде може спокойно да си влезнеш, без никой да те спре. И отиваме с още едно момиче, с което случайно се видяхме там. И вървим по коридора, забързани, минаваме през една врата и точно след 1 метър се спираме като попарени: "Оле това бяха руснаците." И какво да ви кажа, тя ми вика и ся кво... аз не чаках никаква покана облегнах се на рамката на вратата и питам на английски : "Може ли да се снимаме със Сафин?" И в тоя момент се стъписах и си мисля, оле както се е разпуснал на тоя диван, в подобна поза, като от предния пост, и очаквах да откаже... Еми за мое голямо щастие,не, изправи се веднага, ние дори още не бяхме влезнали в стаята за почивка и спокойно ме изчака да застана до него... Ние го поздравихме за победата. Толкова беше огромееенн, направо като го видях се разтреперах като лист, до ся не ми се беше случвало такова нещо. Сложи си ръката на гърба ми, и аз го прегърнах през кръста, притиснах се до него и:


После ни се подписа най-спокойно. Даже на топката ми под подписа написа и Сафин, направо честно не очаквах да се държи така, при положение, че му се натякваме така в стаята за почивка. Там бяха дъртите кучета и Турсунов още. Питах къде е Южни, той каза, че дава пресконференция, питах го и кой ще играе утре, той каза, че още не се знае, капитанът трябва да реши. Не знам колко пъти му казах "Тенк ю" После се снимахме и с Турсунов, който за разлика от Сафин дори не си стана от дивана.. Ама не ми пука оосбено. Един му направи забележка ( на руски) аз нали съм учила малко от малко и му каза нещо от рода, че не знае явно как се снима със фенове. Снимката в момента не мога да я намеря ще е пусна по-късно. На излизане се "здрависахме" и му пожелах мн късмет, той се усмихма и благодари...

Общо взето впечатлението ми от Марат е повече от положително. Нямам думи, нестига, че е красив и богат , еми явно е и голям пич!

[Mike Bibby]

Бобче, честито! За тази снимка можеш да вземеш 4-цифрена сума.

[Bob4ence]

Нямате си напредстава какво щастие беше, не можах да спа цяла вечер. СЪщност не, излъгах, спах от 19. и 30 до 22.00.

На другия ден атмосферата беше още по-екзалтирана. Станаха на крака почи 80% от хората, ест и аз. Да ви кажа за в бъдеще от по-нависоко и нецентрално се гледа доста по добре от колкото в центъра, главата ти се върти като пумпал. Излезнаха руснаците:


Не се обърнаха там където бяха същност и ложите на отборите, не знам защо та само в гръб ги имам.


Видях, че Сафин и Турсинов са с гащета и мн се изкефих, че те ще играят. Мачът почна доста добре, ама после нещо...

Съжалявам за качеството на снимките, ама ръката ми доволно трепереше.
Загряха си, през почти цялото време говереха за купите и титлите на Маратик.
Олеее седят си двамцата на стола, по време на почивката и седи изправен над тях Тарпишев и просто нямам думи. Всеки момент очакваш да им каже нещо, скръстил си е ръцете зад гурба, ама нито дума братче. Пълно пиянде, просто такъв реещ се поглед не бях виждала.

По едно време слезнах долу до ложите, взех си афтограф и от Южни, който беше сам за момента, викам я да се възползвам.
Русата мацка в гърба изглеждаше невероятно яко, но след като се обърна..хм..

Има ги и двете момичета в една по-предна снимка. Русата трябва да е пр-ка на Габашвили, доста често се изнясоха по време на мача. Ние пък с Южни си ги подкрепяхмее:


Общо взето доста често си засичахме погледите с него поне бях на около 2 метра зад него, а той постоянно се обръщаше за афтографи, или просто да погледа публиката.
Марат доста се изнерви този мач, чак и на Турсунов се ядоса. Просто правеше гримаси на всяка НГ. Ясно беше, че можеха да спечелят мача, но уви... А и румънската публика беше мн на ниво!



Изнерви се особено в края, даже не раздаде афтографи, взе си ключа за рест руума (което направи и на дългите почивки) и замина...

[Bob4ence]

е ка бе, тя снимката е безценна.

В неделя не останахме, понеже наще все пак бяха на работа, а и Маратик нямаше да играе. Казаха ми, че Марат си е тръгнал от залата с доволно количество охрана, за разлика от другите, качил се е сам в един джип, а др са се набутали в някакъв бус, общо взето не се учудвам. Аз лично съм с мн добре впечатление от него, пък и до ся не съм чула някой да се е оплаквал от него, освен съдиите, на корта си го знаем.