ФЕНКЛУБ РАФАЕЛ НАДАЛ 23

[vqra]

Рафешкия английски си остава пак така забавен - всичко му разбирам,особено като съм прочела преди това превода .

[maryan unfaitful]

Хубави колажчета!

Аз пък открих в тюбето към 40 минутки от мача с Кория през 2005, който не съм гледала. Ако има и други като мен, ей го, поне дава впечатление от играта на нашето "talantis" момче

http://es.youtube.com/watch?v=UpXvX700H ... re=related
1 част

http://es.youtube.com/watch?v=_LlbRj2Im ... re=related
Част 2

http://es.youtube.com/watch?v=MiFwiEqM7 ... re=related
3 част

http://es.youtube.com/watch?v=xP4KcekK3dU&NR=1
4 част

[Samo Nadal2]

Благодаря , супер са!

[rafaaydin]

RAFA V FOR VICTORY

[blond]

Мерси за снимките....Черно белите с мократа косичка са страаахотни!
Благодарско и на Мерито за преводите и клиповете

Снимки от тренировката от днес:

[Bob4ence]

Снимките са мн сладки.

[maryan unfaitful]

Мерси за снимчиците. Интервюто към снимките, пуснати от Дънди.

Какво оначава победа за вас?
- Победата е нещо, което харесвам, но не е всичко за мен. Тя е много важна, особено в някои моменти, но не е всичко. Много пъти, ако играя добре, съм доволен от себе си, дори ако загубя.

С какви думи бихте определили победата?
- Триумфът от това, че съм дал най-доброто от себе си.

Кои са най-големите ви победи на и вън от корта?
- Финалът на Уимбълдън предизвика най-голямо вълнение. А извън корта, късметлия съм, че имам страхотно семейство. Това също е победа, предполагам.

Познавахте ли фотографа Ранкин преди днешната фотосесия?
- Не. Беше различна от другите, особено това с праха. Забавлявах се – н оне и сега, когато свършихме, защото навсякъде имам прах!

Какво означава Pure Nike за вас?
- Найк се различава от другите марки. Тя е специална, винаги новаторска и мисля, че именно това е разликата.

Има ли спортист, който символизира за вас Nike Pure?
- Тайгър Уудс. Харесвам го с Найк.

Как мина фотосесията днес?
- Беше особена с този прах и декора, който бяха направили, беше различна от другите и много по-забавна.

Можете ли да ни преведете през усещането за победа и това, което означава тя за вас?
- Не зная как да го обясня, свързано е с чувства, които трудно могат да се опишат. Мисля, че най-важното е личното удовлетворение и вълнението, което изпитваш в този изключителен момент.

По какво се различаваше победата на Олимпиадата от другите?
- Победата на Олимпиадата има особено значение. Когато играеш извън Испания, знаеш, че представяш страната си, че представяш Испания. А на Олимпиадата представяш страната си на 100 процента. Затова победата е изключителна.

Къде бихте поставили тази победа сред другите си постижения?
- Мисля, че бих поставил Олимпиадата при петте титли от ГШ.

[maryan unfaitful]

... Преди да продължа с втория ден, две неща за финала.
1. Мисля, че въпреки загубата имаше няколко положителни неща в този демонстративен турнир. Мачът беше изключително оспорван и сигурно ще бъде най-вълнуващото събитие от моята 2009-та.
2. Едва не взех автограф: провали ме инцидентът между двама фенове (един дебелак щеше да смачка едно момиченце, за да вземе автограф, организаторът му се развика, и отведоха Рафа). Но все пак успях да направя две снимки отблизо. Можех да скоча... Той щеше да ме хване, сигурна съм...

И тъй, обратно към втория ден.

Продължавам от третия гейм на първия сет. Рафа изоставаше с два гейма и тогава:
http://www.youtube.com/watch?v=W46HfyGc9FQ
http://www.youtube.com/watch?v=bnJDnQd6PTY

Качеството е лошо и на моята камера, но на тюбето е още по-зле.

Както и да е. Мисля, че третият гейм говореше много за настройката на Рафа. Той започна да играе и беше решен да го направи, както трябва. Горкият Нико нямаше никакъв шанс. Беше анихилиран.

“Кортът е моя територия!”


“Топки, топки, топки, топки”


“Явно е жаден”


Играем!


Шакира – това е ВИП ложата


За онези, които се тревожат какво е правила тя там – дори не погледна възхитителните му задни части.



Видяхте ли? Нищо тревожно. Вероятно е отишъл от учтивост да поговори с нея.

Мисля, че Рафа имаше пълен контрол и в двата сета – той бързо тръшна вратата пред Давидко. Много положителни моменти: играта му с крака изглеждаше добра, ударите му от задната линия бяха главозамайващи. Имаше фантастични разигравания – особено едно, което продължи доста и предизвиква възклицания сред публиката. Рафа стигна чак до огражденията на корта и успя да спечели точката. Давиденко нищо не можеше да направи. Рафа играеше сериозно и със самочувствие. Имаше малко разправии на корта, но всичко беше в рамките на приемливото. Те бяха дошли да играят, не да правят глупости.

И просто ей така изведнъж резултатът се оказа 6-3, 6-2.

Рама изглеждаше свеж и все още подскачаше на пръсти – готов да играе! Изглежда се забавляваше и от това, че е в Абу Даби, и от мача, и от всичко, което става.

Разбира се, около него се струпа тълпа за автографи. Горкото агънце.

Реших, че телевизията не иска да заснеме плаката ми. Но все пак ще си го запазя.


Освен това донякъде изпълних обещанието си, че ще намеря някой да удари Рог по носа.


Той си го просеше!

Дочуто:
“Каква е разликата между ГШ и този турнир?”
“В ГШ участват повече хора.”
“А по-дълго ли траят?”
“Не, само пет дни или нещо такова.”

Както казах, Аби ми позвъни да пита дали искам да ходя на финала. Прогнозата за времето утре е прекрасна!

Спомени от деня:


Това е всичко засега. Благодаря ви, че ме четете

[maryan unfaitful]

http://www.youtube.com/watch?v=BwgStxluIm8

Замазано! Рафа сервира в петия гейм (мисля) на първия сет. Той сервираше добре, а ретурите на Нико не бяха особено добри. Интересното да наблюдаваш Рафа и Давиденко е разликата в характерите им. Не го казвам само като страстен почитател на Рафа – Давидко е доста скучен, прекалено като излязъл от учебник и бледнееше в сравнение с Рафа. Той не предизвика почти никакво вълнение – играе добре, направи няколко красиви удара, много е постоянен, обикновено стратегията му е добра (но този ден не успя срещу Рафа), ъглите, под които удря са отлични и могат да бъдат много опасни... но всичко е много безлично. Прекалено контролирано. Не че това е лошо – Рафа притежава изключителен самоконтрол и самодисциплина... но при него усещаш пламъка под повърхността, дори когато е абсолютно концентриран! А при Давиденко... не усетих пламъка, страстта или желанието за победа. Макар че турнирът беше демонстративен, те не играеха така. Мисля, че Рафа не може да играе мач, без да се стреми да победи. Това не означава, че Давидко не го беше грижа – напротив, и си личеше. Но не беше нищ, за което да пишеш у дома. Но трябва да призная, че Давиденко изглежда много мил човек. Въпреки онази история с продаването на мачове, той успя да оцелее и да изплува. Остана в топ 10, стигна до финала на Мастърс Къп, което изисква изключителна душевна сила. Браво на него, че се съсредоточи върху играта си – един по-слаб човек можеше да се смачка под напрежението.

Рафа и Хоукай.
http://www.youtube.com/watch?v=SliAAhCE5c4
http://www.youtube.com/watch?v=yrCt8zSNq74

Изненадана съм, че имаше Хоукай – това е демонстративен турнир. Но това е хубаво, добавя към вълнението и екзалтира публиката. Освен това подкрепя идеята, че турнирът в Абу Даби може би ще стане официален. Но ще им трябват още кортове – много повече. За протокола: аз съм за Хоукай. Щом има такава технология, нека я използваме. Макар да ми е приятно да следя понякога разгорещената, а друг път забавна размяна на реплики между играчите и съдията, мисля, че Хоукай прави играта малко по-точна. Разбира се драмата и трагедията на човешкия аспект на тениса ми харесва – нашата човешка погрешимост води до описаното от Аристотел – издигането, падението, изкуплението... О, драмата! Всичко това е хубаво и забавно, но не помага много за състезателния дух. Професионалният тенис вдигна летвата п отношение на съперничеството и да, по отношение на професионализма. Вече почти няма място за грешки. Мисията за усъвършенстване носи своя драма и трагедия, тъй че съм доволна. Напред към съвършенството!

http://www.youtube.com/watch?v=rUE1p9hg1mE

Краят на първия сет. Малко пъшкане за теб, Линда, макар и приглушено от вятъра.

http://www.youtube.com/watch?v=WBx_H-CshCw

Рафа разговаря с Шакира, докато интервюират Давиденко. Хм.
Не беше ли тя сгодена за политик или за някого, свързан с политиката? Не се притеснявам. Не съвсем. Но определено й завиждам.

http://www.youtube.com/watch?v=xrnEPs0MRjE
Извинете за пронизителните ми крясъци.

Интервюто на Рафа след мача – “карера”.

http://www.youtube.com/watch?v=Hko9Y_owJ-w
Рафа удря топки към публиката. Съжалявам за разфокусирането – забравих, че снимам и само въртях глава. И последното “Ей, Рафа!” беше прелюдия към последното ми “Махни ръкавите!” за деня.

Това е засега. Благодаря ви за поощренията.

[maryan unfaitful]

03.01.2009,
Abu Dhabi

Ден трети, Рафаел Надал срещу Енди Мъри

За разлика от вчера не избирах маниакално какво да взема, кога да тръгна и как да стигна дотам. Просто действах, все още зашеметена от предишната вечер. Фед загуби, Мъри спечели, а Рафа изигра първия си мач за 2009, спечели убедително И говори с мен. На всичко отгоре отивах на финала. Нямах намерение да слизам от облаците, за да се тревожа за незначитени дреболии. И във всеки случай имах огромна купчина вещи, лежащи на пода – да бяхте чули как вика майка ми.

Говорих с Аби около 9,30 и майка й предложи да ни откара до стадиона към 15 ч. Аби живее по-близо до стадиона от мен, по-близо и до летището, докато аз съм в центъра. Разбрахме се да се срещнем в 12,30, за да отидем у Аби и да тръгнем оттам към 14,30 за стадиона. Реших, че ще имам време да довърша писанията си за вчера, да почета малко за изпитите, да обядвам рано и тогава да тръгна. Колко съм била предприемчива и заблудена. За съжаление, свърших само половината от първото и нищо от останалото до обяд. Накрая се отказах от срещата и се разбрахме да се видим направо на стадиона.

Не знам защо хората се чудят какво да облекат за тенис мач. Стоях поне 20 минути на телефона с Аби, убеждавайки я, че не е нужно да се конти.

“Но това е ТЕНИС”, каза тя.
“Не, не, това е тенис”, отвърнах.

Дали защото всички все още го смятат за аристократичен спорт и го свързват с шампанско и ядене? Заради онази проклета жилетка е, нали? Ако тенисистите се контят, трябва ли и зрителите да го правят? Това е спорт! Би трябвало да мога да се появя и по гащетата си за джогинг, ако реша.

Добре, това с шортите беше малко прекалено, но не смятам, че тенисът трябва да бъде приеман за чак толкова лъскав спорт – това отблъсква много хора и създава структура, която не ми понася. Разбирам как е възникнала идеята и защо още се държи. Разбирам колко е скъпо да играеш постоянно и на високо ниво, тъй че ми е ясно защо асоциацията още е в сила. Но не смятам, че този поглед върху спорта трябва да бъде окуражаван – това е чудесен спорт и има нужда от голяма подкрепа. Имиджът му има нужда от здраво инжектиране на реалност.

Мисля, че донякъде затова Рафа е толкова полезен за спорта. Хората се идентифицират с него, защото той не се надува, а е земен, скромен, не е ходил по скъпи спортни школи, държи на семейството си – той е съвършен и НОРМАЛЕН. Не влиза в стереотипната представа за фризирани, скъпо облечени и говорещи изискано хора и съответно разбива идеята за тениса като за богаташки спорт. Играе си играта и си остава все този възхитителен и скромен човек, а това се харесва на хората – че може да го прави, без да прилича на Хю Грант в “Срок за влюбване” – така и те се изкушават да опитат. Той преминава през тази невидима бариера и продължава напред. Помня един пост към някакъв тенис блог, в който пишеше, че тенисът е загинал, защото този зле говорещ английски, дългокос и играещ във фланелки без ръкави “звяр” е спечелил Уимбълдън – най-свещената настилка. Няма да коментирам елитарните отсенки на поста, ще кажа само това. Тенисът не е загинал заради Рафа, той го възроди. Ако не беше променил лицето на играта, ако не беше вдигнал летвата и избутал Рог от комфортната му зона, без забележителната му воля... спортът щеше да бъде в застой, нямаше да привлича почитатели, нито да еволюира. А когато нещо спре да се развива, то умира. Тогава умира тенисът. Не и сега, дано не стане никога, и определено не защото Рафа е спечелил Уимбъдън.

Може би преувеличавам малко, обличайки Рафа с мантията на спасител, но така го възприемам. За мен той спаси тениса. Избухна върху тенис радарите по целия свят, когато победи Рог в Маями през 2004. Беше млад, вълнуващ, страстен, емоционален, див – всичко, от което се нуждае тенисът, поне според мен. Той ми върна желанието да гледам тенис – бях отегчена, обезсърчена – това вече не беше любимият ми спорт. Превърна го отново в прекрасно, интересно и вдъхновяващо преживяване. Признателна съм му и той има моята подкрепа, макар и с жълто-синьо-белите фланелки с якичка. Длъжница съм му.

Към 14 ч. осъзнах, че съм загубила представа за времето – обядвах, докато пишех блога си. Поне косата ми беше изсъхнала и трябваше само да се облека. Звучи по-лесно, отколкото е на практика. Какво, по дяволите да облека? Надзърнах навън, изглеждаше студено. Дори си помислих, че може да завали. Замислих се за пола, дори за рокля! Накрая навлякох джинсите – споменът колко треперих натежа при обмислянето – и фланелка. Сложих в чантата си пуловер и кашмирен шал за всеки случай, заедно с всичко друго от пода. Хукнах навън и зачаках такси, чийто шофьор да знае пътя до стадиона. В 14,45 успях да намеря такова. Така става без подготовка. Адът се разтваря и накрая трябва да се справям в последния момент!

Аби вече беше там, беше взела билетите и седеше на опашката за автографи. Имаше един излишен билет, но никой не го купи, макар че беше оставила телефона си на информация, в случай, че някой се интересува.

Стадионът


Тъй като отидох два часа по-рано, под арката беше празно


Аби на опашката за автографи


Облачното небе


Аби каза, че Рафа и Роджър скоро щели да дават автографи.
Опашката пред тентата


Бях объркана, защото нямаше смисъл Рафа да дава автографи два часа преди мача. Попитах един доброволец и той ми каза, че щели да бъдат Фед и Родик. Тогава го запитах дали някой тренира и той каза, че Рафа тренирал на централния корт, но не били отворили вратите. Сега Мъри бил там и вратите току-що били отворени, в случай, че решим да отидем.

Трябваше да я убедя, но скоро (15,30) с Аби гледахме как Мъри тренира във фланелката на Фред Пери. Харесвам този модел. Фланелките, с които тренира изглеждат стари, избелели и удобни – като тези, с които спя, защото са много удобни! Пряителката му седеше отпред, в ложата на играчите в лилавия си пуловер и четеше книга.

Замениха билетите ни с ленти на китката. Бяхме на средното ниво и тъй като стадионът беше полупразен, можехме да си избираме местата. Донякъде. Отново седнахме отстрани, този път близо до входа за играчите. Бяхме точно в средата. Фантастичен изглед. Виждах всяко трепкане на лицата им. Планирахме да слезем по стълбите след края на мача, за да се надвесим от перилата и може би да вземем автограф.

Енди Мъри тренира на централния корт.





Харесвам Енди Мъри и не се надявах да загуби, а само Рафа да спечели. Не знаех какво да очаквам. Бях спокойна, но нервна, почти несигурна. Разбрахме, че сме седнали сред море от почитатели на Мъри. Беше много забавно. Потърсихме други места, но не видяхме по-хубави от нашите. Пред нас седеше семейство китайци – също фенове на Анди – което имаше тонове автографи. Гадното детенце – пълно терибълче – държеше това:


Абсолютно незаслужено! И не го казвам току-така.

Ще обясня, когато му дойде времето, а това е доста по-късно.

Гривните ни


Най-после видяхме фенове на Рафа в нашия сектор! Бяха чилийци! На едната си буза бяха нарисували чилийското знаме, на другата испанското. Тук не се вижда, но погледнете шапката й:



Съдията на стола, египтянин, преглежда топките


През последния час стадионът се изпълни и стана шумно. Вълнението беше осезаемо, енергията вибрираше във въздуха. Беше много студено –облякох пуловера и сложих шала 15 минути, след като седнах. Вятърът беше свиреп. Радвах се, че съм си сложила джинсите. Открих, че на по-хубавите места има и безжичен нет, свързах се с ВБ и оставих бърза бележка в темата на Скитащите ангели.

Не знам как се чувствах. Развълнувана. Нервна. И всички останали емоции между двете.

Другото – след малко

[maryan unfaitful]

И отново не знам как да започна разказа си за мача. Нито мачът, нито Енди, нито Рафа имат нужда от въведение.

Имаше един миг преди мача, когато наблюдавах подготовката. Беше невероятно сюрреалистично – не интересно, но сюрреалистично. Не беше нещо, което можеш да видиш често (вчера изобщо не го забелязах): хората, които изнасят кърпите, съдията на стола, който проверява топките и дали охладителят е зареден с вода, децата, които разстилат кърпите, върху които ще коленичат, страничните съдии, които определят местата си – всичко е съвсем обикновено, но толкова важно за мача, за играчите и, разбира се, за нас. Последните леки настройки, които да гарантират, че всичко ще върви безукорно. Този момент беше вълнуващ. Наистина. Въпреки липсата на забележителни събития, той привлече вниманието ми, защото допълни преживяването ми. Това беше моят поглед зад кулисите на тениса, представата как функционират нещата. Осъзнаването, че седя там и гледам подготовката, препълни сърцето ми. Беше прекалено – бях тук и чаках Рафа да излезе на корта. Наистина бях тук. Беше истина. И да, беше твърде много, за да го побереш.

Не бях разбрала колко дълго чакаме, докато конферансието не изчете речта си и усетих, че ми е много студено. Беше хладна вечер, вятърът беше изключително студен и ръцете ми бяха измръзнали.

Бях готова да снимам мача, двете камери бяха извадени, включени и готови за насочване и щракане! Едва тогава прегледах наум списъка си и осъзнах, че съм забравила заредената батерия у дома. За щастие, имах резервна.

Когато Мъри излезе, започнах да раздвижвам скованите си пръсти – трябваше да бъдат в готовност, за да направя хубави снимки на Негова Рафост.

И ето го отново това усещане. Сподавих смеха си на няколко пъти. Ето го на големия екран пред мен, подскачащ с наведена глава. Не можех да се видя, почти не усещах лицето си, но съм сигурна, че на лицето ми имаше огромна, ама огромна усмивка.

Рафа няма нужда от представяне
http://www.youtube.com/watch?v=vyt8VoGe_zw

Извинете ме за крясъците, моля

Рафа по яке






Както винаги, изглежда съсредоточен, целеустремен, сякаш прави наум тенис версии на SWOT анализа. Обмисляйки стратегия, оценявайки условията, прехвърляйки достойнствата и недостатъците на Енди, повтаряйки си последните инструкции, припомняйки си подобренията, които е направил в играта си.

Харесва ми да си мисля за това като за някой от онези спортни филми, където състезателят има реминисценция на всичко, което е научил, видял, чул и опитал, преминаваща в забавени кадри – сплав от информация, която му помага да победи. Не намеквам, че Рафа е нещо като напудрена версия на филм от Холмарк – просто ми харесва чистотата на този момент – избистрянето на целта, увереността в знанието, вярата – според мен, това вижда, мисли и усеща той.

Навярно е изнервящо, но и вълнуващо да бъдеш обект на този нетрепващ фокус. Толкова еднопосочен, ясен, абсолютен. Да бъдеш центърът, около който се върти всичко друго. Навярно в такъв миг шумът и движението наоколо избледняват.



Навярно затова Рафа едва ли е забелязал как този тип го снима, когато едва ли е позволено. Ц-ц. Той е същият, който реши да прекоси корта и се мотаеше като Снежанка в гората.

Още Рафа с яке


Разкопчава якето


Този път бях подготвена за Жълтото, Бялото и Синьото. Изкрещях: “Стига ръкави!” Харесвам шортите, изглеждат удобни и му стоят добре. Не мога да кажа същото за фланелката – щом свали якето, започна да се суети и да я оправя. Якето ми харесва. Само с цветовете не съм наясно. Синьото на якето е прекалено светло, за да е в унисон с това от фланелката. А къде е жълтото на якето, за да свърже всичко?

Рафа премята внимателно якето си на облегалката.




Жребият




Енди се опитва да се промъкне в снимката ми



(Мисля, че гледа към ложата, където беше приятелката му. Е, и екипът му, разбира се!)

Бях малко стресната – къде беше подскачащият като на пружина Рафа, който вече е набрал ускорение. Той си връзваше лентата – или по-скоро си играеше с нея – и изглеждаше почти.. безгрижен. Усетих как въздухът се изпълва с напрежение. Хората се настройваха за зрелище, очакването растеше бавно, докато стана почти непоносимо.

Първата ми снимка как Рафа си оправя шортите


Не ме интересува какво говорят хората за неговите тикове и навици – те не ме забавляват никак. Да, разсмиват ме. Повечето пъти дори не предизвикат реакция. Те са част от неговия ритуал; умиляваща странност. Това му придава колорит, живот, рафешки чар – не че има нужда от това.

[maryan unfaitful]

В този пост ще има много снимки и странични коментари, но малко действителен анализ.

Ще ви заболи ли, ако се усмихнете, момчета?


Рафа бърше лицето си, преди да избърше и ръцете си, които вече не са достъпни за кърпата.

Като някои от вас и аз се притеснявам много за ръкавите. Струва ми се, че не му е удобно да играе с тях, най-вече. Надявах се Абу Даби да бъде нещо като тест и се почувствах ограбена!

Ограбена заради скритите му ръце, но съм готова да участвам във всякакви експерименти, свързани с Рафа!



Разбирам защо не го правят по време на нормални мачове, но поне на демонстративни турнири би трябвало да има “бърсачи” – хора, които са професионално обучени да изтриват потта ти. Аз ще го правя безплатно. Е, само за Рафа.

Може и да се бием с кърпи, ще бъде забавно. Чудя се дали в съблекалнята тенисистите се пляскат с кърпите, както обикновено по такива места.

Мисля, че цветовете на фланелката са ужасни, вече казах мнението си за ръкавите, яките са... бляк. Той изглежда като ученик, ако сменят цветовете, все едно е в колежанска униформа. Даже и това не е нужно. Може да е спортната звезда на колежа, която го рекламира. Бих се върнала на училище, без да съм завършила университета, бих жертвала академичното си образование, само за да казвам: “Аз съм съученичка на Рафа”. Но си мисля, че фланелката му лепне добре (Може би е малко тясна в раменете. Не се доверявайте на мнението ми, нищо не разбирам от дрехи) и от време на време ни измъчва, разкривайки корема му.



Загрявката


Най-голямото достойнство на местата ни беше гледката, когато Рафа се намираше вляво от съдията на стола. Признавам си без срам, пропуснах няколко разигравания, заради кой знае защо отнесения си поглед.

Трябва да призная, че беше доста нервен по време на мача.



С разрошена и сплъстена коса заради силния вятър и банданата


Косата му изглежда много мека и хубава, чудя се с какво се мие. Не е шампоанът на Лореал. Съмнявам се, че някога е имал проблеми с пърхота. Протеините, които консумира, я поддържат гладка, здрава и лъскава

Сякаш моли да я погалиш.

Рафа сервира в първия гейм от първия сет
http://www.youtube.com/watch?v=FmnZ-vK4vnk

Чувате гласа на онзи, с който си направихме състезание по викане. Дрезгавото “Към он, Енди” зад мен.
Извинявайте за коментарите и крясъците. Понякога с Аби провеждахме цели разговори, докато снимах.



Кълна се, че си разглежда пръстите.

Третата най-хубава част от вечерта ми.

МОЖЕ ДА ПРЕДИЗВИКВА РЯЗКО УСКОРЯВАНЕ НА ПУЛС, ЗАТРУДНЕНО ДИШАНЕ И/ИЛИ ХИПЕРВЕНТИЛАЦИЯ, ИЛИ ВСИЧКО ГОРЕИЗБРОЕНО



Безсрамно му подсвирнах.
Хареса ми, че докато Рафа си сменяше фланелката, на големия екран в ъгъла ни показваха мутрата на Енди. Шегуват ли се?

Вижте какви мускули...

[maryan unfaitful]

Не приличаше на демонстративен финал. Не беше изигран така. Беше демонстрация на експлозивен тенис.

В Уикипедия пише, че демонстративен мач е спортно събитие, без състезателна стойност за участниците по отношение на точки или класация, независимо от резултата, че качеството на играта обикновено се оценява по крайния резултат.

Ако “демонстративен мач” е това, момчетата определено го обориха на този финал. Той беше невероятно оспорван, качеството му беше на изключително ниво и да, крайният резултат нямаше значение, защото би било трудно да изберем между тях победител. Крайният резултат беше последствие от тричасова схватка между двама изключително талантливи играчи, които играеха така, сякаш резултатът има значение. И той имаше – може би не за състезателния тенис, но за тениса като любим спорт.

Не бих могла да си пожелая повече.

Не отидох с надежди, желания и очаквания. Отидох, без да знам и без да се чудя. Отидох и чаках да започне – разбира се, усещах, че Рафа ще победи. И още мисля така. Твърдя, че това е един от онези мачове, където коментаторът почти винаги казва: “Жалко, че само единият може да бъде победител.” Онези, където вълнението те издига на друго ниво на съществувание. Гледаш само как ракетите свистят и наум, а понякога и на глас отбелязваш различните удари; главата ти се върти наляво-надясно, следвайки замъгленото жълто петно, умът ти е запленен от блестящата проява на дарбите, с които ги са ги отрупали боговете.

“Победителят взема всичко”, пееха АББА. Но това зависи от дефиницията ти за победител.

Все пак беше прекрасна вечер за победа.



Не искам да оспорвам семантиката, но доказателствата са на корта. Какъв е смисълът да се спори за теорията или правилата, когато реалността показва една съвсем нова игра?

Да погледнеш предизвикателството в очите.
Изглежда ли това сякаш крайният резултат няма значение?


За тях имаше, защото така е с големите играчи. Те се предизвикват един друг – не само да обхванат целия корт, но и да се подобряват, да импровизират, да се усъвършенстват, защото нищо друго не е достатъчно. Когато двама спортисти се уважават колкото Рафа и Мъри, спортът придобива съвсем ново значение.

Разбира се, може би ровя твърде надълбоко. Може би това беше само демонстративен турнир и там се случи следното. Енди Мъри победи Рафаел Надал с 6-4, 5-7, 6-3. Съвсем просто или твърде сложно.

http://www.youtube.com/watch?v=FmnZ-vK4vnk
С Аби се вълнувахме, а публиката направо щурееше.

Както споменах, бяхме заобиколени страстни привърженици на Мъри. Заобиколени като оградени. Ако шотландското синьо беше океан, с Аби бяхме малък, безлюден остров. Интересното е, че след първите три гейма влязох в състезание с хората зад нас – неумишлено, разбира се. Бяхме само двете с Аби – макар че аз виках много повече от нея – срещу 20 от тях. Всяко “Към он, Рафа” от наша страна беше следвано моментално от “Към он, Анди!” Но няма нищо. Ако беше състезание, с Аби щяхме да спечелим с много дължини. Нашите мощни крясъци без проблеми щяха да ни отведат на върха. Имаха късмет, че беше само демонстративен мач.

http://www.youtube.com/watch?v=AGP6YEW2frQ
http://www.youtube.com/watch?v=3lAynXpOlDY

Рафа си сменя ракетите
http://www.youtube.com/watch?v=dO4_9SkXVB4

Рафа недоволен от удара си
http://www.youtube.com/watch?v=JgPOM9PNrdE

Коментаторите вечно говорят колко силно удрят топката тенисистите. Но повечето от тях изобщо не знаят за какво иде реч. Тези удари не са проява на сила, те са творчество. Силата и контролът зад всеки удар са изумително, но да се сведе цялата работа просто до силно удряне, това не е тенис.

Звукът, който издава топката при игра или при удар в огражденията, е прекрасен. И играчите, които изпълняват тази мелодия, го правят с изключителна прецизност и сръчност. Правят го с постоянство и перфектно повдигане на ръката и рамото, с височина и въртеливо движение. Това не е просто сила. Не е само удряне на топката. Това е изпълнителско майсторство. Изкуство.

Артистите често са критични към творбите си – често са дори прекалено строги. Това не е фалшива скромност или просене на комплименти - или поне не винаги. Това е стремежът към съвършенство. “Почти” не е достатъчно. Затова те променят ритъма и движението на топката, правят гримаси, ръмжат, недоволстват. Това е естествено. Съвършенството е висока летва, особено ако си я поставяш сам, като Рафа.

http://www.youtube.com/watch?v=S7OjePtsPio

http://www.youtube.com/watch?v=vJdKOHyqm2o

http://www.youtube.com/watch?v=yxUZ2Ww5bds

Въпреки напрежението и очакването, въпреки високото ми кръвно, имаше и няколко весели момента. Енди и Рафа се дразнят лекичко, като стари приятели, които се подкачат за дреболии. Енди, който се ругае – това винаги е смешно! Енди, който казва “f... , това беше прекалено добро” от другия край на корта, когато Рафа удря форхенд, който целува линията. Някак успявах да се смея, въпреки изгризаните си нокти.

Имаше и няколко неловки момента. Енди се канеше да сервира във втория сет, когато доста хора от публиката започнаха да ръкопляскат – той беше бесен, канеше се да каже нещо, когато говорителят се обади да съобщи, че шейховете влизат във ВИП ложата. И тълпата избухна в бесни аплодисменти.. Енди седеше и гледаше тъпо. 20 минути по-късно шейховете си тръгнаха. С Аби умряхме от смях.

По време на една от почивките Рафа поиска банан... но бяха свършили. Веднага хукнаха да му донесат.

http://www.youtube.com/watch?v=BbUMCAs3CMY
Краят на втория сет

На стадиона раздаваха Оазис Лемън – газирана вода с плодов вкус – беше част от промоцията. Опита я на втория ден. Има вкус на препарат за миене на чинии. Или поне така си го представям. Не ви лъжа, направо е торовна.

На тази снимка ракетата е размазана и изглежда сякаш ще те грабне и ще те метне на рамото си.


Вдига ракета към Енди


Трети сет
http://www.youtube.com/watch?v=zpEC2zV_fYk

След мача с Аби хукнахме за автографи. Слязохме по стълбите, когато пробиха Рафа, застанахме на най-долното стъпало и зачакахме. Мачът или щеше да свърши, или щяхме да имаме чудесен изглед към предстоящата битка. Уви, оказа се първото.

http://www.youtube.com/watch?v=dnqNODg4KZY

Какво ново бих могла да кажа?
Макар резултатът да не е какъвто бихме желали, мисля, че този мач имаше много положителни страни. Рафа най-после игра мачове след двумесечна принудителна почивка. Знаем, че коляното му е добре, движи се добре, изглежда от починал и гори от нетърпение да играе! Изигра тричасов мач срещу качествен играч, който има повече игрова практика в момента и се бори фантастично. Напомни на мнозина кой е номер едно, въпреки че загуби. По това си личат шампионите!

Щом мачът свърши, с Аби си намерихме места на перилата. Беше истински ад! Аз бях на колене и ровех в чантата за камерите, когато един як тип едва не ми извади окото със скапаната тока на колана си. С мъка успях да се промъкна обратно на мястото си, едрата гад се беше наместила между мен и Аби и висях с децата, пъхнала ръка през перилата, стиснала билет и химикалка. Двама шкембелии притискаха Аби, но тя оцеля.

Беше клаустрофобично да стоиш там, притиснат от тълпата, затова попитах детето до мен дали е добре – а онова гадно китайско хлапе, което имаше вече около 600 автографа си беше преметнало крака през рамото му! Тъй че нахоках мазното китайче и му казах да внимава, защото може да задуши детето! А то има наглостта да ми покажа среден пръст, гадното тъпанарче. Ще стане точно като онова хлапе, което всеки ден вербално кастрирах в училище!

За щастие Аби ме разсея, като успя да ме сграбчи за рамото и каза: “Риш, гледай!”

Някак успях да си промуша главата и видях... как Рафа съблича потната фланелка и си облича якето. Светът отново просветна.

За съжаление не успях да го снимам, защото ръката ми беше заклещена между парапета и коляното на Скалата. Гаден плъх! Но поне да свидетелствам че снимките на Рафа в нюйоркското списание бледнеят в сравнение с гледката на живо.

Сигурно съм изкрещяла нещо... или съм се задавила. Не помня. Опитвах се да не се превърна в локвичка.

http://www.youtube.com/watch?v=oxSkxcTxbRE

Успях да си откопча ръката навреме, за да снимам тези:







Рафа хвърляше кърпи, фланелки, якета и какво ли не сред публиката. Една жена наблизо си хвана кърпа. Не ми пукаше. Както казах на Аби, когато с Рафа станем добри приятели, ще имам колкото кърпи искам. А и се притеснявах, че ще загубя мястото си за автографи. Скалата явно беше чирак на някой зъл магьосник, защото мога да се закълна, че постепенно се уголемяваше и заемаше все повече място. Когато Рафа наближи, приготвих камерата.





Дори уморен изглеждаше фантастично.
Даваше автографи, а аз го зяпах, когато видях, че изражението му се променя и за миг си помислих, че пищящата тълпа е стигнала до него. Изглеждаше уплашен. Наистина. Очите му приличаха на тези на Бамби. Разкъсвах се между желанието да го прегърна това да пребия идиотите, които му крещяха. Буквално. После изведнъж отведоха Рафа и организаторът се разкрещя на един огромен дебелак, който се беше навел през перилата и буквално беше смазал едно момиченце, което плачеше заради него. Плачеше. Отвратителен тип! Нищо чудно, че Рафа изглеждаше толкова стреснат.

Момиченцето не пострада. Болеше го от бутането, но иначе беше добре. Варвари! Аби успя да получи два автографа от Мъри. Беше отворила програмата, за да й я подпише, той подписа страницата, Аби се обърна, за да се измъкне, но пак се озова пред него и той подписа и страницата с Родик. Определено се опули, но нищо не каза.

Беше ни мъчно, че Рафа не спечели и турнирът беше свършил. Както и че нямаше таксита, за да се приберем.


Няма подходящ начин да завърша този блог. Затова имам само един последен коментар.



Благодаря ви, че четохте и ме следвахте в моето “пътуване” и бяхте щедри на ласкави думи, одобрения и поощрения. Трогната съм повече, отколкото мога да изразя. Осъзнах, че тенисът не е само спорт. Той е метафора за всичко, което харесвам най-много в живота. Благодаря ви, че ми позволихте да добавя към моя списък от любими неща още едно – ВБ.

[maryan unfaitful]

Снимка от партито на играчите, има още, ама са ужасни

[rafaelis]

Благодаря за статиите и снимките!
Мисля, че не видях тази статия в никоя от темите и си позволявам д я постна тук, най-малкото заради прозвището кинг ъф дъ клей, пък и тук са най-горещите дискусии, така че .....


В Австралия ще монтират клей кортове за развитие на тениса

Австралия, която направи "Род Лейвър" и "Маргарет корт", започва първия турнир от Големия шлем за годината без нито един състезател от Топ 40 за първи път от 17 години насам. За да предотврати тоталния крах на австралийския тенис, местната федерация предприема решителна спасителна акция за този спорт.

Ръководството на централата реши да постави във всички шест национални тренировъчни центрове клей кортове и да наеме за учениците добри треньори на тази настилка. Идеята е, че бързите клей кортове правят по-еластични младите играчи.

Така те развиват физическата си сила и устойчивост и същевременно с това придобиват повече тактически умения, които в последствие могат да използват на всички други кортове - твърди, тревни и др. "Клеят е перфектният избор, за да разбереш каква е твоята издържливост", твърди капитанът на австралийския отбор за купа "Дейвис" Джон Фицджералд.

Аманда Стросър е представителката на Австралия с най-предно класиране в световната ранглиста - номер 46. Същевременно от Франция, където се провежда единственият турнир от Големия шлем на клей, има седем играчи с по-предно класиране. Испания, родината на световния номер 1 Рафаел Надал, има 10.

"Ако погледнете към европейските тенисисти, ще видите, че те прекарват много време в тренировки на клей. В резултат на това техните двубои се развиват много бързо", казва Крейг Тили, директор на Australian Open.


Тук отдолу поствам и един коментар, пуснат под статията

Авторката дали е стъпвала на тенис корт изобщо?
Знае ли, че клей /англ. "clay"/ значи глина и че такъв корт не може да се монтира?
У нас им казваме червени или глинени кортове..

За мен най-важен е фактът де, ако това е истина