НАДАЛ ОТ 2004 ДО 2008, ПРЕКРАСНИТЕ ОЛИМПИЙСКИ ИГРИБеше неделя, 15 август 2004, когато Рафаел Надал спечели първата си титла от АТР, побеждавайки Хосе Акасусо с 6-3, 6-4 в Сопот. Той беше на 18 години и два месеца. Тенисът имаше своя най-млад шампион, след като Лейтън Хюит вдигна купата в Делрей Бийч през 1999 са същата възраст. Победата позволи на Надал да стигне до 35-то място в класацията и му даде увереност в играта му след трите месеца прекъсване заради контузия. Счупеният ляв крак му попречи да дебютира на незабравимия РГ, спечелен от Гастон Гаудио.
Но нямаше време да отпразнува първата си титла. Същата тази неделя Рафа замина за Атина, за да участва в Олимпиадата. На следващия ден нашият идол трябваше да играе на двойки с Карлос Моя и те загубиха с 6-7, 6-1 от бразилците Андре Са и Флавио Сарета. Тъй като не можеше да участва в състезанията на сингъл заради класирането си, първото олимпийско преживяване на Надал завърши твърде бързо. Той си тръгна разочарован, не успя да се наслади дори на церемонията при откриването, тъй като тя съвпадна с деня, когато се бореше за титлата си в Сопот. Пекин 2008 беше в далечно бъдеще. Той се върна в АТР тура на USO и във втория кръг беше победен от защитаващия шампион Анди Родик с 6-0, 6-3, 6-4. Сезон 2004 свършваше за Надал с повече загуби, отколкото победи, но финалът на ДК промени усещанията му. Той победи Родик в четири сета на клей в Севиля и благодарение на тази важна победа, Испания спечели втората си купа от ДК.
Рафаел Надал е роден в Манакор, Майорка, на 3 юни 1986. Фанатичен любител на спорта, който се борел с учебниците и винаги мечтаел да стане футболист. Той знае да играе, има техника и обича да се придвижва до зоната на противника. Гордее се с чичо си Мигел Анхел, бивш защитник на Барселона, Майорка и испанския национален отбор. Но най-влиятелната личност в живота му е чичо Тони, който му дал ракета и го научил да я държи с лявата ръка. За него момчето трябвало да забрави, че яде и пише с дясната ръка. Манакор е неговото място в света. Там той продължава да бъде Рафелет (умалително от Рафаел). Никой не му досажда. Може да го видите да мие сам колата си. Той е вече мултимилионер, но нито той, нито семейството му се перчат със спечелените пари от награди. Той продължава да живее в къщата, където се е родил, общува с приятелите си от детството, не предизвиква скандали. Трудно е да си представим, че никога не е чупил ракета. “Дори на тренировка. Понякога съм виждал да крещи към небето, но нищо повече”, каза ми аржентински треньор, който го познава добре.
Баща му Себастиян управлява парите му и решава къде да инвестира – например за разрешително да внася стъкло за целия остров. Майка му, Ана Мария Парера, го придружавала на всяка тренировка в тенис школата в Палма де Майорка. Ан, която е изиграла решаваща роля при оформянето на характера на сина си, е приемала у дома гости като Давид Налбандян и Хуан Монако. Рафа има приятелка на име Сиска, две години по-млада от него, която изучава бизнес администрация. Те се познават цял живот, защото тя е приятелка на сестра му. Няма ли нещо по-бляскаво в живота му? Да, има. През март миналата година актьорът Джейми Фокс (“Всяка една неделя”, “Косвени жертви) отложил всичките си ангажименти и запазил ВИП маса в ресторант в Маями, за да вечеря с него. Той присъствал на турнирите на НБА, посетил аквариума в Мелбърн и някои голф мачове. Но нищо повече: “Парите са важни, но аз играя за титлите”, казва Надал.
Видяхме го да играе в Буенос Айрес през 2005, годината, когато проби. Една от малкото му загуби беше срещу Гаудио на четвъртфинала: 0-6, 6-0, 6-1. В Акапулко той победи Коста и стигна до финалите в Маями, където падна в пет сета срещу Федерер, след като водеше с два сета и 4-1 в третия. Загубата му от Андреев във Валенсия отбеляза началото на изключителна победна поледица: Монте Карло, Барселона, Рим и Ролан Гарос, където се изправи срещу Мариано Пуерта на финала. Това бее единственият турнир от ГШ, където не се е изправял срещу Роджър Федерер. Той започна 2005 петдесети в света. На 25 юли вече беше втори, след Роджелио. Този ден започна неумолимото преследване, което щеше да трае повече от три години – по-точно, 159 седмици. 11 титли през 2005, 6 през 2006 и 6 през 2007 не бяха достатъчни, за да изпревари първия в света.
Роджър и Рафа имат чудесни отношения, далеч от дивите предизвикателства, които си разменят на корта. В началото на 2008 изглеждаше, че Надал е изтощен от това интензивно съперничество. Новак Джокович, шампион от АТ, Маями и Рим, го беше притиснал в ъгъла.
В две отделни срещи между тях второто място можеше да смени собственика си – полуфиналите в Хамбург и на РГ. Рафа го запази и се прицели в първото. Преди двадесетина дни, когато победи Николас Лапенти на четвъртфинала в Синсинанти, стана смяна на караула, която едва днес беше обявена от компютрите, след 237 поредни седмици царуване на швейцареца.
Всъщност Надал изпревари Федерер почти месец по-рано. На Уимбълдън. В най-добрия финал на всички времена. Вижте какво трябваше да спечели тази година, за да изпревари Федерер: Монте Карло, Барселона, Хамбург, Ролан Гарос (за четвърти последователен път), Куинс, Уимбълдън (за пръв път след Борг през 1980 някой печели двете титли през един и същ сезон), Канада и Олимпийските игри. Преди това беше стигнал до полуфинал в Австралия и ИУ, до финал в Маями. От април той изигра 50 мача и загуби само два: срещу Фереро в Рим и срещу Джокович на полуфинала в Синсинати. Той направи поправките, които искаше в играта си. Успява да играе с метър по-близо до основната линия, което дава повече сила на ударите му. “Колкото по-близо е до основната линия, толкова по-добре вижда корта”, казва чичо Тони. Промени движението си при сервиса и го подобри. Сега той е по-вариативен и има повече тежест. Тази година той направи повече асове и увеличи скоростта на сервиса си.
В края на 2007 той публично отрече, че кариерата му е заплашена от травма. Беше получавал болки в коленете през определени периоди заради тендинитис и имаше проблеми с лявото стъпало, пострадало през 2004. Хенаро Борас, дългогодишен лекар на испанския отбор, описа травмата като “типична фрактура, подобна на онези, които войниците получават след походи”. Подложка в обувките разреши проблема. Тя беше направена специално за Надал и дава опора на всички точки на ходилото му, като намалява натоварването.
Четири години след мимолетното си посещение в Атина, Надал пристигна в Пекин. Този път, за да се наслади на олимпийския дух. Настани се във вила като спортист без привилегии и беше прав. Видяхме го истински оживен на церемонията по откриването. Той окуражаваше сънародниците си, даде милион автографи и позира за снимка с Майкъл Фелпс. Няколко дни му бяха нужни, за да се адаптира към настилката и топките. Той изигра още един мач срещу Джокович, злодея на годината, на полуфинала. Още ли не сте гледали точката за спечелване на мача? Не пропускайте. В неделя, 17 август 2008, Рафаел Надал спечели първия си златен медал на Олимпиада. Той победи Фернандо Гонсалес с 6-3, 7-6. А днес е първи в света. Това е неговото време.