Мнениеот maryan unfaitful » 03 май 2008, 02:51
Има на английски една дума - serendipity. Превежда се обикновено като "Знак на съдбата" (много приятно филмче) или "щастлива случайност". Но всъщност е нещо много по-красиво. Отговорът на съдбата на твоите търсения. Случайността като оръдие на съдбата. Или просто неща, които са по принцип невъзможни, но се случват в точно определен момент - когато си ги поискал или потърсил. Имам два фрапантни случая на serenpidity. Единия път издирвах музика, на която отдавна й беше минала модата, но изведнъж тя започна да звучи от най-невероятни места. Точно се жалвах на една приятелка в таксито, че не мога да си я намеря и я пуснаха по радиото. Казах й, ето виждаш ли, има я - това е знак. Тя рече, да бе, тия от радиото са те чули и затова са я пуснали (макар че си беше наистина твърде голямо съвпадение). Малко след това пък, когато се качих до тях да си взема една книга - убийте ме, не знам защо точно тогаз го реших - този път и двете обезумяхме, когато по БНТ пуснаха същата тази музика. Толкоз са ми обясненията за това явление, има и по-умни.
Но ето че тази вечер си говорихме с Деси за разни работи и напипах това интервю, преведено брилянтно от испански от Ну Амик.
И още преди да почна да го превеждам, се сетих как Волен писа "Всеки мач е тръпка".
А Злати много преди това затвори устата на поредния мъдрец с въпрос "Не е ли външността на Рафа причината да сте му фенки" с лафа "Просто сме големи късметлийки - и кадърен, и хубав е!"
И сега многоооооооо ми се иска да стане пак serendipity. Поредното поколение неразбиращи да схване нещо много простичко. Рафа не ни е бог, но е изумително мъдър за възрастта си - нещо, с което до 10 години по-възрастни в този форум не могат да се похвалят.
ИНТЕРВЮ С РАФАЕЛ НАДАЛ – ТРИКРАТЕН ШАМПИОН НА РГ И ВТОРИ В СВЕТА
Хуан Хосе Матео, Монте Карло
Рафаел Надал (Манакор, Майорка, 1986) вторият в света тенисист, се изтяга на бялото канапе по последна мода, докато дава интервю за El Pais насред лудия месец, в който има да защитава три титли и финал. Вчера той победи Фелисиано Лопес и запечата стотната си победа от 101 мача на клей. На четвъртфиналите в Барселона ще играе срещу Хуан Игнасио Чела.
От април до май трябва да изиграеш 4 турнира за 4 седмици. Много ли е?
- Трябва да мислиш позитивно. Не съм мрънкало, но факт е, че хората нямат навика да протестират срещу несправедливостта, а аз смятам, че когато нещо не се прави, както му е редът, трябва да се протестира. Почти всички мислят като мен, но не го казват. Аз обичам да казвам това, което мисля. Онова, което стана със сезона на клей, е несправедливо спрямо европейските турнири и европейските играчи.
Защитаваш турнирите на клей, любимата ти настилка?
- Защитавам европейските турнири. Да, в този случай е клей, но и да беше бърза настилка, все тая. Не може за един месец в Америка да играем два турнира, които на всичко отгоре са изместени с една седмица назад заради плейофите на студентския баскетбол. Не може да правят каквото си искат, не можем да играем три от най-важните европейски турнири за четири седмици. Това не е почтено и хората трябва да го знаят. И най-вече онези горе трябва да мислят какво смятат да правят. Американският пазар може да е много важен, но Европа е тази, която поддържаше тениса години наред. Европейските турнири заслужават уважение.
Графикът ти е изтощителен. Тенис гурутата казват, че разликата между най-добрите и другите е в психическата свежест.
- Напълно съм съгласен. Но защо те са по-отпочинали? Защото имат нещо в повече. Има хора, които винаги надхвърлят възможностите си и такива, които си имат ограничения. Наистина психиката е най-важна, за да вярваш, че можеш да направиш нещо. Хиляди мачове са с непредвидим край. Аз играя с много хора, срещу които мога да спечеля или да загубя; и всичко зависи от това кой е по-концентриран по време на важните точки.
Помниш ли Антонио Пасторино и Марк Форнел?
- Да, спечелих първите си фючърси срещу тях. (Те затова не вярвам да е бил в България)
Защо ти влезе в елита, а те не успяха?
- Аз бях на 15, те бяха по-възрастни. Сравнението не е точно. Бих казал, че като цяло всички работят много, но в крайна сметка природата дарява с някои качества един, а с други – друг. Разбира се, с много труд можеш да развиеш всички, но е трудно, ако не ги притежаваш. Вярвам изцяло, че за да си на върха, трябва да се трудиш много. Но и че има неща, които са вродени.
Трябва да ти е писано да стигнеш върха...
- Можеш да стигнеш определено ниво. За да го надминеш, трябва да имаш дарба. Това е видно. То е късмет. Така мисля аз. Ако искаш да бъдеш между първите сто, можеш да го постигнеш с много работа, ентусиазъм, отдаденост, добра физическа подготовка. Но за да си между първите 20... се иска нещо друго.
Федерер каза, че му е било по-трудно да пробие, отколкото на теб, защото има по-разнообразен арсенал. (това е голям ташак, ама и нашият хиттро бега)
- Това е самата истина. Всички удари на Роджър са добри и той е по-надарен от мен. По този въпрос няма съмнение. Всеки си има качества, но той е събрал всичките.
Много хора смятат, че резултатите ти се дължат на физиката ти.
- Да казват каквото искат. Аз знам кой съм, какво съм постигнал и защо съм го постигнал. Физиката ми? Не смятам, че ако Федерер е в лоша физическа форма, ще побеждава, колкото и да са добри ударите му. В крайна сметка всичко се свежда то това да стигнеш до топката и да я удариш от удобно положение. Дори ако си много талантлив, ако не стигнеш навреме до топката, ще я изкараш в аут. Да, имам нужда от добра физическа кондиция, но хората много грешат, ако смятат, че съм стигнал там, където съм, благодарение на физиката си и защото тичам много. Мога да ви изброя сто играчи, които тичат повече от мен.
Дразни ли те, че те смятат само за играч на клей?
- Не ме вълнува. Хората, които разбират от тенис, онези, които са тук, знаят за какво става дума. Нормално е да се мисли, че съм много по-добър на клей, тъй като това, което направих на клей през последните няколко години е необичайно.Направих неща, които не съм могъл и да си представя и то три години поред, което е много. Но истината е, че на бързи настилки съм между първите 4-5. Нарича се бърза настилка... и не мога да кажа, че не ми е удобна. Изиграл съм добре достатъчно турнири на нея, за да смятам, че умея да играя добре и на нея.
Казват, че веднъж чичо ти те посъветвал да си мислиш добре за парите, които изкарваш, прехвърляйки топка над мрежата. Смяташ ли, че това, което правиш, не е много важно?- Чичо ми никога не е говорил с мен за материалния аспект. Той ми казваше да не се смятам за специален, само защото играя тенис. Това е работа като всяка друга, тъпа игра, независимо дали ви харесва, просто удряш топка над мрежа. Но бива да си мислиш, че си по-добър от когото и да било друг, само защото можеш да го правиш добре. Да, може да си добър или много добър в това, но има много хора, които са добри или много добри в много други обрасти.
По пътя дотук ти поискаха десетки автографи. Всички се блъскаха, искаха да те докоснат, да привлекат вниманието ти.
- Около мен има достатъчно хора, които ме държат на земята... Мисля си и за майорканския характер, за семейството... те не биха ме оставили да се главозамая. Просто има моменти, в които се уморявам и имам нужда от усамотение. Но има хора, които не го разбират. Винаги се опитвам да давам автографи, когато ми искат. Правя всичко възможно за хората, които ме харесват; опитвам се да давам и много интервюта, но понякога журналистите не разбират, че не съм си бил цял месец у дома, че съм бил само два дни вкъщи и че аз също искам да видя семейството, приятелите си, да поиграя голф... Нямам време за всичко. Ако трябва да давам интервюта на всички желаещи, няма да имам живот. Някои хора се дразнят. Но аз правя каквото мога.
Успяваш ли да се усамотиш?
- Понякога е трудно. Неприятно ти е да отказваш. Казваш си “Сега ще си помисли, че вече не искам да му давам интервюта”. Обикновено така мислят хората. Едно време даваше, а сега не.
Значи, според теб, те смятат, че си се надул?
- Да. Но когато бях на 16, давах най-много по 5 интервюта... а сега... 30.
Смяташ ли, че заради тези задължения си узрял по-рано?
- Аз съм на 21 години и от 6 години съм професионалист. Във веригата на АТР съм все едно на 26... но се чувствам като обикновено момче на 21. Зрял? Разбира се, че трябваше да узрея. Аз живея с хора, които са по-възрастни от мен... и това ме кара да гледам на живота по различен начин, не само като този на връстниците ми. Но се чувствам млад.
Имал ли си някога съмнения в нещо?
- Винаги в началото на годината. Когато спреш да се състезаваш за месец в края на годината, след това все едно започваш отначало. Дали има напрежение? Естествено, че има. И най-вече, когато чувстваш, че не играеш на най-доброто си ниво. Мисля, че играя много добре от началото на сезона... така че за момента напрежението отпада. А когато играя на върха си, рано или късно, побеждавам.