ФРГ ФОРУМ

yarra777 написа:

Your new lover написа:Това Карлос ли е?

Не.

Your new lover написа:Знаеш ли кой е? Известен испански спортист?

Карлос Моя обявява оттеглянето си със сълзи в очите

МАДРИД. (EUROPA PRESS).- Майорканският тенисист Карлос Моя, който е първият испански тенисист, станал №1 в света, днес обяви отказването си от състезателна дейност на емоционална пресконференция, в хотел в Мадрид, където беше придружен от президента на испанската тенис федерация, Хосе Луис Есканюела и от капитана на отбора за ДК, Алберт Коста.

Балеарецът, шампион на Ролан Гарос през 1998 г., окача ракетата, след като е спечелил 20 титли и е участвал на още 24 финала. „Вече знаете за какво става дума. Дойдох да съобщя една обществена тайна”, заяви той, преди да се развълнува от аплодисментите и да се просълзи.

„Нека вкараме мъничко хумор. Дойдох да съобщя официално за прекратяването на професионалната ми кариера. Така го чувствах, но исках да го съобщя, когато съм сигурен. И този ден дойде”, каза той. Моя, който беше придружен и от своя приятел Фелисиано Лопес, от Карлос Коста, от капитана на женския отбор, Мигел Маргетс, и от своята интимна партньорка, Каролина Сересуела, уточни, че е взел това решение след болезнената загуба в Мадрид от Бенямин Бекер (6-0, 6-2).

„Знаете причините за моето оттегляне: проблемите ми с крака, артрозата, която имам от 20-годишен. Оперирах се и настъпи момент, в който ми беше трудно да продължа. Исках да го отложа, за да видя дали мога да се излекувам, но не успях да се възстановя. Случи се през април миналата година. 7-8 месеца не играх. Исках отново да се върна, но не се получи”, поясни той.

Въпросната интервенция причинила допълнителни усложнения, като стресовата фрактура, която получил в Индиън Уелс. „Посетих безброй лекари, за да се опитам да продължа да се състезавам. Едни казваха да се оперирам, други – не, едните – да продължа, другите – да спра”, разказа той.

„И дойде моментът да играя в Мадрид. Въпреки че не бях на 100%, играх. Не се получи мечтания мач и си дадох сметка, че може би е време да спра”, добави той.

Както и да е, решил да отложи с няколко месеца отказването си, за да е сигурен. „Не исках да го съобщя по-рано, защото не бях наясно. Нямаше подобрение, но имах голямо желание. Положих големи усилия след операцията, за да се опитам да се върна, но за спорта съм малко „дъртичък”, въпреки че иначе съм млад. Опитах всичко, прекарах много часове в лечение и рехабилитация, но не се получи”.

При всички положения, той ще се оттегли на корта, на Master Nacional в Севиля (9-11 декември). „Би ми харесало да е на голям турнир. Следващата седмица ще отида на Мастърса в Лондон, но не за да играя, и ще се оттегля на държавния мастърс”, добави той. Въпреки че съзнава, че ще му липсват състезанията, той знае, че „всичко има край”. „Винаги съм го осъзнавал. Благодаря на всички за всичките тези години. Някои се наслаждавахте и страдахте, други – не, но благодаря за това, което ми дадохте през годините, благодаря, и със сигурност ще се видим скоро”, отбеляза той.

Правейки равносметка на тези 15 г. като професионалист, той увери, че е взел „много неща, преживявания и хубави моменти”, но също така е преживял и трудни моменти, от които се е учил. „Това е самотен спорт. Въпреки че постоянно имаш екип, на корта си сам и при загубите също. Те са твои – екипът ти те окуражава, но това е много самотен спорт. Положителната страна, обаче, напълно надвишава отрицателната”.

За балеареца най-хубавият спомен на корта е ДК 2004, спечелена в Севиля, защото беше „последната цел”, която си бил поставил, след като останал извън отбора, който спечели Салатиерата през 2000 г.

„Превърна се във фикс идея. През 2003 г. бяхме близко и една година по-късно успяхме. Дори ако трябваше да напиша сценарий за тази среща, нямаше да е чак такъв. Рафа излезе като титуляр и спечели, а аз спечелих моите две точки. Цялата страна беше с нас и такава атмосфера не бях виждал никога, беше единствено за нас. Влизаш в историята като №1 или защото си спечелил ГШ, но сантиментално, това е най-хубавият момент през живота ми”, обясни той.

Той знае, че „точката на пречупване” е била финалът в Австралия през 1997 г., срещу Пийт Сампрас, когато станал известен. „Винаги съм мислил, че повече се наслаждаваш от пътя към целта, отколкото от постигането й. През 1997 г. бях млада надежда. Бях спечелил няколко турнира на клей, бях в топ 10, но човек не обръща внимание на това”, сподели той. Моя достигнал до финала в Сидни и трябвало да започне участието си на АО с мач срещу Борис Бекер, заради което си мислел, че ще отпадне в първи кръг. „Той защитаваше титлата, затова си казах: ще си отида вкъщи с финал в Сидни и първи кръг в Мелбърн – не е зле, миналата година отпаднах и на двете места в първи кръг. Но спечелих, в брутален петсетов мач. И изживях неверояни две седмици”.

За тенисиста от Палма, това било „сънуване с отворени очи” и той си спомня как при завръщането си в Испания, на летището го посрещнали страхотно. „Имаше много хора, които ме чакаха. Не можех да повярвам”, си припомни той и се пошегува, че постиженията му са „от миналия век”.

Той призна, че най-тежката загуба е да си контузен. „Нямаш дори шанса да загубиш. Гледаш много мачове по телевизията и се ядеш отвътре. Травмите са тежки. За 15 г. в такъв агресивен спорт, имах само две тежки контузии – в гърба, когато бях на 22 г., и сега, в крака. Но това е нормално, бях на 32 г. Много играчи се отказват затова – не заради психически причини, а защото физически са зле”.

Накрая той благодари за подкрепата на семейството си, на спонсорите, на тенис федерацията, на пресата и на феновете. „Искам да благодаря на всички, които ми помогнаха да се превърна в това, което съм. И също така, на феновете. Без тях щеше да е невъзможно да постигна всичко, което постигнах. Чувствах се щастлив и много силно подкрепян”.

На финала на пресконференцията, вече по-спокоен, той взе думата, за да се сбогува в свой стил. „Всичко започна в Австралия – не спечелих, но станах известен. Започна един кръговрат, който може да завърши единствено с ¡Hasta luego, Lucas!".

Рафаел Надал, световен №1, определи сънародника си Карлос Моя като „пионер” в този спорт и подчерта, че „заслужава едно голямо изпращане и признателността на всички”. Надал, който заяви това малко преди да отлети за Лондон, за да участва на МК, добави, че Моя, с кого ги свързва голямо приятелство, „постигна много важни неща в света на тениса”. „Беше №1 в света, което е много трудно, спечели важни турнири, ДК и допринесе много за испанския тенис”, обясни той.

Чичото и треньор на Рафа, Тони Надал, заяви, че Моя е тенисист, който е „белязал една епоха”. „Играеше много добре на бързи кортове, когато това изглеждаше невъзможно за испанските тенисисти. По свой начин той промени манталитета на играта, доказа, че може да си добър не само на клей, а и на твърди настилки”.

Вердаско: "Винаги е тъжно, когато се оттегли някой като него. Той е голям спортист и голям тенисист. Беше №1 в света и направи големи неща за спорта и за тениса в Испания. Винаги е тъжно да видиш сбогуването на приятел”.


Фели в Туитър: „Днес е тъжен ден... напуска ни един голям играч... Чарли Моя казва сбогом на тениса, след края на една кариера, която няма нужда да припомняме...”.