Цял ден точа лиги да преведа първия пост на Рафа, хеле доживях.
(затова напирах, Блонди)
ИЗ БЛОГА НА РАФА ОТ УИМБЪЛДЪН
Понеделник, 25 Юни
Здравейте, всички!
Помолиха ме пак да пиша блог и съм много доволен, че ще го правя. Знам, че вече имам много почитатели в Обединеното кралство и, повярвайте ми, много се вълнува, че ще се занимавам с това, докато участвам на Уимбълдън.
Първото, което сигурно ще попитате или кажете, навярно е: “Леле, колко му е добър английският!” Особено след като повечето от вас знаят, че не говоря толкова добре. Не че внезапно съм научил перфектен английски, а пиша този блог на испански – после го превеждат. Може би някой ден ще го знам достатъчно добре, за да пиша сам на английски, но в момента не е така.
Както казах, радвам се, че съм в Лондон, всъщност в Уимбълдън и с нетърпение очаквам турнирът да започне. Това е Турнирът с главно “Т” и всички са запалени да се представят добре. Винаги съм казвал, че това Е турнирът, който бих искал да спечеля, но знам, че и точно него ще ми бъде най-трудно да спечеля. Но аз се опитвам и ще се опитвам да го направя, доколкото мога. Този турнир е мечта. Обичам да играя на трева. Знам, че ми е трудно, че трябва да променя много неща в играта си, но все пак ми харесва. Обичам усещането да стъпвам на трева и да удрям топката по различен начин. Повярвайте ми, наистина ми харесва, макар да знам, че е много трудно.
Може би знаете, че пристигнах в Лондон направо от Париж след Ролан Гарос. Нямах време за почивка, нито за отпразнуваме, но мисля, че така беше най-добре за подготовката ми за Умбълдън. Миналата година също пристигнах направо тук и мисля, че си струваше. И тази година постъпих така, но този път не изпуснах влака. Играх добре в Куинс и съм доволен как се адаптирам към “новата” настилка.
След като загубих на четвъртфинала, се върнах в петак у дома, но още в неделя скочих в самолета за Мадрид, за да гледам последния мач от първенството на лигата на Реал Мадрид. Изкарах си чудесно. Сега, когато съм в Англия, всички ме питат какво мисля за това, че Бекъм напусна Реал. Не съм в състояние да преценя, нито пък да давам мнение дали е трябвало или не да остане в Мадрид. Знам, че играеше чудесно и винаги се опитваше да бъде на 110 процента, а това е много важно.
Както казах, изкарах чудесно в неделя с баща ми и чичо Рафаел. На следващия ден бях в кралския дворец, за да получа наградата за Спортист на годината, която се връчва от края. Цялото кралско семейство беше там и беше много красиво.
Но предполагам, че повече ви интересуват други неща, тъй като в пресата вече писаха какво съм правил там.
Пристигнах в Лондон в сряда и съм отседнал в Уимбълдън. С Фелисиано Лопес си наехме апартамент. По-удобно е и го правим за втора година. Фелисиано е тук с треньора си, физиотерапевта и още един гост, а аз съм с чичо Тони, моя физиотерапевт Рафел Маймо и друг гост.
Няма да се впускам в подробности за днешния ден, но си прекарахме добре, освен това сме съвсем близо до кортовете – може да се стигне пеша. Честно казано, така е по-удобно и за мен, и за Фели, отколкото да сме в града. Вчера беше типичен пример,защото валя почти цял ден и аз тренирах само 30 минути, после чаках там, вършейки други неща, дали ще мога да потренирам още. Но си останах с този половин час, през останалото време играх карти в апартамента.
Имах и рекламни ангажименти. Снимки за Плейстейшън (дойдохме си на думата) с един познат фотограф. Агентът ми каза да си тръгна след 15 минути. Фотографът успя да свърши навреме.
Утре ще ви пиша повече, защото сега трябва да тръгвам. Ще вечерям в “Ел Камбио де Терсио”, испанския ресторант, където обикновено се храним. Днес празнуват 12 години от откриването му и обещах на собственика да вечерям там.
Утре ще пусна снимки, които ще направя днес.
Освен това ще отговоря на някои въпроси, които сте ми изпратили.
Довиждане, утре пак ще ви пиша
Рафа
Предполагам, че е писан в неделя
Въпросите си можете да пуснете тук
http://timesonline.typepad.com/rafael_nadal/