ЧЕСТИТО, ЗЛАТИ! БРАВО! СЕГА ЩЕ СИ ПОЧИНЕШ ЗАСЛУЖЕНО!
ПОСЛЕДЕН ПОСТ ОТ УИМБЪЛДЪН-2007
Здравейте, всички,
Откъде започна? Или как да завърша? Защото това е краят. Краят на този дневник, който водих от началото на Уимбълдън-2007. Можех да го напиша и миналата вечер, но съм сигурен, че разбирате – не ми беше до това.
Много хора ме питаха защо не съм написал последния пост от Париж? Причината е явно: излязохме да празнуваме и нямах време.След края на мача не се спрях, докато купонът не свърши. Тук вчера беше различно.
Няма да навлизам в подробности за чувствата и мислите си, ще кажа само, че си тръгнах с чудесни спомени от тези две седмици. Мисля, че подобрих играта си, научих много неща, играх добри мачове, трудни мачове и отново стигнах до финала. Това, което стана на финала, вече е описвано, анализирано и обсъждано многократно. Ще кажа само, че бях тъжен, много тъжен от загубата, защото мислех, че мога да спечеля. Роджър е най-добрият, всички го знаем, но вчера аз имах своите шансове. Но всичко свърши и за мен е по-добре да не мисля повече за това (ама е трудно!).
Не пиша този пост, за да описвам чувствата си или мача, макар че предполагам точно това бихте искали да знаете. Както казах, бях тъжен, много тъжен веднага след мача, но аз умея да губя и бързо забравям. В живота, в света, в който живеем има много по-тежки и сериозни проблеми. Да загубиш един мач, дори на финала на Турнира е нещо, което засяга само мен. И това е добре. Мога да го преживея. Догодина ще опитам пак и ще работя много върху подобряването на играта си.
Пиша или по-скоро диктувам този пост от къщи тази вечер. Истинския ми дом в Манакор. Миналата вечер хапнахме кротко с чичо Тони, жена му Хоана Мария, чичо Мигел Анхел, Бенито и Тутс. И това беше.
Простичко, тихо, непринудено. По време на вечерята говорихме много, гледахме разни смешки и спортни клипове по youtube. Припомнихме си времето, когато чичо играеше футбол, гледахме голове на велики футболисти и т.н. Нищо особено, както виждате. Може би не беше много радостна вечер, но няма нищо. Баща ми, майка ми и сестра ми, Карлос Коста, леля Мария Магдалена и другите отидоха в къщата на IMG, за да вечерят и да поспят малко. Тръгнахме от Лондон много рано. Така беше планирано.
Независимо дали бях спечелил или загубил, трябваше да летя със семейството си в 6,0 и да пристигна към 9,15, така че излязохме от къщата в 3,30, за да отидем на летището. Нямах много време за сън, но поне бях рано у дома и печеля един ден почивка. Ще си стоя тук и няма да играя тенис поне до петък.
И така за завършек искам да благодаря на хората, които ми помогнаха за този Блог. Бенито, задето ми помагаше всеки ден (очевидно на него дължим безумните преводи). Карлос Коста, мой агент и приятел, затова че ми даваше идеи и ме информираше за коментарите на феновете, на Таймс, задето го публикуваше и ми даде място за писане. Надявам се, че съм бил на нужното ниво. Може би това е вторият ми шанс за кариера в бъдеще. На Нийл и Джеймс от вестника, задето го дооформяха и специално на Джеймс за скаридите, които ни пращаше. чудесните скариди. И много големи и специални благодарности на всички читатели на блога и хората, които ме подкрепят. Разбрах, че много хора са го чели и се радвам. Повярвайте ми, имаше моменти, когато изобщо не ми се пишеше, но правех компромиси, имайте го предвид, ако на моменти ви е било скучно.
Благодаря на всички ви
Рафа Надал