Мнениеот maryan unfaitful » 03 юни 2007, 00:30
ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, РАФА!
ЖЕЛАЯ ТИ ОЩЕ МНОГО ТИТЛИ, НО И ПОВЕЧЕ ИДЕАЛНИ ДНИ!
И НАЙ-ВЕЧЕ - ПОБЕДИ НА ПЛЕЙСТЕЙШЪН!
А от това интервю, където някой явно е поработил върху изразите ти, но все пак прозират твоите мисли, съдя, че винаги ще си останеш моят шампион.
РАФАЕЛ НАДАЛ: ФЕДЕРЕР Е ИЗКЛЮЧИТЕЛЕН ИГРАЧ
28 май
Интервю за Die Welt Online, взето от Jorg Almeroth
(след въпрос на една от вамоските към автора, се оказа, че макар да звучи по-гладко, интервюто е автентично и ако е поогладено, то е направено от агентите на Рафа)
Рафаел Надал е безспорният крал на клея. Предишните две години майорканецът спечели купата в Париж. За Welt Online той разказа за отношенията си със световния номер едно, съвета на Джон Макенроу и разликата между тениса и риболова.
В: Господин Надал, миналата година победихте Федерер тук, в Париж, в един великолепен финален мач. Бихте ли казали, че този успех над швейцареца е бил най-големият в кариерата ви?
Р.Н: Несъмнено. Това беше великолепен момент, нямам думи. Защитавах най-важната титла на клей и то от световния номер едно. Какво повече би могъл да иска човек? Но в тениса нещата се променят бързо: малко време имаш, за да отпразнуваш победите си. Няколко дни и си отново на път към някой турнир, за да се подготвиш за Уимбълдън. И това е доста изтощително.
В: Наскоро Роджър Федерер ви победи на клей в Хамбурд – изчезна ли с това аурата ви на Крал на клея?
Р.Н: Изгубих само един мач, нищо повече. Всичко, за което работих през последните две години, не може просто да се стопи или да изчезне. Роджър се възползва от прекрасната възможност, когато не бях пълноценен психически на корта. Трите много трудни турнира, които спечелих, дадоха своя ефект в Хамбург. Там бях на границата на изтощението. Но това не означава, че светът се е сринал за мен. След няколко дни почивка ще замина за РГ с чудесно самочувствие.
В: Забелязахте ли първите признаци на слабост у Федерер този сезон – той преживя малка криза, преди да победи в Хамбург.Р.Н. Аз със сигурност не съм човекът, когото трябва да питате за това, след като току-що ме е победил. И за каква криза говорим? Та този тенисист е спечелил почти всички възможни купи през последните две години и когато не печели три турнира, веднага тръгват приказки за криза. Кризата на Федерер е измислена.
В: Джон Макенроу съветва съперниците на Роджър Федерер да провокират световния номер едно повече, за да го победят. Помага ли ви този съвет?
Р.Н: Ние всички живеем в свят, който е до голяма степен егоистичен, в който всеки се бори за предимство, пари и слава. За мен този съвет е от доброто старо време, когато първите играчи са се борели до кръв. Глупаво е да смятам Федерер за свой архивраг. Мога да го побеждавам и пак да го уважавам.
В: Значи харесвате Федерер? Но ако не беше той, вие щяхте да бъдете номер едно преди две години!
Р.Н: Не бих казал, че с Роджър сме добри приятели, но го харесвам като човек и го уважавам изключително като спортист. Разбираме се много добре, между нас няма конфликти. И аз не вдигам бяло знаме, когато казвам, че е най-добрият в света, най-добрият за всички времена. Просто казвам истината.
В: Но повечето играчи се предават на Федерер, още преди да ударят първата топка.
Р.Н: Не мога да говоря за другите. Аз започвам всеки мач с мисълта, че определено мога да го победя. За мен това е най-същественото качество на професионалиста. Иначе, по-добре да ходя на риба.
В: Борис Бекер каза, че му е много интересно как професионални играчи могат да излизат от корта, държейки се съвсем приятелски с Федерер, след като току-що са загубили от него.
Р.Н: И какво общо има това с бойния дух или волята? Отказвам да повярвам, че останалите професионални тенисисти просто постилат червения килим пред Федерер.
В: И все пак е факт, че освен вас, почти никой не му създава сериозни проблеми, а при вас това е само на клей. Това противоречи на думите ви.
Р.Н: Трябва да признаете, че Федерер е изключителен играч, невероятен – това обяснява и изключителния му брой победи. Те не са му паднали от небето. В момента той има над 8000 точки, никой досега не го е постигал.
В: Но на клей вие вече доминирате над него вече две години. Защо Федерер има такива проблеми на по-бавна настилка?
Р.Н: Той просто не обича да играе срещу леваци и тъй като са малко, му е трудно да привикне към играта им. Освен това аз не чакам Роджър да сгреши, аз използвам всички възможности да бъда сравнително нападателен.
В: Федерер казва, че сте единственият играч, срещу когото наистина има нужда от конкретна стратегия.
Р.Н: Радвам се, че ме уважава, но бих бил и изненадан, ако не му беше нужен план или поне определени идеи, когато играе срещу световния номер две.
В: Андре Агаси често казваше, че е губел твърде често срещу Пит Сампрас, но това го направило по-добър тенисист. Как стои този въпрос при вашето съперничество с Федерер?
Р.Н: Не е много уместно да твърдиш, че си станал по-добър тенисист, ако не печелиш важни титли. Това е безсмислено. Всички ние играем за важните титли. Важното е да се състезаваш с Федерер и да не губиш надежда, дори след като си паднал от него. Винаги трябва да вярваш в шанса си, да използваш всяка фибра на тялото си, за да се опиташ да спечелиш следващия път. При мен този начин на мислене е вроден, то е част от тенисиста Надал.
В: Бихте ли могли да изпреварите Федерер и да станете номер едно? Смятате ли, че това е възможно?
Р.Н: Не е лесно да бъдеш номер две след играч като Федерер. Тайгър Удс е нещо подобно в голфа. Но нищо не е вечно. Ще дам всичко от себе си и защо да е невъзможно да постигна тази цел, щом ще й се посветя изцяло?
В: Има ли дни, когато се събуждате и изобщо не ви се играе тенис?
Р.Н: Почти не. Аз съм още млад, напорист и се чувствам свеж. Нямам проблеми с мотивацията. На 20 години това би било доста глупаво. Когато нещо ме притеснява, най-добрият начин да престана да го мисля е да си направя една тренировка.
В: Промениха ли ви като личност годините, през които играете като професионалист?
Р.Н: Не обичам да говоря за себе си, но мога да кажа с чиста съвест: не, не съм се променил. Мястото, където най-добре го забелязвам, е на Майорка, в родния ми град Манакор. Там никой не се отнася с мен по-различно, никой не казва, че съм станал арогантен и аз искам да си остана такъв, какъвто съм бил винаги. Не искам да променям живота си. Много съм щастлив да живея, както досега. Семейството и приятелите ми за мен означават много повече от общуването с важни личности, много повече от парите и славата.