Мнениеот maryan unfaitful » 10 май 2007, 19:55
ШАМПИОН, ДОСТОЕН ЗА ВЪЗХИЩЕНИЕ
Sporstars Weekly, The Hindu
12 май
Рохит Бриджнат
Рафаел Надал не хвърля ракетата си, на клей корта самият той лети като ракета. Разбираем е шумът, който се вдига около него: никой в историята на мъжкия тенис не е печелил 72 последователни мача на каквато и да била настилка: хардкорт, трева, килим или на циментовата алея срещу шестгодишната си дъщеря.
72 победи (а може би, когато четете, те вече ще са нараснали на турнира в Италия) е новото свещено число в тениса. Джон Макенроу спечели 65 поредни мача на килим, Федерер победи последователно 56 от колегите си на хардкорт, в момента швейцарецът все още държи и поредица от 48 победни мача на трева.
72 (за 2 години и 12 победи в турнири на клей) не са само най-дългата победна поредица в тениса, но и най-трудната. Защото на тази грапава и ронлива настилка, която запушва порите и увеличава сметките за прането, където допирът с клея забавя топката, нито една точка не се печели без значителни физически усилия.
Тук забързаното сервис-воле не е достатъчно. Нито пък як уинър от основната линия след два удара може винаги да завършва разиграването. Ретурите на сервиса в стил Агаси не могат да завършат рязко точката. Не, тук точката трябва да се конструира, да се изгради, да се планира. Това е настилката на архитектите. Както гласи старата шега, понякога на клей една точка се печели два пъти, ударът, който би бил уинър на друга настилка, бива отбит и диалогът продължава.
Всичко това ни казва нещо интересно. Че Надал е бил дисциплиниран, търпелив, постоянен и концентриран ден след ден цели 72 пъти, отдавайки се напълно на уменията си. Човек трябва да е необичайно амбициозен, за да не си позволи почивни дни на настилка, където мачовете не се измерват в минути, а в броя на сменените фланелки. Очевидно за испанците мъжеството се измерва в пот.
Рафаел Надал е спечелил 20 титли от турнири и 2 от ГШ, преди още да е навършил 21 години. На същата възраст Роджър Федерер беше спечелил 3 титли, нито една от които не беше от ГШ. Надал никога няма да бъде Федерер, който се смята потенциално за най-добрия играч в историята. Но тази статистика е забавна. Надал може би няма да настигне и Бьорн Борг на клей, тъй като той спечели 6 титли на РГ от осем участия и това е рекорд за тази трудоемка настилка.
Играчите на клейкорт са култ в една религия, секта в един спорт, които играят по различен начин, но при същите правила. Известно време през 70-те и 80-те години тя беше най-скучната настилка в тениса и Витас Герулайтис веднъж каза: “Тенисът ще бъде много досаден и ще имаме жребий от 128 играчи тип Борг.” Дори за почитателите на шведа това беше неприятна мисъл.
Борг, Виляс, Виландер, Лендъл бяха великолепни техници, но на клей с дългите, бавни, високи, лупингови удари от основната линия, тенисът им затъпяваше ума. Майкъл Мюшоу описва един мач от РГ през тази ера като притежаващ “акустичната монотонност на развален кран на чешма.” Първите четири точки от финала Виляс-Виландер през 1982 г. бяха реализирани след 154 удара. За толкова време вината отлежават.
Но по-големите и по-бързи играчи, които използват ракети, подобни на гигантски тигани, изработени от материали на НАСА, помогнаха за промяната на играта на клей и в нашите умове. По-бързите топки също помогнаха, казва Рамеш Кришнан, който си спомня мача срещу френския отбор на клей на турнира за ДК през 1993 г. с бързи топки Дънлоп, които описва като “много по-леки, отколкото онези, с които играеше Борг”.
Скоро Джим Къриър удряше топката по-силно от преди на клей, Андре Агаси атакуваше, Густаво Куертен се дуелираше агресивно, разтакаванията изчезнаха, по-често се изпълняваха ждробове, играчите добавяха темпо и намаляваха спина при един удар, а при следващия намаляваха темпото и добавяха спин. Тенисът на клей корт приличаше на решаване на судоку със 100 км/ч. Надал го играе като някакъв вид шах на мускулите.
Ако не можете да се пързаляте като кънкьор на тази интересна настилка, не се включвайте в турнира. Ако нямате склонност към заговорите, изобщо не излизайте на корта. Ако смятате, че търпението е добродетел, позната само на майките и не притежавате форхенд който покосява като долнопробно уиски, престорете се, че имате травма. Ако нямате силни рамене, висше образование по геометрия и дробове, които биха впечатлили Абебе Бикила (етиопски маратонец, олимпийски шампион), вземете си кратка почивка. Ако искате да бъдете най-добрият играч в историята,трябва да минете през това изпитание.
Рекордът на Надал е с 4 титли от РГ по-малко от Бьорг, но той разви играта на клей далеч повече от всеки друг играч. Никой досега не е притежавал комбинацията от бързина, спин, ъгъл, баланс, работа с крака, интензивност, защита, атака. Че гони топката като ловно куче простреляна птица не е необичайно за играчите на клей. Че спинът от лявата му ръка е смъртоносен също е ясно, защото той се вие и отскача в полето на по-слабия удар – бекхенда на десняците.
От малката планина неща, които Надал прави съвършено на клей, нека се спрем на три. Първата е неговата страст: ако пуснете телевизора и гледате как Надал ревностно удря топката, ще си помислите, че противникът току-що е казал нещо за сестра му. Той е истински майстор на себеотдаването. И тъй като инвестира себе си във всяка точка и иска да я спечели, за да вземе точка от него, опонентът му трябва да направи поне същото.
Второ, бързината на Надал и невероятната сила на ръцете му позволява да променя ритъма на играта рязко и по уникален начин; той може да е на 2 метра зад основната линия, да спринтира и на вид съвсем отбранително да удари топката и все пак със завъртане на китката да осъществи дълбок и силен удар, и внезапно да се окаже атакуващият. Това е обезкуражаващо, то кара противниците му да се напрягат повече, да удрят по-дълбоко, да се опитват да постигнат повече, отколкото могат.
И трето, Надал се отдава на подобренията, както каза в началото на годината на разваления си английски: “За да подобря играта си, трябва да играя малко по-агресивно с форхенда, да сервирам малко по-добре, понякога да използвам воле, да подобря малко слайса, както и бекхенда. Да се опитам да играя малко по-силно с форхенда, по-агресивно, да бъда по-агресивен и психически.”
И това не са само приказки. След месеците на не особено добра форма, последвали достигането му до финала на Уимбълдън, той спечели турнира на хардкорт в ИУ с по-плосък и наказателен форхенд, с поведение, което показваше, че търси да атакува, и Анди Родик, когото той премаза по пътя си към финала, каза: “Той не само удряше форхенда си към бекхенда ми, но изстрелът, с който ме убиваше беше форхенд по линията. Отдавна не го бях виждал при него. Затова малко ме изненада.”
Желанието да бъде по-агресивен го направи още по-смъртоносен на клей, позволявайки му едновременно да задушава играчите и да ги премазва.Тази година той игра в Монте Карло и Барселона на клей, като дори не стигна до тайбрек. Играчите трябва да се запитат мрачно: как можеш да засегнеш Надал. Къде можеш да го засегнеш?
Все някога поредицата ще свърши заради травма или изтощение, защото е имал лош ден или защото Федерер продължи да атакува мрежата и успее да го победи някой хубав ден. Прекрасно е, че за да победи този испанец, швейцарецът, най-надареният играч, който сме виждали, е принуден да играе още по-добре.
Това ще иска доста работа, защото Надал на клей е необичайно чудовище, той не се бои от Федерер, когото води с 5-0 на тази настилка. Освен това въпреки фланелката без ръкави, подчертаваща мускулите му, индианската лента, яростните помпания на юмруци и демонстративни маниери той е играч, който напълно се владее, леденостуден при нужда.
И ние го виждаме в отказа да захвърли ракетата. Не се получава, обяснява той. “По-добре е да се опиташ да продължиш, като се концентрираш през цялото време и се овладееш.” И той го прави и само на 20 години тенисът на клей корт има шампион с игра и зрелост, които заслужават възхищение.
Уф изкарахте ми акъла!Слава Богу всичко е наред.Това за замайването го прочетох на предната стр ама чак болница......Като си помисля по-добре да е спокоен,че е напълно здрав щото го чакат големи битки.
ЧЕСТИТО!
