Ама разни хора писаха, че настилката не била толкоз бърза - такива, дето са ходили сега, след смяната и са разпитвали играчи, които тренирали. Даже единият беше казал, че Хюит нямало да е доволен. Обаче и без него си имаме Бердих
и Блейк...
ФЕНСКИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ-3
Беше ми малко тъжно, че скоро ще си замина, но след като видях това, което ще ви разкажа сега, се почувствах ужасно щастлива. А вие ще паднете от смях...
Върнахме се в хотела и аз пак чаках Рафа във фоайето, защото брат ми искаше да се снима с него. (
сигурна съм, че е било само заради това) Той пак ядеше, но след малко видях Налбандян да слиза с асансьора и да поглежда в ресторанта, но така, че да не го видят. Аз стоях близо до рецепцията и бях включила камерата, защото приятелите на Рафа бяха излезли и чаках и той да се появи всеки момент. Фоайето внезапно се беше напълнило с тенисисти, които сякаш очакваха нещо. Аз бях единственият външен човек между тези високи мъже, които явно поглеждаха към ресторанта в очакване някой да излезе. След известно време Рафа и Томеу се появиха и всички закрещяха” Айе, Ррррафа, Ррррафа”. Беше много смешно. Рафа слезе по няколкото стъпала към фоайето, кимна и се усмихна очарователно. После тръгна към мен... Харесвам как върви и го зяпах почти с отворена уста, защото когато се усмихне, прилича на малко момченце, което някой гъделичка... Носеше зелена фланелка Найк, белите пиратки и бели маратонки. Отмина ме и спря, оглеждайки се за Томеу, който скоро застана до него. Двамата се спогледаха безпомощно, докато аз се чудех какво става... И после видях световния номер 2 и най-добрият му приятел да коленичат на пода и – о, боже, не можех да повярвам на очите си – да пълзят на четири крака до главния вход. Това че бях абсолютно шокирана не ми попречи да изпадна в див пристъп на смях. Сигурно си представяте какво е да видиш любимеца си да пълзи по пода и да изглежда ужасно готин, макар да е в такова идиотско положение... След като изпълзя до входа, той се изправи и прати въздушна целувка на публиката. После се върнаха при приятелите си. Тенисистите са под голямо напрежение, но умеят да се веселят. Имах чувството, че съм попаднала в друг свят. Никога не съм го виждала толкова щастлив, а и останалите се смееха безгрижно. Не знам защо го направиха – дали са загубили бас или е било подарък за рождения ден на Налбандян, но докато съм жива няма да забравя тази гледка. Тези хора бяха далеч от дома си и от хората, които обичат в новогодишния ден, но се смееха от сърце, а Рафа беше един от тях... Брат ми успя да се сдобие със снимка, а аз запечатах една от най-хубавите усмивки на Рафа... Бях много щастлива и се смях по целия път до стаята си, дори родителите ми се смяха... Заради шума във фоайето много хора от ресторанта бяха излезли навън и Рафа набързо се прибра в стаята си. Забелязах нещо – той се държи съвсем естествено, никога не демонстрира, че е номер две в света или звезда, но изглежда страхотно и винаги се държи чудесно с почитателите си, дори когато е под напрежение. Ето и снимките от случката:
Бердих и за капак Блейк 
Шлем е това естествено ,че се събират най-добрите.Другото неприятно нещо е ,че настилката щяла да бъде много по-бърза от всичко до сега.Изрично желание на Хюит!Това каза Драгиев в коментар.Не ги обичам тия пинг-понг настилки ,но те са по вкуса на асаджиите
