Тази част е по-скоро описателна, но девойчето така се е старало, че ми домъчня да го съкратя.
Но веднага след това ви обещавам третата - ще паднете!
ФЕНСКИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ – 2
Забравих да ви кажа една дребна подробност. Стоях във фоайето и много ми се искаше да вляза в ресторанта и да го потърся, но не можех. Бях много притеснена, защото хората ме гледаха. Както и да е, стоях си там с камера в ръката, надявайки се да го видя, когато един мъж с вързана коса мина покрай мен с ракета Баболат в ръката. Беше облечен в бяла фланелка и черни шорти. Беше Моя, който влезе в ресторанта. Сега вече бях сигурна, че Рафа е вътре, защото Моя, Рафа и Томеу бяха винаги заедно, като най-добри приятели. Затова влязох. Останалото вече ви писах.
1 януари, 15,00 ч.
Може би защото го видях и го снимах, бях много изнервена, че нямам билети за днешния мач и ми беше тъжно. Взехме такси и отидохме на стадиона. Там ни дадоха билети за задните редове. Бяха евтини, но естествено, не се виждаше много добре (както си и мислех). Беше ми тъпо, но от друга страна се чувствах облекчена, че все пак имам билети и всичко ще се оправи... Когато се върнахме в хотела, видях черен мерцедес, в който седеше момче с дълги кестеняви къдрици и търсеше нещо в сака си. Естествено, беше Рафа... Той си имаше лична кола и когато тя беше паркирана отпред, това означаваше, че е в хотела. Беше тръгнал рано заради церемонията по откриването в 16,30, но аз се чудех защо толкова рано. Нямах представа, че ще отпразнуват рождения ден на Налбандян, иначе щях да отида да гледам.. Бях толкова изморена, че спах 2 часа и към 17,30 се озовахме на стадиона.
Отидохме на централния корт, който беше почти празен, защото мачът на Рафа не беше започнал, така че вместо да седнем отзад, седнахме отпред, откъдето се виждаше чудесно... След около час мачът свърши и Рафа се появи, готов за първия мач от сезона заедно с най-добри си приятел. И двамата изглеждаха добре и публиката зарева, което беше много забавно... Рафа започна мача много ентусиазирано и с обичайната си агресивност... Вероятно сте го гледали, затова няма да го преразказвам, макар че беше хубаво да видиш запазените му марки като скачане, подреждане на бутилките и пр. Забелязах още нещо – непрекъснато си бъркаше в джоба (това и аз го видях, онези идиоти са сгафили с кройката или е понадебелял). Нашите хора спечелиха мача и бяха много щастливи, така че аз също бях щастлива.. След мача отидохме в мола и аз потърсих картичка за Рафа, но магазинът беше затворен и това много ме разочарова. Вечеряхме навън, а на мен не ми се хапваше, защото още ме беше яд за картичката. Знаех, че ми остава само един ден в Ченай и ми се плачеше...
Помолиха ме все пак да опиша мача, така и правя...
Както си седяхме, стадионът гръмна и двамата се появиха. Рафа беше в екип в бяло и сребристо... Рафа вдигна ракетата си и поздрави публиката като гладиатор с меча си, кимайки за поздрав... Докато теглеха жребия, той подскачаше както обикновено. Много хора не разбираха защо. След като избраха, той хукна към основната линия така бързо, че майка ми помисли, че ще падне. Мачът започна и Рафа беше най-добрият от четиримата, дори Томеу не се представяше зле... Рафа играеше много енергично и точно... В един момент тичаше с пълна скорост и срита едно от момчетата, които подаваха топки, което седеше до мрежата. Беше много смешно, но Рафа му се извини много мило... Мажоретките здраво се напъваха, за да му привлекат вниманието. Отначало той сякаш не ги забелязваше, но по едно време здраво се загледа. Казвам ви, той си е едно непослушно момче. После обаче рязко отмести поглед, сигурно се е сетил за Циска. Повече не ги и погледна. Публиката аплодираше Рафа и Томеу направо невероятно, дори те бяха впечатлени... След мача Чару Шарма взе интервю от Рафа и той говори толкова красиво и сладко, че както и на корта, не можех да откъсна очи от него. Мачът беше страхотен, а после отново отидохме в мола.