От фейсбучи:
Many thanks to all!!!! What an emotion. I truly feel all your support. I am in Madrid at a hotel and going to the Bernabeu later tonight. Thanks for all your support, really.
„Моята история още не е приключила”
ХУАН ХОСЕ МАТЕО – Ню Йорк – 15/09/2010
Рафаел Надал получи двойна неочаквана визита преди да победи със 6-4, 5-7, 6-4 y 6-2 сърбина Новак Джокович на финала на US Open: в съблекалнята го посетиха домакините на това място, американците Джими Джимбо Конърс и Джон Мак Макенроу, двама от най-добрите тенисисти в историята. Световният Número Uno без съмнение може да ги гледа в очите като равни и да се чувства сигурен в себе си: вече е спечелил 9 ГШ. В кариерата си вече е спечелил четирите турнира, които правят ГШ. Вече е коронясан като най-младият, постигнал го в Оупън ерата и стана част от групата на седемте тенисисти, които някога са го правили. На следващия ден, най-добре сервиращият в историята на US Open (загубил е само 5 серивис гейма, изравнявайки рекорда от 2003 г. на Анди Родик) се срещна отново с Макенроу, който беше в ролята на интервюиращ (старият Мак, истински шампион, не можа да скрие чувството на възхищение, на искрено учудване от тенисиста, който вече е спечелил повече от него), преди да седне да говори с EL PAÍS за големия си успех.
Погледна към бокса си и беше толкова нервен, че попита: „Къде? Къде да сервирам?” Толкова ли беше трудно?
- Беше в последния гейм, когато сервирах за мача. Истината е, че се почувствах много нервен след като направих втория пробив в четвъртия сет. Той вече беше зле. При 3-1 играх много добре, много агресивно. Когато пробих за втори път, при 4-1, светът се сгромоляса върху мен. Помислих си, че наистина ще спечеля US Open и ми беше трудно да го асимилирам. Бях много, много нервен.
Как ти се отрази?
- Не знаех къде да сервирам. Дали в средата или да се опитам да играя класически, със сервис в ъгъла и после да се опитам да играя с форхенда. Казаха ми да сервирам в ъгъла и там сервирах. Преди, в двата предишни сервис гейма, ми беше много по-трудно, отколкото до тогава, много повече. Той има точки за пробив и при 4-1, и при 5-2, и ако човек се загледа, ако гледа запис, ще види, че при двата първи сервиса не бях никак координиран. Изкарах ги два метра в аут по дължина. А сервирах добре. Но удрях лошо. Трябва най-малкото да се удря добре – може да сгрешиш, но не и да удряш зле.
Пред 2008 г. спечели Уимбълдън. При мачпойнт Федерер направи невероятен ретур, докато ти излизаше на мрежата, казвайки си: „Ще спечеля Уимбълдън! Ще спечеля Уимбълдън?” Този път по-силни ли бяха емоциите?
- Не. Бяха различни. Нервите преди мача и драмата по време на мача не могат да се сравнят. Тогава, на Уимбълдън, бяха много повече, имаше много повече драма. Тук бях много по-спокоен. Разбира се, бях нервен, защото беше финал на ГШ, но не толкова, въпреки Историята. Бях по-нервен преди финалите на Уимбълдън и РГ.
За да стигнеш до тук, се подложи на лечение на коленете. Казват, че тази процедура боли много.
- Беше необходима процедура, на която се подлагат много хора. Първият път беше много болезнено, следващите не толкова, защото помолих да ме упоят. Не можах да издържа. Когато се събудиш, разбира се, също боли много. Но когато те бодат е когато... почти припаднах първия път. Беше между Монте Карло и Рим. Болката беше толкова силна, че почти припаднах! Следващите пъти дори не се замислих – упойка, и това е. Ужасно.
„Трябва да се оценява когато приключа кариерата си”. Това е твоят щит, твоята броня, когато те питат за мястото ти в историята на този спорт. Завива ли ти се свят да говориш за това?
- Не ми се завива свят, в никакъв случай. Логично е. Когато човек е на 24 г. и се състезава, не става дума, че му се завива свят, а просто, че не е полезно да спира и да мисли за историята. Съзнавам, че съм част от историята на тениса, но не е необходимо нито аз да го казвам, нито на мен да ми го казват. Цифрите съществуват. Големите играчи в историята, които винаги съм гледал по телевизията, големите шампиони... имам същата кариера като техните или по-добра. Макенроу, Агаси, Виландер, хора, които винаги са ми се стрували много далеч. Те са част от историята, така че, предполагам, че и аз ще бъда.
Изненадва ли те, че има хора, които те определят като най-добър на всички времена?
- Когато ме питат за най-добрия в историята... не си слагам щит, но не може да се правят сравнения между Федерер и мен, защото титлите говорят.
Той е спечелил 7 ГШ повече от теб.
- Да, 16. Но не мисля, че титлите от ГШ са единственото, което определя кой е най-добрият. Той, и без да броим шлемовете, е постигнал невероятни неща, както аз съм постигнал свои: спечелих Олимпийското злато, което е много трудно, защото имаш само една или две възможности в цялата си кариера. Не може да се прави сравнение: в момента той е постигнал много повече невероятни неща от мен. Трудно е да се говори за историята, след като аз още не съм приключил моята. Ще видим какво ще стане: ако остана с тия постижения, ще го оценяваме. Ако продължа добре, с шансове да печеля, ще го оценяваме по друг начин. В този спорт не можеш да спираш. Трябва постоянно да се подобряваш и да си подготвен да работиш смирено и с желание всеки ден.
С Карлос Моя сте майорканци, тренирали сте заедно, били сте №1, печелили сте ДК... Защо ти спечели 8 ГШ повече от него?
- Различни играчи сме. Много е трудно да се спечели ГШ. Той има блестяща кариера, беше дълги години на върха. Не е хубаво да се правят сравнения. Той има страхотна кариера, беше бум за Испания. Благодарение на него много от тези, които днес сме тук, се запалихме по тениса, помогна ни да видим, че е възможно.
Това, че твоят приятел стана баща кара ли те да се чувстваш по-възрастен?
- Малко ми е странно... започнах много млад в тура и имам много приятели, които са по-големи от мен и които вече ги няма: Алберт Коста, Гало Бланко... За мен е тъжно, защото ми липсват, но така е в спорта: аз съм по-млад и ми остават още години да играя.
Шведът Борг се отказа много млад. Федерер сменяше треньори в най-добрите си периоди. Има шампиони, които правят промени, за да продължат да печелят и такива, които си отиват, докато още печелят. А ти?
- В никакъв случай не се виждам да сменя треньора. Невъзможно е. Винаги сме били добре заедно, нямам нужда от нищо повече. Не мога да кажа кога ще се оттегля. То идва само. И когато дойде, човек усеща: ще си отида, когато загубя желанието да продължа да работя и да се подобрявам. Тогава ще си отида вкъщи спокоен, защото има много други неща в живота, освен тениса, за щастие.
Казваш, че искаш да подобриш втория си сервис?
- Трябва.
Тогава, кой удар и от кого би откраднал?
- Ясно е, че сервисът на Карлович. Несъмнено. С този сервис е много трудно да загубиш. С този сервис всичко е много по-лесно, защото напрежението, което чувства противника е много по-голямо.
Какво мислят роднините ти, когато те виждат да печелиш някоя титла по телевизията или когато те гледат колко силно удряш топката?
- Имам прекрасни отношения с всички. Те не ме виждат такъв. Виждат ме нормално, като внук, като племенник... винаги много ми липсват, когато съм далеч, на път, моите малки братовчеди и моите чичовци. Когато бях дете, винаги ме водеха навсякъде: да играя тенис, на футбол, навсякъде. С тях прекарах детството си. Те са хората, които най-много обичам.
Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 19 госта