Та, както казах, Цвети, на този свят има и нормално мислещи хора.
СПРЕТЕ ПРИКАЗКИТЕ ЗА НАЙ-ВЕЛИК ЗА ВСИЧКИ ВРЕМЕНА В ТЕНИСАТим Джойс
30 май 2009По време на предаването от РГ в четвъртък, дългогодишният коментатор Клиф Драйсдейл заяви, че Роджър Федерер и Рафаел Надал са може би „двамата най-велики тенисисти за всички времена”. По време на петъчното излъчване по Тенис Ченъл Джон Макенроу каза: „Несъмнено Борг и Надал са двамата най-велики играчи на клей за всички времена”.
Тази пристрастеност към непрестанното изригване на суперлативи предизвиква епидемия от сигурност между онези, които пишат хрониките на спорта, когато сравняват спортните постижения на различните поколения. Това е обида за историята и отражение на факта колко ограничен и късоглед може да бъде съвременният език на спорта.
Несъмнено Роджър Федерер може би е един от най-добрите играчи, държали някога ракета. Но най-великият за всички времена? Я стига. Според мен, ако спортист от индивидуален спорт се мъчи и на практика е доминиран от единствения си постоянен съперник – Надал – той не може да бъде наречен най-добрият за всички времена. А и на кого му пука? Федерер е доказал, че е най-добрият играч от своето поколение и това е единственото точно и исторически справедливо определение, което някой би могъл да даде изобщо. Също както Пит Сампрас, Бьорн Борг, Род Лейвър, Панчо Гонсалес, Кжак Креймър, Дон Бъддж и Бил Тилдън са били най-добрите за своето време. Толкова много варира нивото на конкуренцията от десетилетие на десетилетие.
И бих казал, че е вероятно Борг и Надал да са най-великите играчи, които някога са се потили на червения клей – трудно е да си представиш друго. До голяма степен е даденост, че в съвременната ера на интензивно медийно отразяване няма тенисисти, които да се доближават до това дуо. Но е невъзможно да се знае как биха се състезавали срещу онези от „античността” на тениса, когато ракетната технология не е съществувала и тенисистите са играли с дълги панталони.
Толкова ли е трудно, ако тенис коментаторите просто кажат „когото аз съм виждал” след думата „най-великият”? Това би било справедливо. Макенроу е бил свидетел на играта на множество тенисисти през половинвековното си съществуване и ако той мисли, че Борг и Надал са най-великите играчи на клей или че Федерер е най-великият играч на всички настилки, който е виждал, това е достатъчно ценен комплимент. Не е нужно да му се приписва историческо значение.
Друг аспект на приказките за Най-великия за всички времена е, че изглежда той се базира само на цифри. Т.е., на броя на титли от ГШ, спечелени по време на кариерата. В момента Пит Сампрас е на върха на списъка с 14 титли от ГШ, а Федерер има само една по-малко от калифорниеца (статията е от преди няколко дни, сега са равни). Но колко още титли можеха да спечелят Борг (11), Конърс(8) или Макенроу(7), ако тримата бяха играли редовно на АО? През 70-те години и в началото на 80-те топ играчите често пропускаха АО – Борг е играл само веднъж в Австралия.
Помислете си и за великите играчи от края на 40-те почти до края на 60-те. Тенисът все още се смяташе за аматьорски спорт и тези играчи, които решаваха да станат професионалисти, за да печелят добри пари, бяха дисквалифицирани от участие в турнирите от ГШ. Когато Джак Креймър (който между другото е първият тенисист, играл с шорти при победата си на Уимбълдън през 1947) пое агресивно контрол над „професионалния тур” в началото на 50-те, почти всички най-добри играчи се присъединиха към него.
Би било забавно, но и чисто предполагаемо да се мисли колко титли от ГШ биха спечелили Креймър, Гонсалес, Лю Хоуд, Кен Розуел и много други. А и Род Лейвър. Ракетата спечели истински ГШ през 1962, но продължи да играе в професионалния тур, до началото на Оупън ерата през 1968. Тогава той набързо спечели още един календарен шлем през 1969 и завърши с 11 титли от ГШ. Лейвър прекара пет години в разцвета си в изгнание в професионалния тур, тъй че не е преувеличено да се каже, че вероятно е щял да спечели повече от 20 титли от ГШ. Макар че обстоятелствата са много различни, това прилича на случая с Тед Уилямс, който можеше да има много повече рекорди в бейзбола, ако не беше прекарал почти пет години, биейки се в две войни.
Предполагам, че тези приказки за „най-великия за всички времена” се носят от началото на професионалните спортове. Естествен инстинкт е да сравняваш играчи от две различни епохи. Дядовци и внуци са водили бурни спорове, обсъждайки достойнствата и постиженията на любимите си спортисти от съвсем различни времена. Но нека да не намаляваме или раздуваме величието на някой спортист, оценявайки прибързано и категорично как би играл срещу онези от миналото. Спортът не е математика, където има готови формули. Според мен той е повече изкуство, където преобладават неопределеността и светлосенките.