Трудно ми е да опиша какво точно чуствах днес, докато гледах мача на Марат. Трябва да призная, че такива мачове бяха започнали да ми липсват. За четири часа преминахме през всички възможни фази на ролеркостъра: разочарование, гняв, мърморене, чупене, отчаяние...... докато накрая, дойде това уникалното чуство при победата!!! Повярвайте ми, не може да се сравни с абсолютно нищо!!! Чустваш се емоционално изтощен.
Ако оставим настрана емоциите обаче, мача беше ужасен. Марат излезе на корта страшно притеснен, беше се дрървил до неузнаваемост. Работата с краката хич я нямаше. Явно си беше забравил някъде и мисълта, защото атаките му нямаха никакъв смисъл. Взимаше абсурдни решения. Някакви апроучи без ясна идея, и то на форхенда на Бекер. Добре, че след като го разминаха няколко пъти на мрежата и видя, че волетата отново не влизат, се отказа и остана на основната линия. Не успя да пласира нито един минаващ удар , а форхендите летяха в аут. Посрещаше сервиса на Бекер 5 метра зад основната линия... Единственото хубаво нещо в този мач е победата. Почти бях изгубила надежда след третия сет, защото разочарованието и безсилието бяха изписани на лицето му. Не мога да кажа, че Бекер ме изненада с нещо. Той е от трудните съперници/средняци: на 26 години, опитен, със самочуствие след мача с Агаси. Има оръжията, доста устойчив психически и винаги може да поднесе изненада. Не че правеше нещо кой знае какво. Марат беше този, който правеше подарък след подарък. В петия сет Марат извади късмет, а Бекер свърши газта. Слава Богу, защото не ми се мисли какво щеше да стане ако развръката беше друга. За нас, феновете, остава да се надяваме, че този мач му е дал нужното самочуствие и срещу израелеца ще излезе много по-разкрепостен и спокоен. Аз вярвам, че 3ти кръг ще наблюдаваме един страхотен мач между него и Родик. А след това, кой знае?