Да припомня завещанието, което комунистическото управление оставя на България, крито усърдно от нацията през 1989-1990 г., публикувайки два документа от архивите. Върху тях стои възможно най-секретния гриф по това време в държавата – „строго секторно от особена важност”. Да, толкова секретно, защото от запазването на тайна до известна степен зависи бъдещето на комунистическата партия. А цифрите са пределно ясни и очертават третия банкрут на комунистическата система през 45-годишното й управление, след тези през 1960 г. и 1977 г. Те показват, че дълговете на комунизма задушават демокрацията и изключително много затрудняват пътя към нея още в началото на прехода.
Първият от документите е строго секретна от особена важност докладна записка от председателя на БНБ Иван Драгневски и председателя на Българската външнотърговска банка Веселин Ранков до Георги Атанасов, член на Политбюро на ЦК на БКП, председателя на Министерския съвет и ръководител на групата по валутните въпроси от 29 януари 1990 г. (ден преди откриването на ХIV извънреден конгрес на БКП). В нея се дава информация за ползването на валутни средства от т. нар. стратегически валутен резерв в размер на 1 млрд. долара, което управлението поддържа до 1989 г. в западни банки. През октомври 1989 г., още докато Живков е на власт, от него се теглят 300 млн. долара.
Банкерите информират, че в първото тримесечие на 1989 г. предстоят плащания по външния дълг общо в размер на 1 млрд. и 460 млн. долара, които не могат да се покрият. Както самият генерален секретар на БКП по това време Петър Младенов успешно определя по тайна среща през ноември 1989 г. с ръководния състав на МВР и ДС управлението на Тодор Живков (респективно на БКП) е довело страната до „просешка тояга”. Цифрите говорят сами – валутните постъпления за януари 1990 г. са едва 30,2 млн., а валутните разходи възлизат на 258,6 млн. По тази причина с документа е поискано използването на още 300 млн. долара от валутния резерв.
В края на записката банкерите информират премиера Атанасов, че „настъпи промяна в получаването на нови кредити или засилване на валутните постъпления, банката трябва да обяви прекратяване на разплащанията и да направи искане пред кредиторите за разсрочка на дълга”.
Вторият документ е строго секретно от особена важност писмо относно: Състояние на плащанията по ползваните кредити от чужбина, подписано отново от председателя на БНБ Иван Драгневски и председателя на Българската външнотърговска банка Веселин Ранков. То е адресирано до председателя на Министерския съвет Андрей Луканов и е от 15 февруари 1990 г. (Луканов поема премиерския пост на 5 февруари 1990 г. с решение на ХIV извънреден конгрес на БКП).
В него банкерите излагат подробна информация за външната задлъжнялост на комунистическото управление, което към 31 декември 1989 г. възлиза на 10,6 млрд. долара. Посочено е, че през 1990 г. предстоят плащания по различни кредити и лихви в размер на 3,9 млрд. долара. Те могат да бъдат частично погасени само с останалите 528 млн. долара в т. нар. стратегически резерв.
Банкерите изтъкват, че „на международните кредитни пазари банката среща изключително сериозни и почти непреодолими трудности по договарянето на нови кредити”. От ноември 1989 г. не е договорен нито един такъв. „Като мотиви за тази въздържаност се изтъкват високата задлъжнялост на страната, сумата на която е надхвърлила критичната граница”, признават банкерите. Те предлагат да бъдат прекратени плащанията по външния дълг, като банката уведоми кредиторите за това.
През следващия месец Луканов се опитва да изпроси 1 млрд. долара от СССР, за което пътува лично до Москва, но Горбачов му отказва, тъй като и самото съветско управление е във финансова криза. На 31 март 1990 г. Луканов прекратява едностранно плащанията по външния дълг без да предупреди кредиторите, което допълнително утежнява положението на България. На 3 април 1990 г. БКП се преименува в БСП. Няколко дни по-късно в преименувания на в. „Дума” „Работническо дело” излиза интервю с Луканов със заглавие „Правителството успокои дълговете на България” (журналистът, взел интервюто е зам.-главният редактор на „Дума” Валери Найденов, по-късно разкрит като агент на ДС като главен редактор в медии, включително и на в. „24 часа”, днес активен коментатор).
През 1992 г. пред следствения арест на ул. „Развигор” в столицата, преди да бъде задържан, Андрей Луканов отговаря на журналистически въпрос къде са 11 млрд. долара дълг с думите: „Заедно ги изядохме”.
Банкерите Иван Драгневски и Веселин Ранков също са разкрити като агенти на ДС. Драгневски, който в периода декември 1989 г. – януари 1991 г. ръководи БНБ, а преди това Българската външнотърговска банка, днес е председател на надзора в „Интернешънъл Асет Банк”, известна в периода 1991-2004 г. като Първа източна международна банка АД или като банката на СИК. Веселин Ранков пък е разкрит през 2009 г. като собственик в „Еврофутбол” ООД.
И да ме прощава другаря Луканов, но не ги изядохме заедно.По това време беше много модерно да се създават т.н. смесени дружества .Много голяма част от парите отиде там.После следите бяха заличени. Днес тия пари отново влизат в Бг ,но представени вече като западни частни инвестиции.С тия пари бяха създадени и олигарсите в Бг като идола на 8 Гриша Ганчев , но разбира се ,ако беше само той ,с мед да го намажеш.
Това е за външния дълг,но има и вътрешен.
Ето какви потресаващи разкрития прави и Емил Христов, бивш председател на Съвета по управление на икономиката към Държавния съвет на НРБ, за вътрешния дълг, за източването на ДСК, за печатането на пари и за реалната заплата по времето на комунизма:
“Вътрешният дълг на държавния бюджет към банките (БНБ и ДСК) възлиза на около 26.5 млрд. лева и се формира от:
- задължения на бюджета към ДСК и БНБ общо 7.4 млрд. лева
- левова стойност на държавните кредити по износа общо 2 млрд. лева
- кредити от фонд “Държавно кредитиране” за нискорентабилни производства общо 3. 3 млрд. лева
- разсрочено плащане на кредити за капитални вложения на организации с ниска или отрицателна ефективност (практически невъзвращаеми) общо 7.8 млрд. лева
- недостиг на левова равностойност по ползвани кредити от чужбина от БВТБ общо 6 млрд. долара.
Основната част от този дълг е формирана в течение на много години главно по два канала:
- ежегодни скрити бюджетни дефицити, които са прикривани чрез изземване на спестените пари на населението в ДСК; те са оформяни като дълг на бюджета към ДСК, а бюджетите са представяни като уравновесени
- чрез принудително заставяне на банката от правителството да кредитира стопански организации със заеми, за които предварително е било ясно, че никога няма да бъдат върнати. Нормално е било тези инвестиции да бъдат финансирани от бюджета, но те са оформяни като кредит, за да не се покаже действителният бюджетен дефицит.
Формирането на бюджетните дефицити е водело до неконтролирана емисия парични знаци. Тегленето на влогове от ДСК от спестителите се е покривало в недостигащата част с нова емисия на пари. Така например от началото на 1989 г. до 8 август са емитирани нови книжни пари на сума около 1 млрд. и 360 млн. лева.
При утвърден вече бюджет с емисия нови пари са покривани и разходи по решение на партийното и държавното ръководство за изграждане на нови обекти, за покриване на превишени сметни стойности в строителството, за увеличение на заплатите, за финансиране на престижни мероприятия.
Емисията на пари не е обсъждана нито веднъж в Политбюро и Секретариата на ЦК или в правителството и е извършвана в резултат на субективно вземани решения или указания.
Неконтролираната емисия на парични знаци без стоково покритие води до засилване на инфлационните процеси. Инфлацията досега не е признавана като явление у нас, поради което няма методика за нейното отчитане, нито пък тези процеси са подлежали на държавно регулиране.
В резултат на това нашите планове винаги са били неверни. Капиталните вложения в петгодишните планове са влизали по цени на текущата година и дори когато проектосметните документи са били вярно съставяни, сметната стойност на обекта при завършването му винаги е била по-висока от първоначално предвидената.
Непризнаването на инфлацията и липсата на съответен анализ е довело до загубването на представата за реалното нарастване на работната заплата и на жизненото равнище на населението като цяло и на отделните категории трудещи се. Политиката на увеличаване на заплатите ни е била хаотична. Предварителни проучвания показват, че месечният екзистенц минимум на едно лице (независимо дали то работи или не) за 1987 г. е възлизало на 163 лева. Това число свидетелства, че голям брой от семействата в НРБ съществуват под този минимум.”
Това става през 80 те . Днес нещата не са се променили кой знае колко. Орешарски за 1 година управление остави бюджетен дефицит от 4,5 млрд. лева.
Може би начело с Наско като ще му обещая добра комисионна. Наско обича паричките и в интерес на истината го бива в далаверите. Ще ни измъкне от блатото ако му дам пари за трансфери на сърби с цел атакуване на ШЛ. В никакъв случай не бих вкарал в кабинета Стойчо 
Има да точи държавата и да се пише на пръв българин и накрая пак да сме си последна дупка на кавала в Европа.
.............. ти почна, накрая аз имам проблем 