Из дебрите на историята - сблъсъци част 2-ра

Потребителски аватар
rafaelis
Мнения: 5764
Регистриран на: 06 мар 2008, 19:22

Re: Из дебрите на историята - сблъсъци част 2-ра

Мнениеот rafaelis » 24 окт 2012, 11:29

"Норд-Ост": 10 години по-късно и все още много въпроси

От един от най-смъртоносните и зрелищни терористични актове в историята на съвременна Русия изминаха 10 години и много от въпросите, свързани със събитията около трагедията с мюзикъла "Норд-Ост", продължават да търсят отговори.

На 23 октомври 2002 г. отряд въоръжени чеченци атакуват Театралния център на "Дубровка" и взимат за заложници 916 души - зрители и артисти от популярната постановка. Част от похитителите са жени самоубийци, а между заложниците са поставени самоделни взривни устройства. Основните искания са извеждане на руските войски от Северен Кавказ.

След тридневна обсада е договорено освобождаването на няколко заложници, но преговорите с участието и на известни политици и обществени фигури не вървят и спецчастите получават заповед да атакуват. През вентилационната система е пуснат газ, който докарва до безпомощно състояние всички в залата. Командосите влизат и ликвидират всички бойци, но след това в болницата от задушаване загиват 130 (а по неофициални данни - 174) от заложниците, включително десетина деца.

В смъртния акт на всеки един от тях е оставено празно място.

Властите така и не разкриват съдържанието на използвания газ и само се предполага, че е задействано бойно отровно вещество на основата на фентанил - вид обезболяващо, познато от опиума.

Министърът на здравеопазването Юрий Шевченко каза, че ведомството му няма право да огласява каквито и да е сведения за газа, защото те са "държавна тайна". Официално и до днес органите на реда отхвърлят вината за смъртта на спасените.

През декември 2011 г. Европейският съд за правата на човека призна Русия за виновна в нарушаване на член 2 (право на живот) от Европейската конвенция за защита правата на човека във връзка с приключването на драмата с "Норд-Ост". На ищците бе присъдено обезщетение в рамките между 8.8 и 66 хиляди евро. Те обвиниха през 2003 г. руските власти в необоснована употреба на сила, неоказване на навременна спешна помощ на заложниците и неефективно разследване на събитията.

Роднини на жертвите продължават да обвиняват властта и лично президента Владимир Путин. В навечерието на десетата годишнина в интервю за "Сънди таймс" Светлана Губарьова, която губи 13-годишната си дъщеря и съпруга си, заяви, че детето й било отровено с газа, а после е било смачкано в автобуса за евакуация "под 32 други тела, нахвърляни като дърва". "Можеше да я спасят, ако операцията беше проведена, както трябва. Преди всичко обвинявам Путин - той е заповядал да се използва газ и именно при неговото управление толкова дълго продължават да крият истината", заяви жената.

Мнозина като нея настояват, че жертвите са толкова много заради неадекватната, ненавременна и недостатъчно квалифицирана медицинска помощ. Екипите са допуснати до сградата два часа след началото на операцията, мнозина от лекарите не знаят за газа и какъв антидот да прилагат, хората са евакуирани в неправилна поза, при което се закриват дихателните им пътища. В болниците умират 119 души - почти всички от задушаване.


Много въпроси остават без отговори около подготовката на атентата. Смята се, че тя е започнала още през лятото на 2002 г. и е била избрана датата 7 ноември (бившият празник на Октомврийската революция е прекръстен на Ден на помирението и съгласието). За съдбата на лидера на групата Мовсар Бараев се пуска от чеченците дезинформация и на 12 октомври командващият войските в Чечения обявява, че той е бил ликвидиран два дни по-рано с ракетно-бомбени удари. В действителност на 14 октомври Бараев пристига на Казанската гара в Москва, за да приложи плана за серия атентати с автомобили и нападение над театрален спектакъл.

В плана се предполагало да участват 50-ина души и да се използват десетки автомати, над 100 гранати, стотици килограми пластичен експлозив и три мощни самоделни бомби от преработени 152-милиметрови артилерийски снаряди. От планираните атентати е извършен само един, и то неуспешно - на 19 октомври заредена с експлозив "Таврия" избухва слабо пред "Макдоналдс". Загива 17-годишен младеж, а после се оказва, че по неизвестни причини бомбата се задейства по-рано от предвиденото, а използваният експлозив вероятно е бил с учебни цели и занижена мощност.

Мобилизацията на милицията ускорява другата фаза - за атаката срещу театър, и датата е изтеглена напред за 23 октомври. До щурма на командосите в 5 сутринта на 26 октомври следват драматични часове, в които няколко заложници загиват, няколко успяват да избягат, пуснати са и 15-ина деца.

Въпреки твърденията на властите, че са ликвидирани всички терористи, журналистката Анна Политковская взе интервю с един от участниците - Ханпаши Теркибаев, измъкнал се преди атаката на спецчастите. Той твърди, че експлозивите на терористите са били фалшиви. Половин година след публикацията Теркиабев загива в автомобилна катастрофа - малко след като САЩ, разследващи гибелта на свой гражданин в театъра (близо 75 души се оказват граждани на 14 държави, включително на България - бел. ред.), се поинтересували от твърденията му.

Политковская бе застреляна във входа на блока си на 7 октомври 2006 г.



http://www.dnevnik.bg/sviat/2012/10/23/ ... o_vuprosi/

Потребителски аватар
Христолов
Мнения: 7673
Регистриран на: 14 сеп 2007, 18:19
Местоположение: Във форума!

Re: Из дебрите на историята - сблъсъци част 2-ра

Мнениеот Христолов » 29 окт 2012, 20:18

БАЛКАНСКАТА ВОЙНА 1912г.

Ще започна темата малко от далеко. След решенията на берлинския конгрес и последвалото го съединение на Княжество България с Източна Румелия, милиони българи остават извън границите на отечеството. Угнетени и отчаяни, те с надежда очакват помощ от своите вече освободени от многовековното робство сънародници.
На пръв поглед нещата изглеждат лесни и прости - българското княжество бързо ще укрепне под крилото на освободителите и след някоя друга година македонците вдигат въстание, българската войска навлиза в Македония и великите сили ще бъдат принудени да признаят и това съединение...
"По-добре да не бяхте идвали да ни освобождавате, щом не сте имали сила да защитите Санстефанска България! Под турско робство, но заедно, ние имахме надежда за едно по-светло бъдеще. А сега? Разсечени на пет части, убихте нашите надежди!"
"Млади човече, внимавайте, такива думи отвеждат в Сибир!"
Това е само малка част от продължилия четири часа разговор на висок тон между Стефан Стамболов и временния губернатор на България княз Дондуков-Корсаков! Научавайки, че Стамболов се е заел да изгражда мрежа от комитети в Македония, губернаторът го привиква в резиденцията си и му споделя, че от лятото на 1876 има спогодба между руската империя и Австро-Унгария за подялба на европейските владения на Турция! "Ако избухне въстание", казва Дондуков, "въстаниците ще трябва да се бият срещу руски войски!" Стамболов изпиза бесен от срещата с княза! Отвън го чака неговия другар и сподвижник тогава Коста Паница. Стамболов му заявява: "Македония ще бъде нашият гроб, брате!" Ето защо през целия си живот Стефан Стамболов не прави почти нищо за освобождението на Македония. Ако като министър-председател беше започнал война с Турция, България нямаше да има нито един съюзник и щеше да загуби всичко. Тридесет години по-късно обстановката в Европа е коренно различна, Турция вече не е закриляна от великите сили. Въпреки опитите за политически и икономически промени тя си остава "Болният човек край Босфора". Избухват въстания, бунтове, провеждат се дори терористични акции от страна на ВМОРО с цел света да обърне внимание на проблемите на поробените българи в османските предели. До този момент България е с вързани ръце единствено може да влияе на Турция чрез дипломатически ноти, на които не се обръща почти никакво внимание. През тези първи тридесет години България много се е променила, икономиката расте с буйни темпове - по ръст на годишна база е сравнима с тази на Япония, чиято икономика стартира развитието си десетина години преди нашето освобождение! През първото десетилетие на ХХ век българската армия се утвърждава като една от най-модерно въоръжените в Европа! Българските офицери завършват с отличия военното си образование във военни академии в различни европейски страни. Нараства доверието и уважението на българското общество към армията и нейните възможности. Междувременно нараства и общественият натиск към управляващите да положат усилия за решаване на националния въпрос. На 29 февруари 1912г. България и Сърбия сключват "Договор за приятелство и съюз", който е допълнен по-късно с военна конвенция. Тайно приложение третира подялбата на териториите при една евентуално успешна акция срещу Турция. В него се предвижда България да получи земите на изток от долното течение на река Струма и от Родопите. Македония се разделя на две зони - "безспорна" и "спорна", като първата е за България, а втората подлежи на допълнителни преговори, при нужда и на арбитраж от страна на руския император. Реално, териториите, които България трябва да получи, са на изток от линията Крива паланка-Охридското езеро. Тук от българска страна е направен компромис, с цел съюзяването със Сърбия, като е променен корено традиционния принцип в политика на България за съхраняване целостта на Македония и отхвърлянето на каквато и да е възможност за нейното поделяне между Балканските съседи.
Последното е едно голямо дипломатическо недоразумение от българска страна. Ненужната проява на "дипломатичност" при разрешаването на този наболял въпрос впоследствие изиграва лоша шега на България, тъй като създава впечатлението за "готовата на всякакви отстъпки и компромиси държава, която се нуждае повече от своите съюзници, отколкото те от самата нея". Това, като цяло е доста далеч от истината, имайки предвид развитието на бойните действия и броят на българските войски, които участват в тях.
На 16 Май 1912 година е подписан таен "отбранителен договор" между България и Гърция, насочен срещу Турция. Англия играе посредническа роля. Договорът е придружен от тайна военна конвенция, в която се определят военните сили, с които всяка от страните трябва да участва в случай на война с Турция. България предоставя 300 000 свои войници, а Гърция - само 120 000! Черна гора също се присъединява към Балканския съюз. Всички тия договори, преговори и споразумения са тайни, но турците не остават със затворени очи. На поредната вербална нота, протестираща поредното клане на българи в одринско, Турция отговаря с обявяване на война, нашите само това чакат! В Тракия са разгърнати и готови за бой първа и втора армия, а трета е в лудогорието, където се очаква евентуално да започне въстание на местното мюсюлманско население!

Потребителски аватар
vill_1
Мнения: 17482
Регистриран на: 03 дек 2007, 13:39

Re: Из дебрите на историята - сблъсъци част 2-ра

Мнениеот vill_1 » 06 ное 2012, 22:05

Честит празник!

Изображение
Изображение

Потребителски аватар
Христолов
Мнения: 7673
Регистриран на: 14 сеп 2007, 18:19
Местоположение: Във форума!

Re: Из дебрите на историята - сблъсъци част 2-ра

Мнениеот Христолов » 14 ное 2012, 14:02

Сръбско-българската война започва на 14 ноември 1885 г., когато Сърбия, недоволна от осъщественото Съединение на Княжество България с Източна Румелия, обявява война на България. Българската победа в тази кратка война, наричана „капитаните побеждават генералите“, е предпоставка за международното признаване на Съединението н
а Княжеството с Източна Румелия.

Сърбия, която има планове за хегемония сред славянското население на Балканите е категорично против Съединението. Крал Милан Обренович уведомява всички Велики сили още през 1881 г., че ще нападне България при едно евентуално съединение на Княжеството с Източна Румелия. На 9 септември 1885 г. Сърбия мобилизира запасните чинове. В страната излизат стотици статии, книги и плакати с пропагандно съдържание срещу Съединението.
На 12 септември България е уведомена за мобилизацията в Сърбия, извършена, „за да запази равновесието“ на Балканския полуостров. Сръбските искания са за признаване на Съединението срещу отстъпване на Видин, Трън и Радомир, за които в Сърбия се твърди, че са населени със сърби. Главната цел на Сърбия е да постави под свой контрол столицата София, като по този начин отреже окончателно връзката на България с македонските земи.

Австро-Унгария подкрепя сръбските искания, но предпочита конфликтът да бъде решен по мирен път. Германия и Русия предпочитат на този етап да не се месят пряко, но руските вестници публикуват статии, в които се разглеждат „справедливите компенсации“, които се очаква да получи Сърбия. Някои от печатните издания осъждат Русия с думите: „Русия ще изгуби България!

Русия изтегля офицерите си от българските войски като демонстрация против Съединението.
Българите не разполагат с достатъчно офицери. Единствената надежда са завърналите се около 40 млади български офицери от руските военни академии, които са завършили само месец преди това, а някои дори са прекъснали обучението си.
Сержантите също не достигат, затова за сержанти в българските роти са назначени 30 юнкери. Общо през казарма в Княжество България и Източна Румелия са минали 86 000 души, и заедно с доброволците и опълченците армията наброява малко над 100 000.

Войската е разделена на два корпуса - Източен - където се намира по-голямата част от армията и който е съсредоточен на турската граница и Западен корпус, който събира останалите войскови части по сръбската граница. България разполага с план за война срещу Османската империя, но не и срещу Сърбия.

На 27 септември (стар стил) сръбски части пресичат границата при Трън, но са отблъснати от българската войска. След месец последва втора гранична провокация. България протестира пред Великите сили, но безрезултатно. В края на месец октомври сръбските войски завършват съсредоточаването си по границата и на 2 ноември (стар стил) Сърбия обявява война на България под претекст, че български части са нападнали пограничните райони. Същият ден българският княз Александър Батенберг издава манифест до целия български народ:

"... Всеки българин, способен да носи оръжие, да дойде под знамената да се бие за своето отечество и свобода, за защита на земята ни от нахлуването на нападатели..."

България изпраща нота до всички Велики сили с искане да се намесят като умиротворители, но не получава отговор. Единствено сюзеренът Османската империя отвръща на молбата за помощ, но заявява, че ще прати своите войски в подкрепа на България, само ако Княжеството отхвърли Съединението с Източна Румелия.

Потребителски аватар
Мичо
Site Admin
Мнения: 30045
Регистриран на: 20 мар 2005, 15:07

Re: Из дебрите на историята - сблъсъци част 2-ра

Мнениеот Мичо » 14 ное 2012, 14:08

Тоя Делията е егати родоотстъпника. :qipat: :qipat: :qipat:
ИзображениеИзображениеИзображениеИзображениеИзображение

Изображение

Потребителски аватар
Blue
Мнения: 4177
Регистриран на: 14 сеп 2005, 16:43

Re: Из дебрите на историята - сблъсъци част 2-ра

Мнениеот Blue » 14 ное 2012, 17:33

Нищо не знаеш.Според този мангал, ние винаги сме били овчи народ, който затова винаги е бил, и ще бъде, тъпкан! :qipaq:Тази война е един от безбройните примери, как да са ни тъпкали....с голите си задници :qipap:

Delija
Мнения: 52311
Регистриран на: 03 апр 2006, 17:05

Re: Из дебрите на историята - сблъсъци част 2-ра

Мнениеот Delija » 14 ное 2012, 19:45

Мичо написа:Тоя Делията е егати родоотстъпника. :qipat: :qipat: :qipat:


Трай бе, гяур. :qipaq: :qipbp:

blazev1992
Мнения: 8544
Регистриран на: 10 авг 2007, 12:29

Re: Из дебрите на историята - сблъсъци част 2-ра

Мнениеот blazev1992 » 07 дек 2012, 15:26

Германска провинция направи ромите защитено малцинство
Шлезвиг-Холщайн стана първата германска провинция, която причисли ромите към списъка с малцинствени етнически групи, защитени от конституцията на провинцията, съобщи електронното издание на Spiegel. Това стана след гласуване в местния парламент, на което депутатите единодушно одобриха предложението.

От местната управа заявиха, че така дават пример както на другите германски провинции, така и на останалия свят.

Решението поставя ромската общност на едно ниво с датското и фризийското малцинство в северната провинция. Всички те имат право на "защита и напредък". Като конкретни стъпки властите планират създаването на специален панел, който да се погрижи за интересите на общността, както и проект за подобряване на шансовете за младите роми.

Ромското малцинство в Германия беше признато от федералното правителство още през 1995 г., но за първи път то попада под специална защита в северната провинция.

Председателят на германската правозащитна организация за правата на ромите Романи Розe определи решението като "историческо". Според него то приближава Германия до изискванията на Европейския съюз, който призова всичките си членове да приемат национални, регионални и локални стратегии за интегриране на ромските си общности.

Промените в конституцията на провинцията изискват мнозинство от две трети и предишни опити за промяна на статута на ромите се проваляха заради несъгласието на консервативния Християндемократически съюз. След последните местни избори през май обаче партията на Ангела Меркел изгуби доста места в местния парламент и се отказа от опозицията си по въпроса.

В наши дни ромското малцинство в Германия наброява 70 000 души, 5000 от които живеят в Шлезвиг-Холщайн. Най-голям брой обитават двата най-големи града на провинцията Кил и Любек и покрайнините на Хамбург. Повечето са слабо образовани и се издържат чрез социални помощи.

Потребителски аватар
Мичо
Site Admin
Мнения: 30045
Регистриран на: 20 мар 2005, 15:07

Re: Из дебрите на историята - сблъсъци част 2-ра

Мнениеот Мичо » 07 дек 2012, 15:28

blazev1992 написа:
. Повечето са слабо образовани и се издържат чрез социални помощи.

Същата измет. :qipaq:
ИзображениеИзображениеИзображениеИзображениеИзображение

Изображение

Delija
Мнения: 52311
Регистриран на: 03 апр 2006, 17:05

Re: Из дебрите на историята - сблъсъци част 2-ра

Мнениеот Delija » 07 дек 2012, 15:31

blazev1992 написа:

В наши дни ромското малцинство в Германия наброява 70 000 души, 5000 от които живеят в Шлезвиг-Холщайн. Най-голям брой обитават двата най-големи града на провинцията Кил и Любек и покрайнините на Хамбург. Повечето са слабо образовани и се издържат чрез социални помощи.


Тези подчовеци навсякъде по света са така - цял живот паразитстват на гърба на другите и не полагат никакви усилия да се развият. Но така ще е, като се толерира подобно поведение. То бива хуманност, бива, ама това вече е нещо друго, не знам и аз как даго нарека.

Потребителски аватар
Христолов
Мнения: 7673
Регистриран на: 14 сеп 2007, 18:19
Местоположение: Във форума!

Re: Из дебрите на историята - сблъсъци част 2-ра

Мнениеот Христолов » 07 дек 2012, 15:32

браво, само така, хайде да почват и във франция и скандинавието да ги интегрират и обгрижват, не само да ни ги връщат и да ни дават акъл как да се държим с тях

Потребителски аватар
Христолов
Мнения: 7673
Регистриран на: 14 сеп 2007, 18:19
Местоположение: Във форума!

Re: Из дебрите на историята - сблъсъци част 2-ра

Мнениеот Христолов » 02 яну 2013, 23:08

Едва ли има човек у нас, който да не е чувал за македонизма и за неговите извращения на тема история, език и култура. Както ние българите, така и целият цивилизован свят е убеден в несъстоятелността на македонистките тези. Освен в интернет те намират приложение само в трудовете на изследователи на пряка издръжка към владата на Република Македония. Само че на Балканския п-ов лъжата и кражбата са заразни и македонистите далеч не са единствените крадци и фалшификатори на история. Даже може смело да се каже, че челният пример не е техен. Или иначе казано - накъдето са се запътили македонистите, гърците оттам се връщат.

Макар че за много хора това да изглежда невероятно, гърците са превърнали фалшификацията на история в основа на националното си възпитание. Също както в Македония. А приликите не спират дотук. Според гърците човешката раса се е зародила на Халкидическия п-ов или иначе казано - всички хора произлизат от Гърция. На което македонците контрират с клипове по телевизията, в които бог Македон говори на човечеството, естествено на македонски, а внушението е, че бялата раса трябвало да се нарича македоноидна. За по-удобно. Все пак северните гръцки съседи са по-скромни от своите учители и претендират за бащинство само над бялата част от човечеството. Но по друг пункт сблъсъкът е гигантски - вече 20 години гърците и македонците не смогват да си поделят Александър Македонски. Докато първите го изкараха едва ли не основател на гръцката нация, вторите наводниха и най-малките паланки в Повардарието с паметници на Аце Педеро (както галено го наричат неповлияните от македонистката пропаганда) в отчаян опит да покажат барем на туристите, че Александрос о Мегас всъщност е Санде Великиот. Истината, че великият завоевател всъщност не е бил нито грък, нито съвременен македонец, обаче е еднакво игнорирана и в двете страни. Но какво тук значи някаква си истина? А и това е само началото. Макар че гръцките исторически съчинения от XIX в. следват традицията на античната елинска историография и приемат македонският цар за унищожител на древна Елада, българо-гръцкия сблъсък за Македония в началото на XX в. принуждава гърците бързо да намерят исторически основания за правото си над тази област (понеже етнически права са нямали - гърците в Македония са били механджийско-калугерска екзотика). И рушителят на древна Елада стана грък № 1 на античността. Понеже апетитът идва с яденето гърците ошетаха де що можаха в близката античност и покръстиха в елинизма Минойската култура (наричана от някои историци първата европейска цивилизация), пеласгите (основателите на Атина), Кадъм (митичният автор на азбуката, по принцип финикиец), Троя (нищо, че и тя е архивраг за древните гърци, Омир явно се е объркал), древните малоазийски цивилизации на Лидия, Ликия, Мизия и Кария (всички до една имащи нужда от преводачи, за да говорят с древните си гръцки съседи, а някои имащи и собствени азбуки). Въобще един истински исторически възродителен процес, ако мога така да се изразя, срещу който няма и кой да протестира - всички засегнати лица и култури отдавна са измрели и изчезнали. Увлечението на гърците по чуждата история обаче не спря дотук и те откровено почнаха да се оливат. Гърци станаха траките (барабар с царете, колесниците и Орфей), дарданите, пеоните и илирите. Който не вярва да отиде в Ксанти и да види билбордовете рекламиращи Гърция, и по-специално северната и част, като родината на Орфей. Това, че траките и илирите са влели своята кръв и традиции в съвременните народи на българи и албанци изобщо не притеснява историко-клептоманите. От това те само правят извода, че българите и албанците всъщност са ... гърци!

Но да оставим античността, там всичко е гръцко, както стана ясно. Как стоят нещата в по нови времена? Ми как, по същия начин разбира се. Логиката е желязна - навсякъде, където просвещението на Балканския п-ов настъпва с учебници на гръцки език, живеят гърци. От Триест до Тулча, че и по-нататък, замъгленият поглед на днешният гръцки крадец, опа, историк, вижда само гърци. Това е все едно след време някой да реши, че Италианския лицей в Горна баня е основан от местните горнобански италианци. Логично, нали? А недай си боже и местното население да е православно - тогава просто няма как да не бъде гръцко. Понеже православието е първо гръцко, и после православие. Пък и на английски нали така си се казва - грийк ортодокс чърч, разбираш ли.

В този момент, като се заговорихме и за италианци, ще отворя кратка скоба. Това италианците са много прост народ, значи. Ако следваха челния гръцки опит, първо трябваше да се обявят за наследници на римляните, разбира се. Какво като не са римляни, те и днешните гърци нямат нищо общо с древните си адаши, ма какво от това? След това да обявят всички романоезични народи също за италианци, но неосъзнати - французи, испанци, португалци, каталонци, румънци. Автоматично историята им става римска, а видни личности като Наполеон, Луи XIV, Дон Жуан и Николае Чаушеску стават натурални италианци. Накрая обявават всички католици за полу-италианци, ма повече италианци, отколкото полу, и финито. Само че италианците не са умни като гърците и никога няма де се сетят, пък и трябва да затварям скобата, че преди всичко за друго ми беше думата.

Потребителски аватар
VILIO
Мнения: 10913
Регистриран на: 18 апр 2007, 17:25
Местоположение: Сексагинта Приста
Контакти:

Re: Из дебрите на историята - сблъсъци част 2-ра

Мнениеот VILIO » 15 яну 2013, 08:02

Изображение
Изображение

Потребителски аватар
VILIO
Мнения: 10913
Регистриран на: 18 апр 2007, 17:25
Местоположение: Сексагинта Приста
Контакти:

Re: Из дебрите на историята - сблъсъци част 2-ра

Мнениеот VILIO » 17 яну 2013, 18:42

Генетично изследване разкрива произхода на евреите в Европа


Генетикът Еран Елхаик потърсил мутации в ДНК кода, свързани с географския произход на дадена група

Произходът на евреите в Европа е свързан със смесване на родословия, много от които произхождат от кавказки племена, приели юдаизма, сочат резултатите от генетично изследване, цитирани от Франс прес.

Те би трябвало да сложат край на дебати, които продължават повече от два века.

Евреите ашкенази, които са с европейски произход, днес съставляват около 90 на сто от евреите по света.

Според хипотеза, известна като "рейнска", евреите ашкенази произхождат от евреи, които са избягали от Палестина след завладяването й от мюсюлманите през 638 година

Според същата хипотеза те са се установили в Южна Европа, а по-късно, в края на Средновековието, са се преместили от Рейнска област в Германия към Източна Европа.

Някои смятат, че тази хипотеза е малко вероятна, тъй като от демографска гледна точка сценарият е невъзможен. Това би предполагало увеличаване на евреите в Източна Европа от 50 000 души през 15 век на около 20 милиона в началото на 20 век.

В такъв случай раждаемостта сред тях ще е 10 пъти по-голяма в сравнение с тази сред местното нееврейско население и въпреки икономическите трудности, болестите, войните и погромите в еврейските общности.

За да хвърли светлина върху този въпрос, новото изследване сравнило геномите на 1287 души от осем несвързани помежду си групи еврейско население и на 74 неевреи.

Генетикът Еран Елхаик от медицинския институт "Джонс Хопкинс" в Балтимор, Мериленд, внимателно анализирал данните, търсейки мутации в ДНК кода, свързани с географския произход на дадена група.

Подобни индикации бяха ползвани в миналото, за да се хвърли светлина върху произхода на баските и на пигмеите в Южна Африка.

Сред евреите в Европа генетикът открил древни индикации, които ясно сочат към Кавказ и в по-малка степен към Близкия изток.

Получените резултати подкрепят друга хипотеза, която е противоположна на "рейнската" и е известна като "хазарска", поясни ученият.

Според втората хипотеза евреите в Източна Европа произхождат от хазарите - племена, установили се в района на Кавказ в първите векове от новата ера.

След като били повлияни от евреи от Палестина, те приели юдаизма през 8 век. Хазарите изградили процъфтяваща държава, като привлекли евреи от Месопотамия и Византийската империя.

Разцветът й бил толкова голям, че в Унгария и Румъния се сформирала тяхна диаспора.

Държавата им обаче се разпаднала през 13 век след нападения на монголски племена и в резултат на епидемии от черна чума. Тогава те избягали на запад и се установили в Полша и Унгария, където компетентността им в областта на финансите, икономиката и политиката била високо ценена.

Според "хазарската" хипотеза, те в края на краищата се разпространили в Централна и Западна Европа.

"Заключихме, че геномът на евреите в Европа е мозайка от древно население, което включва хазари, приели юдаизма, гръко-римски евреи, евреи от Месопотамия и Палестина, отбеляза Елхаик. Тази структура на населението им е сформирана в Кавказ и на брега на р. Волга, а корени на това население се простират до Палестина и брега на р. Йордан".

Резултатите от изследването са публикувани в "Гени, биология и еволюция".

http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=5448131
--------------------------------------
===========================


Segа да видим как след като се доказа научно нещо което се твърди много отдавна какви ще са им претенциите към Светите земи след като нямат нищо общо с тях?
Изображение

Потребителски аватар
Христолов
Мнения: 7673
Регистриран на: 14 сеп 2007, 18:19
Местоположение: Във форума!

Re: Из дебрите на историята - сблъсъци част 2-ра

Мнениеот Христолов » 20 яну 2013, 22:51

Основна територия и градове населявани от ранните българи преди аварското (558 год.) и хазарското нашествия (679-680 г.).

Изображение


Целта на настоящата статия е да се предложи семантика на названията утигури, кутригури и оногхонтор-блгар на основата на иранската теория за етническия произход на древните българи, като се отчитат историческите особености и роля на тези названия.
Общоприето е, че е имало едно основно и най-многобройно прабългарско племенно ядро, което се е подчинявало на Кубрат и Аспарух, наречено УНОГУНДУР според гръцки източници и ОНОГХОНТОР-БЛГАР (БЕЖАНЦИ) според арменската география “Ашхарацуйц” от VII–ми век, ONOGUNDUR и UNUGUNDUR на латински език. В някои по-късни източници те са наречени ВНЪНДУР, В-Н-Н-ТРИ (в писмото на хаган Йосиф), VNUNDUR (VIII-ми век). В една карта издадена от Гийон Делил през 1712 год. отнасяща се за византийските провинции през времето на император Константин Порфирогеник (IX-ти век), областта Мизия е обозначена като населена от народа Bulgari onogunduri. На основа на двете названия може да се счита, че ОНОГХОНТОР - onogundur е определение за качество към основния етноним БЪЛГАРИ. От своя страна, самостоятелното название ОНОГУРИ изглежда като форфологичен вариант на onogundur.

Названията оногхонтор-блгар и утигури са многократно засвидетелствани във важни исторически източници като групови названия на прабългарите, населяващи района на север от Кавказ и по Северното Причерноморие в периода 6-ти – 7-ми век. Към тях традиционно се прибавят и кутригурите, асоциирано или подчинено на прабългарите сродно племе. Кутригурите живеят северозападно от река Дон и още от началото на VI-ти век многократно нападат областите Илирия, Мизия и Тракия на Византийската империя. Утигурите живеят източно от тях и към средата на VI-ти век влизат във война с кутригурите в интерес на Византия. От своя страна, оногхонтор-българите заемат източната част на този обширен район, където са съсредоточени големите градски и стопански центрове Хумар, Балкар Балк, Балх, Беленджер и др. В много източници се среща и още едно племенно название за ранните кавказки българи - оногури, което повечето учени считат за еквивалентно на оногундури.

Има византийски и китайски данни, че оногурите са живеели първоначално (II-ри в. пр. н.е.) в согдийската област Уструшана с център град Бакат - района Унаге, според китайски хроники. По-късно се появяват в Северното Прикавказие. Под влияние на аварите (средата на VI-ти век) и хазарите (средата на VII-ми век), част от оногурите се изселват от Северното Прикавказие към източните склонове на Карпатите, където оставят много топоними (Унг вар - градът на оногурите, днешният Ужгород; Унгвария или Оногория - днешна Унгария). Под влияние на това название, ранните маджари наричат българите "нандор", а българския комитатски център Белград - Нандор фехервар (Оногурски, т.е Български Бялград).

Разликата между кутригури и оногхонтор-българи е главно в това, че първите никога не са създавали своя държава и са участвали в многобройни грабителски походи в европейската част на Византия, самостоятелно или в съюз с авари. За разлика от тях, няма данни оногундурите (оногурите), които са всъщност държавнотворческото ядро на Кубратова и Аспарухова България, да са участвали в грабителски походи на територията на Византия. Тези факти сигурно отразяват фундаментални различия в културата и стопанството на двете племена или народи.

За утигурите и особено за оногхонтор-българите има малко византийски сведения. В средата на VI-ти век (вероятно около 558 год.), Захарий Ритор оставя съобщение, в което се посочват най-важните народи населяващи Северен Кавказ. Изброените народи са "авгар, сабир, бургар, алан, куртаргар, авар, хасар, дирмар, сирургур, баграсик, кулас, абдел, ефталит". Той специално отбелязва, че само българите и аланите имат градове, като българските градове са разположени близо до Каспийската врата (прохода Дербент), а номадите са в северните степи. В този списък куртаргар са сигурно кутригурите, бургар и баграсик са българите и родствените им берсили, а сирургур са известното сарматско племе сираки. Отсъстват названията оногундури и утигури, които вероятно не се схващат като названия на отделни етноси, а като част от българите. Захари Ритор специално отбелязва, че само българите и аланите (бургар и алан) имат градове, като българските градове са разположени близо до Каспийската врата (прохода Дербент), а номадите са в северните степи. Така, Захари Ритор поставя българите в местоживелището на оногундурите и отделя номадите на север като народ, различен от българите. Подобни сведения оставя и Мовзес Хоренаци.

При обясняване смисъла на названията оногур, утигур и кутригур, изследователите отдавна са обърнали внимание на общия им завършек "-гур", който се разглежда като отделна семантична единица за общност или частица за множественост. В действителност, думата "гур" е исконно иранска и означава "племе". Завършекът "-гур" присъства и в сирургур, название на сарматското племе сираки според Захарий Ритор. Има и още едно подобно племенно название на етнос, родствен на прабългарите - това на аварите. Съгласно по-нови данни истинското название на аварите е угргури. Бягайки от тюрките в средата на VI-ти век, част от угргурите се насочват към Източна Европа, където стават известни като авари и обри. Най-вероятно, тези угр-гури са част от източноиранските племена ефталити (бели хони, хионити), известни още като валхонити, вархонити (т.е, хони или хиони от вида "вар", "авар"). Общият ирански произход на угргурите, сирургурите и оногурите-българи обяснава еднотипният начин на образуване на техните племенни названия със завършека "-гур".

Не бива да се бърка източноиранското сакско племе хионити (хони, хиони, хиаона) с монголоидното племе хунну от района на Монголия - Централна Азия. Племето хунну е известно с китайското се название Xiōngnú; Hsiung-nu, Hsiong-nu (шюнну, сюнну, сюн-ну, сюнну, сюну, шуан-ну), в согдийски вариант – xūnxun. На китайски това значи "северни варвари", понеже техните местообиталища са северно от Китай. Хионитите са европеиди и са живеели западно от Китай. Разтоянието между земите на хионитите и на хунну е около 4 000 километра, колкото от София до Мадрид. През 380 г. малка част от хун-ну нахлуват в Източна Европа (380 - 460 г.) и стават известни като хуни, huns, руски гуни, старобългарски хунав. Най-известният им водач е Атила, обединил и много местни племена срещу Рим. Напоследък връзката на Атиловите хуни с централноазиатските хунну се оспорва.

Съгласно силно остарялата, формулирана преди 250 години, хипотеза за хунския етнически произход на българите, названието ОНОГУР се възприема като “хуногур” и условно се превежда като "хунски род". Тук се има пред вид обаче монголоидното племе на Атила, хунну, а не източноиранското сакско племе хионити, хиаона. По тази причина в началото на 20-ти век е разпространено названието хуно-българи, което днес е анахронизъм. Поради факта, че прабългарите са се появили в Европа няколко века преди монголоидните хунну, както и поради силното различие в археологическите данни за расовите особености на двата народа, днес повечето учени отхвърлят хунската хипотеза и заедно с това и тази етимология.




При древните индоевропейци е съществувала представата, основана на дихотомията „вътрешен-външен”, според която „вътрешен” значи „познат, приятелски”, а „външен” е равносилно на „непознат, враждебен”. В съвременния български език и централнобалканския му диалект също се употребяват понятията "вътрешни хора" и "външни хора". Например когато се прави сватба, присъстващите се разделят условно на "вътрешни хора", стоящи най-близо до свекъра, свекървата, кума и кумата и "външни хора", които са "отдалечени". По-общо, "вътрешни хора" означава "близки роднини, сродници, хора от същата кръв и плът", докато "външни хора" означава точно обратното - "човек без роднинска връзка, отдалечен, чужд". Този смисъл на понятията "вътрешен" и "външен" може да има връзка с деленето на прабългарите на "вътрешни" и "външни" по отношение на управляващия род Дуло. Също така, споменатото от К. Багрянородни делене на българските боляри на "вътрешни" и "външни" може да не е по административен, териториален или технически признак, както обикновено се смята, а да е по роднински признак. Т.е, вътрешните боляри може да произлизат от самия княжески род (т.н. багатури), а външните боляри могат да са представители на други родове. Действително, знае се, че например съвета на шесте велики боилади включва представители на определени родове, всеки един от които традиционно излъчва представител за определена длъжност от този съвет - кавкана, ичиргу боилата, имника, чигот-и-боила и т.н..

Вътрешните българи са живеели заедно с родствените им племена берсили и есегели в областта Стара Сарматия (Берсилия), обхващаща днешен Дагестан и делтата на Волга (Рис. 1). В тази област са разположени големите градове Беленджер, Семендер, Вабандар, Баласагун (Бял град) и др. Беленжер е известен още и като Булхар (Булкер), а също и като Булкар Балк (Българска Бяла) в ръкописа на ат-Табари. Всъщност, многобройните названия "Бял град" на ранните български градове идват от семантиката на българския етноним (българ = бял) и означават "Български град". Исторически данни свързват изграждането на задкавказкия Баласагун с българите-оногури. На основата на много документални свидетелства, големият руски изследовател на ранните българи и хазарите Артамонов заключава, че през ранното Средновековие, Северен Дагестан е бил населен от прабългарски племена и е правилно тази територия да се нарича Царство на българите с главен център град Беленджер - Варачан.

Под хазарски натиск, Аспаруховите оногхонтор-българи се преселват от Хипийските планини (известни още като Български, Конски, Дзиакан), намиращи се в Сарматия към района на днешна Източна Румъния и Молдавия. Новият район на заселване бил наречен от тях ОНГЪЛ - ОГЪЛ (назалност на първата сричка!). Вероятно това е причината поради която арменците са добавили определението “бежанци” към израза оногхонтор-блгар. Древнобългарският термин ОНГЪЛ-ОГЪЛ може да се изведе от морфемата ОНОГ чрез добавяне на типичния за прабългарите суфикс ЪЛ (УЛ, ЕЛ, АЛ, ОЛ, ИЛ). От тук, най-вероятният смисъл на ОНГЪЛ е “среда, средищност, средина, сърцевина, център”. Онгълът всъщност е централната област на землището или държавата, там където живее владетеля със своя управляващ род оногхонтор-българите. В такъв смисъл ОНОГУР, ОНОГХОНТОР-БЛГАР и Bulgari onogunduri ще означава 1. Вътрешни българи и 2. Главни, същински българи. Двете определения имат взаимно допълващ се и припокриващ се смисъл, който отговаря на историческата фактология, че тази част от българите са подкрепяли бат Кубрат и Аспарух и са съставлявали същинската част и държавно-творческото ядро на Стара Велика България и Дунавска България.

Названието УТИГУРИ най-вероятно означава ВЪНШЕН РОД (ПЛЕМЕ). Определението УТИ на съществителното ГУРИ - род може да идва от една добре документирана дума от старобългарския език, уду – отвън. От думата УДУ - отвън е образувана производната УД – крайник, множествено число УДОВЕ (крайници, в смисъл ръце и крака на човек. Същата дума УД и със същото значение “крайник” е отбелязана в българските диалекти от Стефан Илчев [1974]. В такъв случай утигурите (външно, покрайненско племе) би трябвало да съвпадат с т.н. "външни българи".

Названието КУТРИГУРИ сигурно означава МАЛЪК, ДРЕБЕН РОД (ПЛЕМЕ). Първата дума КУТРИ се среща в писмените източници на Кирил-Методиевия старобългарски език със значение МАЛЪК, ДРЕБЕН. Като рядка, диалектна дума в българския език е отбелязана и от Й. Заимов [2004] със смисъл МАЛЪК, ДРЕБЕН, СИТЕН. В днешния български език от нея идват думите “кутре” – малко кученце и “кутре, кутел, кутелче” – малкия пръст на китката на ръката.

Съгласно византийски автори кутригурите и утигурите са етнически родствени, имат общ прародител и еднакви обичаи. В стари времена те се наричали кимери и скити. По някое време кутригурите откриват, че Керченския провлак е проходим и преминават от другата страна на Меотидското езеро. Така те стават съседи на племето АНТИ. Има няколко хипотези за етимологията на названието анти, но най-обоснована и широко приета е иранската (сарматска) етимология, съгласно която "анти" означава "краен, пограничен", от αντας - край, краен. Подобнен индоевропейски корен има в много езици, сравни английското end - край. Първоначално антите са били ирански племена, живеещи западно от утигурите, по течението на река Днепър. В много исторически документи и хроники названията и вождовете на антите и утигурите често се смесват, а понякога събития, описвани за утигурите се присват на антите и обратно. Това смесване на двете племена може и да не е случайно, още повече че те са били съседни едно до друго, първоначално са имали родствен ирански характер и, както виждаме, имали се един и същи смисъл на своето име. Защото анти означава "крайни, външни", а утигури най-вероятно означава "външно, крайно племе". Самостоятелно или заедно с анти и авари, кутригурите са опустошавали балканските провинции на Византия в продължение на VI-ти и VII-ми век. Тъй като старото елинизирано и латинизирано население е било унищожено или принудено да се пресели в по-защитени места, аварите и кутригурите постепенно са населили част от опразнените земи.


Предложената семантика на груповите названия ОНОГХОНТОР-БЛГАР (вътрешни българи), УТИГУРИ (външен, страничен род) и КУТРИГУРИ (малък, дребен род) позволява да се идентифицират историческите формирования, известни като “вътрешни българи” и “външни българи”. Получените резултати показват, че неустановените засега “вътрешни българи” вероятно съвпадат с оногундурите на Кубрат и Аспарух. Това е пряко указание, че вътрешният ръководен център първоначално се е намирал на север от Кавказ, в обиталището на тази група. От гледна точка на историческата роля на оногундурите, този извод е напълно закономерен. От друга страна, формированието “външни българи” може би съвпада с групата на утигурите, която действително е заемала по-далечна и периферна територия спрямо така дефинирания управленски център на оногундурите. Трябва да се подчертае, че от трите названия единствено за оногундурите се посочва директно, че са българи, понеже те са ОНОГХОНТОР – БЛГАР. Аспарховите българи нямат племенно деление и са известни на унгарците само като НАНДОР, т.е., оногундури или вътрешни, централни българи. В района на Карпатите и Трансилвания, терминът ОНОГУР и производният му НАНДОР се превръщат в синоним на “българин”.


В съвременните учебници по българска история не се говори почти нищо за ранната история на аспаруховите оногхонтор-българи въпреки, че се подчертава тяхната основна роля във формирането на Дунавска България [История на България, 1981]. Куриозното е, че малкото място, определено за древните българи е заето изключително само с кутригурите и техните непрекъснати набези във Византия. Понеже кутригурите са ниско културни номади и грабители, в представите на читателите се изгражда един неприятен образ за древните българи – основателите на България. В интерес на обективността, авторите на учебниците трябва да сложат центъра на тежестта там, където е бил в действителност – върху вътрешните, оногхонтор-българи. Тогава именно в съзнанието на съвременното поколение ще възкръсне истинският образ на древните българи, какъвто са го знаели всички древни народи.


Върни се в “Разни”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 2 госта

cron