Из дебрите на историята - сблъсъци част 2-ра

Потребителски аватар
rafaelis
Мнения: 5764
Регистриран на: 06 мар 2008, 19:22

Re: Из дебрите на историята - сблъсъци част 2-ра

Мнениеот rafaelis » 07 дек 2014, 14:53

Една статия за шизофреничната гнусотия, която и в ден днешен някои хора милозливко оправдават
http://www.dnevnik.bg/analizi/2014/12/0 ... dneshnite/

Тази седмица се навършиха 80 години от събитието, дало повод на Йосиф Сталин да започне разправа вътре в партията и в крайна сметка със собствения си народ. След убийството в Ленинград на комунистическия деец Сергей Киров на 1 декември 1934 г. започват вълна след вълна на кървав терор, погълнал милиони хора в бившия СССР. Точно преди да избухне Втората световна война, болшевиките довеждат почти до безпомощност армията с репресии и отблъскват още повече населението от режима си.
По този повод "Дневник" ви предлага статията на руския историк Георгий Мирски "Убийството на Киров".
........................
През същата 1934 г. се провежда XVII конгрес на Общоруската комунистическа партия (болшевики) - "Конгресът на победителите", на който Сталин казва, че това е първият конгрес, на който "вече няма кого да бием". Цялата опозиция е разгромена. Делегатите го аплодират със смях.

Тези весели делегати са били 1966, а през следващите години 1108 от тях ще бъдат разстреляни.

На XVII конгрес те ентусиазирано избират ЦК на партията сред най-добрите болшевики - общо 139 членове и кандидат-членове. От тях до следващия конгрес няма да доживеят 98 души. Конгрес на разстреляните победители.

Сергей Миронович Киров, смятан за "любимец на партията", всъщност не се радваше на особена популярност сред хората, но изглеждаше един от, общо взето, симпатичните ръководители заедно със Серго Орджоникидзе. А ние, момчетата, както и червеноармейците естествено знаехме най-много за Ворошилов ("първият червен офицер") и за Будьони, но в крайна сметка уважавахме най-много Тухачевски, Блюхер и Гамарник. Всички те загинаха - Гамарник успя да се застреля, другите двама ги разстреляха.
........................
Зацапаните снимки в учебника

Това се случи през юни 1937 г., а есента учителят по история унило ни инструктира: "Отворете учебника на тези и тези страници и замацайте с мастило снимките." Той дори не смееше да произнесе имената на "враговете" - Тухачевски, Якир, Уборевич. А Блюхер още беше във вихъра си, пеехме песни за него. Още повече че беше и в трибунала, осъдил на разстрел "групата на Тухачевски". Но удари и неговият час. Запазил се е разказ на чекист очевидец за това как са го влачили на разстрел, смазан от бой и избитото око висяло на бузата на маршал Блюхер, първият командир, отличен с орден "Червено знаме" по време на гражданската война...

Японски шпионин - ето какъв беше Блюхер. И отново зацапвахме с мастило снимки в учебника. И не само него, но и маршал Егоров, сражавал се заедно със Сталин в полската кампания през 1920 г., но почти две десетилетия по-късно получил своя куршум в тила.

В компартията на Бирма, водила десетилетия наред партизанска война в джунглите, имало две наказания - "изключване от партията" и "окончателно изключване". Т.е. разстрел.

От петимата първи маршали на СССР трима са "окончателно изключени". С какви маршали е посрещнал 1941 г. Сталин? Ворошилов, Будьони, Тимошенко и Кулик напълно се провалят като пълководци, германските генерали жестоко ги бият... Отстранени са от постовете си, а Кулик дори е разстрелян.

В Далечния изток Блюхер е сменен от известния военачалник Штерн, но и той е разстрелян. При това кога? През октомври 1941 г. в разгара на битката за Москва. С него са разстреляни и прочути летци, ветерани от Испанската война, които вече са станали генерали: "страшилището за немските изтребители" Ричагов и два пъти "Герой на СССР" Смушкевич (легендарният "генерал Дъглас", кумир на републиканска Испания, организирал отбраната на Мадрид от фашистката авиация). Те всички са обявени за прикрити врагове и агенти на хитлеристите.


"Какво нещо е сърцето..."

След смъртта на Киров унищожаването на цялото висше военно командване и разстрела на относително популярни хора като Бухарин, Риков, Косиор, Рудзутак, Енукидзе, Постишев, Косарев... все още на относителни симпатии се радваше Орджоникидзе. Но след един бурен разговор със Сталин той се прострелва в сърцето. Веднага в дома му се стича цялото Политбюро и Сталин, гледайки мъртвия Серго, казва на висок глас: "Какво нещо е сърцето! Преди миг човекът беше жив и здрав, а гледай какво стана!". На следващия ден в некролога в "Правда" пише, че Орджоникидзе е умрял от сърдечно заболяване.

Около Сталин останаха Ежов, Молотов, Ворошилов, Маленков, Каганович, Жданов. Макар че и от тях не оцеляха всички.
................................
Подробни изследвания са доказали, че от жертвите на сталинските репресии (почти милион разстреляни и много милиони изпратени по лагерите по член 58 (контрареволюционна дейност) представителите на елита са били 7%. Седем процента! А останалите са били работници, селяни, служители, обикновени хора.


http://www.dnevnik.bg/analizi/2014/12/0 ... dneshnite/

Потребителски аватар
Al
Мнения: 8444
Регистриран на: 22 окт 2007, 14:54
Местоположение: Луксозенец

Re: Из дебрите на историята - сблъсъци част 2-ра

Мнениеот Al » 07 дек 2014, 15:07

А в Америка убиват негри... :qipbo:
maryan unfaitful написа:А Рафа несъмнено щеше да е олимпийски герой в древността, може би дори щеше да влезе в древногръцките митове като полубог.

Изображение

Потребителски аватар
rafaelis
Мнения: 5764
Регистриран на: 06 мар 2008, 19:22

Re: Из дебрите на историята - сблъсъци част 2-ра

Мнениеот rafaelis » 07 дек 2014, 15:11

От други предполагах аз такъв идиотски, меко казано, отговор, но успя да ме изненадаш. :qipbo:
Е, не особено силно де. Уви.
Нас червеното знаме роди ...

Потребителски аватар
Al
Мнения: 8444
Регистриран на: 22 окт 2007, 14:54
Местоположение: Луксозенец

Re: Из дебрите на историята - сблъсъци част 2-ра

Мнениеот Al » 07 дек 2014, 15:28

Нас не ще ни уплаши смърттаааааааа!!! :qipbo:

Не разбирам смисъла от тия постове в темата. Навсякъде по света по всяко време са ставали безчинства, безобразия и какво ли не по политически, расови, икономически и какви ли не още причини.

Да не говорим, че това е статия на руски историк и сега ще пристигне Весито и ща каже, че не е вярна. :qipag: :qipag:
maryan unfaitful написа:А Рафа несъмнено щеше да е олимпийски герой в древността, може би дори щеше да влезе в древногръцките митове като полубог.

Изображение

Потребителски аватар
rafaelis
Мнения: 5764
Регистриран на: 06 мар 2008, 19:22

Re: Из дебрите на историята - сблъсъци част 2-ра

Мнениеот rafaelis » 07 дек 2014, 15:31

За какво точно предлагаш да пишем в тема "Из дебрите на историята"? :qipbw: Негри? Жирафи? Друго? :qipag:

Потребителски аватар
Al
Мнения: 8444
Регистриран на: 22 окт 2007, 14:54
Местоположение: Луксозенец

Re: Из дебрите на историята - сблъсъци част 2-ра

Мнениеот Al » 07 дек 2014, 15:44

Опаааааа. Бях убеден, че сме в политическата. #-o #-o

Права си, аз сбърках. :qipav:

Подвивам опашка и изчезвам оттук. :qipap:
maryan unfaitful написа:А Рафа несъмнено щеше да е олимпийски герой в древността, може би дори щеше да влезе в древногръцките митове като полубог.

Изображение

Потребителски аватар
rafaelis
Мнения: 5764
Регистриран на: 06 мар 2008, 19:22

Re: Из дебрите на историята - сблъсъци част 2-ра

Мнениеот rafaelis » 07 дек 2014, 19:34

Споко де, ей ти нещо за душата (и то ще е история един ден), да си щастлив. :qipag:

Изображение

8
Мнения: 23035
Регистриран на: 01 сеп 2005, 19:37

Re: Из дебрите на историята - сблъсъци част 2-ра

Мнениеот 8 » 08 дек 2014, 01:22

Аз пък не разбрах от поста на Рафито кой се е кефил на Сталин. Рафи ще ме светнеш ли?
Ако става дума за левскарите носещи бюстове знам. Мислех, че и някакви други има :roll:

ПП. При Америка и до ден-днешен си продължава робовладелската битка. Както виждаме там си живеят още в 19 век, бели и черни се избиват. На Ал е крайно некоректно сравнението. Времената на Сталин в Русия отдавна ги няма.
Ако си цесекар бъди докрай!

Потребителски аватар
rafaelis
Мнения: 5764
Регистриран на: 06 мар 2008, 19:22

Re: Из дебрите на историята - сблъсъци част 2-ра

Мнениеот rafaelis » 09 дек 2014, 10:29

Не мисля да те светкам каквото и да било. Самодоволно снизходителното фамилиарничене на отсрещната страна, глуповато назидателният тон и завъртането на разговора до малоумното "а вие защо биете негрите" не са ми в опциите за дискусия или за приятно прекарване в нета.
:arrow:

8
Мнения: 23035
Регистриран на: 01 сеп 2005, 19:37

Re: Из дебрите на историята - сблъсъци част 2-ра

Мнениеот 8 » 14 дек 2014, 06:49

Сред първите петнадесет римски императори само един – Клавдий, не е имал любовни афери с мъже. Това се считало за необичайно поведение и се осмивало от поети и писатели, които казвали: харесвайки само жени, самият Клавдий станал женствен.


#-o
Ако си цесекар бъди докрай!

blazev1992
Мнения: 8544
Регистриран на: 10 авг 2007, 12:29

Re: Из дебрите на историята - сблъсъци част 2-ра

Мнениеот blazev1992 » 03 фев 2015, 22:20

Сърбия и Хърватия: без вина за геноцид

Международният съд в Хага отсъди, че Сърбия и Хърватия не са виновни за геноцид от времето на войните в бивша Югославия. Взаимните обвинения на двете държави и без друго отдавна имат само вътрешнополитическо значение.


Както Хърватия, така и Сърбия бяха подали взаимни обвинения за геноцид от времето на югославските войни между 1991 и 1995 година. Международният съд в Хага междувременно отсъди, че нито едното, нито другото обвинение са били убедително доказани.

Само в Хърватия по време на войната загинаха повече от 13 000 души. Загреб обвинява например Белград за бомбардировката над Вуковар, както и за избиването цивилно неселение в източните части на Хърватия от сръбски паравоенни формирования. Сръбският контраиск пък е за извършени от хърватската армия военни престъпления в края на войната. Според Белград, в хода на хърватската военна операция "Щурм" са били избити стотици цивилни граждани, а до 200 000 сърби са били прогонени от родните им места.

Досега съдът винаги е подхождал много въздържано към обвиненията за геноцид от времето на войните в бивша Югославия: единствено масовото избиване на мюсюлмани в Сребреница беше класифицирано в Хага като геноцид. При това не Сърбия беше обвинена за това престъпление, а армията на босненските сърби, както и редица паравоенни формирования.
[Международният съд в Хага отхвърли и двете жалби ]

Международният съд в Хага отхвърли и двете жалби

В днешното решение от Хага / 03.01/ Зия Бечирович от Института за балкански изследвания в Любляна вижда потвърдена десегашната линия на съда, който винаги е подхождал извънредно въздържано по отношение на обвиненията за геноцид. Според него обаче е истински правен абсурд това, че не се допуска обжалване на присъдите, а тяхната ревизия на практика е почти невъзможна.

Националистическо минало

Присъдата от Хага обаче няма да е последната дума в дългогодишния спор за войната между двете съседни държави. Хърватия внесе иска си още през 1999 година, когато в Загреб и Белград на власт бяха двама непримирими врагове от войната - Франьо Туджман и Слободан Милошевич. Днес и двамата отдавна са мъртви, но дошлите след тях държавни ръководства така и не намериха куража да оттеглят своите искове.

"Всяко управление в Загреб и Белград се превръщаше в заложник на собствената си политика, обременена от тъй наречените национални проекти. В този смисъл оттеглянето на обвиненията за геноцид от времето на войната би било равносилно на вътрешнополитическо самоубийство", казва по този повод хърватският политолог Ярослав Печник. Той твърди, че за управляващите в Хърватия и Сърбия отдавна вече въпросът не опира до жертвите и справедливостта - за тях е важно да демонстрират своята политическа мощ.
[Франьо Туджман и Мате Гранич позират с хърватски войници /1995/]

Франьо Туджман и Мате Гранич позират с хърватски войници /1995/

Жалко е, че политически сили, които обявяват себе си за социалдемократически, не се отказват да злоупотребяват с националистическите настроения, казва ръководителят на Сръбския център за регионални отношения Александър Попов. "Политиците избягват да се занимават с миналото, защото така могат да излязат на светло и престъпления, в които самите те са участвали. Без такъв прочит на миналото обаче не можем да излезем начисто", посочва Попов. А Зия Бечирович рисува и още един щрих в тази картина: около 500 хиляди души са участвали в югославските войни, като хиляди от тях са били замесени пряко или непряко в извършването на престъпления. "Това са прекалено много хора за Международния съд и ако националните съдилища продължават да щадят престъпниците от своя етнос, няма да има никакъв напредък", посочва песимистично той.

Отношенията остават хладни

Откакто Сърбия се сдоби с консервативно управление, отношенията със Загреб са оставени на произвола на съдбата, казва Попов. Той припомня, че президентът Томислав Николич и премиерът Александър Вучич, които днес се изживяват като европейци, са ученици на ултранационалиста Войслав Шешел, който в момента очаква в Белград решението на Хагския трибунал.
[Хърватия има възможност да блокира приемането на Сърбия в ЕС]

Хърватия има възможност да блокира приемането на Сърбия в ЕС

Хърватите никога няма да забравят ролята на това трио през 90-те години, което тогава организираше сръбски четници и ги изпращаше да се бият в Хърватия. "От друга страна хърватите също си избраха консервативен президент: Колинда Грабар-Китарович, която често прави твърде проблематични изказнания по адрес на Сърбия. Като цяло, отношенията между Сърбия Хърватия остават доста хладни.

Хърватия в момента е в по-добри международни позиции от Сърбия, защото е член на ЕС и разполага с повече възможности за влияние. Сърбия, като кандидатка за членство, е зависима и от съгласието на Загреб, твърди политологът Ярослав Печник. "Хърватия ще използва този коз, докато един ден някой от ЕС не се сети да каже на хърватите, че е крайно време да прекратят тази игра", допълва той.

Но дотогава може да мине доста време. Защото се предполага, че най-рано след 7 години Сърбия ще бъде готова за членство в ЕС.

Delija
Мнения: 52310
Регистриран на: 03 апр 2006, 17:05

Re: Из дебрите на историята - сблъсъци част 2-ра

Мнениеот Delija » 03 фев 2015, 22:48

Поредното смешно "решение".

Операция Олуjа, проведена под благосклонния поглед на Америка и Европа, въобще не беше геноцид.

Сърбите, най-вече в Босна, определено извършваха геноцид, особено в първите 2 години на войната. Хърватите в Херцеговина също. Както и споменатата по-горе "военна операция", която си беше чисто етническо прочистване. Мюсюлманите и те имат своите "военни" операции, но нали бяха под личното крило на САЩ, та за тях светът почти не чу и видя нищо.


Върни се в “Разни”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 3 госта

cron