Из дебрите на историята - сблъсъци част 2-ра

Потребителски аватар
Христолов
Мнения: 7673
Регистриран на: 14 сеп 2007, 18:19
Местоположение: Във форума!

Re: Из дебрите на историята - сблъсъци част 2-ра

Мнениеот Христолов » 26 мар 2013, 16:32

Ден на Тракия е днешният 26 март ! На днешния ден се чества подвига на българските воини, паднали край Одрин и из тракийските полета, както и почитта и паметта към хилядите българи - тракийски бежанци, намерили подслон в пределите на България и запазили родовата си памет.

Чества се като годишнина от денят(26 март 1913 година), в който е превзета Одринската крепост - една от блестящите операции на Българската армия през Балканската война (1912-1913). Крепостта е превзета от Втора българска армия под командването на ген.-лейтанант Никола Иванов. Пленени са 14 турски генерали, 2000 офицери, 50 000 войници, 413 оръдия, 46 тежки картечници, 90 000 снаряда, 12 000 000 патрона и друго имущество. Българите губят в атаката 1316 убити и 6329 ранени. В поздравителната заповед от 26 март 1913 г. до войските на източния сектор, генерал Георги Вазов заявява: „Офицери, подофицери и войници ... вие покрихте България със слава, а нашата армия с лавров венец. Светът има да се чуди на вас, доблестните синове на България, че можахте за 30 часа да превземете една от най-силните крепости. Гордея се, че съм ваш началник. Гордея се, че съм българин.“


blazev1992
Мнения: 8544
Регистриран на: 10 авг 2007, 12:29

Re: Из дебрите на историята - сблъсъци част 2-ра

Мнениеот blazev1992 » 09 юни 2013, 21:39

http://www.youtube.com/watch?v=g-0dTpzNzwo
Я Дели да даде мнението си за генерал Патън, че ми е интересно? :roll: Ако иска, може и да го сравни с Гудериан и Кутиков. :roll:

Delija
Мнения: 52310
Регистриран на: 03 апр 2006, 17:05

Re: Из дебрите на историята - сблъсъци част 2-ра

Мнениеот Delija » 09 юни 2013, 22:44

Никога не бих сравнил Патън с Гудериан.
За мен Гудериан и фон Манщайн нямат аналог нито в американските части, нито в съветските. Само Ямамото бих сложил до тях.

blazev1992
Мнения: 8544
Регистриран на: 10 авг 2007, 12:29

Re: Из дебрите на историята - сблъсъци част 2-ра

Мнениеот blazev1992 » 10 юни 2013, 21:13

Мда, неуместно беше. По-скоро Патън с Ромел да сравниш? :roll:

Delija
Мнения: 52310
Регистриран на: 03 апр 2006, 17:05

Re: Из дебрите на историята - сблъсъци част 2-ра

Мнениеот Delija » 10 юни 2013, 23:14

Мда, без да влизам в подробности и да пиша романи, за мен са еднакви като тежест и значение. Дори Пустинната лисица е малко надценена и преувеличена фигура, може и Патън да сложиш над него.

Ромел не е бил чак такъв стратег, но е имал огромен авторитет и фигурата му е малко митологизирана.

Потребителски аватар
VILIO
Мнения: 10913
Регистриран на: 18 апр 2007, 17:25
Местоположение: Сексагинта Приста
Контакти:

Re: Из дебрите на историята - сблъсъци част 2-ра

Мнениеот VILIO » 20 юли 2013, 15:25

Християнски ли е българският народ?

На пръв поглед този въпрос може да звучи абсурдно, но нека се опитаме да погледнем по-дълбоко на нещата и да спрем да се самозаблуждаваме, че християнство е при сърце на българите и един от факторите за неговото дълголетно съществувание.

Много често се спекулира, че културните и духовни постижения на българите са в следствие и благодарение на християнството. На християнството се приписва и заслугата за териториалния и икономически подем през Средновековието.

Като изключим явното противоречие между християнския морал, който учи на човеколюбие и териториалния подем, който е бил постигнат предимно чрез война и убиване на човеци, в това есе ще се спрем по-подробно на слабото културното влияние на християнството върху българите.

Когато говорим за народ и неговата култура е редно да потърсим примери в народното творчество. Църковната поезия и музика е несъмнено християнска, но въпросът е до колко тя присъствъва в народното творчество?

Християнски ли са българските обреди?

Повечето от обредността независимо от християнската си "рамка" има изцяло български характер и цели чрез чисто магически действия да осигури благоденствие на хората. Християнските елемент е много често само благославянето.

Всички знаем, че много от сегашните църковни празници са просто стари езически български празници, които църквата е възприела. Като имаме предвид колко догматична и консервативна е по принцип църквата, можем да заключим, че тя се е принудила да включи тези празници в календара си, защото българите са държали силно на това.

За това свидетелствува и факта, че България е една от страните, която има най-продължителен период на съжителство между стари предхристиянски народни (езически) религиозно-митологични вярвания и християнската вяра, изповядвана от църквата.

Подобно съжителство на стари езически обичаи или ритуали, привнесени в системата на църковните празници, е документирано от множество исторически свидетелства – хроники, проповеди и слова, агиографска и химнографска литература.

Достатъчно е само да си припомним някои характерни места от въпросите на княз Борис І до папа Николай, които свидетелстват за религиозната ситуация след Покръстването и за наличието на различни обичаи като “игри” и “прескачане на огън” по време на Великия пост и други празнични дни.

Християнски ли са обреди като коледуването, сурвакането, лазаруването и други?

Ние сме особен тип християни

В България се наблюдават два вида християнство - "народно християнство" и "държавно/църковно християнство".

Държавното християство е създадено по подобие и под контрола на византийското православие и служи за отстояване на интересите на върховната власт и за узаконяване на недемократичната и власт. Българската царска власт възприема християнството политически причини и го използвува по същия начин. Под знамето и под наслова "убичай ближния си", държавното християнство е водило войни както срещу други народи с цел заграбване на тяхното богатство, така и дори срещу собствения си народ.

Напоследък много се говори, че българите са били християни много преди то да бъде наложено като официална държавна религия. Знаем, че Арианството отрича Исус Христос като Бог. Така че според мен е не точно да използваме термина християнство за старите вярванията на българите.

Официалното християнството беше наложено от горе, то никога не е било при сърце на хората, нито дори на част от болярството.

Дали е случайно, че точно в България се заражда Богомилството?

Много често на Богомилството се гледа като на християнска секта или според други то е просто ревизия на първородното, истинско християнство. Достатъчно е да се запознаем с богомилската Книгата на Качествата, за да ни направи впечатление, че там въобще не се говори за Исус Христос.

Дали е случайно, че точно българите създават най-точния астрологически календар, който ни удувлява и до ден днешен?

Дали е случайно, че точно в България се раждат Дънов и баба Ванга, които биват отхвърлени и отречени от християнската църква?

Дали е случайно, че използваме една чисто езическа дума Коледа за Рождество Христово?

Дали е случайно, че Мартеницата най-таченият български обичай е нехристиянски и е толкова стар, че ние дори сме забравили, точно как се е зародил.

Имаме един от най-богатото и разнообразно народно творчество, което е огледало на душевността на българина.

По инерция се възприема, че българският фолклор е християнски, понеже е български. Но ако обърнем специално внимание ще забележим, че българският фолклор е в по-голямата си част нехристиянски и се е запазил като такъв.

В колко от българските народни песни се пее за Исус? Не са много. В песните си българите пеят предимно за себе си и природата - за любовта между младите, за животните, за работата и т.н. В народните песни много рядко се пее и за царете, за християнските царе. Защо ли?

От друга страна други религии като исляма са ни дори още по-чужди. В България никога не е имало силно залитане и към още по-екзотичните Будизъм, Окултизъм и Ню-ейдж. Причината за това е може би, че следите от старата българска традиция за застъпени в официалните религии и хората продължават да си ги тачат.

Мохамед (азиатски арабин) и Исус Христос (евреин) не са Българи, нали? Защо трябва да боготворим чужди идоли?

Изводите, които можем да направим от така изложеното е, че българите по природа и по душа никога не са били и не са се чувствували като чисто християнски народ за разлика от например гърци и руснаци.

Българинът по душа си е езичник. Българинът по душа си е Българин.
Изображение

Потребителски аватар
Христолов
Мнения: 7673
Регистриран на: 14 сеп 2007, 18:19
Местоположение: Във форума!

Re: Из дебрите на историята - сблъсъци част 2-ра

Мнениеот Христолов » 20 юли 2013, 15:53

:qipbs: :qipbs: :qipbs:

Потребителски аватар
VILIO
Мнения: 10913
Регистриран на: 18 апр 2007, 17:25
Местоположение: Сексагинта Приста
Контакти:

Re: Из дебрите на историята - сблъсъци част 2-ра

Мнениеот VILIO » 05 сеп 2013, 15:31

Изображение
Изображение

Потребителски аватар
Христолов
Мнения: 7673
Регистриран на: 14 сеп 2007, 18:19
Местоположение: Във форума!

Re: Из дебрите на историята - сблъсъци част 2-ра

Мнениеот Христолов » 22 сеп 2013, 11:12

Берлинският договор от 1878 г. определя Княжество България като васално на Османската империя, което затормозява стопанското развитие на страната и ограничава възможностите ѝ в международните отношения. Мирните споразумения задължават българското княжество да се съобразява с режима на капитулациите, наложени от Великите сили на Османската империя, който налага преференциален внос на европейските промишлени стоки и обрича развитието на българското вътрешно производство. Затова след постигането на Съединението на Източна Румелия с Княжество България усилията на българския политически елит се насочват към обявяване на независимост.

Независимостта на България е обявена тържествено на 22 септември 1908 в църквата "Св. Четиридесет мъченици" в Търново със специален манифест, а княз Фердинанд I приема титлата цар на българите. Учредява се възпоменателен медал по този повод. На следващия ден Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина.

На заплахите с война от страна на Османската империя, България отговаря с военна мобилизация и същевременно декларира готовност за мирно уреждане. Тъй като Берлинският договор е двойно нарушен (от София и от Виена), а Великите сили не са готови за мащабна война, усилията се насочват към дипломатическо признаване на българската независимост.

С помощта на Русия е постигнато споразумение по възникналите тежки финансови проблеми. Подписани са:
Руско-турски протокол (1909),
Българо-турски протокол (1909) и
Руско-български протокол (1909).
Според тях:
Русия опрощава на Турция военните ѝ задължения, останали още от войната от 1877–1878 г.,
Турция се отказва от всякакви финансови претенции към България,
България се задължава да изплати на Русия в срок от 75 г. 82 млн. франка.

Турция, а след нея и Великите сили признават независимостта на България през месец април 1909 г. С провъзгласяването независимостта на България се издига международният авторитет на страната и тя се превръща в равноправна на другите европейски държави.

България става царство и пълноправен участник в международните отношения, княз Фердинанд приема титлата цар на България. Създадени са предпоставки за освобождаване на последните останали под османска власт български земи в Тракия и Македония.

Потребителски аватар
Христолов
Мнения: 7673
Регистриран на: 14 сеп 2007, 18:19
Местоположение: Във форума!

Re: Из дебрите на историята - сблъсъци част 2-ра

Мнениеот Христолов » 14 ное 2013, 11:47

128 години от нахлуването на сръбските войски в България и срамното им разгромяване от младата българска армия, в която най-високият чин е била капитан. Или както е останала в историята - Войната на генералите срещу капитаните.

Сръбско-българска война (14 - 29 ноември 1885 г.)


Сръбско-българската война започва на 14 ноември 1885 г. ( стар стил - 2-17 ноември), когато Сърбия, недоволна от осъщественото Съединение на Княжество България с Източна Румелия, обявява война на България. Българската победа в тази кратка война, наричана „капитаните побеждават генералите“, е предпоставка за международното признаване на Съединението на Княжеството с Източна Румелия.

Сърбия, която има планове за хегемония сред славянското население на Балканите е категорично против Съединението. Крал Милан Обренович уведомява всички Велики сили още през 1881 г., че ще нападне България при едно евентуално съединение на Княжеството с Източна Румелия. На 9 септември 1885 г. Сърбия мобилизира запасните чинове. В страната излизат стотици статии, книги и плакати с пропагандно съдържание срещу Съединението.
На 12 септември България е уведомена за мобилизацията в Сърбия, извършена, „за да запази равновесието“ на Балканския полуостров. Сръбските искания са за признаване на Съединението срещу отстъпване на Видин, Трън и Радомир, за които в Сърбия се твърди, че са населени със сърби. Главната цел на Сърбия е да постави под свой контрол столицата София, като по този начин отреже окончателно връзката на България с македонските земи.

Австро-Унгария подкрепя сръбските искания, но предпочита конфликтът да бъде решен по мирен път. Германия и Русия предпочитат на този етап да не се месят пряко, но руските вестници публикуват статии, в които се разглеждат „справедливите компенсации“, които се очаква да получи Сърбия. Някои от печатните издания осъждат Русия с думите: „Русия ще изгуби България!

Русия изтегля офицерите си от българските войски като демонстрация против Съединението.
Българите не разполагат с достатъчно офицери. Единствената надежда са завърналите се около 40 млади български офицери от руските военни академии, които са завършили само месец преди това, а някои дори са прекъснали обучението си.
Сержантите също не достигат, затова за сержанти в българските роти са назначени 30 юнкери. Общо през казарма в Княжество България и Източна Румелия са минали 86 000 души, и заедно с доброволците и опълченците армията наброява малко над 100 000.

Войската е разделена на два корпуса - Източен - където се намира по-голямата част от армията и който е съсредоточен на турската граница и Западен корпус, който събира останалите войскови части по сръбската граница. България разполага с план за война срещу Османската империя, но не и срещу Сърбия.

На 27 септември (стар стил) сръбски части пресичат границата при Трън, но са отблъснати от българската войска. След месец последва втора гранична провокация. България протестира пред Великите сили, но безрезултатно. В края на месец октомври сръбските войски завършват съсредоточаването си по границата и на 2 ноември (стар стил) Сърбия обявява война на България под претекст, че български части са нападнали пограничните райони. Същият ден българският княз Александър Батенберг издава манифест до целия български народ:

"... Всеки българин, способен да носи оръжие, да дойде под знамената да се бие за своето отечество и свобода, за защита на земята ни от нахлуването на нападатели..."

България изпраща нота до всички Велики сили с искане да се намесят като умиротворители, но не получава отговор. Единствено сюзеренът Османската империя отвръща на молбата за помощ, но заявява, че ще прати своите войски в подкрепа на България, само ако Княжеството отхвърли Съединението с Източна Румелия.


За повече информация:
http://www.1885.free.bg/

http://www.sibir.bg/blog/momchev/?blogP ... tID=351198

http://bg.wikipedia.org/wiki/Сръбско-българска_война

Потребителски аватар
Христолов
Мнения: 7673
Регистриран на: 14 сеп 2007, 18:19
Местоположение: Във форума!

Re: Из дебрите на историята - сблъсъци част 2-ра

Мнениеот Христолов » 06 апр 2014, 12:33

На 6 април 1941г. от територията на България Третият Райх започва операции Ауфмарш 25 и Марита – едновременното нападение на Югославия и Гърция. За броени дни двете балкански страни капитулират, а Ньойските окови са разкъсани с помощта на немското оръжие. На 20 април 1941г., Великден, Българската армия е посрещната като освободител в Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Западните покрайнини, а Пирот, Враня, Скопие, Велес, Охрид, Битоля, Кукуш, Сяр, Дедеагач - отново свободни и български. И до днес се носят легенди как през 1941г. в някои от освободените села и градове не е имало реколта от плодове – цветът на дърветата бил постлан по пътищатa, по които минавала българската войска. В народната памет това е времето на великото българско обединение. И днес на гроба на цар Борис III може да се прочете "На своя цар Борис III Освободител - от признателна Македония"!

Потребителски аватар
VILIO
Мнения: 10913
Регистриран на: 18 апр 2007, 17:25
Местоположение: Сексагинта Приста
Контакти:

Re: Из дебрите на историята - сблъсъци част 2-ра

Мнениеот VILIO » 20 юни 2014, 11:01

Ще клонираме ли неандерталци



а да клонира неандерталец на харвардският професор по генетика ще му е необходима „много авантюристична човешка самка“ в качеството на сурогатна майка.
George Church, един от инициаторите на проекта „Човешкият геном“, пионер в синтетичната биология, заяви в интервю за списание "Der Spiegel", че клонирането на неандерталец е не само възможно, но и изгодно.
Според него, разчитането на неандерталския геном е само първата стъпка. Първо трябва да бъде разбит на около 10 хиляди парченца, които след това да бъдат сглобени в човешки стволови клетки. Така ще бъде получен клонинг, който след няколкодневно развитие в епруветка, трябва да бъде трансплантиран където следва.
Предимството, казва г-н Church, освен всичко друго е и в увеличаване на генетичното разнообразие на човечеството. „Слабото разнообразие е много лошо за обществото.“ – казва ученият. „Ако сте станали монокултура, вие сте в голяма опасност и може да загинете. Следователно, възраждането на неандерталците е въпрос на управление на риска "

Изображение

Не е трудно да се отгатне, че не всички споделят ентусиазма на професора, включително - по етични съображения.
„Аз не мисля, че това е правилно – да поставяш хората в обстоятелства, в които биха могли да им се подиграват или дори да се страхуват от тях.“ - заявява в интервю за британският „Индипендънт“ биоетикът Бернард Ролин от Държавният университет на Колорадо.
Освен това, възможно е неандерталското бебе да няма имунитет към съвременните инфекции и да не оцелее. Неандерталците са нашите най-близки родственици по еволюционното дърво, които са измрели преди около 30 хиляди години по неясни все още напълно причини.
„Ако оставим настрана въпроса за етиката към създание от изчезнал човешки вид, то това знаменито „чудовище“ ще бъде обречено на живот под микроскоп... Бих искал да попитам д-р Church за причините на неговата увереност в това, че клонирането на неандерталци е толкова лесно.“ - пише Алекс Кнап/Alex Knapp/ в списание „Форбс“. „Да, бозайници са клонирани, но на каква цена? Клонингите често имат много трудности със здравето. Например, овцата Доли е единственият оцелял от 29 ембриона.“
Сурогатната майка също може да пострада. „Истината е – продължава г-н Кнап, - че за успеха ще са необходими десетки жени, много от които ще се сблъскат със спонтанни аборти и мъртвородени деца, неизбежни при клониране.“
Въпреки това, г-н Church вярва, че трудностите могат и трябва да бъдат преодолени: „Ние можем да клонираме всички видове бозайници, затова шансовете да клонираме човек са добри. Защо не? Това зависи от адски много неща, но може да се направи!“

Подготвено по материали на LiveScience.

http://www.bezramka.bg/%D0%A9%D0%B5+%D0 ... 1%86%D0%B8
Изображение

Потребителски аватар
rafaelis
Мнения: 5764
Регистриран на: 06 мар 2008, 19:22

Re: Из дебрите на историята - сблъсъци част 2-ра

Мнениеот rafaelis » 26 сеп 2014, 17:18

Паметникът пред Националния дворец на културата (НДК) в София ще бъде преместен и на негово място ще се възстановят мемориалните плочи на първи и шести пехотен полк.
:qipbp:
http://www.dnevnik.bg/live/gradska_sred ... hte_budat/

Потребителски аватар
Христолов
Мнения: 7673
Регистриран на: 14 сеп 2007, 18:19
Местоположение: Във форума!

Re: Из дебрите на историята - сблъсъци част 2-ра

Мнениеот Христолов » 16 окт 2014, 11:17

Първият боен полет на българските ВВС ( 16 октомври 1912 г.)


На 16 октомври 1912 г.от летището в Мустафа паша (дн. Свиленград) излита биплан Албатрос с пилот поручик Радул Милков и навигатор поручик Продан Таракчиев. Самолетът извършва разузнавателен полет над Одринската крепост и след като оглежда турските позиции, хвърля две ръчни бомби над гара Караагач. Това е първият случай на бойно използване на българската авиация. В памет на това епохално събитие през 1963 г. Министерският съвет предлага този ден се чества като празник на Българската авиация и на Българските военновъздушни сили.
В дневника за бойните действия на Аеропланното отделение това знаменателно събитие е отразено съвсем кратко, заедно с други данни за проведената дейност през деня:
"Полет на един апарат Албатрос до Одрин и обратно, пилотиран от поручик Милков с пасажер поручик Таракчиев. ... При кацането на апарата се счупи шасито".

По време на същата тази Балканска война в освободения от българските войски град Мустафа паша се устройва първото в света бойно летище. Именно оттам на 16 октомври 19192 г. излитат и поручиците Радул Милков и Продан Таракчиев. Тяхната мисия е да разузнаят каква е обстановката в обсадения от българите Одрин и да хвърлят позиви към населението в града да се предаде. Като на шега двамата пилоти поставят в кошовете, прикрепени отстрани на аероплана, две бомби – едната от т. нар. одрински бомби, а другата е руска, направена е от алуминий и тежи килограм и половина.

В съдбовния ден на летище Мустафа паша още от сутринта прииждат множество журналисти и военни аташета, за да наблюдават излитането на „Албатрос”-а. Това става факт в 9,30 ч. Докато летят на около 400-500 м. над земята, нашите авиатори виждат под себе си българските предни линии, а само на километър по-нататък и вражеските. Първото, което съзират от въздуха е как войници мъкнат две турски оръдия към позицията си в една нива. След като кръжат известно време над Одрин, двамата пилоти се отправят към гара Караагач. По-късно Радул Милков в подробности описва полета: „В самолета взехме две бомби за проба... Тези бомби масово бяха използвани от нашите комити в Македония, използвани бяха и тук, край Одрин, затова ги наричаха „одринки”. Времето бе великолепно, слънчево... Излетях в 9,30 – посока Одрин... Летях в широк кръг над града и стигнахме до гара Караагач, където хвърлихме бомбите”.

Мълвата за сензационния за времето си боен полет се разпространява светкавично. Когато Милков и Таракчиев отиват да докладват на ген. Янков, те са съпроводени от цяла тълпа авиатори, офицери, присъстващите военни аташета и чуждестранни кореспонденти. Журналистите са силно впечатлени от изявленията на нашите пилоти, че нарочно не са хвърлили бомбите над Одрин, за да не пострада невинното мирно население.
Впрочем полетът над Одрин въобще не е бил безопасен, тъй като крепостта е разполагала с противобалонни оръдия, които в случая били използвани и като противосамолетни. Така че не е чудно, че при огледа след приземяването се откриват четири пробойни в долната опашна плоскост и една пробойна от граната в лявото вертикално кормило. Въпреки това в донесението на ген. Янков пред щаба на Главното командване се казва: „Противникът в Одрин е със значителни сили. Утре аеропланите ще предприемат нови летения с пускане на бомби.”

Самолетът, с който е извършен полета на 16 октомври 1912 г., е бил Албатрос F-2. Това е модифицирана версия на френския двуплощник Фарман (затова буквата F) с гондола за екипажа и редови двигател Аргус вместо оригиналния ротационен двигател.
И още нещо любопитно за тази емблематична личност. Радул Милков е човекът, който замисля и осъществява през 1931 г. първата българска венчавка във въздуха. За церемонията е ангажиран аероплан на френското въздухоплавателно дружество “Сидна”, с който той прави кратък полет над столицата. Във в.„Утро” тази въздушна разходка е наречена „меден полет”. А младоженецът е... неговият боен другар Продан Таракчиев.

Морският нос Милков на Земя Греъм в Антарктика е наименуван на Радул Милков.
Двамата пилоти, написали първата страница в българското въздухоплаване, оглавяват един дълъг списък от имена на летци-герои, прославили силата на българската авиационна мощ с легендарните си подвизи. И както самият Радул Милков пише в своята книга: „Нека всеки българин знае бойните подвизи на своите сънародници летци”.

Много от хората от бойното ято на Милков са първи в света. Това е първият редник фотограф Стоян Терзияски, с когото асът на асовете Радул Милков излита на аерофоторазузнаване преди да хвърли първата бомба над турските позиции. Симеон Петров пък остава в историята като първия летец, извършил нощен полет за разузнаване и бомбардиране. Първата жена, летяла на боен самолет и хвърляла позиви на турски език над Одрин е Райна Касабова. Първото изобретение на бомбодържател вместо използваната дотогава кошница е дело на поручик Стефан Калинов. Първата и единствена жертва на авиацията ни по време на Балканската война е поручик Христо Топракчиев, чийто самолет се запалва при изпълнение на бойна задача на 19 октомври 1912 г. Месец по-късно, на 12 ноември с. г., се осъществява и първият групов боен полет, като четири самолета, пилотирани от Радул Милков, Никифор Богданов, Стефан Калинов и руснака Н. Костин прелитат заедно над одринската жп гара Караагач, появявайки се над целта от различни посоки и въпреки противниковия огън успяват да разузнаят и хвърлят позиви и прокламации над обсадения Одрин. За първи път в световната история нашият летец поручик Пеньо Попкръстев, заедно с италианския доброволец Джовани Сабели осъществяват бомбардировка над противников кораб в открито море. Те извършват боен полет над Мраморно море и хвърлят бомби над плаващия в него броненосец „Хайредин Барбароса”, а на 23 март двамата реализират и най-дългия боен полет дотогава, прелитайки на булаирските укрепления, град Гариполи, пресичайки Дарданелите, летейки над азиатската част на Турция и завръщайки се обратно през Мраморно море в летища Урша. Да не забравяме да отдадем дължимата почит и на основоположника на българското самолетостроене – авиоконструктора полк. Цветан Лазаров.

Благодарение на храбрите и самоотвержени действия на родните ни летци и тяхната безгранична преданост на родината, дължим небивалия възход на нашата авиация в онези трудни за България времена, но за съжаление изпитваща много несгоди в наши дни.


Върни се в “Разни”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 2 госта

cron