http://www.dnevnik.bg/analizi/2014/12/0 ... dneshnite/
Тази седмица се навършиха 80 години от събитието, дало повод на Йосиф Сталин да започне разправа вътре в партията и в крайна сметка със собствения си народ. След убийството в Ленинград на комунистическия деец Сергей Киров на 1 декември 1934 г. започват вълна след вълна на кървав терор, погълнал милиони хора в бившия СССР. Точно преди да избухне Втората световна война, болшевиките довеждат почти до безпомощност армията с репресии и отблъскват още повече населението от режима си.
По този повод "Дневник" ви предлага статията на руския историк Георгий Мирски "Убийството на Киров".
........................
През същата 1934 г. се провежда XVII конгрес на Общоруската комунистическа партия (болшевики) - "Конгресът на победителите", на който Сталин казва, че това е първият конгрес, на който "вече няма кого да бием". Цялата опозиция е разгромена. Делегатите го аплодират със смях.
Тези весели делегати са били 1966, а през следващите години 1108 от тях ще бъдат разстреляни.
На XVII конгрес те ентусиазирано избират ЦК на партията сред най-добрите болшевики - общо 139 членове и кандидат-членове. От тях до следващия конгрес няма да доживеят 98 души. Конгрес на разстреляните победители.
Сергей Миронович Киров, смятан за "любимец на партията", всъщност не се радваше на особена популярност сред хората, но изглеждаше един от, общо взето, симпатичните ръководители заедно със Серго Орджоникидзе. А ние, момчетата, както и червеноармейците естествено знаехме най-много за Ворошилов ("първият червен офицер") и за Будьони, но в крайна сметка уважавахме най-много Тухачевски, Блюхер и Гамарник. Всички те загинаха - Гамарник успя да се застреля, другите двама ги разстреляха.
........................
Зацапаните снимки в учебника
Това се случи през юни 1937 г., а есента учителят по история унило ни инструктира: "Отворете учебника на тези и тези страници и замацайте с мастило снимките." Той дори не смееше да произнесе имената на "враговете" - Тухачевски, Якир, Уборевич. А Блюхер още беше във вихъра си, пеехме песни за него. Още повече че беше и в трибунала, осъдил на разстрел "групата на Тухачевски". Но удари и неговият час. Запазил се е разказ на чекист очевидец за това как са го влачили на разстрел, смазан от бой и избитото око висяло на бузата на маршал Блюхер, първият командир, отличен с орден "Червено знаме" по време на гражданската война...
Японски шпионин - ето какъв беше Блюхер. И отново зацапвахме с мастило снимки в учебника. И не само него, но и маршал Егоров, сражавал се заедно със Сталин в полската кампания през 1920 г., но почти две десетилетия по-късно получил своя куршум в тила.
В компартията на Бирма, водила десетилетия наред партизанска война в джунглите, имало две наказания - "изключване от партията" и "окончателно изключване". Т.е. разстрел.
От петимата първи маршали на СССР трима са "окончателно изключени". С какви маршали е посрещнал 1941 г. Сталин? Ворошилов, Будьони, Тимошенко и Кулик напълно се провалят като пълководци, германските генерали жестоко ги бият... Отстранени са от постовете си, а Кулик дори е разстрелян.
В Далечния изток Блюхер е сменен от известния военачалник Штерн, но и той е разстрелян. При това кога? През октомври 1941 г. в разгара на битката за Москва. С него са разстреляни и прочути летци, ветерани от Испанската война, които вече са станали генерали: "страшилището за немските изтребители" Ричагов и два пъти "Герой на СССР" Смушкевич (легендарният "генерал Дъглас", кумир на републиканска Испания, организирал отбраната на Мадрид от фашистката авиация). Те всички са обявени за прикрити врагове и агенти на хитлеристите.
"Какво нещо е сърцето..."
След смъртта на Киров унищожаването на цялото висше военно командване и разстрела на относително популярни хора като Бухарин, Риков, Косиор, Рудзутак, Енукидзе, Постишев, Косарев... все още на относителни симпатии се радваше Орджоникидзе. Но след един бурен разговор със Сталин той се прострелва в сърцето. Веднага в дома му се стича цялото Политбюро и Сталин, гледайки мъртвия Серго, казва на висок глас: "Какво нещо е сърцето! Преди миг човекът беше жив и здрав, а гледай какво стана!". На следващия ден в некролога в "Правда" пише, че Орджоникидзе е умрял от сърдечно заболяване.
Около Сталин останаха Ежов, Молотов, Ворошилов, Маленков, Каганович, Жданов. Макар че и от тях не оцеляха всички.
................................
Подробни изследвания са доказали, че от жертвите на сталинските репресии (почти милион разстреляни и много милиони изпратени по лагерите по член 58 (контрареволюционна дейност) представителите на елита са били 7%. Седем процента! А останалите са били работници, селяни, служители, обикновени хора.
http://www.dnevnik.bg/analizi/2014/12/0 ... dneshnite/