Светът е оцелял, защото се е СМЯЛ!!!

Потребителски аватар
rafaelis
Мнения: 5764
Регистриран на: 06 мар 2008, 19:22

Re: Светът е оцелял, защото се е СМЯЛ!!!

Мнениеот rafaelis » 28 фев 2014, 11:45

Красавицата и Звяра

Както мОтах са в гората,
срещна ма ламя.
Мъжка май, ма в мрачовата,
отподир разбраф.

Стреснаф са кату ми ревна:
- Стой, ма, ши та ям!
- Дърта съм бе, шти приседна!
- Ааа, таман, таман!

Стреса кат ми са размина,
викам: Споко ся!
Кат ма види съм Калина,
мой му са утщя.
Види са кат наближи ма,
дръсти гу глада.
Бря, утгоре ми кат зина...
Ич ни му мълчах!
Гу уплаших, чи у рима,
тъй ш” гу нагласа,
през гората ни мой мина
с дигната глава.
Убуу ма, се пак ламя е,
мъжка при тува,
ич ни чува ко му лая,
ш’ кайш, чи сми рода.

- Глей сига... – аз пак зафанах
кату политик.
- Ко да гледам, пладня стана,
мен ма глад мори!
Ти какот са убисняваш,
ная та изтърпа
и дордет са усъзнаеш,
глътнах та биля!

- Ши ма глътниш, ама първу
премерИ отзад!
Дъл ши мина?! Да не в гърлу
йощ да са запра.
Кат ти викам, чи съм дърта,
ней майтап тува,
тука дету са навъртам...
То съм и аз ламя.

Са удряма тъз ми лАмя,
перкити си сви
и на крехкуту ми раму
сълзи зариди:

- Мо, Калино, туй късмет лий
в цялата гора,
тебе, кажи, баш да срещна!?
Въх, ут глад ши умра!!!

Чи ми стана милну-жалну,
сЪрци ми са сви,
за тоз Лам нугустрадален,
дет гу глад мори.
Зех у нас чи гу заведах,
под сайвант лежи,
кату кучи ся гу гледам,
джафка ми, скимти...
Ма редовну си гу раня,
коту Бог даде,
гледам косъма заглади.

Щял да ма яде...

Най-странните въпроси, на които хората търсят отговори чрез Yahoo

"Как да накарам YouTube да дойдат да ме снимат? Обаждам се на YouTube по цял ден да дойдат да ме снимат, но никой не отговаря. Как другите хора имат клипове там?"

"Исках да видя дали компютърът ми може да прочете кредитната ми карта и я сложих в CD-то и се заклещи. Някой знае ли как да я извадя? Пробвах с клечки за зъби, но ги загубих. Освен това устройството сега издава смешни звуци. Помощ???"

"КАК ДА ИЗКЛЮЧА CAPS LOCK? ВЧЕРА БЕЗ ДА ИСКАМ ГО ВКЛЮЧИХ И НЕ ЗНАМ КАК ДА ГО ИЗКЛЮЧА. ВСИЧКИ ПРИЯТЕЛИ СА ЯДОСАНИ, ЗАЩОТО МИСЛЯТ, ЧЕ ИМ КРЕЩЯ И ТОЗИ ПРОБЛЕМ БУКВАЛНО РУШИ ЖИВОТА МИ, КАРИЕРАТА МИ И СЕМЕЙСТВОТО МИ. ИСКАМ ВСИЧКО ДА СЕ ОПРАВИ, МОЛЯ ПОМОЩ!!!"

"Може ли видео игрите да ми отхапят ушите докато нося слушалки, докато ги играя? Една моя приятелка, ми каза, че ухото и е било захапано, докато е играла в MMORPG игра докато е носила слушалките си. Видях й ушите, едното е като захапано и подуто."

"Защо като пиша на момичета във Facebook, те не ми отговарят? Влизам във Facebook всеки ден и пиша на момичетата. Те не ме познават, но аз искам да сме приятели. Всеки път като им пиша, че не ми отговарят. Искам да знам какво да направя, за да ми отговарят? П.С. Не съм грозен."

"Как мога да си направя монитора на компютъра като огледало? Знае ли някой дали е възможно да се използва фон, който практически да направи монитора ми огледало? Сканирах огледало, но не стана."

"Защо хората в този сайт са толкова ужасни? Винаги има някой, който мисли, че знае повече от целия свят и се държи лошо. Само аз ли смятам така?"

Хокейният отбор на Русия след безславното отпадане от Олимпийските игри в Сочи е поканен в пълен състав в Кремъл. Седят Путин и Медведев.
- Е, другари спортисти, какво ще кажете?
- Ние се старахме! Много се старахме! Но съперникът беше много силен! Но ние обещаваме, че на следващата олимпиада на всяка цена ще победим! Обещаваме! Путин:
- Добреее ... Димитрий Анатолиевич, кога е следващата олимпиада?
- През март. Параолимпийски игри.
- Отлично! Подгответе момчетата!

Потребителски аватар
Ich_Will_
Мнения: 1551
Регистриран на: 23 юни 2009, 10:44

Re: Светът е оцелял, защото се е СМЯЛ!!!

Мнениеот Ich_Will_ » 03 мар 2014, 18:42

Изображение

Да си припомним:
http://vbox7.com/play:8fc6cc82
http://vbox7.com/play:b66607dc
http://vbox7.com/play:f17daa59

Горката Джен и тази година се изтърси :oops:
Изображение
Трябваше да се омъжиш за касапина, той те харесваше. Винаги, когато минаваше край магазина му, той ти помахваше със сатъра.


Потребителски аватар
saretta_
Мнения: 1477
Регистриран на: 01 ное 2013, 16:59

Re: Светът е оцелял, защото се е СМЯЛ!!!

Мнениеот saretta_ » 19 мар 2014, 13:06

Учителката предлага на децата да играят на букви: тя казва буква, а децата казват дума, която започва с тази буква и я обясняват. Започнали... А, Б и т.н. Децата се поуморили. Стигнали до буква "П". Само Иванчо вдигал ръка. Учителката го посочила със свито сърце:
- Кажи, Иванчо.
- "Подсъзнание", госпожо.
- Браво, Иванчо - отдъхнала си тя - И какво значи "подсъзнание"?
- Ами, госпожо, представете си, че по улицата вървят две жени и ядат сладолед. Едната го ближе, а другата го смуче. Коя от двете е омъжена?
- Ами - позачервила се учителката - тази, която го смуче...
- Не, госпожо. Омъжена е тази, която носи халка, а това дето вие си го мислите - то е подсъзнание.

Потребителски аватар
saretta_
Мнения: 1477
Регистриран на: 01 ное 2013, 16:59

Re: Светът е оцелял, защото се е СМЯЛ!!!

Мнениеот saretta_ » 20 мар 2014, 23:55

Върви красива девойка по улицата. На масите пред бирария са седнали няколко мъже и пият бира.
- Ето сега ще почнат да подсвиркват, да ми подвикват … – мисли си девойката.
И наистина мъжете започват да свиркат и подвикват, но не на нея, а на вървящата пред нея девойка, която не е нищо особено, обаче така хубаво си върти задника, че събира погледите на мъжете. Нашата девойка я догонва и пита:
- Къде се научи така да си връткаш дупето?
- Ще ти дам един адрес, отиваш там и ще се научиш.
Отива девойката на адреса и звъни. Вратата отваря двуметров мъж.
- К`во искаш?
- Ми, такова, дадоха ми вашия адрес, за това де… за дупето…
- Аааа! Влизай!
Влиза тя и вижда на стената училищна дъска.
- Събличай се и застани с гръб към дъската!
"Това беше, тоя ще ме …!" – мисли си девойката, докато се съблича.
Мъжът се приближава до нея, слага й тебешир в дупето и казва:
- А сега започвай да пишеш по дъската: 6 8 6 8…


На един небостъргач лумнал пожар. На 20 етаж имало детска градина. Дошли пожарникарите и казали на учителките да хвърлят децата, а те долу ще ги хващат с платнището. Хвърлили учителките едно дете, и пожарникарите го хванали, хвърлили друго и ония пак го хванали, хвърлили едно негърче и пожарникарите дръпнали платнището, детето естествено се утрепало. И пак така, хвърлят ония деца, като хвърлят негърче и пожарникарите дърпат платното и то се утрепва. По едно време единия се провикнал на горе:
– Абе, тия изгорелите изобщо не ги хвърляйте.


Каква е връзката между негъра и дървото?
Въжето.

Потребителски аватар
rafaelis
Мнения: 5764
Регистриран на: 06 мар 2008, 19:22

Re: Светът е оцелял, защото се е СМЯЛ!!!

Мнениеот rafaelis » 21 мар 2014, 13:02

А забелязали ли сте, че когато ви се родят деца, започвате отново да питате родителите си, дали може да излезете вечерта?!

Ако се притесняваш, че нямаш половинка за 14 Февруари, не го мисли! Вземи си литър!

Съвет : Ако искате да разберете дали детето ви се е научило да псува ... ударете го с чук по палеца ...

Веднага след приключването на гостуването си в шоуто на Слави, Бареков официално изпрати молба до Столична голяма община и кметът на София Йорданка Фандъкова – бул. „Дондуков” да се прекръсти на „Дудуков” …

Станах от сън, облякох се, погледнах термометъра на балкона и се облякох още веднъж ...

Ако искате да съберете цялото си семейство на едно място, изключете интернета и изчакайте една минута в стаята с рутера.

Не си истински българин, ако в хладилника нямаш шише от марково уиски, пълно с домашна ракия.

Навикът е страшна работа. Баба ми, когато разглежда снимки на айфона си, постоянно си плюнчи пръстите.

Мъжката дума си е мъжка дума ... Като кажа "утре", значи "утре" - не е нужно да ме питате всеки ден "КОГА?"

Казват ми: "Трябва да пиеш с мяра!". Погледнах в речника - мяра, старославянска мярка за обем, равна на 26,24 литра.

Шампоан „Алцхаймер“ – забрави за пърхота!

Потребителски аватар
rafaelis
Мнения: 5764
Регистриран на: 06 мар 2008, 19:22

Re: Светът е оцелял, защото се е СМЯЛ!!!

Мнениеот rafaelis » 21 мар 2014, 13:05

Да видиш младоженеца в сватбената рокля на булката преди сватбата е лош знак
.
Единствената разлика на английските автомобили от останалите европейски е, че жена ти ти мрънка отляво, а не отдясно ...

В Корея на къщните огради пише:"Внимание! Зло и отвратително на вкус куче!"

Защо убихте жена си след 30 години брак? От мързел ... Как така от мързел?!? Ами а днеска, а утре ...

От страх, че лятото свършва, ято комари задигна от болницата списъка с кръводарители и техните адреси.

Четох някъде, че човек трябва да пие не по-малко от 2 литра течности дневно... Вчера пробвах - днес направо ще ми се пръсне главата.

Ах, дано спечеля...от ТоТоТо...Ще си купя депутат. Па, бой,бой!

Много мразя родителските срещи - входът е безплатен, обаче изходът струва поне 50-100 лева ... на калпак.

В новия "десен" блок Кунева ще преговаря с ДСБ, Пръмова - с БСП.

В един от родилните домове са въвели нова услуга, сега по време на раждането може да присъства както съпругът, така и бащата на бебето.

Май ще се окажат прави тези, които твърдят, че последните нещастия в България се дължат на некачествените турски газови пистолети.

Вече няколко дни вали, моята съпруга е страшно депресирана, стои и постоянно и гледа през прозореца. Ако продължи още да вали ще се наложи да я пусна вътре.

Политик, който трепери за народа си, със сигурност има Паркинсон.

Потребителски аватар
rafaelis
Мнения: 5764
Регистриран на: 06 мар 2008, 19:22

Re: Светът е оцелял, защото се е СМЯЛ!!!

Мнениеот rafaelis » 22 мар 2014, 14:53

Интервю с Ицо Хазарта, в което на един от въпросите е отговорил
http://www.capital.bg/light/lica/2014/0 ... o_hazarta/
Любимите ви имена?
Пеко Таков и Мако Даков.

(има такива, могат да се намерят с гугълче).

Което ме подсети за тези - е как можаха да се паднат така :qipap:
Изслушват Чочкова и Точкова за главен съдебен инспектор

http://www.vesti.bg/bulgaria/sad/izslus ... or-6008076

Потребителски аватар
Ich_Will_
Мнения: 1551
Регистриран на: 23 юни 2009, 10:44

Re: Светът е оцелял, защото се е СМЯЛ!!!

Мнениеот Ich_Will_ » 22 мар 2014, 18:53

Историята за мръсните чорапи

Част 1
Ден 1: Прани чорапи – меки и миришат на омекотител – мразя ги.
Ден 2: Чорапите нямат никакъв мирис..така е по добре.
Ден 3: Като се събуя и доближа чорапите до носа понамирисват – няма да ги сменям.
Ден 4: Като си махна обувките моментно ме лъхва “приятна” миризма на спарено – няма да ги сменям.
Ден 5: Като се събуя майка ми пита дали нещо не е умряло в къщи..нещо си въобразява.
Ден 6: Прибрах се и още от вратата баща ми извика “Да не си настъпил някое лайно?”..какво му стана на тоя човек.
Ден 7: Котката се доближи до кракът ми, подуши го и припадна...?!?!?
Ден 8: Майка ми отвори прозореца на стаята ми и започна да си мърмори нещо.
Ден 9: Кучето на съседите като ме видя и избяга.
Ден 10: Сестра ми започна да се задушава и се наложи наще да я карат в болница. В 3 през ноща дее*а само ми развалиха сънят!
Ден 11: Приятелката ми дойде, отворих вратата да я посрещна и тя избяга (получих sms, че ме напуска)...това пък защо?
Ден 12: Родителските тела ми заплашват – отвориха всички прозорци в къщи.
Ден 13: Майка ми си събра багажа и се махна.. даже не разбрах кога е станало, още спях.
Ден 14: Баща ми излезе за работа и вечерта се обади да ми каже, че отиват с майка ми на дъъъълга почивка...
Ден 15: Съседите се оплакват, че от нас мирише на лошо.. така ли? аз не усещам нищо.
Ден 16: Уличните кучетата избягават района около блока.
Ден 17: Съседите до, под и над нас отидоха на почивка заедно...абе какво им става на тия хора всички се изнесоха..
Ден 18: Звъняха от ХЕИ, казаха ми, чеполучили множество оплаквания и щели да дойдат на проверка ако продължат...сигурно са сбъркали номера.
Ден 19: Цветята в апартамента увяхнаха...странно вечра ги полях.
Ден 20: Хората от входа масово се изнизват кой на вилата, кой на село….тука става нещо странно.
Ден 21: Хлебарките напуснаха блока…такова изселение не бях виждал.
Ден 22: Дойде пощальонът да ми връчи призовка..не го видях да излиза от блока. По новините вечерта видях, че бил в болницата според лекари от натравяне...горкия сигурно е ял нещо развалено.
Ден 23: ХЕИ позвъни на вратата. Отварям и гледам двама души лежат в безсъзнание. Веднага извиках бърза помощ, но по новините нищо не казаха.
Ден 24: Гражданска защита отцепва района...ха да не съм луд да тръгвам на някъде.
Ден 25: Нещо ми е тежко в корема и ми се драйфа...
Ден 26: Тука нещо мирише на лошо...продължавам да драйфам...
Ден 27: ...
Ден 28: ...
Ден 29: ...
Ден 30: Събудих се в някаква бяла стая завързан за леглото. Огледах се и видях как група хора с противогази разглеждат чорапите ми които стояха изправени до стената.
След няколко седмично обеззаразяване на блока и околностите, шокова терапия и тонове заплахи се върнах в къщи при семейството ми. Убийте ме не знам защо беше цялата тая идилия, е поне съм си унас.

Част 2
Дойде лятото и нашите ме изпратиха на лагер за един месец в планината:

ден 1: Пристигнахме в хижата. Всички се втурнаха да си вземат душ от 2 часовото пътуване с влака и 6 часовото пътуване с теснолинейката. Аз си останах в леглото, да не съм луд да се къпя нали сутринта си взимах душ, а и чорапите ми даже не миришат. (поне мириса на прах за пране се е махнал)

ден 2: БЕСЕН СЪМ. Събудиха ни в 5:30 сутринта, за да ходим до някакъв връх. Що за нахалсво, а като капак за закуска имаше сух хляб два домата и парче салам. Като се прибрахме всички пак се втурнаха към банята…аз се отказах, но поне се наспах в стаята. Чорапите си оставих в маратонките, ухаят на леко спарено - приятно.

ден 3: Майкооо всичко ме боли ще го убия водача на групата, а на всичкото отгоре съседа ми по легло се оплаквал, че не можал да мигне цяла нощ щото нещо му миришело. Определено си измисля аз спах като пън и нищо не ми миришеше.

ден 4: Пак ни събудиха в 5:30. Щели сме да ходим да гледаме някакъв водопад, който бил на 7 часа път от тук!!!! С големи мъки стигнах до там и седнах на един камък близо до водопада, а ония ми ти “приятели” да вземат да ме бутнат във водата. На връщане се спънах в един заблатен гьол. Прибрах се премазан и си взех си душ и установих, че чистите ми чорапите са изчезнали. Е няма лошо, аз и без това не ги понасям, а и тези са си добре.

ден 5: Боли ме цялото тяло и съм настинал днеска няма да мърдам от леглото. Един от съквъртирантите ми каза, че от някъде идва мирис на застояла вода. От къде му хрумна, аз се къпах и махнах тинята, така че да е от мен не е.

ден 6: Цял ден скитахме по горещините по някакви камъни нагоре надолу. По се лее. Прибрахме се късно вечерта и аз се трупясах както си бях с дрехите и закъртих. Събудих от мърморенето на съседа по легло, който отваряше прозореца и вратата. Тоя не е наред навън е студено, а тоя отваря, нищо другите в стаята ще затворят като им стане студено.

ден 7: Вдървил съм се….ееее, никой ли не затвори прозореца? Отговориха ми, че миришело нещо много лошо и просто нямало как.

ден 8: Валя дъжд, а ние играхме футбол. Добре, че маратонките ми не пропускат та чорапите ми са чисти.

ден 9: Върнах се от закуска и гледам момчетата в стаята разместват всичко възможно от стаята. Казват, че нещо е умряло и мирише ужасно. Аз не усещам нищо, но за да не страня се включих и аз, но нищо не намерихме - ми нормално то няма нищо ама айде.

ден 10: Двама си събраха багажа и се преместиха в друга стая щото миризмата се била засилила - не е от мен скоро си взех душ, а дрехите са ми чисти даже оня ден като валя дъжд съвсем се изчистиха.

ден 11: През нощта имаше някакво раздвижване ама много ми се спеше та разбрах чак на сутринта, че едно от момчетата започнало да се задушава и да повръща. Горкия сигурно храната в хижата е започнала да застоява.

ден 12: Двете момчете които бяха осанали в стаята се изнесоха и ме караха и мен да ходя с тях, че щяло миризмата да ме задуши и мен. Абе ти хоря нямат ли си друга разбота, че само душат. Докато не усещам нищо няма да мръдна от тук.

ден 13: Появиха се 20тина пора от близката горичка. Половината от хижата се изнесе на излет.

ден 14: Провете се умножиха и всички са под моя прозорец. Сладки същества.

ден 15: Надзорниците се изредиха един по един да ми викат, че от тук миришело да съм кажел какво. От къде да знам да не им приличам на врачка. На мен не ми мирише.

ден 16: Отидохме да разгледаме някаква пещера. Стигнахме до основната зала, ма то там тясно, тясно 50 души едвам се събрахме. Докато водача разказваше за пещерата двама души извикаха, че подушват нещо задушливо и припаднаха.

ден 17: Ще играем на криеница в мазето на хижата, щото около нея поле от порове. Ай стига бе май верно има някаква миризма, която ги привлича ама защо само аз не я усещам?

ден 18: След криеницата от снощи в мазето, 3 момчета и 5 момичета са на легло. Казват, че замалко не се задушили от нещо. Еми глупави хора като знаят, че затворени помещения не им понасят па да не влизат.

ден 19: Едно от момчетата се върна в стаята при мен. На сутринта пак беше изчезнал. Хижаря каза, че с хеликоптер го откарали в токсикологията. Докато го изкарвали едвам си поемал дъх и шепнел - миризма..лоша. Сигурно поровете под прозореца не са му понесли.

ден 20: Поровете намаляха.

ден 21: Поровете напуснаха района….?!?!?

ден 22: Хижаря ни каза, че тая вечер сме щели да спим на палатки, че да претърси хижата и да намери източника на вонята от която всички се оплакват. Всички??? Аз продължавам да твърдя, че си измислят щото аз воня не усещам.

ден 23: Трите момчета с които бях в палатката през ноща получиха хрипове. Мед сестрата, която беше с нас за малко щеше да изпусне единия. Тзтзтзтз, как може малди хора с такова крехко здраве. Явно не им понася чистия въздух.

ден 24: Хижаря каза, че още два дни ще сме на палатки, че да се измирише тотално.

ден 25: Някой ми открадна възглавницата, нищо ще спя на маратонките, а чорапите ми ще служат за по-меко.

ден 26: Сутринта се събудих от задушлива миризма, лошо ми е.

ден 27: Хижаря каза, че утре ще ни пуска в хижата. Легнах си. Събудих се през нощта, лошо ми е не мога да дишам.

ден 28: ……

ден 29: ……

ден 30: Събудих се завързан за някакъв стол и пак същите хора с противогази се опитваха да отлепят чорапите ми от маратонките.

О не пак се започва…

Част 3
Шест години по-късно: Завърших гимназия и се дипломирах, родителите ми не ме изпуснаха от поглед през този период...много са загрижени Само дето всеки ден ме водеха по психиатри и тая година човека ми каза, че имам напредък и съм щял да се оправя.......от какво обаче аз така и не знам?!?. Тая година влязох в казармата, майка ми, баща ми и сестра ми са се панирали. "Спокойно де хора само в казармата влизам, нищо няма да ми стане".
ден 1: Строиха ни на плаца. Командира говори, говори, говори, говори та се задиня. Половината от нещата които каза не ги разбрах другата половина нямаха смисъл. Но човека реши да завършим първия ден с един "малък" крос.......20км той нарича малък!!!! Вечерта бях плувнал в пот от горе до долу, а краката ми бяха заврели в тея кубинки, а чорапите ми бяха мокри. Успях само тях да смъкна и автомата след което съм заспал.
ден 2: БОЛИИИИ МЕ ВИЧКО!!! Опитах се да кажа на командира, а оня ми отпери един шамар и ме накара да пробягам 10км при това в най-голямата жега. Цял следобед лежах като заклан на леглото, не можех да мръдна. Един от войниците ме съжали и ми помогна да си смъкна поне кубинките. Оня направи физиономия все едно са му топнали главата в бидон с осем месечно зеле....горкия сигурно е видял колко са ми подути краката и му е станало лошо.
ден 3: Едвам се движа, а командира ме е натоварил със зимната екипировка и само мен при това в най-голяма жега. От мене струи пот като водопад и все едно джапам в гьол. Късно следобеда като си събух кубинките от тях изтече поне 300мл. "вода". Момчетата около мен отвориха прозорците като мърмореха нещо.
ден 4: Не знам къде съм, но при всеки опит да мръдна усещам пронизваща болка през цялото тяло. Към 9:00 дойде командира и се развика нещо, но аз не чувам щото ми бръмчи главата. След 5 мин дойдоха 2 яки момчета и ме понесоха на някъде. Зарадвах се най-сетне ще ме заведат в лекарското оделение....Лекарско ли?!? ТОВА Е КАРЦЕРА.
ден 5: Нищо особенно навънка е поне 30 градуса, а тука към 40 и не мога да се съблека даже, че е тясно. Тоя дето ми донесе храната каза, че съм изпуснал голямата баня...да му и *** в банята аз не мога да дишам, а той за баня ми говори.
ден 6-10: Умирам от жега и се потя като пор.
ден 11: Пуснаха ме от карцера и едвам ходя. Пак съм изпуснал голамата баня - дявол го взел. Командира ме прати да мия тоалетните...то не се диша там. По едно време щях да загубя съзнание и се препънах в една от кофите с мръсна вода която заля краката ми, добре че кубунките не пропускат.
ден 12: Сутринта в 5 всички бяха станали и се оплакваха от някаква миризма. Да им имам проблемите аз ще поспя още малко.
ден 13: Мина инспекция в стаята. Ония ми ти командири се разкрещяха, че стаята воняла и ни пратиха всички от тука да направим по 100 лицеви опори след което да потичаме 20-тина км, някой от войниците ме гледат на кръв.....какво съм им направил?!?
ден 14: Ще ходим на полево обучение, а навън вали та се къса. Цял ден марширувахме из едно кално поле. Кубинките от черни станаха глинесто-кафяви. Утре е ден за баня.
ден 15: Баняяяяя....влязох вътре доволен, че най-сетне ще си взема душ. Тамън си събух кубинките и всички които бяха в стаята изпопадаха по земята в безсъзнание. Е дявол ги взел и командирите, ся ли намериха да правят учение с газ. Фанах дрехите и кубинките и изхвърчах от банята. Няма да се натровя заради единия душ я.
ден 16: Стаята е на 1/3 празна. Всички са в медицинският сектор. Еми така е като командира върши глупости, ей ся само да дойде ще му кажа аз какво мисля.
ден 17: Е казах му и пак съм в карцера и вънка пак 30 градуса пот, пот, пот. Пак ще изтърва банята.
ден 18-22: Скука, пот и броене на мухи които чудно, защо като влетят умират моментално. Ще си ги събера за риба.
ден 23: Пуснаха ме от карцера. Отидох до стаята да се излегна малко, че съм се схванал....Я леглото ми е преместено в единия край на стаята. Това пък защо...никой нищо не казва.
ден 24: Абе тия хора не са в ред. Цяла нощ кашляха и хрипаха - ми като не са добре да идат в медицинското. Ето и аз съм с хрема и ми за запушен носът ама си капя капки и не преча.
ден 25: Странно в банята няма никой, е още по-добре за мен.....Абе къде са ми чистите чорапи, на кой са му притрябвали дявол го взел. Нищо ще си нося тия...малко понамирисват като ги доближа до носа ама стават.
ден 26: Ще ни показват как се кара танк, че поне да знаем. Едвам се набутах аз и още един, и шофьора в танка. На излизане си заклещих кракът и ми се изхлузи кубинката с чорапа. Като излязох викнах да ми я хвърлят, че навън е кално.......не получих отговор. Командира на ротата надникна вътре и май нещо се изпусна и падна вътре. Надникнах гледам командира хрипа, замери ме с кубинката.....добре де какво съм му направил сега?
ден 27: Имаме заместващ командир. Командира ни си взел седмица в санаториум.
ден 28: Свободен ден...вечерта избягахме от подлението и отидохме на дискотека. Танци, танци...мен ме заболяха краката и реших да си махна кубинките, че да се охладят. Тамън започнах да се отпускам, когато се включи противопожарната аларма. Огледах се хората около мен изпопадали на земята, а другите се щурат като ненормални. Хванах кубинките в двете ръце и бегом към поделението. Минах напряко през градинката с цветята на командира.
ден 29: Заместника ни смъмри, че ни нямало и ни прати да тичаме 15 км. Като минах покрай градинката на командира видях, че е повяхнала цялата. Е как може такова отношение с цветята.
ден 30: С друго поделение ще разиграем военен конфликт. По едно време плениха част от нас и почнаха да ни рапзитват и заплашваха, че ще ни измъчват ако не кажем къде е "щаба" ни. Почнаха един по един да гъделичкат краката с перо, но тия от мойта рота много издръжливи се оказаха. Дойде и моя ред. Събуха ми кубинките след което всичко утихна......погледнах гледам всички изпопадали по земята. Така ни намери замесник командира.
ден 31: Мда тоя карцер почна да ми става уютен.
ден 32: Преместиха ни от карцера в килия, че им трябвал за нещо. Много тясно тука 5 души в килия метър на два. Краката ме заболяха да стоя прав, а тия кубинки убиват - свалям ги. Тия около мен започнаха да агонизират.....явно не им понася затворените пространства.
ден 33: Всички са в медицинския сектор. В спалното помещение съм аз и още 5 момчета. През нощта усетих някакво раздвижване, но не се обърнах, че ми се спеше много.
ден 34: Ей какво по дяволите ми прави леглото в коридора. Командира се върна и ме завари така. Развика се и ме прати да беля картофи в кухнята. Към обяд готвачите почнаха да душат наоколо. Някой каза, че май има умрял плъх. Вечерта на всички им се виеше свят и се задушаваха. Аз нищо не усещам, явно са опитали от собствената си манджа. Пада им се. ден 35: Днеска ще ни учат да използваме противогаз. Заведоха ни на майната си насред някакво поле. Влязохме в някаква барака сложихме си противогазите и почнахме да чакаме. Чакахме, чакахме..........някой си свалиха противогазите щото им омръзна. Мен ме боляха краката от ходене и помолих един да ми помогне да си събуя кубинките. Всички изтръпнаха и набързо си сложиха противогазите. Все пак човека ми помогна да ги махна. Точно тогава двама припаднаха. Еее явно са пуснали най-сетне газа. Като излязахме, командира каза, че не е наред газовата система и учението се отлага. Всички се спогледаха.
ден 36: Ще спим на палатки, че да не се връщаме в поделението, че е далече. Баси никой не ме иска в палатката си. Е ще си къртя отвънка. Подложих си на кубинките и заслах с чорапите.
ден 37 сутринта: Лошо ми е и повръщам. Командира изпрати адютанта си да ме види как съм. Той отвори спалния чувал и припадна. Боже толкова ли съм зле?
ден 38: .......
ден 39: .......
ден 40: Събудих се сам в бяла стая. Тоя път не бях завързан, но на столя седяха ония в бялото пак с противогази. Местят ме в отдел за изследване на бойни газове. ден 41: Карат ме с военен конвой до новото поделение. В камиона с мен се качиха двама. Казаха, че са ми охрана. Докато пътувахме видях, че по стената лази една огромна черна хлебарка и понеже ме е гнус да я мачкам с ръка си свалих кубинката и я размазах. Ония двамата се опитаха да ми кажат нещо обаче в следващия момент припаднаха.....баси гнусливите хора.
ден 42: Ехааа много хубава стаичка са ми дали даже има цветенца във вазата. Не може да се сравни това легло с пружината в старото поделение. Събувам се и лягам да спя. ден 43: Събуди ме някакъв трясък. Огледах се и първото което видях е, че цветята бяха се смарангясали до неузнаваемост. Погледнах към вратата и видях камериерката (ехаа имам и такава) на пода.....горката сигурно не и е понесло от гледка на повехналите цветя. Около нея разсипана закуската....язък *яко псуване*.
ден 44: Вратата е заключена и не мога да изляза, а прозорците са запечатани - абе къде съм попаднал? Ритах вратата докато не ми се разпаднаха кубинките..... качествена изработка. Най-сетне някой отвори вратата. По пагоните видях, че е полковник. Пристъпи в стаята олюля се и падна хрипайки и хълцайки ..... явно му стана жал за кубинките. Е поне вратата е отворена ще мога да се поразтъпча малко. Тъкмо излязох от стаята и се сблъсках с някаква сестра тя изпищя и се строполи в краката ми....хе-хе-хе я какъв ефект съм имал върху жените. В края на коридора някакви се развикаха и след което се строполиха и те на земята ........?!?!?!?.....след секунди ме обградиха някакви с противогази тип слонче. Усетих як удар за врата след което не помня.
ден 45: Лелее как ме цепи главааааааааа. Пак съм в някаква бяла стая, но тоя път съм потопен във вана ...... ъггг и мирише на омекотител - гади ми се. В другия край на стаята седят някакви с противогази и ми говорят нещо. Нищо не им разбирам, а и както ме боли главата ми е само да слушам...все пак това което чух беше, че ме пращат като охрана на някаква експедиция в джунглите в Африка, щото съм бил много опасен тука....Аз? Опасен? Че нали мен ме ступаха яко за нищо. Карай утре заминавам за Африка.

Всяка прилика с истински събития или лица е случайна.
Изображение
Трябваше да се омъжиш за касапина, той те харесваше. Винаги, когато минаваше край магазина му, той ти помахваше със сатъра.



Потребителски аватар
annysy
Модератор
Мнения: 14896
Регистриран на: 16 май 2006, 19:40
Местоположение: Bulgaria

Re: Светът е оцелял, защото се е СМЯЛ!!!

Мнениеот annysy » 16 апр 2014, 19:52

:qipap: Сега оценям предимството и практичността на дънките бойфрендки :)))
Изображение

Потребителски аватар
rafaelis
Мнения: 5764
Регистриран на: 06 мар 2008, 19:22

Re: Светът е оцелял, защото се е СМЯЛ!!!

Мнениеот rafaelis » 17 апр 2014, 13:42

Ей това е - хубавица, не губи самообладание и има чувство за хумор. :qipbo:

Изображение

Потребителски аватар
Al
Мнения: 8452
Регистриран на: 22 окт 2007, 14:54
Местоположение: Луксозенец

Re: Светът е оцелял, защото се е СМЯЛ!!!

Мнениеот Al » 17 апр 2014, 14:26

:qipag: :qipag: :qipag:

Това е добро.
maryan unfaitful написа:А Рафа несъмнено щеше да е олимпийски герой в древността, може би дори щеше да влезе в древногръцките митове като полубог.

Изображение

Потребителски аватар
rafaelis
Мнения: 5764
Регистриран на: 06 мар 2008, 19:22

Re: Светът е оцелял, защото се е СМЯЛ!!!

Мнениеот rafaelis » 20 апр 2014, 15:55

Да ги поканим тез и за БДЖ-то бе. :qipag:

„Хърватски железници“ призовали хърватските студенти да измислят рекламен девиз за предприятието. Ето какви идеи са получили:

- Защо да се бърза?
- Който става рано, с нас все пак закъснява
- Какво е ХЖ без закъснения?
- Connecting people - eventually
- Just don't do IT
- Тръгнете с влак, стигнете с автобус. 2 в 1
- Защото по-бавно не може
- Харчим народни пари със стил
- В цената на билета не са включени 4-те рождени дни, които ще посрещнете по време на пътуването.
- Автобусите са върхът.
- Ние сме Вашето оправдание
- Завръщане с библейски скорости
- Около Хърватия за 80 дни
- Отивате на ваканция? Прекарайте половината в нашия влак
- Като закъснеете, ние стигаме навреме
- Железницата, каквато е била някога
- ХЖ - с нас и най-краткото пътуване трае по-дълго
- Пътувайте с нас. Цял живот.
- С нас Ана Каренина би била все още жива


Върни се в “Разни”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 25 госта

cron