Светът е оцелял, защото се е СМЯЛ!!!
-
betina_bambina
- Мнения: 4660
- Регистриран на: 20 мар 2005, 20:51
- Местоположение: кривата нива
Re: Светът е оцелял, защото се е СМЯЛ!!!
Как да обясниш на чужденеца откъде си:
Assville (Дупница), Angrydogsville (Злокучене), Cave (Пещера), Hot Chili Ford (Лютиброд), Lower Bathroom (Долна Баня), Upper Dicksville (Горно Уйно), Marketplace (Пазарджик), Noiseville (Шумен), Steam Boiler (Котел), Unlimited Village (Безмер), the Hoof (Kopitoto), Eatalot (Ямбол), Longsexville (Дългопол).
Assville (Дупница), Angrydogsville (Злокучене), Cave (Пещера), Hot Chili Ford (Лютиброд), Lower Bathroom (Долна Баня), Upper Dicksville (Горно Уйно), Marketplace (Пазарджик), Noiseville (Шумен), Steam Boiler (Котел), Unlimited Village (Безмер), the Hoof (Kopitoto), Eatalot (Ямбол), Longsexville (Дългопол).
Re: Светът е оцелял, защото се е СМЯЛ!!!
maryan unfaitful написа:А Рафа несъмнено щеше да е олимпийски герой в древността, може би дори щеше да влезе в древногръцките митове като полубог.
-
martin nestorov
- Мнения: 226
- Регистриран на: 17 мар 2005, 16:44
Re: Светът е оцелял, защото се е СМЯЛ!!!
maspex написа:http://www.vbox7.com/play:12d190b9
http://www.youtube.com/watch?v=MckM5GRQ ... r_embedded
Не харесвам хората, които пият ракия....без мен!
-
martin nestorov
- Мнения: 226
- Регистриран на: 17 мар 2005, 16:44
Re: Светът е оцелял, защото се е СМЯЛ!!!
Не харесвам хората, които пият ракия....без мен!
Re: Светът е оцелял, защото се е СМЯЛ!!!
Въпрос към Гацо Бацов: Мандръцаш ли твоята на другото място?
- Аааа не баце, тя там ще забременее.
- Аааа не баце, тя там ще забременее.
Re: Светът е оцелял, защото се е СМЯЛ!!!
Управлението на гнева наистина работи!!!
Когато случайно имаш наистина лош ден и просто искаш да си го изкараш на някой, направи го, но не на някой, който познаваш, а на някого, когото не познаваш.
Всичко започна, когато един ден си седях на бюрото и си спомних за телефонен разговор, който трябваше да проведа, а бях забравил. Намерих номера и позвъних. Вдигна мъж който каза:
- Ало?
- Здравейте, аз съм Крис. Мога ли да говоря с Робин Картър?
Неочаквано телефонът ми беше затворен. Не можах да повярвам, че някой може да бъде толкова груб. Намерих верния номер на Робин и и се обадих – бях разменил последните две цифри на номера. След като свърших разговора с нея, отново набрах „грешния" номер. Когато някой от другата страна ми вдигна, аз извиках:
- Ти си ГЪЗ!!! - и затворих.
Записах си номера с думичката „ГЪЗ" до него и го прибрах в чекмеджето на бюрото. На всеки няколко седмици, когато плащах сметки или просто имах наистина лош ден, звънвах на този номер и крещях в слушалката „Ти си ГЪЗ!!!". Това винаги ме успокояваше. Когато програмата „Разбери кой звъни" се появи и в нашия район, се замислих, че моето терапевтично „Ти си ГЪЗ!!!" трябва да спре. Така, че отново му се обадих и казах:
- Здравейте, аз съм Джон Смит от телефонната компания. Обаждам ви се за да разбера дали се интересувате от нашата програма „Разбери кой звъни"?
- НЕ! – извика той и ми затвори. Веднага го набрах отново и му казах
- Защото си ГЪЗ!!!
...
Един ден бях до супермаркета, чаках да се освободи място за паркиране. Някакъв пич с черно БМВ ме изпревари и паркира на мястото, за което търпеливо чаках. Натиснах клаксона и се разкрещях, че аз чакам за това място. Идиотът не ми обърна никакво внимание. Тогава забелязах табелката „Продава се", залепена на прозореца, така че си преписах телефонния номер от нея. След няколко дни, точно след като звънях на първия „ГЪЗ" (сложил съм си номера му на бутоните за бързо набиране), си помислих, че не е лоша идея да звънна на беемве гъза също.
- Ало, вие ли сте човекът, който продава черно БМВ?
- Да. Аз съм.
- Можете ли да ми кажете къде мога да видя колата?
- Разбира се. Аз живея на 1802 Запад, 34-та улица. Жълта къща и колата е паркирана точно отпред.
- Извинете, вашето име е?
- Казвам се Дон Бъргмайер. - отговори ми той.
- Дон, по кое време сте си вкъщи?
- Всеки ден след 17.00.
- Слушай Дон, мога ли да ти кажа нещо?
- Да?
- Дон, ти си ГЪЗ!!! - и затворих. Добавих номера му в бутоните за бързо набиране.
Сега, когато имам лош ден, имам и двама гъзове, на които да звъня. След няколко месеца ми дойде идея. Звъннах на гъз N1:
- Aло? – попита той.
- Ти си ГЪЗ!!! – но не затворих.
- Още ли си тук? – попита той.
- Да, тук съм – казах аз.
- Спри да ми звъниш!! – изкрещя той.
- Няма пък! – изкрещях му и аз.
- Кой си ти? – проклинаше той
- Казвам се Дон Бъргмайер.
- Така ли? И къде живееш?
- 1802 Запад, 34-та улица, ГЪЗ ТАКЪВ! В жълта къща и черният ми баварец паркиран отпред.
- Ей сега идвам, Дон. По добре почни да си пееш молитвите! – заплаши ме той.
- Мухаха! Като че ли ме е страх от теб ГЪЗ смотан!
След това звъннах на гъз N2:
- Aло? – каза той.
- Здрасти бе ГЪЗ сплескан – казах аз, отново без да затварям.
- Само да те намеря... – се развика той.
- И? – прекъснах го аз – Какво ще направиш?
- Ще те спукам от бой!
- Е, значи това е твоят шанс – казах аз – Ей сега идвам да видим!
След което затворих, незабавно се обадих в полицията и им казах, че живея на 1802 Запад, 34 улица, и в момента се прибирам, за да убия моя любовник. След което звъннах в Новините на 9 канал, за да ги уведомя, че двама гейове се бият на 1802 Запад, 34-та улица. Бързо отидох до колата и тръгнах към 34-та улица. Там имаше двама задници, които се пребиваха от бой пред 6 патрулки, полицейски хеликоптер и репортерски екип от новините!
Ето сега се чувствам добре. Управлението на гнева наистина работи!!!
Когато случайно имаш наистина лош ден и просто искаш да си го изкараш на някой, направи го, но не на някой, който познаваш, а на някого, когото не познаваш.
Всичко започна, когато един ден си седях на бюрото и си спомних за телефонен разговор, който трябваше да проведа, а бях забравил. Намерих номера и позвъних. Вдигна мъж който каза:
- Ало?
- Здравейте, аз съм Крис. Мога ли да говоря с Робин Картър?
Неочаквано телефонът ми беше затворен. Не можах да повярвам, че някой може да бъде толкова груб. Намерих верния номер на Робин и и се обадих – бях разменил последните две цифри на номера. След като свърших разговора с нея, отново набрах „грешния" номер. Когато някой от другата страна ми вдигна, аз извиках:
- Ти си ГЪЗ!!! - и затворих.
Записах си номера с думичката „ГЪЗ" до него и го прибрах в чекмеджето на бюрото. На всеки няколко седмици, когато плащах сметки или просто имах наистина лош ден, звънвах на този номер и крещях в слушалката „Ти си ГЪЗ!!!". Това винаги ме успокояваше. Когато програмата „Разбери кой звъни" се появи и в нашия район, се замислих, че моето терапевтично „Ти си ГЪЗ!!!" трябва да спре. Така, че отново му се обадих и казах:
- Здравейте, аз съм Джон Смит от телефонната компания. Обаждам ви се за да разбера дали се интересувате от нашата програма „Разбери кой звъни"?
- НЕ! – извика той и ми затвори. Веднага го набрах отново и му казах
- Защото си ГЪЗ!!!
...
Един ден бях до супермаркета, чаках да се освободи място за паркиране. Някакъв пич с черно БМВ ме изпревари и паркира на мястото, за което търпеливо чаках. Натиснах клаксона и се разкрещях, че аз чакам за това място. Идиотът не ми обърна никакво внимание. Тогава забелязах табелката „Продава се", залепена на прозореца, така че си преписах телефонния номер от нея. След няколко дни, точно след като звънях на първия „ГЪЗ" (сложил съм си номера му на бутоните за бързо набиране), си помислих, че не е лоша идея да звънна на беемве гъза също.
- Ало, вие ли сте човекът, който продава черно БМВ?
- Да. Аз съм.
- Можете ли да ми кажете къде мога да видя колата?
- Разбира се. Аз живея на 1802 Запад, 34-та улица. Жълта къща и колата е паркирана точно отпред.
- Извинете, вашето име е?
- Казвам се Дон Бъргмайер. - отговори ми той.
- Дон, по кое време сте си вкъщи?
- Всеки ден след 17.00.
- Слушай Дон, мога ли да ти кажа нещо?
- Да?
- Дон, ти си ГЪЗ!!! - и затворих. Добавих номера му в бутоните за бързо набиране.
Сега, когато имам лош ден, имам и двама гъзове, на които да звъня. След няколко месеца ми дойде идея. Звъннах на гъз N1:
- Aло? – попита той.
- Ти си ГЪЗ!!! – но не затворих.
- Още ли си тук? – попита той.
- Да, тук съм – казах аз.
- Спри да ми звъниш!! – изкрещя той.
- Няма пък! – изкрещях му и аз.
- Кой си ти? – проклинаше той
- Казвам се Дон Бъргмайер.
- Така ли? И къде живееш?
- 1802 Запад, 34-та улица, ГЪЗ ТАКЪВ! В жълта къща и черният ми баварец паркиран отпред.
- Ей сега идвам, Дон. По добре почни да си пееш молитвите! – заплаши ме той.
- Мухаха! Като че ли ме е страх от теб ГЪЗ смотан!
След това звъннах на гъз N2:
- Aло? – каза той.
- Здрасти бе ГЪЗ сплескан – казах аз, отново без да затварям.
- Само да те намеря... – се развика той.
- И? – прекъснах го аз – Какво ще направиш?
- Ще те спукам от бой!
- Е, значи това е твоят шанс – казах аз – Ей сега идвам да видим!
След което затворих, незабавно се обадих в полицията и им казах, че живея на 1802 Запад, 34 улица, и в момента се прибирам, за да убия моя любовник. След което звъннах в Новините на 9 канал, за да ги уведомя, че двама гейове се бият на 1802 Запад, 34-та улица. Бързо отидох до колата и тръгнах към 34-та улица. Там имаше двама задници, които се пребиваха от бой пред 6 патрулки, полицейски хеликоптер и репортерски екип от новините!
Ето сега се чувствам добре. Управлението на гнева наистина работи!!!
Re: Светът е оцелял, защото се е СМЯЛ!!!
maryan unfaitful написа:А Рафа несъмнено щеше да е олимпийски герой в древността, може би дори щеше да влезе в древногръцките митове като полубог.
-
martin nestorov
- Мнения: 226
- Регистриран на: 17 мар 2005, 16:44
Re: Светът е оцелял, защото се е СМЯЛ!!!
Гост на хотела към хотелиера.
- В стаята ми има много плъхове!
- Невъзможно!
- Добре, ще сложим на земята бучка сирене и ще загасим лампата.
След 10 мин. светват. На земята два плъха и един шаран.
- За влагата ще говорим после...
.........................
В една болница в едни и същ ден постъпват за изследване две жени с името Мария Иванова.
Едната болна от СПИН, а другата диабетичка. Докторът седи и разглежда картоните и точно в този момент телефонът звъни:
-Добър ден, аз съм съпругът на Мария Иванова, искам да знам какво и е.
Докторът мислил, мислил и рекъл:
- А бе, дай и да изяде една баклава и ако е още жива недей да я чукаш.
.........................
Първите американски астронавти кацат на луната. След малко виждат група от лунни жители, които не проявяват никакъв интерес към тях. Един от астронавтите отива при тях и им
казва:
- Ние сме първите хора, които стъпиха на луната. Не сме ли нещо ново за вас?
- Ами, първите! Кацнаха едни българи, стояха два дни, ...като от кораба се чуваше само "По дяволите, бравата" и си тръгнаха, без да слязат.
- В стаята ми има много плъхове!
- Невъзможно!
- Добре, ще сложим на земята бучка сирене и ще загасим лампата.
След 10 мин. светват. На земята два плъха и един шаран.
- За влагата ще говорим после...
.........................
В една болница в едни и същ ден постъпват за изследване две жени с името Мария Иванова.
Едната болна от СПИН, а другата диабетичка. Докторът седи и разглежда картоните и точно в този момент телефонът звъни:
-Добър ден, аз съм съпругът на Мария Иванова, искам да знам какво и е.
Докторът мислил, мислил и рекъл:
- А бе, дай и да изяде една баклава и ако е още жива недей да я чукаш.
.........................
Първите американски астронавти кацат на луната. След малко виждат група от лунни жители, които не проявяват никакъв интерес към тях. Един от астронавтите отива при тях и им
казва:
- Ние сме първите хора, които стъпиха на луната. Не сме ли нещо ново за вас?
- Ами, първите! Кацнаха едни българи, стояха два дни, ...като от кораба се чуваше само "По дяволите, бравата" и си тръгнаха, без да слязат.
Не харесвам хората, които пият ракия....без мен!
Re: Светът е оцелял, защото се е СМЯЛ!!!
Заглавие в Нощен труд: "Жена забременява от куршум"
Подзаглавие: "Според мъжът й не е имало никакъв шум"
Подзаглавие: "Според мъжът й не е имало никакъв шум"
maryan unfaitful написа:А Рафа несъмнено щеше да е олимпийски герой в древността, може би дори щеше да влезе в древногръцките митове като полубог.
Re: Светът е оцелял, защото се е СМЯЛ!!!
30-те години. Сурова съветска действителност. В тясно дворче банда дечурулига ритат футбол. Хряссс! Топката се врязва в мръсен прозорец. От къщата изскача небръснато мъжище; дочените панталони се държат на протрито въженце, жилави черни косми пронизват кирливия потник, кървясалите очи святкат злобно, в ръката размахва отчупен крак от маса. Той хуква напосоки след първото попаднало момче. Момчето, бледен юноша с интелигенти меланхолични очи под високото чело, бяга колкото му крака държат и си мисли: "Ех, защо ли ми трябваше да ритам топка тука, можеше да си седя вкъщи и да чета любимия Хемингуей."
В това време в Куба, в разкошна вила с изглед към океана се е разположил Ърнест Хемингуей. Той пие отлежал ром, пуши хавански пури, беседва със знойна мулатка и си мисли: "За кой дявол си губя времето с тая тъпоумница, можеше да си седя вкъщи и да си чета любимия Мороа."
В това време в Париж, в треторазрядно капанче, скрит зад гъста мъгла от лютив дим, се е разплул Андре Мороа. Пиян от гадно кисело вино, той пуши поредната безфилтърна цигара. На коленете му хърка проститутка грозна като смъртта, а той си мисли: "Защо са ми тия запои, сега можеше да си седя вкъщи и да си чета любимия Набоков."
В това време в Москва Владимир Набоков се носи по улицата, стиснал крака от маса като бейзболна бухалка, и си мисли: "Ей, хулиганче такова! Само да те гепя и мамицата ш'ти разкатая!"
There once was a little boy who was celebrating his 11th birthday.
He decided to test his family to see if they remembered his birthday, so he goes downstairs to his father. "Bet cha' can't guess how old I am today", the boy said.
The father has no clue and finally gives up. "I'm eleven!" the boy exclaims.
Next he goes in the kitchen, walks up to his grandma, and says, "Bet cha' can't guess how old I am today".
"Let me give it a guess", grandma says and sticks her hand in his trousers.
She plays with his testicles for about an hour or so (squeezing them; moving them back and forth), takes her hand out of his trousers, and says, "You're eleven years old".
"How did you know?" the boy asked.
Grandma replied, "I heard you tell your father".
В това време в Куба, в разкошна вила с изглед към океана се е разположил Ърнест Хемингуей. Той пие отлежал ром, пуши хавански пури, беседва със знойна мулатка и си мисли: "За кой дявол си губя времето с тая тъпоумница, можеше да си седя вкъщи и да си чета любимия Мороа."
В това време в Париж, в треторазрядно капанче, скрит зад гъста мъгла от лютив дим, се е разплул Андре Мороа. Пиян от гадно кисело вино, той пуши поредната безфилтърна цигара. На коленете му хърка проститутка грозна като смъртта, а той си мисли: "Защо са ми тия запои, сега можеше да си седя вкъщи и да си чета любимия Набоков."
В това време в Москва Владимир Набоков се носи по улицата, стиснал крака от маса като бейзболна бухалка, и си мисли: "Ей, хулиганче такова! Само да те гепя и мамицата ш'ти разкатая!"
There once was a little boy who was celebrating his 11th birthday.
He decided to test his family to see if they remembered his birthday, so he goes downstairs to his father. "Bet cha' can't guess how old I am today", the boy said.
The father has no clue and finally gives up. "I'm eleven!" the boy exclaims.
Next he goes in the kitchen, walks up to his grandma, and says, "Bet cha' can't guess how old I am today".
"Let me give it a guess", grandma says and sticks her hand in his trousers.
She plays with his testicles for about an hour or so (squeezing them; moving them back and forth), takes her hand out of his trousers, and says, "You're eleven years old".
"How did you know?" the boy asked.
Grandma replied, "I heard you tell your father".
Кой е на линия
Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 17 госта