Поетик Айдъл

[maryan unfaitful]

и стига си се крил!

[Wallace]

Oh it seemed forever stopped today
All the lonely hearts in London
Caught a plane and flew away
And all the best women are married
All the handsome men are gay
You feel deprived

Yeah are you questioning your size?
Is there a tumour in your humour,
Are there bags under your eyes?
Do you leave dents where you sit,
Are you getting on a bit?
Will you survive
You must survive

When there's no love in town
This new century keeps bringing you down
All the places you have been
Trying to find a love supreme
A love supreme

Oh what are you really looking for?
Another partner in your life to
abuse and to adore?
Is it lovey dovey stuff,
Do you need a bit of rough?
Get on your knees

Yeah turn down the love songs that you hear
'Cause you can't avoid the sentiment
That echoes in your ear
Saying love will stop the pain
Saying love will kill the fear
Do you believe
You must believe
When there's no love in town
This new century keeps bringing you down
All the places you have been
Trying to find a love supreme
A love supreme

I spy with my little eye
Something beginning with (ah)
Got my back up
And now she's screaming
So I've got to turn the track up
Sit back and watch the royalties stack up
I know this girl she likes to switch teams
And I'm a fiend but I'm living for a love supreme

When there's no love in town
This new century keeps bringing you down
All the places you have been
Trying to find a love supreme
A love supreme

Come and live a love supreme
Don't let it get you down
Everybody lives for love

Come and live a love supreme
Don't let it get you down
Everybody lives for love

Произведението не е мое, колкото и да ми се иска, но за сметка на това също е уникално!
Както виждате и други хора си позволяват да бъдат талантливи.
Поздравявам ви с него.
за хората, които не разбират английски има и превод
http://www.vbox7.com/play:bb73905f

[Wallace]

След неистови молби на част от моите най-заклети фенове. От уважение към тях съм скоонен да разкрия работен вариант на стихосбирката.
Ще пусна демо версия на "Червената мантия на Зорка".
Това е едно от стихотворенията в цикъла, което мисля да е отварящо, точно след Увода.
Посветено е на една моя близка приятелка, която е муза на цялата стихосбирка. Разказва се за нея и бъдещото й участие в националния отбор на България по вдигане на тежести. Ще разкрия и една малка тайна - само за Олимпиадата в Пекин тя напълня цели 18 кг, за да може да ме впечатли като автор и да посветя някоя скромна рима и на нея.


(Нека това стихотворение бъде специален поздрав и за малкия Седефчо от баба му Зюмбюла и за Мичето, която става на 18...)

ТЕЖЕСТИТЕ ВДИГАМ

Днес е ден за равносметка,
слагам щангите във сака,
пъхам си в гъза салфетка
за Пекин ще хващам влака.

Олимпиада нас ни чака,
тръпне телеса ми наедрял,
станах едра дашна кака,
шмъркам си от талка бял.

Кой ли,
кой ли в залата ще ме подкрепя,
като тласкам и изхвъргам?
Кой за мен ще вдига чепа
като цялата се лъзгам?

Ще ми се на стълбичката аз да стъпя
(в златото да се прицеля)!
ах, дано да не я счупя,
докато по нея се катеря.

О, съдба
помогни на мен и мойте братя
тежестите да си вдигнем
и дано не взема да се клатя,
та цяла зала да възригнем.

За 18 килограма още
дадох всичко да са те връз мен
та да стана много мощна
жена с брада и бронзов тен!

И носа ми -
кривнал кат' банана
(тъй надясно) - ако стихотворението се прави на песен тук е място за бек вокалите
търсещ нови ширини,
ще го фраснав тавана
щанга над главата щом заблести.
(тъй надясно) -ако стихотворението се прави на песен тук е място за бек вокалите

И накрая всички стискайки ръце и палци,
да се молим за успех,
щанги вдигайте без калци,
щот миришат те на шпек.

Надявам се да стане химн на националния по вдигане на тежести и Йордан Марчинков и Стефка Берова да му напишат музиката!

Така се разчувствах докато го пишех... заради моите фенове и заради феновете на жената, която плени всички видове щанги...

[Samp]

Това е .......... това е .................. просто потресаващо

какъв поет, какъв гении, каква муза

[vviva]

Няма как да се отрече...Така си е
Поздравления и от мен Това е емблематична творба
Сега музата ти ще е принудена да напълее още малко за да се радва на нови стихчета

Очаквам с нетърпение - "Умен си за моя сметка" Предричам му чудесно бъдеще

[Мичо]

Възхитително

[betina_bambina]

сега съм готова за работа, направо ще разглОбя лаптопО

тенкю Лоли Бънди

[maryan unfaitful]

Асене, Асене, сливаш се ти със световните гении. Пази боже, някой да напише или да снима нещо, без да има вътре някоя и друга натуралийка - ей-тъй за разкош. Все ми се струва, че салфетката пак щеше да си е рима на равносметката и да не беше в гъза.

[Samp]

Асенка, днес е 8-ми, а така и не сме видели новата ти творба

[rkk]

Безвремие

Ти разкри ми що е любовта,
а сега разкриваш края й.
И аз се питам: Беше ли любов?
И дали това наистина бе края й?

И питам теб,
а ти мълчиш намусена.
И питам себе си
и всеки път различно отговарям...

И ето, вече часове
със стенния часовник разговарям.

Кажете дали ви харесва, защото анонимният автор иска да знае, дали се харесва на аудиторията...Подчертавам дебело, че като никога авторът не съм аз.

[maryan unfaitful]

Цъ. Кое точно да ми хареса?

[rkk]

Цъ. Кое точно да ми хареса?

Ти ще кажеш

[maryan unfaitful]

Какво повече да кажа? Напомня ми на Васко на дробежите. Аман от ентусиасти.

[rkk]

Какво повече да кажа? Напомня ми на Васко на дробежите. Аман от ентусиасти.

Мен ми напомня честно казано на Атанас Далчев Ама да видим другите кво ще кажат

[maryan unfaitful]

Далчев има великолепни стихотворения и в нито едно няма подобни безсмислици. Не знам какво ще кажат другите, ама ми е много чудно как и най-вече защо ти, който все пак имаш усет към поезията, пусна подобна глупост:

Ти разкри ми що е любовта,
а сега разкриваш края й.
И аз се питам: Беше ли любов?
И дали това наистина бе края й?

Какво точно изразява този куплет, каква е поетичната идея в него, за стихосложение да не говоря, че се римува с едно и също словосъчетание, където се римува.

И питам теб,
а ти мълчиш намусена.
И питам себе си
и всеки път различно отговарям...

И ето, вече часове
със стенния часовник разговарям.

Колкото и да се мъча, дори не мога да го разделя на нещо, за да го анализирам. Няма поезия, няма чувство, няма мисъл, ако щеш, няма и поука. Дано тоз индивид продължи да си говори с часовника и да не ни досажда повече.