Асене, хубави са ти примерите, но ме гложди едно: "Кръстникът" като книга ми е ужасна - за мен това е наистина произведение, което се филмира чудесно, нищо не се губи от авторовата мисъл, то си е готово за филмов сценарий, разбира се, от добър режисьор и сценарист. "Зеленият път" също е една от малкото книги на Стивън Кинг, която се филмира лесно и филмът е по-добър от оригинала. Мисля, че и "Мизъри" беше добра в това отношение. От останалите нищо не е направено като хората, освен (и то донякъде) "Сиянието", което е за мен изключителен филм, а пък и Джак Никълсън играе невероятно. Но съм поразена от факта, че романът, който е към 500 страници на английски, на български бе преведен в към 200 и магията яко липсваше.
И понеже споменах и филми, в които ни пробутват режисьорските идеи, да кажа, че това невинаги е лошо. "Сталкер" е изключителен филм, въпреки добавките на Тарковски към "Пикник край пътя". Той дава газ на идеята по специфичния си начин и единственото, което не ми харесва в този филм е, че Зоната си я представях по съвсем друг начин. И че не ми беше нужно да видя безполезността на руската или световната интелигенция, за да се потреса от факта, че едно дете, което не знае достатъчно думи, все пак може да пожелае добро за всички, а многодумниците не могат. Но пък да не забравяме времето, когато е правен филмът. И че поне от това, което аз съм гледала, направено по Стругацките братя, няма по-добро.