Delija написа:В случая твоето изпълнение на задължението (поставянето на аватара) по договора (баса) с Марти е неточно.Няма такова нещо - категорично!! Условието е загубилият да си сложи аватар на Интер/Милан. В случая имаме 100%-ово изпълнение на договореността.
Примерът ти е крайно неточен - би бил точен, ако аз си бях сложил негоден аватар на Интер, който да речем е "преработен" и по някакъв начин, примерно, осмива Интер. Но аватарът,
който реално е предмет на спора,
е изряден. За разлика от листовете А4 (те са негодни за употреба, нали??!).
И какво излиза -
аватарът е изряден, белите листа - не.
Подписът??! Той не е предмет на спора, тъй като никъде не присъства в условието.
Дели, Дели, Дели... много обичаш да даваш крайни квалификации.
Потърсих класически пример от облигацията, който да е достатъчно близо до нашия казус. За съжаление се хвана за формална логика, за да определиш примера ми като „крайно неточен”.
За да не влизам в полемика и по този въпрос, ще си послужа с друг пример. Еле пък той ти се стори по-подходящ.
Даваш, да речем, на някого рекламна площ. Имаш едно пано, което е разположено на оживено място и намираш фирма, която е готова да си плати, за да се рекламира по този начин. В съседство с паното обаче закачаш една светеща, мигаща стрелка, сочеща от светещ, мигащ надпис „най-гнусната и долна фирма” към рекламата на контрагента ти.
Мислиш ли, че ще бъдеш коректен рекламонаемодател и съдът няма да те осъди за това, че не си изпълнил точно задължението си по договора? Дори мисля, че рекламодателят ще може да търси обезщетение за причинени вреди.
Та такива ми ти работи...
Подписът ти е семантично свързан с аватара. Подписът казва: „аватарът сочи, коя е мафията в италианския футбол”. Поглеждаш аватара и виждаш „Интер”. Смисловото единство на аватара и подписа ти е в разрез със задължението ти по баса с Марти.
С извинение за флудерството, ще разкажа една история от канцелариите на съда. Та преди време, когато работих в една кантора, шефката ме прати да погледна едно дело, призовката за което се бавеше близо половин година. Отивам аз, а деловодителката ми казва „ами то делото е във Върховния съд”. Опулих се аз, не знам, какво да кажа, а тя поглежда някакъв друг списък: „А, то делото днес се е върнало. Ще го подредим по-късно; елате утре да го погледнете.”
Отивам на другия ден, чета и не вярвам на ушите си. Адвокатът на ищеца пуснал една писмена молба: „Отказвам се от иска, защото ще предявя правото на клиента в друго дело.” И съдийката като му плеснала една резолюция „Прекратявам делото поради отказ от претендираното право” и станало едно...
Тук е моментът да вметна, че адвокатът е имал предвид „отеглям иска”, а не „отказвам се”. Защото когато се откажеш от едно право пред компетентен орган – край. Не можеш повече да го искаш. А по-компетентен орган от съда няма.
Та обжалва адвокатът определението на съда в срок: „Въх, не исках да кажа това”. Съдийката му отговаря „Гледай си работата”. Обжалва се решението пред Софийски градски съд. Оттам пак казват: „Прав е Районния съд. Гледай си работата”. Стига делото до Върховния касационен, който казва: „С оглед на втората част на изречението и тълкуването на смисъла му в неговата цялост, съдът приема, че адвокатът на ищеца е имал предвид, че отегля иска, а не че се отказва от него.” И така делото се връща в Районния съд, за да бъде прекратено поради отегляне на иска, а не поради отказ.
Ето как правото учи, че нещата не са сами за себе си, а трябва да се разглеждат комплексно и да се търси истинския смисъл!
Тоест буквата на закона трябва да отстъпи пред духа му.
Ще дам пример, за да стане по-ясно.
