Читателски Дневник: Бързо и без предупреждение. Като земетресение.
Това писмо на читателя Георги Михов получихме в редакцията на 30 май и изпратихме въпроси за казуса към столичния Центъра за градска мобилност. Публикуваме писмото на г-н Михов сега и очакваме отговор.
В необикновената нощ със земетресението, след първия трус, излязохме аз, съпругата ми и двете ни деца с идеята временно да се подслоним в колата.
Обаче! Познайте какво? Колата я нямаше, както нямаше следа и от другите автомобили на този тротоар. Още по-точно пред резиденцията на турския посланик, в супер-прясно обновеното локално платно на булевард Цар Освободител, "Синя зона", в която живущите в района паркираме с копие от талона на колата. Преди да ви разкажа цялата история, ето и предистория.
Преди около месец, въпросното локално платно все още беше в хаотична експлоатация, поради ремонтните работи. Работници и живущи с интуиция тук, с малко приказки там, защото не е помислено предварително информиране на живущите, уточняваха, къде да се паркира, за да не се пречи на работата. Така се образува импровизирана парко-линия от лявата страна в посока Софийския университет.
На 18 или 19 април, някъде след 09:00 часа, Центърът за градска мобилност, с разрешение от Столична община, е пуснал в експлоатация въпросното локално платно, както си трябва - с всички знаци и произтичащите от тях регулации на движението. Бързо и без предупреждение. Платното става еднопосочно и автомобилите останали отляво са вдигнати, включително и моят.
Платих 45 лв. за паркинг и останах без син талон, заради неправилно паркиране. Два дена след това, на предното стъкло на колата, открих бял лист, подобие на обява, във формат А4, в който общината ме известяваше за възстановяването на движението и санкциите за всички нарушители. Без никаква емблема на общината, без подпис, без нищо. Това майтап ли е? Преглътнах го в типично нашенски стил - 2 часа кроях планове за отмъщение и накрая се отказах да се занимавам.
Ето ни отново в нощта на земетресението. Отново с вдигната кола. Размених няколко приказки с жандармериста, охраняващ резиденцията. Оказа се, че предишния ден, 21 май, знакът за синя зона (на 15-на метра, след който бях паркирал съвсем в правото си) на пресечката на улица "Кракра" и локално платно, е сменен със знак "Престоя и паркирането забранени!". Бързо и без предупреждение.
Веднага се обадих на този телефон 983 67 47 (номерът за информация за принудително преместени неправилно паркирани превозни средства на Центъра за градска мобилност – бел.ред.). Казах си тирадата, къде живея, че колата е била в заварено положение, че не съм информиран за смяната на знака и пр. Служителят от компанията предложи да отида на място и другият от КАТ да ми обясни, защо са вдигнали автомобила. Моля!? В 03:30 часа през нощта? "Може и на сутринта" беше отговора.
На сутринта
Сега е 11:30, същият ден (22 май – бел. ред.), на паркинга на Театър София. Да, автомобилът ми е "репатриран", заради знака. Питам:"Как известявате гражданите за смяната на знаците, така че да могат своевременно да си преместят автомобилите и да не са в нарушение?" Този служител от мобилността няма какво да отговори, защото той работи за компанията строго в рамките на неговата будка.
Катаджията: "Ние не отговаряме за тези въпроси", но все пак любезно ме уведомява къде да подам жалба. "Отидете на улица Будапеща 17 в Центъра за градска мобилност. Там имат гише за жалби". След още малко приказки той ми начертава перспективата, макар и несигурна, да му се обади служител от центъра, който е с правата да вземе решение за освобождаване на автомобила ми без неприятните санкции. (Някой друг като мен да се е вързал на това?).
ОK, отидох там около 12:15. Гишето е остъклено е и на вратата му пише Център за градска мобилност / Приемане на жалби, сигнали, питания и предложения на граждани / Работно време 08:30 -17:00. Много културно и ясно. Няма никой друг освен един служител. Той бързо разбира за какво съм дошъл и ме поканва при него.
Влизам и разказвам накратко за смяната на знака, за липсата на уведомление на гражданите от страна на Центъра за градска мобилност и за вдигнатия автомобил. Той отговаря, че информирането на гражданите за смяната на пътните знаци в столицата не е задължение на центъра. Питам: "Кой трябва да ни информира тогава?" Тук малко загубва увереност и смотава: "Защо не се обърнете към КАТ, те се занимават със закона за движение по пътищата, спазването на знаците, те решават кой е в нарушение..."
Отговарям му: "Преди малко говорих със служител на КАТ и той смята точно обратното" т.е. вие отговаряте. Тук, господина ми прави второ и последно предложение: "Оплачете се на началника на Дирекция транспортна инфраструктура. Кабинетът му е на 7 етаж". Добавя, че въпросната дирекция се занимава къде и как се поставят знаците в столицата и... оле! може би там ще съдействат за разрешаването на моя проблем. С друго не може да ми помогне, защото признава, че не знае как.
Следващата дирекция
Ок, няма проблем. Качвам се в асансьора и този път чертая вертикална перспектива към евентуално ново решение на въпроса. Горе срещам служителка и я питам къде да намеря началника? След моментна резервирана реакция, която моето резюме на случая вече в 15 думи смекчава, тя учтиво ми обяснява, че г-н Несторов в момента е извън сградата, но мога да го потърся към 13:45 в стая 713. В 14:00 влиза в съвещание.
Благодаря и за съдействието, а на мен си казвам "добре". Часът е 12:30. Макар и без успех, разговарям с четирима, пардон трима служители от две институции, една дирекция, на две различни места в София, в рамките на един час. Не е зле! А?
В 13:30 се качвам отново на 7 етаж. Връчвам визитна картичка си картичка на г-н Несторов и в движение стегнато му разказвам вече позната ви случка.
Г-н Несторов от своя страна също бързо, ясно и учтиво ми нахвърля с какво се занимава службата му. Да, на 21 май са сменили "моя" знак с одобрението от столична община, но той не отговаря за информирането на гражданите за смяната. "Ще трябва да се обърнете към служителя от Център за градска мобилност / Приемане на жалби, сигнали, питания..." Аз репликирам: "Да, но аз вече говорих с него и той ме прати при вас." Г-н Несторов: "Не знам защо ви е пратил при мен. За съжаление ние не отговаряме за този въпрос".
Жалбата невъзможна
Така в 13:45 мисията ми безуспешно приключи. Напуснах сградата на улица Будапеща 17, като преди това се върнах до гишето за оплаквания и пред объркания поглед на служителя от 12:15 часа, попълних стандартна бланка-оплакване до началничката на учреждението с описание на случката и моите претенции.
А те са:
1. Да ми бъде даден отговор кой и как отговаря за информирането на гражданите при смяна на пътните знаци, в случай като моя;
2. Да ми бъде изпратено писмено извинение за причинените неудобства;
3. Да ми бъде възстановена сумата за паркинг, която платих малко по-късно същия ден. Тя е 53 лв. Копие от касовата бележка заедно с референтния номер, който получих при подаване на жалбата предстои да изпратя до Центъра за градска мобилност. Отговор се очаква до 30 дни.
Учтиви, но безполезни
В заключение няма как да отрека усилието на общинските служители да бъдат учтиви. И наистина успяват. Благодаря им (поне) за това. Опитаха ли се да помогнат за решаването на моя проблем? Не. Просто общинските институции все още не желаят или не знаят как да комуникират и помагат на гражданите. Оставам с впечатлението, че те се прикриват зад неподготвените си, макар и любезни служители. Това някак не ме учудва, защото пасва идеално на фона на цялата сегашна Бе-Ге картина, на стремеж към естетика и добри обноски без съдържание и ангажимент. Модата на деня е да изглеждаш добре, да говориш добре и да си учтив. На кой му пука, че не знаеш и не можеш?
... освен море, но пък никога не е късно и това да стане 
Цяла България усети земетресението без мен, чак се чувствам изолирана от света...а моите вкъщи съм ги обявила за най-дебилното спокойствие. Голямата щерка усетила, че се тресе земята, ама се ядосала, че "току" заспала и това я събудило, обърнала се и продължила да спи, мъжО се разходил из апартамента, видял, че нищо страшно няма и какво да ни буди, ние с малката така "хубаво сме спели", че сърце не му дала да ни събуди и той си легнал и пак заспал. 
с изключение на новите кооперации от тухли и стиропор
