Отидох днес на кучеучилище.
Покани ме приятелка, да видя нейния прекрасен непослушник, правещ бая бели, как става човек, така де - куче.
Стана ми интересно, понеже освен Тишо от снимките горе, дето няколко пъти съм разхождала, по-точно той ме е влачил
в прилив на енергия, много вземане даване с кучета нямам.
На прекрасното есенно слънчице, зад "Хилтън", десетина различни породи млади кучета, освен да са послушни, упорито усвояваха маниерите на светското общуване помежду си.
Шефката на занятието ми взе акъла. Речите на Хитлер се брояли за много зареждащи, понеже с голям патос бил говорел и така повеждал масите след себе си. Добре де, чувала съм ги, пукната пара не чинят пред нея. То бяха команди, извисявания на тон, в един момент вече не бях сигурна кого точно дресират - кучетата или стопаните, особено когато се стигна до сложното занятие да им дадат лакомство по време на тичане - стопаните на кучетата де, не обратното.
Представих си семейството на тая жена - Стани, Легни, Донеси, В_Е_Д_Н_А_Г_А ...
И точно до я обявя за Хитлер на кучеучителите, при свършването на урока иззад един храст тя отвърза куче, което кротко си беше стояло през цялото време, та не бях и видяла - нейното собствено - белгийска овчарка. То се лепна отстрани на крака и, вдигна глава и я загледа, ама вярно я гледаше с любов, не само с подчинение. Тя започна да се дърпа леко настрани и дори не му даде команда - само знак с глава и това куче започна да танцува до нея, вървейки и то настрани - както най-красивите и елитни коне, които съм гледала по състезания.
Съвършената красота, която се появява само за миг. Мислех, че е притежание само на котките, но май не било така
(от мен да мине) .