Казуса написа: информации за доста отминали времена...
Гавра с труп от страна на “Труд”
27 октомври 2008, 21:03
България
София, България
Гаврата с труп е специалитет на „Труд”. Това написа в блога си известният журналист Иво Инджев, след като на 23 октомври изданието публикува интервю с лидера на ДПС Ахмед Доган по повод смъртта на началника на кабинета му Ахмед Емин.
Именно „Труд” се изгаври с убития бивш премиер премиер Луканов, показвайки го гол, зашит като чувал, проснат на поцинкова маса в моргата. Важното било нещата да се показват такива, каквито са, коментира по този повод по-късно Тошо Тошев ( когото отдавна искам да попитам дали не трябва да покаже също толкова откровено какво правят педофилите с техните жертви-нали е факт от живота, разтърсващ болезнено често новинарското блато).
В броя си от 23 октомври 2008-ма „Труд” обявява за факт нещо, което часове по-рано главният прокурор Борис Велчев обяви за недоказано, допускайки всякакви версии, включително убийство на Ахмет Емин, началника на канцеларията на лидера на ДПС Ахмед Доган.
„ Емин ПОСЯГА НА ЖИВОТА СИ на рождения ден на Касим Дал, към когото се говори (!), че изпитвал ревност, защото също е бил приближен до лидера на ДПС”, въвежда ни в постановката „Труд”, подготвяйки ни да изпием докрай приготвения за целта приспивен пропаганден коктейл от слухове и внушения.
Колко много мръсотия има само в това единствено изречение! Първо, „ Труд” внушава, че смъртта на Емин е самоубийство ( в противоречие, да кажем още веднъж, с официалната позиция за съществуването на различни версии, подлежащи на доказване, с която се ангажира главният прокурор). Второ, „Труд” пуска интрига за съперничество между двама приближени до Доган като мотив за смъртта на Емин ( съперничество може и да е имало, но тази полуистина едва ли е единствено възможният ключ към разгадаването на причината за фаталния изстрел). И трето, направо излиза, че всъщност Емин не е могъл да понесе, че не е най-любимия на вожда, направо си е сложил край на живота поради несподелена любов с обекта на своето обожание. Иначе казано, Емин е умрял от любовна мъка по своя кумир, който сега му се отплаща за тази неимоверна преданост с гнусни инсинуации.
Което, от страна на „Труд”, си е гавра с труп.
Но „Труд” изпада в нетипично за вестника противоречие не само с главния прокурор, но и с министър-председателя-явно залогът е твърде голям и сервилността към премиера този път не е от водещо значение. Само преди два дни Станишев си сложи гневната физиономия за пред камерите и нахока „вакханалията”, настанала по повод смъртта на Емин, за когото- и сега, внимавайте- е чувал МНОГО ХУБАВИ НЕЩА. Трябвало към смъртта на този човек и към скръбта на близките му да бъде проявена малко милост, строго отсече Станишев, призовавайки да бъде даден отпор срещу „ченгеджийницата в медиите”.
Но суровият „Труд” не знае милост-сипва яко сол в раните на мюсюлманите, близки и роднини на мъртвия, за които самоубийството е такъв грях, че не биха го погребали, ако вярваха в това, че сам е сложил край на живота си.
Станишев може и да е чувал много хубави неща за покойника, но ето какво са нашепнали от ченгеджийницата на „Труд” за същия Емин и вестникът на драго сърце го споделя с читателите: „ Психолозите са установили, че Емин е бил опасно внушаем, патологично ревнив, маниакално мнителен, имал е мания за подслушване и преследване”.
Пропуснали са само да уточнят, че такъв изрод не е трябвало да се ражда, камо ли да става най-приближения човек на божествено непогрешимия във всяка една ситуация бащица Доган.
Ченгеджийската отврат нямаше да е пълна, ако в попарата не беше въвлечена против волята й и…посланикът на САЩ Нанси Макълдауни. Именно нея отишъл да посети в резиденцията й Доган, след като за пръв път след смъртта на Емин напуснал сараите си в Бояна. Факт ли е? Факт е. Нещо да кажат американците? Едва ли ще коментират намесването на това рутинно посещение във веригата от убийствени ( а дали няма да се окажат и самоубийствени ?) събития. Отишъл е на уговорената отдавна среща Доган, наистина е отишъл- явно му е било толкова важно да го демонстрира, че цял екип на „Труд” е пратен да му следи гримасата му на слизане от мерцедеса и да ни информира за тези толкова съществени подробности. И „ Труд” надлежно ни информира за всяка” важна” подробност: с каква кола, с какъв костюм, с какво изражение на лицето (спокойно, естествено) се появил Сокола. За останалото, като предполагаемата в този сюжет симпатия на самата Америка към скърбящия Сокол, ни оставят великодушно да се досещаме.
Ха сега да Ви видя дали можете да познаете кой е главният в този филм на ужасите. Дали Станишев, който е чувал за Емин хубави неща, или пък е Доган, който вече говори ( чрез „Труд”) за доскорошния си най-верен човек, като за чудовище, което май не е познавал и от което сега иска да се дистанцира?
Позналите няма да получат орден „Стара планина”( тези отличия и без това са на свършване поради извънредно интензивното им харчене сред другарите на президента Първанов) . Нито ще бъдат ощастливени с абонамент на „Труд”. Но че филмът е с продължение, това Ви гарантирам.
Настанете се удобно, затегнете коланите и пригответе пликчетата за повръщане!, коментира Инджев. /БЛИЦ
Самоубийство без мотив е като версия на вересия коментари/2
29 октомври 2008, 13:24
България
София, България
Мандатоносителят ДПС се понесе в режим на свободно падане, а мандатопоръчителят Първанов се носи по течението, трае си досущ както в дните и седмиците (вече и месеците, които се изтърколиха) след като Русия нападна Грузия - някак не е удобно да се коментира, пише на блога си известният журналист Иво Инджев.
А къде е мандатокрепителят, третият крак на табуретката, на която се крепи тройната коалиция? Царят не се явил на тристранната среща, на която коалиционните партньори обсъдили бюджета ( и какво ли още не, за което не ни осветляват). Срещата станала двустранна. А коалицията? И тя ли е вече двойна, вместо тройна? Или царят просто прихваща от „заболяването” на партньора Доган, който систематично отсъства от работа?
Като ще питам, преди да доразвия тезата си, да добавя още един въпрос: къде са близките на скоропостижно погребания Ахмед Емин, които толкова импулсивно и разтърсващо нарушиха желязната дисциплина на ДПС и си позволиха да заявят на висок глас, че не вярват техният Ахмед Емин да се е самоубил?
Къде са медиите, които така лесно, внезапно престанаха да се интересуват от мнението на тези покрусени хорица?
Къде са мюсюлманските духовници, не един и двама, а цяла сюрия, които дръзнаха да погребат с всички ритуали своя съселянин и с това въстанаха срещу внушението, че той е самоубиец? И те ли не са интересни вече?
Има неща, като управленското хитруване и играта на криеница ( от отговорност), които не се променят, колчем гръмне поредната издънка в държавата. Но има и други неща, които се променят с издайническа честота и постоянство.
Не минава и ден, без да ни сервират промяна в уж вече установените обстоятелства около смъртта на Ахмед Емин. Сега вече ни уведомиха официално, че нямало съмнение във версията за самоубийство. Но не затвориха окончателно делото, оставиха отворена клапа за бавно изпускане на парата от тенджерата под налягане, която иначе заплашва да избухне. Имат цели два месеца да докажат по познатия метод на преднамереното мотаене ( проточило се в случая с „българския чадър” 30 години) дали самоубийството е било манипулирано.
Версиите за вересиите, довели до драмата, претърпяха вече няколко редакции. И продължават да се множат и да се изключват взаимно.
1. В началото ни беше внушено от самия шеф на полицаите Павлин Димитров, че най-вероятно ставало дума за самоубийство. Усетили гафа, властите проговориха с гласа на главния прокурор Борис Велчев, който допусна и други възможности.
2. Нямаше предсмъртно писмо, ангажира се същият г-н Димитров. Цели два, почти три дни по-късно, такова писмо се появи. И прерасна в писма. Цели три, дори. Били в тефтерче. Не, били отделни листа.
3. Вкупом всички, начело със самия премиер Станишев, определиха покойника като прекрасен човек. Минаха три-четири дни, през които ДПС ( да не говорим за миналия в нелегалност Доган) просто нямаше позиция, след което се започна: Емин май бил съвсем друг човек. Тон за рязката промяна в оценката даде възвърналият своя дар слово лидер Доган, след което вече никой не смее да му противоречи ( включително, както изглежда, най-близките роднини и приятели на погребания, който не може да се защити срещу това посмъртно омаскаряване).
4. Нов завой, отново чрез в. „Труд”, взима Доган по един дребен на пръв поглед, но явно важен в действителност детайл. Според него в предсмъртното писмо на Емин не ставало дума за предупреждение от опасно повторение на 1985-та, а за 1989-та. И това „разкритие” Доган прави сега, след като 1985-та беше взета на прицел от Бойко Борисов и стана повод той да развие страховитата теза за опасност от етнически провокации и дори от терористични действия от страна на ДПС по аналогия с онази печална 1985-та.
Каква ли ще бъде точка № 5 от този списък на противоречивите тези, с които захранват обществения интерес?
На този въпрос много скоро ще получим отговор - той вече може и да се подготвя нейде в недрата на медийно-властовата машина за манипулиране на общественото мнение. Но има един друг въпрос, на който обаче ще им е много трудно да отговорят убедително, защото той е като ятаган с две остриета:
КАКЪВ Е МОТИВЪТ ЗА САМОУБИЙСТВОТО?!, допълва Инджев. /БЛИЦ
Андрей Райчев: Сатанизацията на Доган и ДПС доби забележителни размери коментари/4
27 октомври 2008, 14:50
Анализи и коментари
София, България
Сатанизацията на ДПС и на Ахмед Доган доби забележителни размери. Но съвсем не в смисъл, че г-н Доган е политически или другояче застрашен, твърди социологът Андрей Райчев. Ето аргументите му:
В актуалния случай сатанизацията е в смисъл, че изцяло изчезна разликата в говоренето между г.г. Сидеров, Костов и Борисов. Пък и тематиката на нападките се разнообрази. Доскоро посочените господа и техните централи се опитваха да убедят публиката в две добре звучащи полуистини.
1. Че ДПС е най-корумпираната партия у нас. Истината е, че движението е точно толкова болно от корупция, колкото и останалите партии; и че нивото на корумпираност на управлението е значително по-ниско от времето, когато на власт беше г-н Костов.
2. Че ДПС потиска турците, кара ги насила да гласуват. При това се имат предвид всички турци. Истината е, че първо, става дума за не повече от 60 на сто от турския етнос в България. Второ, че не ДПС заплашва гласоподавателите си, а че част от тях се чувстват заплашени етнически и затова гласуват за ДПС.
Три нови измишльотини
Към тази класика в момента се добавят три съвсем нови мотива. Измишльотини, по-точно казано.
Измишльотина първа и най-опасна: ДПС може да стане извор на терористични действия, когато падне от власт. Няма дори да си правя труда да оборвам тази нечестна и абсурдна теза. Ще припомня само, че от 18-те години демокрация ДПС вече е стояло половината време в опозиция и нито веднъж нямаме и намек за подобни действия или заплахи.
Измишльотина втора: ДПС пречи на турците да станат нормални граждани. Тук се забравя не само Възродителният процес и фактът, че турците у нас бяха първите и единствените, които се разбунтуваха срещу Живков. Забравя се и позорящият ни като българи факт, че при социализма турците като цяло бяха третирани като второ качество граждани. Че даже в казармата не ги пускаха, а ходеха трудоваци. Че ги вербуваха за агенти на ДС анблок и т.н. и т.н.
Измишльотина трета: ДПС е вредна за България, прави я ненормална страна. Истината е, че светският, нерелигиозният характер на Движението е огромен шанс за страната ни. И че евентуалното разпадане на ДПС би ни изправило пред неразрешими проблеми, включително и защото ДПС никога и с нищо не е проявило лоялност към Турция. Тоест виждаме, че към полуистините са добавени чисти лъжи, опашати лъжи. Що за истерия? При това обхванала едновременно толкова различни политици като г.г. Сидеров, Костов и Борисов? Мотивите им са различни.
Г-н Сидеров отчетливо е изоставил доскорошната си тактика да се прави на умряла лисица и да разчита да бъде взет като коалиционен партньор въпреки антисемитизма на „Атака”, въпреки православния фундаментализъм и прочие. Явно световната криза му е напомнила за възхода на Адолф Шикелгрубер, който от няколко процента през 1928 година набира над 30 на сто на изборите в Германия през 1933-та. (Само дето покойният Хайдер се оказа гей, но това са подробности – важни впрочем, защото нашите фашизоиди биха останали шокирани, ако лидерът им не е българин, не е мачо и взима рушвети.) Г-н Костов явно съзнава, че четири години извън парламента няма да издържи. А оставането му на сцената минава през трупа на СДС. Така че тук клаксонът ще бъде надут докрай и до изборите. Г-н Борисов очевидно се опитва да не разреши да бъде надминат по радикалност и опозиционност от горните двама господа, защото той прясно-прясно е превзел значими части от електората им. Излиза обаче, че той за пръв път воюва не за разширяване на влиянието, а за запазване на постигнатото.
Какво излиза? Че целият шум е за нищо? Не, защото всяка сатанизация има ефектите си. В случая ефектът е двоен: консервира се ДПС, забавя се опитът то да разчупи етническия си характер. От друга страна дамгосването изолира движението, затруднява го да търси и намира съюзници. /БЛИЦ
Столична община е изпратила официално запитване до КАТ дали лицето Сергей Дмитриевич Станишев разполага с документ за управление на трамвайна мотриса.
Това се казва в официално съобщение на администрацията на кмета Бойко Борисов, който е и неформален лидер на ГЕРБ, предаде БГНЕС.
Столична община призовава гражданите при слизане и качване от превозните средства да използват спирките на градския транспорт. Предупреждаваме, че предложеният в клипа на БСП начин е опасен и крие рискове за тяхното здраве. Напомняме на гражданите, че комунистическите идеи не са превозен документ и столичният електротранспорт разполага с модерна работеща тикет-система.
Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 111 госта