А БЯХМЕ ДЕЦА...

[Бай Иван]

Посвещавам този текст на децата от 60-те, 70-те и 80-те години на 20. век!


Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете вкъщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали!

С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по надолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си!

Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка - и никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, CD, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, Интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео!

Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели?

Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му прорастваха в корема. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от „Веро”. Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите – но никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше. Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите?

Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме:
1.По погрешка въвеждаме системната си парола на микровълновата печка.
2.Имаме списък от 15 номера да се свържем със семейството си, което се състои от 3 човека.
3.Пращаме e-mail на колегата, който седи в съседната стая.
4.Губим контакт с приятелите си, които нямат електронна поща
5.След края на работния ден се връщаме вкъщи и отговаряме по телефона така, сякаш още сме на работа.
7.Изпадаме в паника, ако излезем от къщи без мобилен телефон и се връщаме да го вземем.
8.Щом се събудим сутрин, първата ни работа е да влезем в Интернет, още дори преди да си изпием кафето.
9. Сега накланяш глава, за да се усмихнеш.
10. Четеш този текст, съгласен си с него и се усмихваш.
11. Още по-лошо – вече си намислил на кого ще го изпратиш.
12. Прекалено си увлечен, за да забележиш, че в този списък няма номер 6.
13. Трябва ти само секунда за да пробягаш с поглед текста и да се убедиш, че номер 6 наистина няма.

[Prospero]

Наскоро с един приятел си спомняхме точно това време. Времето на безметежни игри и т.н. че и за песни си спомняхме. орк. Кристал и Тони Дачева .... Дееба, най-хубавото време беше.
П.С. Посвети го и на децата от началото и средата на 90-те Аз съм от това поколение и си спомням Спомянм си че раховец бяха най-вкусните Фафли, спомням си че обикаляхме цяла виница, за да намерим местенце където ги продаваха. Как играехме по цели дни на Стадиона, на мястото на който сега се издига "гордо" "Еуро Хоспитал". Един ден беше валяло страшен дъжд и целия стадион бе в кал. Омазахме се до ушите и като се прибирахме всички се смеехме как ще ни се карат майките и как ще ни наказват. Мен ме наказаха да не излизам 3 дни Това бе едно от най-големите възможни наказания.
А бяхме деца ...

[skorpinoks]

Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка - и никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, CD, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, Интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео!

Затова пък имахме приятели. - и си напълно прав и досега 90 % от приятелите ми са именно от тези години ...


Еваларка Бай - Иване ,тези години няма как да се върнат за съжаление
а колко искам детето ми да има подобно на моето детство

но който не го е преживял това няма как да е съгласен с това

[Hurley]

Леле Вачко,как си го написал само.......но всичко ,до последната буква е
самата истина,както е самата истина и поста на Скорпи,че това златно време
никога вече няма да се върне.....а какво време беше..........амин !

[Blue Religion]

Бай Иване,посвети го и на децата от началото на 90-те. И нашето детство беше такова

Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си!

Култови времена бяха... Ще ни останат само спомените
Сегашните деца нямат такова детство... Всъщност изобщо нямат истинско детство...

[Бай Иван]

Прав си, приятелю! Моето детство премина общо взето в края на 80-те и началото на 90-те!

[RobertoC]

Сега ходих да тичам в Борисовата.Всички между 12-16 години някакви размъкнати, с бири и цигари, пълен непукизъм, брат ми цял ден пред компютъра, егати детсвото....

Както каза някой играли мач на дъжд и аз си спомням как сме играли в дъжд и кал, няма такава радост.

Бахти, а аз съм играл през 90-те години, а сега ....

[me]

Какво сега Сега времената се менят Разбира се няма как да защитаваъ тези деца, тъй като те сега имат по няколкот гаджета, някои пушат и дори както вика 1 съученик, койъо оъива при братовчеда си и той му отговаря "чакай бе, сега си бия чикия". И това дете на 7-8 години.
Верно, излизахме, ритахме, не сме се карали, познавах половината квартал затова, че сме били заедно на игрището, бяхме и с т.нар. по-големите от блока ми и така до вечерта, когато играехме на ония детски игри. И аз разбира се се итнересувах от футбол и за големите първенства изнасяха тв пред блока и се събирахме 20 души.
А сега се прибирам хвърлят раниците и сядат на компютъра докато не ги заболят очите. А преди това пушат и не ги ебе.
Даже преди не гледах и телевизия, а сега...........

[Samp]

Незабравимо детство
Това съм си говорел и с други хора - преди не можех да се доредя до игрището за баскетбол и футбол, стоях отстрани с още 10 деца на моята възраст и гледахме големите и ги чакахме да свършат, за да играеме. А най-голямата гордост беше да те викнат да играеш с тях.
А сега на площадките няма никой, най-много разни "пенсионери" да ритат

[лоретка]

Благодаря ти, Бай Иване! Не можах да го прочета докрая, без да ми се насълзят очите! Действително беше незабравимо! Сега се сещам и за филиите с лютеница, които разнасяхме из площадките и "тайните местенца", как всеки искаше да си хапне от филията на другия и как се събирахме у този, чиито родители ги нямаше, и изяждахме сладко шпековия им салам например или всичко, което се намира в хладилника. Въобще не ни идваше наум, че не трябва да водим непознати в къщи, щото ще ни оберат или избият, докато спим. Или че опустошаването на хладилника на съседчето може да обрече семейството на глад за известно време. И как сме се червили, когато ни хванеха да берем от съседската череша или да късаме от цветята! Дърпането на уши, публичното порицание и трите дни без излизане бяха достатъчни, за да ни ориентират за правилната посока! А днес ...

Горките днешни дечица!

[emevev]

ама тогава имаше респект към "големите" - връчват ти левче и заминаваш да им купуваш "Фемина"/"Феникс" за 1,20лв.

сега, като ритаме в махалата, шестокласниците ми се смеят, като им кажа да донесат топката...

[Anarion]

Жив и здрав да си,бай Иване!Благодаря за спомените!
Че за мен например най-голям кеф беше да ритаме на сняг.Асфалтовото игрище на даскалото ни се виждаше по-удобно от "Уембли",като го поутъпчем.Кеф ти шпагати,кеф ти плонжове...
Верно беше златно време.В "Коньовица" що сме обикаляли по дворовете за зелени джанки...Сега връз тия дворове дигнаха офиси и банки,мамицата им.
Па да забегнем дружно от рисуване или пеене,та да ритаме в градинката до даскалото...На трева!!!Сега на "Бернабеу" да ме викнат,няма сигурно да е такава тръпка.
Нямя да се върне...

[Delija]

и дори както вика 1 съученик, койъо оъива при братовчеда си и той му отговаря "чакай бе, сега си бия чикия". И това дете на 7-8 години.

Аз пък не съм бил дете Родих се направо на 20, да го е*а

[rkk]

Мойто детство беше подобно, но не защото съм ви набор, ами защото го прекарах в малък град, почти село - Копривщица...Със сигурност ако бях във Варна от самото начало, щеше да е друго...Като си спомня как всеки ден ходихме да ритаме на оная нива наречена "стадион" до 10 и половина, 11 вечерта понякога дори...В гората се "стреляхме", стреляхме по мишени с лъкове, колко от лешника в двора отиде за лъкове не знаете просто...А как се пада на калдъръм при игра на народна топка...

[annysy]

Нашите деца - нямат нашето детство, ясно ми е. Сега им е по-лесно да си меткат съобщенията по Скайпа и да си играят игрички във форумите, докато не се намери някой, който да ги изхвърли (буквално ) от компа, че да идат да поиграят баскет на игрището. Макар и рядко има и такива, които ритат топка на игрището и им се радвам.
..Спомени, спомени... ама и сега си е направо страшно да знам, че детето ми скита след 9-10 по нощите из улиците, не е като преди да играем до полунощ мижиница на махалата.