Из дебрите на историята...

Потребителски аватар
Казуса
Мнения: 15912
Регистриран на: 14 юни 2007, 21:17
Местоположение: София

Re: Из дебрите на историята...

Мнениеот Казуса » 12 апр 2011, 11:08

http://www.youtube.com/watch?v=Pb3iC9HctBs
За съжаление, шок, неосмисляне, отказ от възприемане на информация от централната нервна система, сренощно напикаване и неизразим ужас на всички про-американско промити мозъци, които считат Русия за "ненормална държава", с дълбоко прискърбие трябва да ги информирам, че не стъпването на Луната е най-важната стъпка в овладявнето на космоса от човека, а именно първият пилотиран полет, извършен от чист руснак, който за съжаление на гореспоменатите индивиди, в техните съзнания се явява унтерменш, ако и генетично да е много по-близо до тях, нежело любимите им носители на американската халтура.
Факт! 8)
Да живее Денят на космонавтиката! Слава на Юрий Гагарин!

П. п. "Всички ние сме синове на Юрий Гагарин"
Жан-Жак Дорден - директор на Европейската космическа агенция.
Изображение
"2+2=5".
Джордж Оруел - "1984"

Потребителски аватар
Христолов
Мнения: 7678
Регистриран на: 14 сеп 2007, 18:19
Местоположение: Във форума!

Re: Из дебрите на историята...

Мнениеот Христолов » 12 апр 2011, 13:52

"От самите древногръцки автори дотук намирам, че според Аполодор идват от Египет."

До 9-10 век пр.н.е на юг от България може да се говори само за трако-микенска култура. Целият този район от България до Крит е зает от т.н. предшественици на траките - пеласги, които са си били просто българи. Пеласга Кадъм например строи града Танакра в Пелопонес. Всъщност Аполодор е прав, донякъде. Масирано гърците идват от Египет, но родината им е, където е и на останалите семити - Етиопия. Черните ги изтласкват на север към Египет (заедно с евреите) и през Червено море към Арабия. Белите фараони не са могли да ги търпят много и оттам те продължават все по на север, за да се заселят в земите на днешна южна Гърция. Една огромна част от тяхната култура е заимствана от тази на тракобългарите. Ако питате някое гърче, ще каже, че Орфей си е бил грък.
Има една поговорка "Когато гърка се е раждал, евреина е ревал" (демек, конкуренция). Не случайно след като по-късно унищожават всички български древни книги, ни се присмиват с думите "Хе, вие българите дори не знаете, че сте най-старото население на Балканите, а сега няма и как да го научите..."

:roll:


Потребителски аватар
vill_1
Мнения: 17483
Регистриран на: 03 дек 2007, 13:39

Re: Из дебрите на историята...

Мнениеот vill_1 » 20 апр 2011, 14:25

135 години от избухването на Априлското въстание!
Априлското въстание е своеобразен връх на българското национално-освободително движение. To поставя българския национален въпрос в центъра на международния политически живот!
Изображение

Потребителски аватар
VILIO
Мнения: 10933
Регистриран на: 18 апр 2007, 17:25
Местоположение: Сексагинта Приста
Контакти:

Re: Из дебрите на историята...

Мнениеот VILIO » 07 май 2011, 16:15

Изображение

Потребителски аватар
marto
Мнения: 28597
Регистриран на: 04 юли 2006, 15:39
Местоположение: Младост

Re: Из дебрите на историята...

Мнениеот marto » 02 юни 2011, 13:30

НА ПРОЩАВАНЕ
В 1868 Г.


Не плачи, майко, не тъжи,
че станах ази хайдутин,
хайдутин, майко, бунтовник,
та тебе клета оставих
за първо чедо да жалиш!
Но кълни, майко, проклинай
таз турска черна прокуда,
дето нас млади пропъди
по тази тежка чужбина -
да ходим да се скитаме
немили, клети, недраги!
Аз зная, майко, мил съм ти,
че може млад да загина,
ах, утре като премина
през тиха бяла Дунава!
Но кажи какво да правя,
кат си ме, майко, родила
със сърце мъжко, юнашко,
та сърце, майко, не трае
да гледа турчин, че бесней
над бащино ми огнище:
там, дето аз съм пораснал
и първо мляко засукал,
там, дето либе хубаво
черни си очи вдигнеше
и с онази тиха усмивка
в скръбно ги сърце впиеше,
там дето баща и братя
черни чернеят за мене!...
Ах, мале - майко юнашка!
Прости ме и веч прощавай!
Аз вече пушка нарамих
и на глас тичам народен
срещу врагът си безверни.
Там аз за мило, за драго,
за теб, за баща, за братя,
за него ще се заловя,
пък... каквото сабя покаже
и честта, майко, юнашка!
А ти, 'га чуеш, майнольо,
че куршум пропей над село
и момци вече наскачат,
ти излез, майко - питай ги,
де ти е чедо остало?
Ако ти кажат, че азе
паднал съм с куршум пронизан,
и тогаз, майко, не плачи,
нито пък слушай хората,
дето ще кажат за мене
"Нехранимайка излезе",
но иди, майко, у дома
и с сърце сичко разкажи
на мойте братя невръстни,
да помнят и те да знаят,
че и те брат са имали,
но брат им падна, загина,
затуй, че клетник не трая
пред турци глава да скланя,
сюрмашко тегло да гледа!
Кажи им, майко, да помнят,
да помнят, мене да търсят:
бяло ми месо по скали,
по скали и по орляци,
черни ми кърви в земята,
земята, майко, черната!
Дано ми найдат пушката,
пушката, майко, сабята,
и дето срещнат душманин
със куршум да го поздравят,
а пък със сабя помилват...
Ако ли, майко, не можеш
от милост и туй да сториш,
то 'га се сберат момите
пред нази, майко, на хоро
и дойдат мойте връстници
и скръбно либе с другарки,
ти излез, майко, послушай
със мойте братя невръстни
моята песен юнашка -
защо и как съм загинал
и какви думи издумал
пред смъртта си и пред дружина...
Тъжно щеш, майко, да гледаш
ти на туй хоро весело,
и като срещнеш погледът
на мойто либе хубаво,
дълбоко ще ми въздъхнат
две сърца мили за мене -
нейното, майко, и твойто!
И две щат сълзи да капнат
на стари гърди и млади...
Но туй щат братя да видят
и кога, майко, пораснат,
като брата си ще станат -
силно да любят и мразят...
Ако ли, мале, майноле,
жив и здрав стигна до село,
жив и здрав с байряк във ръка,
под байряк лични юнаци,
напети в дрехи войнишки,
с левове златни на чело,
с иглянки пушки на рамо
и с саби-змии на кръстът,
о, тогаз, майко юнашка!
О, либе мило, хубаво!
Берете цветя в градина,
късайте бръшлян и здравец,
плетете венци и китки
да кичим глави и пушки!
И тогаз с венец и китка
ти, майко, ела при мене,
ела ме, майко прегърни
и в красно чело целуни -
красно, с две думи заветни:
свобода и смърт юнашка!
А аз ще либе прегърна
с кървава ръка през рамо,
да чуй то сърце юнашко,
как тупа сърце, играе;
плачът му да спра с целувка,
сълзи му с уста да глътна...
Пък тогаз... майко, прощавай!
Ти, либе, не ме забравяй!
Дружина тръгва, отива,
пътят е страшен, но славен:
аз може млад да загина...
Но... стига ми тая награда -
да каже нявга народът:
умря сиромах за правда,
за правда и за свобода...


ИзображениеИзображениеИзображение
ИзображениеИзображениеИзображениеИзображение

Изображение

Потребителски аватар
VILIO
Мнения: 10933
Регистриран на: 18 апр 2007, 17:25
Местоположение: Сексагинта Приста
Контакти:

Re: Из дебрите на историята...

Мнениеот VILIO » 11 юни 2011, 09:44

Древните загадъчни народи - Етруски и Пеласги

По книгите на Божидар Динков "Етруската загадка", изд. на БАН, С.1984, 126 с. и Асен Чилингиров "Готи и Гети", изд. "Зиези екс куо Вулгарес", С.2005, 232 с.

Древността е пълна със загадки, забулени в митични тайни и легенди, замъглени с различни религии и вярвания. Но ИСТОРИЯТА не може без тях и постоянно дълбае и капка по капка търси истината.

"Етруските са били онзи древен загадъчен народ, който е населявал част от Централна и Северна Италия още през края на II хил. пр.Хр. и е играл първостепенна роля не само в Италийския полуостров, но и в басейна на цялото Средиземно море. Те са притежавали високоразвита градска култура (особено през VIII-VII в. пр.н.е.) в сравнение с останалите народи и племена на полуострова и твърде много са се отличавали от тях по език, религия, изкуство и начин на живот. Етруската култура оказва изключително влияние върху формирането на римската култура, която е една от основните съставки на европейската култура." (Следват цитати по Динков).

Етруските са заемали основно областта Етрурия (днешна Тоскана) между реките Тибър на юг и Арно на север, Тиренско море на запад и Умбрия на изток "Етруските градове през VII-VI в. пр.Хр. израстват като мощни средища на материална и духовна култура... водели са оживена търговия със съседните италийски племена умбри, оски и латини, с гръцките градове-колонии,.. и с Картаген." ... "Повечето римски държавноправни и частноправни институции, ... длъжности, ритуали и др., са имали етруски произход..."

"Непосредственото влияние на етруската култура върху Рим трае доста време. Според преданията и римските историци от 590 до 490 г. пр.Хр. в Рим управляват етруски царе..., когато се създава Римската империя, оказваща силно влияние върху целия тогавашен свят, много културни ценности, наследени от етруските, преминават у другите европейски народи. В това се състои и историческата заслуга на етруските и приносът им в създаването на европейската култура. През III-I в. пр.н.е. Етрурия попада постепенно под владичеството на Рим. Етруските се сливат с римляните. Векове наред ще се говори само за Рим, за римска култура и латински език и едва в ХVII в., к гато започват археологическите разкопки откриват съществуването на тоя народ.

В края на II хил. пр.Хр. (малко преди етруските) в Италия пристига "нова" група пришълци и поставят началото на желязната епоха, получила названието Виланова (по името на селището). Те обаче са били на много по-ниска степен на развитие в сравнение с културите на Изтока - Египет, Месопотамия, империята на хетите и траките на Балканския полуостров. В края на II и началото на I хил. пр.Хр. се открива (с разкопките) високата култура на етруските - градове, писменост, изкуство. Дълго време те доминират над Тиренско, Адриатическо и Средиземно морета. Те владеят и Рим от основаването му (754-753 г. пр.Хр.) до 509 г. пр.Хр., когато латините, подстрекавани от гърците, постигат независимост. Привлечени от богатствата на Етрурия от север нахлуват галите, Рим от юг, гърците (сиракузките-384 г. пр.Хр.) завладяват основните пристанища и островите Елба и Корсика, и към 350 г. пр.Хр. ЕТРУРИЯ вече не съществува. Скоро след това Рим ще завладее всичко - Елада, Зап. Европа, Тракия, Мала Азия и др.

Откриването на над 5250 етруски гробници само от Леричи за 10 години говори за мащабите на етруската култура.

Съществуват няколко хипотези от къде идват в Италия етруските и какви са те, включително, че са оцелели жители на Атлантида (заедно с баските). Това говори за големият им престиж и високата оценка на културата им.

Херодот писал, че етруските имат лидийски произход. Източният им произход подкрепят още Страбон, Плиний Стари и др. В подкрепа на тази теза учените намират сведенията на античните автори за "пеласгите-тирсени - предгръцки народ, обитавал някога Пелопонес и Тесалия преди идването на Гърците." Е. Потие допуска преселване на пеласги от Гърция през Адриатическо море в Италия. Тукидид нарича пеласгите тиренци, други "Тирсени".

"Етруските се различавали по език от всички други народи в Италия. Дешифрирането на езика им е дело на акад. Владимир Георгиев (1970 г.). Той научно обосновава троянския произход на етруските (1936 г.) и че в легендата за Еней се крие действително историческо събитие." Етруски и хетски са най-сродни помежду си и са два диалекта (източен и западен) на един и същ език. Лидийският е родствен с хетския. Хетите са създали третата могъща държава в Древния Изток наред с Египет и Вавилон (II хил. пр.н.е.). През VIII в. пр.Хр. асирийският цар Саргон I покорява отслабената (от ударите на "морските народи") хетска империя.

"Преди да се появят гърците и римляните на историческата сцена (много преди Омировата епоха), в Мала Азия, на Балканския полуостров и в Егейския свят са живели народи с висока култура, като хети, траки, фригийци, троянци, лидийци, карийци, говорещи на езици от индоевропейски произход". И Пеласги, като по-късно се установява, че те са първите известни обитатели на Балканите, дори преди тракийците. "Етруската архитектура се основава на същите онези твърде високи астрономически, геометрически и религиозни познания, които са твърде характерни за хетите и за народите на Месопотамия"..."... цялата космогонична и астрологична система на етруските се отличава значително от гръцката и римската... тя разкрива общи черти само с хетската и халдейската".

ПЕЛАСГИТЕ са още един древен и загадъчен народ. Някои древни автори считат, че тирените (етруските) са били пеласги. "Хеланик от Лесбос (V в. пр.н.е.) казва, че тиренците се наричали по-рано пеласги; те били прогонени от гърците и след като се заселили в Италия, приели името етруски". Това съобщават и др. гръцки автори - Тукидид, Страбон и др. и твърдят, че 17 поколения преди Троянската война (1184 г. пр.н.е.) пеласгите са се преселили в Италия (около 1750 г. пр.н.е.). "Херодот обаче никъде не споменава за пеласги в Италия"..."Със сигурност... те не са били гърци, защото, както съобщава Омир в "Илиада", на страната на троянците като техни съюзници и против гърците са воювали пеласгите: ..." Вл. Георгиев и др. учени считат, че народът на о-в Крит през неолита (6000-2600 г. пр.н.е.) е бил пеласгийски. Преди нахлуването на древните гърци в Егея на Балканския полуостров са живели родствени народи - пеласги, траки, термили, лелеги и др. и езикът на пеласгите е родствен на тракийския." Трябва да се отбележи нещо много любопитно: Пеласгите са споменати в Библията под името филистимляни, а земите по поречието на р. Струма са се наричали в Древността Палестина, както и Стара планина се е наричала Кавказки планини (по Владимир Цонев). При това никак не е изключено пеласги от Лемнос заедно с родствени на тях народи, като лидийци, троянци, дарданци и др., да са създали началото на етруската култура... Традицията свързва дарданите като троянски народ, който се преселва в Етрурия. Вожд на дарданците е цар Еней, син на Анхиз и богинята Афродита".

"Хеланик... вижда Лациум и Рим като издънка на Троя. Тимей от Тавраменион (352-246) дава на легендата по-завършен вид, като съобщава, че Еней след преселването си в Лациум съградил най-напред гр. Лавиний, а после Рим"..."...най-старата версия на преданието за Еней е била етруска. Еней и троянците дошли първоначално като приятели и съюзници на етруските, като техни далечни роднини. Това проличава от поемата на Вергилий", работил 10 години по нея. Родният град на Вергилий Мантуа е от етруски произход. По-късно етруското предание за Еней се присвоява от римляните. "Юлий Цезар, Меценат и император Октавиан Август, които са били римляни от етруски произход, са извеждали своето родословие от троянците и се смятали за потомци на Еней". ..."От "Илиадата" и "Енеиадата" е известно, че Еней е бил цар на дарданците", тракийско племе дало името на пролива "Дарданелите" около който живеели.

Акад. Вл. Георгиев твърди, че тирсените-етруски са самите троянци, т.е. траки. "За родствената връзка между троянците и траките вече може да се съди не само от сведенията на египетските и асирийските текстове, не само от гръцките автори, но и от археологическите данни, както и от проучванията на езиковедите... За далечната етническа родствена връзка между траки и етруски пише австрийският учен Александър Ранда в книгата си "Балканите - ключово пространство към световната история". (Randa, A. Der Balkan Schlusselraum der Weltgeschichte. Wien,1949) "Тази етническа близост между етруски и траки се очертава в резултат на присъствието на тракийски и особено на фригийски племена в Северна Мала Азия".

Според Херодот "...(траките) носят много имена - всеки според областта си, но всички те се ползват от еднакви закони за всички неща..." (Следват цитати по А. Чилингиров.) "За Херодот (I.57) и езикът на пеласгите, т.е. на завареното от гърците местно население, е "варварският", а не някои от варварските, както би се изразил, ако считаше, че съседите говорили на различаващи се помежду си езици". Ще приведа един интересен цитат от Чилингиров (с. 51-52): "Със своята бележка в края на статията си, предназначена за чуждестранния читател, акад. Дечев (статия за българи и чужденци, б.м.) иска да се презастрахова от евентуални обвинения, че нарушава всеобщо приетата от европейските историци и филолози конвенция, според която между "тракийския" и "славянския" етноси връзка няма и не може да има". Чилингиров обаче веднага твърди нещо противно: "...наличието на често употребявани "славянски" думи и лични имена в "тракийския" език, и то още от най-ранната засвидетелствувана от писмените извори историческа епоха, също не ни дава никакви основания да приемем, че така наречените "славяни" и "траки" са два различни етноса, говорещи на разни езици, а не един етнос, проявяващ се в два твърде близки по своя физически тип варианта, чиито езици явно са наречия на един общ език" (с.52). Виж сп. М.З. бр. 9- 10, 2005 г.

Славянските нахлувания на Балканите започват от втората половина на VI век, но "...изследванията на "славянските" топоними в Гърция, Албания, Сърбия и България показват, че те са съществували много столетия, ако не и хилядолетия, по-рано - т.е., че трябва да са свързани с някакво население, живяло по тези места още в най-далечни времена, много преди идването на гърците, и чиито език е съдържал много думи, считани за "славянски". Най-куриозното в случая е, че тези "славянски" топоними в югозападната, но също в централната и северната част на Балканския полуостров, не дават никакви указания за народностното име на "славяните", а твърде често са във връзка, по думите на прочут немски славист, (Макс Вазмер, б.м.) с "племенното название на едно разположено по долното течение на река Дунав турко-татарско племе" - т.е. българите. Това обстоятелство е необяснимо за изследователите, а те са предимно руски и чешки слависти, както необяснимо е и странното обстоятелство, че така нареченото "славянско" население в югозападната част на Балканския полуостров на север и изток от Далмация никога в миналото не е считало себе си нито за македонско, нито за славянско, а само за българско. Но и много от "славянските" топоними в целия този район, голяма част, от които никога не е била включена в българската държава, не могат да се изговорят правилно нито от гърци, нито дори от други "славяни" - примери за това има много, за да бъдат тук подробно изброени, те се срещат многократно във всяка околия, и то не само в югозападната час на Балканския полуостров: Българец, Търново, Кожани, ..., А също тъй необяснимо е, че голям брой такива топоними се срещаха - преди да бъдат преименувани от гърците след Балканската воина - също и в някои много труднодостъпни и изолирани райони в Пелопонес и Централна Гърция, за които е трудно да се допусне, че са били заселени от "емигранти-славяни", познаБългарите ти като ловци и рибари. При това преди преименуването на "славянските" топоними, в тяхна близост не се срещат другоезични топоними, които биха показали наличието и на друг етнос, оставил там следи от своето съществувание."

Не е ли това странно? Кой народ ги е оставил? - Отговорът идва логически от писаното по-горе в това кратко есе. Само траките са живели тук хилядолетия пр.н.е. и дори преди потопа около Черно Море, а преди тях са били пеласгите.

Много днешни народи сме, по-малко или повече, потомци на пеласгите и траките - преди всичко Балканите (с Румъния), части от Мала Азия, Русия и др.

"... траките косвено участвуват във формирането и на етруската цивилизация, която по-късно чрез Рим ще послужи като основа на бъдещата европейска цивилизация. Въз основа на най-новите научни открития етруските или тирсените, троянците, или турша (трусе), и пеласгите излизат от легендите и преданията, за да заемат своето място в страниците на историята" (Динков).

Бинони
Изображение

Потребителски аватар
Христолов
Мнения: 7678
Регистриран на: 14 сеп 2007, 18:19
Местоположение: Във форума!

Re: Из дебрите на историята...

Мнениеот Христолов » 11 юни 2011, 10:21

поредния разбирач който гледа картата от 2010 и мисли че всички народи са живели на една територия през цялата си история

Потребителски аватар
VILIO
Мнения: 10933
Регистриран на: 18 апр 2007, 17:25
Местоположение: Сексагинта Приста
Контакти:

Re: Из дебрите на историята...

Мнениеот VILIO » 11 юни 2011, 12:20

Е това е една от теориите на повечето тракомани. Според които българите са траки и, че самите траки са автохонното европейско население и са първата цивилизация в Европа още преди гърците . :roll:
Изображение

Delija
Мнения: 52320
Регистриран на: 03 апр 2006, 17:05

Re: Из дебрите на историята...

Мнениеот Delija » 11 юни 2011, 12:46

Станахме като "македонците", почнахме и история да си съчиняваме...

Потребителски аватар
Христолов
Мнения: 7678
Регистриран на: 14 сеп 2007, 18:19
Местоположение: Във форума!

Re: Из дебрите на историята...

Мнениеот Христолов » 11 юни 2011, 12:52

млъквай, сърбоман, чети си тихо учебниците писани от москва и не осирай темата

Потребителски аватар
VILIO
Мнения: 10933
Регистриран на: 18 апр 2007, 17:25
Местоположение: Сексагинта Приста
Контакти:

Re: Из дебрите на историята...

Мнениеот VILIO » 11 юни 2011, 14:10

Е то дали наистина е имало цивилизация преди гърците в Европа ?
Изображение

Потребителски аватар
Христолов
Мнения: 7678
Регистриран на: 14 сеп 2007, 18:19
Местоположение: Във форума!

Re: Из дебрите на историята...

Мнениеот Христолов » 11 юни 2011, 14:29

зависи какво разбираш под цивилизация. доказано разумен живот е имало но не и организация и държавност. дори траките въпреки големите им познания и постижения са били пълна анархия, разделени на десетки племена.

Delija
Мнения: 52320
Регистриран на: 03 апр 2006, 17:05

Re: Из дебрите на историята...

Мнениеот Delija » 11 юни 2011, 14:49

Hristolov написа:млъквай, сърбоман, чети си тихо учебниците писани от москва и не осирай темата


По-добре сърбоман, отколкото гнусен циганин от Столипиново, какъвто си ти. :qipbo: :qipbp: :qipbp:

Потребителски аватар
Казуса
Мнения: 15912
Регистриран на: 14 юни 2007, 21:17
Местоположение: София

Re: Из дебрите на историята...

Мнениеот Казуса » 24 юни 2011, 19:15

Hristolov написа:зависи какво разбираш под цивилизация. доказано разумен живот е имало но не и организация и държавност. дори траките въпреки големите им познания и постижения са били пълна анархия, разделени на десетки племена.

Не може да бъде! Има наченки на мисъл у тази видна дървена глава от "Столипиново" :qipag: Още малко познание на не-идеологическо четиво и ще вземе да мине интелектуално половин ниво пред левскарите...
Иначе Дели е прав - трябва да спрем да се опитваме да докажем, че сме някаква уникална нация. Историята често е много по прозаична от нашите въжделения и мераци...
Изображение
"2+2=5".
Джордж Оруел - "1984"


Върни се в “Разни”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 62 госта