Къде се е провела Троянската война?
В “Илиада” на Омир се говори за скандинавците.
Одисей е бил датчанин, а троянците – финландци.
Какво бихте отговорили, ако някой ви каже, че, в епичните сцени на Троянската война, герои са не троянци и ахейци, а - викинги и фински племена?
“- Не може да бъде! Това е абсурд!” – тази е първата мисъл, която ни минава през главата, при научаването на подобна новина...
Но италианският инженер Феличе Винчи защитава друго мнение. Той лансира една колкото уникална, толкова и скандална версия за легендарните писания на аеда Омир.
Одисей е бил родоначалник на съвременните датчани. Тази смела хипотеза представя Ф. Винчи в своята книга, озаглавена “Омир от Балтика”. Според италианеца, Одисей няма нищо общо с древните елини. Бил е датчанин. А събитията, описани в “Одисея”, са се разиграли около Скандинавския полуостров, а не – край бреговете на Средиземно море. Феличе Винчи не само смело лансира абсурдната, на пръв поглед, теза, но и я подкрепя с куп научни факти.
Учените отдавна са установили, че някои от описанията на ландшафта в “Илиада” и в “Одисея” не се вписват в картата на Средиземноморието. Още древногръцкия историк Плутарх е предполагал, че остров Огигия, на който Одисей е живял, като пленник на нимфата Калипсо, се намира в Северна Атлантика, “на пет дни плаване от Британия”. Според описанието, дадено от Омир, град Троя лежи “край безграничния Хелеспонт”. За Хелеспонт е прието да се смятат Дарданелите (кръстени на Дардан). Но този провлак не заслужава епитета “безграничен”. Винчи предполага, че, всъщност, става дума за Финския залив. Впрочем, в датските летописи от XII век (след Р. Хр.) се споменава, че, в едната част от крайбрежието на Балтика, е живял народът на хелеспонтите. Названията “река на океана” и “поток на океана”, които често се срещат в “Одисея”, всъщност, се отнасят за течението Гълфстрийм.
Западно от град Хелзинки, край Финския залив, авторът на сензационната книга е открил места, чиито имена (топоними) са близки до имената на градовете, съюзници на Троя. По описанието на Омир, Троя е град, разположен в хълмиста местност, в долина между две реки. Именно по ТОЗИ начин е разположено и финландското селище Троя!
Оръжието и облеклото, описани от Омир, много наподобяват тези, които са открити в Дания, в гробниците на воини от бронзовата епоха.
Също толкова си приличат и корабите, описани в двата епоса, с корабите на прибалтийските народи от онова време.
Военната архитектура - крепостните стени и другите отбранителни съоръжения (кули, портални комплекси и др.) на Троя, описани от Омир, напомнят повече на крепости на северни народи, построени от камък и дърво, отколкото - на земни валове, каквито са били укрепленията на егейската цивилизация. Дори съдовете за храна и за течности на сражаващите се страни са от метал и от дърво – поредният факт, говорещ в полза на хипотезата на италианския инженер. Любопитно е, че Омир не дава описание на прочутата гръцка керамика. Той не описва и конкретния образ на красивата Елена. Защото всяка епоха има свой идеал за красотата на женското тяло и на женското лице.
В “Илиада” се говори за нощни сражения, които не биха били възможни край бреговете на Средиземно море, но, край бреговете на Балтийско море, в “белите” нощи (с полярно сияние) са напълно възможни!
Описвайки климатичните условия, Омир рядко споменава жарко слънце или горещини, а твърде често говори за мъгли, студ, дъжд, сняг, виелици... Които, за Гърция, са рядкост.
Винчи дава още много примери в защита на своята хипотеза.
Но как е могло да се случи такова “преместване” на мястото на действието в епоса? Авторът на книгата “Омир от Балтика” е подготвен за отговор и на този въпрос.
Около 1600 г. пр. Р. Хр., в Северна Европа, са започнали големи промени на климата. Поради глобално застудяване, свързано и с цикли на заледяване, средната температура е паднала с около 4 градуса по скалата на Целзий. Едновременно с това, изригнал и вулканът на остеров Санторини, в Егейско море (1630 г. пр. Р. Хр.). Облаци от вулканична пепел задълго скрили Слънцето, предизвиквайки явление, наподобяващо “ядрена зима”. Народите на Скандинавския полуостров, в които Винчи вижда прародители на всички европейци, се отправили на юг. Една част от тях преминала през Месопотамия и достигнала до Индия. Тях, според него, познаваме като “арийци”. Друга част, преминала през Мала Азия и достигнала до Египет. Това били хетите. Трета група прселници се задържала в Гърция. Това били ахейците. Те донесли със себе си географските имена, напомнящи им тяхната северна родина, а, също така – и своя епос, митове, легенди, сказания, предания за богове, герои, войни и битки... Според италианеца, на основата именно на ТОЗИ фолколор, Омир е създал своите безсмъртни творби.
Според Винчи, археолозите не са намерили в района на Средиземноморието следи от народи като данайците (от които трябва да се пазим, дори, когато ни даряват!), пеласгите, лапифите и други. Но те и сега си живеят пак там, където са се намирали във времето, описано от Омир. Днес, ние ги наричаме почти по същия начин: датчани, поляци, лапландци... Своята гореща кръв, финландците са наследили от своите предци, които участвали в Троянската война...
Историческата наука не е произнесла своето мнение за хипотезата на италианския инженер. Историците или, все още, не са прочели обемистата книга, или не са сметнали за необходимо да се занимават с тази хипотеза.
Ние можем да си направим труда поне да прочетем тази книга. След време, може да се окаже, че авторът й разсъждава в правилна посока.
Възникват обаче интересени въпроси:
- Ако Троя не се намира в Мала Азия, а в Скандинавия, какво точно е открил Хайнрих Шлиман, който, още от дете, се е надявал да открие този град, следвайки СЪЩИТЕ Омирови описания, които е ползвал и италианският изследовател на двата древни епоса?
- Кой от тях двамата е прав – Х. Шлиман или Ф. Винчи?
- Какво е било стратегическото и икономическото значение на Троя – ако се е намирала на едното или на другото място?
- Ако приемем, че и двамата са прави и, че съществуват два града с името Троя, отдалечени на такова голямо разстояние един от друг (както има два града с името Тива – в континентална Гърция и в Египет), откъде са пристигнали, по море, на Апенинския полуостров, троянците, водени от Еней?
Из дебрите на историята...
Re: Из дебрите на историята...
МАТЕМАТИКАТА В БИБЛИЯТА
Ернст Енгли
Преди много години един велик математик на име Иван Панин направи някои впечатляващи открития относно библейската математика. Панин беше гений в математиката. Той беше признат за един от десетте мъже в неговата област по целия свят на времето си. През 1882 година той се дипломирал в университета Харвард. Малко след дипломирането си станал християнин. Знаел перфектно гръцки и еврейски език. Нито гръцкият, нито еврейският имат числа, но вместо това използват букви от азбуката си, за да представят цифрови стойности. Знаейки това, Панин започнал да замества цифрови стойности с букви, докато изучавал Библията. Докато изучавал заместените числа, той бил учуден от невероятно детайлният математически дизайн, който изпъквал пред него. Запленен, той продължил изучаванията си! Колкото по-дълбоко навлизал в Библията, толкова повече бил убеден, че математиката би могла да отключи някои дълбоки тайни в тази велика Книга.
Стих по стих, глава по глава, книга по книга, цялата Библия е написана със същия невероятен математически дизайн, който стои много над способността на физическия ум да го създаде. Този вид дизайн вероятно не би могъл да бъде завършен от човешкия ум.
Тогава Панин започнал да проучва спорните стихове в Библията. Стихове, които някои учени отхвърлят въз основа на твърдението, че някои „прекалено усърдни” преписвачи са ги добавили. Много библейски учени например отхвърлят пасажа Марк 16:9-20, защото смятат, че тези стихове липсват в някои главни манускрипти. Според изследването на Панин тези стихове съдържат същия невероятен математически дизайн.
Панин свидетелства, че неговата работа без съмнение доказва, че Библията е написана по разработен математически модел, който изключва всякакъв шанс или случайност. От тогава насам, до неговата смърт през 1942 година, Панин прекара времето си, доказвайки чрез математиката истинността на Библията. Всички знаем, че математиката е точна наука. Тя не може да бъде фалшифицирана!
Базирайки се на проучването си, Панин направи следните твърдения:
№ 1: Нито едно човешко същество не би могло да напише Библията!
№ 2: Математическият дизайн на самото Писание е бил извън досега на човешкия ум. Той бил награден от Фондация ”Нобел Рисърч” за математическото му проучване на Библията. За да подкрепи твърдението си пред Фондацията, той представил 43 000 листа с доказателства, съдържащи неговата работа! Твърдението му пред същата фондация било следното: „Святата Библия е непогрешимото Божие Слово!”
От Фондация ”Нобел Рисърч” му отговорили: „Колкото по-дълбоко навлизаме в нашите изследвания, ние намираме поразителни доказателства в полза на вашето твърдение!”
След това Панин отправил предизвикателство чрез нюйоркския вестник „Сън” към девет известни „библейски критици” по негово време публично да опровергаят неговото твърдение. Когато абсолютно никой не приел предизвикателството му, той отправил същото предизвикателство посредством всички водещи вестници по света, за да може всеки публично да опровергае неговото твърдение! Предизвикателствата бяха отправени преди повече от 60 години, но до днес никой не се е появил да опровергае тези твърдения.
Доктор Панин твърдеше, че математически” доказва, че всичките 66 книги от нашата Библия са написани от Бог! Независимо, че човешка ръка е написала думите в Библията, Бог е Този, който ги диктува! Нашата Библия твърди същото: „…защото никога не е идвало пророчество от човешка воля, но светите човеци са говорили от Бога, движени от Святия Дух” (ІІ Петрово 1:21).
Д-р Иван Панин доказва в трудовете си, че числата са методът, който Бог използва, за да защити истинността на Своето Слово, Библията. След дългогодишна работа д-р Панин доказа, че Библията е защитена от система от числа, и ако Словото се промени по някакъв начин, системата ще бъде прекъсната, което ще покаже, че се извършва фалшификация. Д-р Панин каза: „Библията е конструирана по чудесен числов дизайн във всеки възможен детайл; така че този дизайн не може да произхожда от човек, нито пък може да бъде осъществен от човек; числовата система, по която е изградена, е подобна на математическата схема, наблюдавана в природата, в небесата горе, или на земята около човека. И този числов дизайн застрахова текста от грешки и прибавяне; твърде подобно на начина, по който дизайнът на банкнотите е защитен от фалшификация. И както монетоброячната машина автоматично пресмята монетите, така и числовата система автоматично проверява собствената си сметка.”
През 1908 година пастор А. Б. Кинг каза относно работата на д-р Панин: „Един факт, скрит през вековете от църквата, сега е открит на д-р Иван Панин и изисква признание от вселенската Църква като най-важният. Тези, които са били наскърбени от многото атаки срещу Писанието, могат сега, предвид това откритие, да се присъединят в хваление към Бог. Врагът дойде като потоп, но Господ постави знаме в ръцете на нашия брат и всички християнски войници трябва да се обединят около него.
Веднъж видях голямо цъфтящо дърво край коритото на една река. Водата беше измила достатъчно от коритото, за да изложи на показ мрежата от преплетените корени, подкрепящи гигантското дърво.
Библията е величествено Дърво на живота, посадено край поток от жива вода.
Копаейки дълбоко за истини от Писанието, г-н Панин открил, че колкото повече копаел, толкова по-сигурен ставал, че скъпоценната почва, която преобръщал, била изцяло изпълнена с корени, които той нарекъл библейски числа. Той открил, че отделно от нейните открити факти и поучения, Библията, като истинско здание, има математическа основа и надстройка, която лежи върху основата и прониква във всяка една от 66-те книги, във всяка глава, често дори и в отделните стихове в еврейския език.
Само изреждането на числовите примери, които г-н Панин привежда от еврейски и гръцки език, дава доказателства за неговите томове от факти, като буйната бучаща Ниагара.”
Д-р Панин научно доказа, че не е възможно Библията да бъде написана само от обикновени човешки същества, но че тя е свръхестествена, боговдъхновена, дадена от Бога книга! Д-р Панин доказа, че Библията има печат, който е предпазва от подправяне. Ако подправите Библията под каквато и да е форма, вие ще разчупите печата. Печатът е поставен в самата Библия, под повърхността, извън обикновеното око. Печатът има предназначението на воден знак. Под повърхността на голяма част от произведената хартия хората поставят невидим воден печат. Водният печат не може да бъде видян с просто око. Той се показва само, когато някой го освети с инфрачервени лъчи. Бог постави невидим воден знак, или печат под повърхността на Своето Слово и математиката е инфрачервената светлина, която го излага пред нашите очи.
Печатът или водният знак е ЧИСЛОТО СЕДЕМ (7). Числото седем е наречено „съвършеното число”. Същият печат е скрит под повърхността на гръцкия и еврейски текст на Библията не само на няколко места, но буквално навсякъде. Стих след стих, глава след глава, където и да се погледне, се вижда свидетелство, че Библията е неоспоримото Божие Слово.
Когато се огледаме около нас, виждаме същия печат в творението. Бог подпечати работата Си върху творението с печат, или воден знак – същото число седем и кратни на седем. Например, развитието на човешкия ембрион е в точни периоди от седем. Забележете, десет периода от 28 дни, което е 4 х 7. Проверете и ще бъдете учудени от точността на този закон. Пълното нормално време е 280 дни, или 40 х 7. Библията казва, че човекът беше създаден от пръстта на земята. Човешкото тяло се състои от 14 елемента, или 2 х 7, също както земята, или пръстта! Медицината ни казва, че човешкото тяло подновява всяка клетка на всеки седем години, също така пулсът пие по-бавно на всеки седми ден. Дори слънчевата светлина е направена от седем различни цвята.
Още примери. Земята е само 49 пъти, или 7 пъти по 7 по-голяма от луната. Луната завършва обиколката си около земята на 28-я ден, което е 4 х 7. Погледнете малките птици: защо яйцата на домашната кокошка - в инкубатор или под кокошката в гнездото, се излюпват на 21-я ден, или 3 х 7. Канарчето - за 14 дни, или 2 х 7. Патицата - на 28-я ден, или 4 х 7. Друг вид патица - на 35-я ден, или 5 х 7. Златният орел - на 35-я ден, или 5 х 7. Петнистият орел - на 21-я ден, или 3 х 7. Царският орел - на 35-я ден, или 5 х 7. Някои разновидности на пъдпъдъка - за 21 дена, или 3 х 7, други разновидности - за 28 дена, или 4 х 7. Соколът - за 28 дена, или 4 х 7. Ястребът - за 21 дена, или 3 х 7.
Проверете и ще видите, че всяка от следните птици мъти яйцата си за брой дни, които са кратни на седем. Големите разновидности на совата - за 28 дни. Другите за 21 и 14 дни. Императорският пингвин - 49 дни, другите пингвини - за 42 дни. Някои щрауси за 56 дни, други - 63 дни, но всички са кратни точно на седем. Белочелата водна кокошка 14 дни, паунът 28 дни, морската птица 21 дни, бялата яребица 21 дни, жеравът 28 дни, глухарът за 21 дни и така нататък; можем да продължим, но мисля, че схванахте картината досега. Бог постави печата си, или водния знак върху цялото творение.
За да не се чувстват пренебрегнати, нека да видим какво Бог направи за някои животни. Погледнете малката мишка. Периодът на бременност за това семейство е само 21 дни, или 3 х 7. Заекът и плъхът 28 дни, или 4 х 7. Котката 56 дни, или 8 х 7. Кучето 63 дни, или 9 х 7. Лъвът 98 дни, или 14 х 7. Овцата 147 дни, или 21 х 7.
След като видяхме тези факти, може ли някой да се съмнява, че Бог е поставил печата Си дори и върху творението? Ако Бог пази творението Си с невидим печат и воден знак, няма ли да направи същото за Словото Си? Тези неща не се случват просто така при все, че няма значение за птицата, или животното, за инкубационния период, или периода на бременност, това са брой числа, кратни на седем, но има значение за Бог.
В Писанията забелязваме, че Бог работи с човека също с периоди по седем. Когато погледнете разпределението в Библията, можете да видите седем различни периода от Божията работа с човека. Сега ние се намираме в края на шестия период. Седмият и последен период хлопа на вратата. Идващият седми период ще доведе Исус обратно на земята. Бог дори обяви седмия ден за почивка. Забележете, Божието Слово твърди, че обхватът на човешкия живот ще бъде „70 години”, тоест десет по седем.
Да се върнем обратно и да погледнем развитието на човешкия ембрион и да го видим в десет различни периода от 28 дни, или четири по седем, което прави точно нормалното време от 280 дни, или 40 по седем, или 40 седмици. Числото 40 също има значителна роля в Писанието. В цялата Библия това е Божието число на изпитание. Потопът продължи 40 дни и 40 нощи, Мойсей беше 40 дни на планината, Израел беше 40 години в пустинята, Ниневийците имаха 40 дни, за да се покаят, Христос беше 40 дни в пустинята и беше 40 дни на земята след възкресението Си.
Сега забележете как числото седем е използвано на повърхността на Писанието. На прокажения беше казано да се потопи седем пъти в реката Йордан. Ако той беше спрял на шестия път, нямаше да бъде изцелен. На децата на Израел беше заповядано на седмия ден да маршируват около Ерихон седем пъти. Поглеждайки в книгата Откровение какво виждаме? Седем църкви, седем Божии духове, седем светилника, седем звезди, седем печата, седем ангели, седем тръби, седем гърма, 42 месеца, или 6 по седем и т. н.
На науката е добре известно, че има числова схема в творението и че всичко се движи по математически закони. Чрез самия закон на математиката д-р Панин доказа, че Библията е цялостното и завършено Божие Слово. Настоящата ни Библия не е книга, която съдържа Словото на Бог, тя е Божието Слово!
Говорихме за това как числото седем беше използвано на повърхността на Писанието, но сега нека да погледнем как е използвано под повърхността, или как е използвано като печат, или воден знак, който не се вижда. Трябва да изследваме еврейския и гръцкия текст, за да видим този превъзходен печат. Те са тайнствено скрити от простото око под повърхността на оригиналния текст. Следват няколко примера, но не абсолютно всички, за тези скрити печати.
Погледнете пасажа Битие 1:1. Числото на еврейските думи е точно седем. Сега пребройте числото на еврейските букви в тези седем думи и ще откриете, че броят на буквите се разделя съвършено на седем и се умножават точно по седем. Броят на буквите в седемте думи е 28, или четири по седем! В тези примери всеки числов „факт” или „седем”, който се появява в структурата на текста, е наречен „числово свойство”.
ПЪРВО: както вече казах, числото на еврейските думи в този стих е седем.
ВТОРО: броят на буквите в седемте думи е 28, или четири по седем.
ТРЕТО: първите 3 от тези 7 думи съдържат подлога и сказуемото на изречението. Тези три думи се превеждат: „В началото Бог създаде”. Броят на буквите в тези три еврейски думи е 14, или 2 по 7. Последните четири от тези седем думи са допълнението на изречението. Те са преведени така: „…небето и земята”. Броят на буквите в тези последни четири еврейски думи е точно 14, или 2 по 7.
ЧЕТВЪРТО: последните четири еврейски думи се състоят от две допълнения. Първото е „небето”, второто е „земята”. Броят на буквите в първото допълнение е 7. Броят на буквите във второто допълнение е 7.
ПЕТО: трите водещи думи в този стих от седем думи са „Бог”, подлогът, и „небето” и „земята” – допълненията. Броят на буквите в тези три еврейски думи е точно 14, или 2 по 7. Броят на буквите в другите четири думи на стиха е 14, или 2 по 7.
ШЕСТО: най-кратката дума е в средата. Броят на буквите в тази дума и думата отляво на нея е 7.
СЕДМО: броят на буквите в средната дума и думата отдясно на нея е 7.
Сега, за да покажем същия вид печат и воден знак в гръцкия език, нека да отидем при книгата на Матей и да изследваме част от нея. Ще погледнем Матей 1:1-17. Първите 17 стиха в книгата на Матей формират сами по себе си естествено логично разделение, защото се занимават с един определен предмет - родословието на Христос. Тези първи 17 стиха от гръцкия Нов Завет се състоят от две главни части. Първата обхваща стихове 1-11, а втората - от 12-17 стих. Всяка част съдържа удивителни числови свойства в структурата на текста си.
ПЪРВО: броят на гръцките речникови думи, използвани в първите единадесет стиха, е 49, или 7 по 7. Речниковите думи могат да бъдат различни от общите думи. Например думата „и” може да бъде използвана три, или четири пъти в пасажа, но ще бъде броена само веднъж, защото се повтаря.
ВТОРО: броят на буквите в тези 49 думи е 266, или 38 по 7.
ТРЕТО: от тези 266 букви гласните са 140, или 20 х 7, а съгласните - 126, или 18 х 7.
ЧЕТВЪРТО: от тези 49 думи броят на думите, които започват с гласна, е 28, или 4 по 7. Броят на думите, които започват със съгласна е 21, или 3 по 7.
ПЕТО: от 49-те гръцки речникови думи, броят на съществителните е 42, или 6 по 7. Думите, които не са съществителни са седем.
ШЕСТО: от 42 съществителни в първите единадесет стиха броят на собствените съществителни е точно 35, или 4 по 7. Броят на нарицателните съществителни е 7.
СЕДМО: броят на гръцките букви в тези 7 нарицателни съществителни е 49, или 6 по 7. Удивително е да се забележи, че в тези 7 нарицателни съществителни има повече от 20 числови свойства.
Можем да продължим в този дух, но мисля, че вече схванахте идеята. Тези числови свойства се намират в цялата Библия, втъкани по такъв начин, че нито едно човешко същество не е способно да постави началото им. Изброих само няколко примера от две глави в Библията. Помислете сега, тези свойства се намират във всеки стих в Писанието. Невъзможно е за никой, освен за Бог, да създаде такова нещо!
Числови стойности. И в еврейския, и в гръцкия език всяка буква, дума, изречение и пасаж имат определена „числова стойност”, или „математически сбор”. Хиляди от тези „по седем”, или „свойства” се намират в числовите стойности и математическия сбор на структурата на Святото Писание.
Евреите и гърците не са използвали цифри като 1, 2, 3, 4 и т. н., за да изразят числа, защото в техните езици нямат числа. Всяка буква в азбуката им има числова стойност. Например, ако един евреин, или грък иска да напише „1”, той ще напише първата буква от азбуката си. Ако е искал да напише „2”, ще напише втората буква от азбуката си, и така нататък. Такава е била аритметиката в еврейския и гръцкия. С други думи и в еврейския, и в гръцкия език всяка буква в азбуката замества число, като в същото време си е и буква. Тъй като всяка буква има числова стойност, подобно всяка дума има числова стойност, защото всяка дума е съставена от две, или повече букви. За да научите числовата стойност на дадена дума, просто съберете числовите стойности на всички букви в думата и общият сбор ще образува числовата стойност на тази дума. Точно както всяка дума има числова стойност, такава имат и всеки параграф, изречение и книга.
Нека да погледнем някои числови стойности на известни имена в Писанието. Знаем, че числовата стойност на Антихрист е „666”: „Тук е нужна мъдрост; който е разумен, нека сметне числото на звяра, защото е число на човек; а числото му е шестстотин шестдесет и шест” (Откровение 13:18). Сега нека да съберем буквите в името ИСУС и да намерим Неговата числова стойност. В гръцкия език „Исус” се буквува „I-E-S-O-U-S”. „I” означава „10”, „E” символизира „8”, „S” символизира „200”, „O” означава „70”, „U” - „400” и „S” - „200”. За да видим кое е числото, стоящо зад името на Исус, ние прибавяме тези стойности и събираме общата сума, или числото на името на Исус е „888”. Сега сравнете числото на Исус с това на Антихрист, което е „666”. Това странно сравнение ни кара да се чудим и изумяваме.
Сега нека да се върнем за момент и да погледнем първия стих от Битие. В стиха има три важни съществителни - „Бог”, „небето” и „земята”. Числовите стойности на тези три съществителни са съответно 86, 395, 296. Когато съберем тези три цифри, откриваме, че общата им стойност е 777, или 111 по 7.
Други числа в Библията също са използвани от Бог като печати, или водни знаци. След внимателно изследване можем да открием числа в Писанието, които представят различни неща. Те са числата от 1 до 13. Също така има няколко други големи числа, като числото 40 и числото 37, които имат важно значение. Сега ще изброим какво замества всяко от посочените числа в Писанието.
1: Единство, или цяло.
2: Раздяла, или свидетелстване.
3: Божествено съвършенство на Божеството.
4: Творческа работа, или света.
5: Благодат, безплатен подарък от Бог.
6: Човекът (под греха).
7: Божият печат, често наричано „съвършеното число”.
8: Възкресение, или ново начало.
9: Завършеност.
10: Числово съвършенство.
11: Дезорганизация.
12: Съвършено управление.
13: Грях, или бунт.
37: Живото Божие Слово.
40: Изпитание.
Вземете числото осем, което замества „възкресение, или ново начало”, и го разгледайте в Писанията. Осем човека бяха спасени от потопа. Всяко бебе момче трябваше да бъде обрязвано на осмия ден. Това бележеше новото им начало под Божия Завет. Витлеем Юдейски, родното място на Христос, е споменат осем пъти в Новия Завет. Забележете също, че в Писанието е споменато осмо земетресение, което ще стане при Христовото завръщане, отбелязвайки новото начало. Христос възкръсна от гроба на осмия ден. Църквата беше основана на осмия ден. „И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях, понеже щеше да отпътува на сутринта и продължи Словото си до среднощ” (Деяния 20:7).
Спомнете си, че числото на Исус е 888. Исус обикновено наричаше Себе Си „Човешкият Син” - този израз се появява 88 пъти и неговото произведение е 2960, което е 370 по 8. Той също каза: „Аз Съм Истината”, което е 64 по 8. Той е наречен „Христос” и произведението на числото на „Христос” е 1480 - 185 по 8. Можем да продължим нататък и да покажем, че произведението на числата на „Спасител”, „Месия” и „Господ” е умножение по осмици. По този начин имаме нашия числов дизайн, който сам по себе си е великолепно свидетелство за факта, че Исус Христос наистина е Възкресението и Божият Син.
ИСУС: числова стойност 888 = 111 х 8
ХРИСТОС: числова стойност 1480 = 185 х 8
СПАСИТЕЛ: числова стойност 1408 = 176 х 8
ГОСПОД: числова стойност 800 = 100 х 8
МЕСИЯ: числова стойност 656 = 82 х 8
ЧОВЕШКИЯТ СИН: числова стойност 2960 = 370 х 8
ИСТИНАТА: числова стойност 64 = 8 х 8
Нека погледнем за момент числото 13 и как то представлява греха. В Откровение 12:9 четем следната фраза: „И беше свален големия ЗМЕЙ, онази старовременна ЗМИЯ, която се нарича ДЯВОЛ и САТАНА…”
ГОРНАТА ФРАЗА: числова стойност 2197 = 13х13х13
ЗМЕЙ: 975 = 75х13
ИЗКУСИТЕЛ: 1053 = 81х13
ВЕЛИАЛ: 78 = 6х13
УБИЕЦ: 1820 = 140х13
ЗМИЯ: 780 = 60х13
Можем да продължим нататък и да покажем примери от Писанието как всеки посочен цитат е описан чрез числовата му стойност. Ние изброихме само малка част от числата, които д-р Панин използва в работата си, за да докаже, че Библията е цялото и истинско живо Божие Слово. Ако се нуждаете от повече доказателства, спомнете си, че д-р Панин представи над 40000 страници от труда си пред комитета за Нобелова награда. Няма да ми стигнат останалите години от живота ми, за да изброя томовете доказателства, които д-р Панин изнесе в изследователската си работа относно библейските числа.
Ернст Енгли
Преди много години един велик математик на име Иван Панин направи някои впечатляващи открития относно библейската математика. Панин беше гений в математиката. Той беше признат за един от десетте мъже в неговата област по целия свят на времето си. През 1882 година той се дипломирал в университета Харвард. Малко след дипломирането си станал християнин. Знаел перфектно гръцки и еврейски език. Нито гръцкият, нито еврейският имат числа, но вместо това използват букви от азбуката си, за да представят цифрови стойности. Знаейки това, Панин започнал да замества цифрови стойности с букви, докато изучавал Библията. Докато изучавал заместените числа, той бил учуден от невероятно детайлният математически дизайн, който изпъквал пред него. Запленен, той продължил изучаванията си! Колкото по-дълбоко навлизал в Библията, толкова повече бил убеден, че математиката би могла да отключи някои дълбоки тайни в тази велика Книга.
Стих по стих, глава по глава, книга по книга, цялата Библия е написана със същия невероятен математически дизайн, който стои много над способността на физическия ум да го създаде. Този вид дизайн вероятно не би могъл да бъде завършен от човешкия ум.
Тогава Панин започнал да проучва спорните стихове в Библията. Стихове, които някои учени отхвърлят въз основа на твърдението, че някои „прекалено усърдни” преписвачи са ги добавили. Много библейски учени например отхвърлят пасажа Марк 16:9-20, защото смятат, че тези стихове липсват в някои главни манускрипти. Според изследването на Панин тези стихове съдържат същия невероятен математически дизайн.
Панин свидетелства, че неговата работа без съмнение доказва, че Библията е написана по разработен математически модел, който изключва всякакъв шанс или случайност. От тогава насам, до неговата смърт през 1942 година, Панин прекара времето си, доказвайки чрез математиката истинността на Библията. Всички знаем, че математиката е точна наука. Тя не може да бъде фалшифицирана!
Базирайки се на проучването си, Панин направи следните твърдения:
№ 1: Нито едно човешко същество не би могло да напише Библията!
№ 2: Математическият дизайн на самото Писание е бил извън досега на човешкия ум. Той бил награден от Фондация ”Нобел Рисърч” за математическото му проучване на Библията. За да подкрепи твърдението си пред Фондацията, той представил 43 000 листа с доказателства, съдържащи неговата работа! Твърдението му пред същата фондация било следното: „Святата Библия е непогрешимото Божие Слово!”
От Фондация ”Нобел Рисърч” му отговорили: „Колкото по-дълбоко навлизаме в нашите изследвания, ние намираме поразителни доказателства в полза на вашето твърдение!”
След това Панин отправил предизвикателство чрез нюйоркския вестник „Сън” към девет известни „библейски критици” по негово време публично да опровергаят неговото твърдение. Когато абсолютно никой не приел предизвикателството му, той отправил същото предизвикателство посредством всички водещи вестници по света, за да може всеки публично да опровергае неговото твърдение! Предизвикателствата бяха отправени преди повече от 60 години, но до днес никой не се е появил да опровергае тези твърдения.
Доктор Панин твърдеше, че математически” доказва, че всичките 66 книги от нашата Библия са написани от Бог! Независимо, че човешка ръка е написала думите в Библията, Бог е Този, който ги диктува! Нашата Библия твърди същото: „…защото никога не е идвало пророчество от човешка воля, но светите човеци са говорили от Бога, движени от Святия Дух” (ІІ Петрово 1:21).
Д-р Иван Панин доказва в трудовете си, че числата са методът, който Бог използва, за да защити истинността на Своето Слово, Библията. След дългогодишна работа д-р Панин доказа, че Библията е защитена от система от числа, и ако Словото се промени по някакъв начин, системата ще бъде прекъсната, което ще покаже, че се извършва фалшификация. Д-р Панин каза: „Библията е конструирана по чудесен числов дизайн във всеки възможен детайл; така че този дизайн не може да произхожда от човек, нито пък може да бъде осъществен от човек; числовата система, по която е изградена, е подобна на математическата схема, наблюдавана в природата, в небесата горе, или на земята около човека. И този числов дизайн застрахова текста от грешки и прибавяне; твърде подобно на начина, по който дизайнът на банкнотите е защитен от фалшификация. И както монетоброячната машина автоматично пресмята монетите, така и числовата система автоматично проверява собствената си сметка.”
През 1908 година пастор А. Б. Кинг каза относно работата на д-р Панин: „Един факт, скрит през вековете от църквата, сега е открит на д-р Иван Панин и изисква признание от вселенската Църква като най-важният. Тези, които са били наскърбени от многото атаки срещу Писанието, могат сега, предвид това откритие, да се присъединят в хваление към Бог. Врагът дойде като потоп, но Господ постави знаме в ръцете на нашия брат и всички християнски войници трябва да се обединят около него.
Веднъж видях голямо цъфтящо дърво край коритото на една река. Водата беше измила достатъчно от коритото, за да изложи на показ мрежата от преплетените корени, подкрепящи гигантското дърво.
Библията е величествено Дърво на живота, посадено край поток от жива вода.
Копаейки дълбоко за истини от Писанието, г-н Панин открил, че колкото повече копаел, толкова по-сигурен ставал, че скъпоценната почва, която преобръщал, била изцяло изпълнена с корени, които той нарекъл библейски числа. Той открил, че отделно от нейните открити факти и поучения, Библията, като истинско здание, има математическа основа и надстройка, която лежи върху основата и прониква във всяка една от 66-те книги, във всяка глава, често дори и в отделните стихове в еврейския език.
Само изреждането на числовите примери, които г-н Панин привежда от еврейски и гръцки език, дава доказателства за неговите томове от факти, като буйната бучаща Ниагара.”
Д-р Панин научно доказа, че не е възможно Библията да бъде написана само от обикновени човешки същества, но че тя е свръхестествена, боговдъхновена, дадена от Бога книга! Д-р Панин доказа, че Библията има печат, който е предпазва от подправяне. Ако подправите Библията под каквато и да е форма, вие ще разчупите печата. Печатът е поставен в самата Библия, под повърхността, извън обикновеното око. Печатът има предназначението на воден знак. Под повърхността на голяма част от произведената хартия хората поставят невидим воден печат. Водният печат не може да бъде видян с просто око. Той се показва само, когато някой го освети с инфрачервени лъчи. Бог постави невидим воден знак, или печат под повърхността на Своето Слово и математиката е инфрачервената светлина, която го излага пред нашите очи.
Печатът или водният знак е ЧИСЛОТО СЕДЕМ (7). Числото седем е наречено „съвършеното число”. Същият печат е скрит под повърхността на гръцкия и еврейски текст на Библията не само на няколко места, но буквално навсякъде. Стих след стих, глава след глава, където и да се погледне, се вижда свидетелство, че Библията е неоспоримото Божие Слово.
Когато се огледаме около нас, виждаме същия печат в творението. Бог подпечати работата Си върху творението с печат, или воден знак – същото число седем и кратни на седем. Например, развитието на човешкия ембрион е в точни периоди от седем. Забележете, десет периода от 28 дни, което е 4 х 7. Проверете и ще бъдете учудени от точността на този закон. Пълното нормално време е 280 дни, или 40 х 7. Библията казва, че човекът беше създаден от пръстта на земята. Човешкото тяло се състои от 14 елемента, или 2 х 7, също както земята, или пръстта! Медицината ни казва, че човешкото тяло подновява всяка клетка на всеки седем години, също така пулсът пие по-бавно на всеки седми ден. Дори слънчевата светлина е направена от седем различни цвята.
Още примери. Земята е само 49 пъти, или 7 пъти по 7 по-голяма от луната. Луната завършва обиколката си около земята на 28-я ден, което е 4 х 7. Погледнете малките птици: защо яйцата на домашната кокошка - в инкубатор или под кокошката в гнездото, се излюпват на 21-я ден, или 3 х 7. Канарчето - за 14 дни, или 2 х 7. Патицата - на 28-я ден, или 4 х 7. Друг вид патица - на 35-я ден, или 5 х 7. Златният орел - на 35-я ден, или 5 х 7. Петнистият орел - на 21-я ден, или 3 х 7. Царският орел - на 35-я ден, или 5 х 7. Някои разновидности на пъдпъдъка - за 21 дена, или 3 х 7, други разновидности - за 28 дена, или 4 х 7. Соколът - за 28 дена, или 4 х 7. Ястребът - за 21 дена, или 3 х 7.
Проверете и ще видите, че всяка от следните птици мъти яйцата си за брой дни, които са кратни на седем. Големите разновидности на совата - за 28 дни. Другите за 21 и 14 дни. Императорският пингвин - 49 дни, другите пингвини - за 42 дни. Някои щрауси за 56 дни, други - 63 дни, но всички са кратни точно на седем. Белочелата водна кокошка 14 дни, паунът 28 дни, морската птица 21 дни, бялата яребица 21 дни, жеравът 28 дни, глухарът за 21 дни и така нататък; можем да продължим, но мисля, че схванахте картината досега. Бог постави печата си, или водния знак върху цялото творение.
За да не се чувстват пренебрегнати, нека да видим какво Бог направи за някои животни. Погледнете малката мишка. Периодът на бременност за това семейство е само 21 дни, или 3 х 7. Заекът и плъхът 28 дни, или 4 х 7. Котката 56 дни, или 8 х 7. Кучето 63 дни, или 9 х 7. Лъвът 98 дни, или 14 х 7. Овцата 147 дни, или 21 х 7.
След като видяхме тези факти, може ли някой да се съмнява, че Бог е поставил печата Си дори и върху творението? Ако Бог пази творението Си с невидим печат и воден знак, няма ли да направи същото за Словото Си? Тези неща не се случват просто така при все, че няма значение за птицата, или животното, за инкубационния период, или периода на бременност, това са брой числа, кратни на седем, но има значение за Бог.
В Писанията забелязваме, че Бог работи с човека също с периоди по седем. Когато погледнете разпределението в Библията, можете да видите седем различни периода от Божията работа с човека. Сега ние се намираме в края на шестия период. Седмият и последен период хлопа на вратата. Идващият седми период ще доведе Исус обратно на земята. Бог дори обяви седмия ден за почивка. Забележете, Божието Слово твърди, че обхватът на човешкия живот ще бъде „70 години”, тоест десет по седем.
Да се върнем обратно и да погледнем развитието на човешкия ембрион и да го видим в десет различни периода от 28 дни, или четири по седем, което прави точно нормалното време от 280 дни, или 40 по седем, или 40 седмици. Числото 40 също има значителна роля в Писанието. В цялата Библия това е Божието число на изпитание. Потопът продължи 40 дни и 40 нощи, Мойсей беше 40 дни на планината, Израел беше 40 години в пустинята, Ниневийците имаха 40 дни, за да се покаят, Христос беше 40 дни в пустинята и беше 40 дни на земята след възкресението Си.
Сега забележете как числото седем е използвано на повърхността на Писанието. На прокажения беше казано да се потопи седем пъти в реката Йордан. Ако той беше спрял на шестия път, нямаше да бъде изцелен. На децата на Израел беше заповядано на седмия ден да маршируват около Ерихон седем пъти. Поглеждайки в книгата Откровение какво виждаме? Седем църкви, седем Божии духове, седем светилника, седем звезди, седем печата, седем ангели, седем тръби, седем гърма, 42 месеца, или 6 по седем и т. н.
На науката е добре известно, че има числова схема в творението и че всичко се движи по математически закони. Чрез самия закон на математиката д-р Панин доказа, че Библията е цялостното и завършено Божие Слово. Настоящата ни Библия не е книга, която съдържа Словото на Бог, тя е Божието Слово!
Говорихме за това как числото седем беше използвано на повърхността на Писанието, но сега нека да погледнем как е използвано под повърхността, или как е използвано като печат, или воден знак, който не се вижда. Трябва да изследваме еврейския и гръцкия текст, за да видим този превъзходен печат. Те са тайнствено скрити от простото око под повърхността на оригиналния текст. Следват няколко примера, но не абсолютно всички, за тези скрити печати.
Погледнете пасажа Битие 1:1. Числото на еврейските думи е точно седем. Сега пребройте числото на еврейските букви в тези седем думи и ще откриете, че броят на буквите се разделя съвършено на седем и се умножават точно по седем. Броят на буквите в седемте думи е 28, или четири по седем! В тези примери всеки числов „факт” или „седем”, който се появява в структурата на текста, е наречен „числово свойство”.
ПЪРВО: както вече казах, числото на еврейските думи в този стих е седем.
ВТОРО: броят на буквите в седемте думи е 28, или четири по седем.
ТРЕТО: първите 3 от тези 7 думи съдържат подлога и сказуемото на изречението. Тези три думи се превеждат: „В началото Бог създаде”. Броят на буквите в тези три еврейски думи е 14, или 2 по 7. Последните четири от тези седем думи са допълнението на изречението. Те са преведени така: „…небето и земята”. Броят на буквите в тези последни четири еврейски думи е точно 14, или 2 по 7.
ЧЕТВЪРТО: последните четири еврейски думи се състоят от две допълнения. Първото е „небето”, второто е „земята”. Броят на буквите в първото допълнение е 7. Броят на буквите във второто допълнение е 7.
ПЕТО: трите водещи думи в този стих от седем думи са „Бог”, подлогът, и „небето” и „земята” – допълненията. Броят на буквите в тези три еврейски думи е точно 14, или 2 по 7. Броят на буквите в другите четири думи на стиха е 14, или 2 по 7.
ШЕСТО: най-кратката дума е в средата. Броят на буквите в тази дума и думата отляво на нея е 7.
СЕДМО: броят на буквите в средната дума и думата отдясно на нея е 7.
Сега, за да покажем същия вид печат и воден знак в гръцкия език, нека да отидем при книгата на Матей и да изследваме част от нея. Ще погледнем Матей 1:1-17. Първите 17 стиха в книгата на Матей формират сами по себе си естествено логично разделение, защото се занимават с един определен предмет - родословието на Христос. Тези първи 17 стиха от гръцкия Нов Завет се състоят от две главни части. Първата обхваща стихове 1-11, а втората - от 12-17 стих. Всяка част съдържа удивителни числови свойства в структурата на текста си.
ПЪРВО: броят на гръцките речникови думи, използвани в първите единадесет стиха, е 49, или 7 по 7. Речниковите думи могат да бъдат различни от общите думи. Например думата „и” може да бъде използвана три, или четири пъти в пасажа, но ще бъде броена само веднъж, защото се повтаря.
ВТОРО: броят на буквите в тези 49 думи е 266, или 38 по 7.
ТРЕТО: от тези 266 букви гласните са 140, или 20 х 7, а съгласните - 126, или 18 х 7.
ЧЕТВЪРТО: от тези 49 думи броят на думите, които започват с гласна, е 28, или 4 по 7. Броят на думите, които започват със съгласна е 21, или 3 по 7.
ПЕТО: от 49-те гръцки речникови думи, броят на съществителните е 42, или 6 по 7. Думите, които не са съществителни са седем.
ШЕСТО: от 42 съществителни в първите единадесет стиха броят на собствените съществителни е точно 35, или 4 по 7. Броят на нарицателните съществителни е 7.
СЕДМО: броят на гръцките букви в тези 7 нарицателни съществителни е 49, или 6 по 7. Удивително е да се забележи, че в тези 7 нарицателни съществителни има повече от 20 числови свойства.
Можем да продължим в този дух, но мисля, че вече схванахте идеята. Тези числови свойства се намират в цялата Библия, втъкани по такъв начин, че нито едно човешко същество не е способно да постави началото им. Изброих само няколко примера от две глави в Библията. Помислете сега, тези свойства се намират във всеки стих в Писанието. Невъзможно е за никой, освен за Бог, да създаде такова нещо!
Числови стойности. И в еврейския, и в гръцкия език всяка буква, дума, изречение и пасаж имат определена „числова стойност”, или „математически сбор”. Хиляди от тези „по седем”, или „свойства” се намират в числовите стойности и математическия сбор на структурата на Святото Писание.
Евреите и гърците не са използвали цифри като 1, 2, 3, 4 и т. н., за да изразят числа, защото в техните езици нямат числа. Всяка буква в азбуката им има числова стойност. Например, ако един евреин, или грък иска да напише „1”, той ще напише първата буква от азбуката си. Ако е искал да напише „2”, ще напише втората буква от азбуката си, и така нататък. Такава е била аритметиката в еврейския и гръцкия. С други думи и в еврейския, и в гръцкия език всяка буква в азбуката замества число, като в същото време си е и буква. Тъй като всяка буква има числова стойност, подобно всяка дума има числова стойност, защото всяка дума е съставена от две, или повече букви. За да научите числовата стойност на дадена дума, просто съберете числовите стойности на всички букви в думата и общият сбор ще образува числовата стойност на тази дума. Точно както всяка дума има числова стойност, такава имат и всеки параграф, изречение и книга.
Нека да погледнем някои числови стойности на известни имена в Писанието. Знаем, че числовата стойност на Антихрист е „666”: „Тук е нужна мъдрост; който е разумен, нека сметне числото на звяра, защото е число на човек; а числото му е шестстотин шестдесет и шест” (Откровение 13:18). Сега нека да съберем буквите в името ИСУС и да намерим Неговата числова стойност. В гръцкия език „Исус” се буквува „I-E-S-O-U-S”. „I” означава „10”, „E” символизира „8”, „S” символизира „200”, „O” означава „70”, „U” - „400” и „S” - „200”. За да видим кое е числото, стоящо зад името на Исус, ние прибавяме тези стойности и събираме общата сума, или числото на името на Исус е „888”. Сега сравнете числото на Исус с това на Антихрист, което е „666”. Това странно сравнение ни кара да се чудим и изумяваме.
Сега нека да се върнем за момент и да погледнем първия стих от Битие. В стиха има три важни съществителни - „Бог”, „небето” и „земята”. Числовите стойности на тези три съществителни са съответно 86, 395, 296. Когато съберем тези три цифри, откриваме, че общата им стойност е 777, или 111 по 7.
Други числа в Библията също са използвани от Бог като печати, или водни знаци. След внимателно изследване можем да открием числа в Писанието, които представят различни неща. Те са числата от 1 до 13. Също така има няколко други големи числа, като числото 40 и числото 37, които имат важно значение. Сега ще изброим какво замества всяко от посочените числа в Писанието.
1: Единство, или цяло.
2: Раздяла, или свидетелстване.
3: Божествено съвършенство на Божеството.
4: Творческа работа, или света.
5: Благодат, безплатен подарък от Бог.
6: Човекът (под греха).
7: Божият печат, често наричано „съвършеното число”.
8: Възкресение, или ново начало.
9: Завършеност.
10: Числово съвършенство.
11: Дезорганизация.
12: Съвършено управление.
13: Грях, или бунт.
37: Живото Божие Слово.
40: Изпитание.
Вземете числото осем, което замества „възкресение, или ново начало”, и го разгледайте в Писанията. Осем човека бяха спасени от потопа. Всяко бебе момче трябваше да бъде обрязвано на осмия ден. Това бележеше новото им начало под Божия Завет. Витлеем Юдейски, родното място на Христос, е споменат осем пъти в Новия Завет. Забележете също, че в Писанието е споменато осмо земетресение, което ще стане при Христовото завръщане, отбелязвайки новото начало. Христос възкръсна от гроба на осмия ден. Църквата беше основана на осмия ден. „И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях, понеже щеше да отпътува на сутринта и продължи Словото си до среднощ” (Деяния 20:7).
Спомнете си, че числото на Исус е 888. Исус обикновено наричаше Себе Си „Човешкият Син” - този израз се появява 88 пъти и неговото произведение е 2960, което е 370 по 8. Той също каза: „Аз Съм Истината”, което е 64 по 8. Той е наречен „Христос” и произведението на числото на „Христос” е 1480 - 185 по 8. Можем да продължим нататък и да покажем, че произведението на числата на „Спасител”, „Месия” и „Господ” е умножение по осмици. По този начин имаме нашия числов дизайн, който сам по себе си е великолепно свидетелство за факта, че Исус Христос наистина е Възкресението и Божият Син.
ИСУС: числова стойност 888 = 111 х 8
ХРИСТОС: числова стойност 1480 = 185 х 8
СПАСИТЕЛ: числова стойност 1408 = 176 х 8
ГОСПОД: числова стойност 800 = 100 х 8
МЕСИЯ: числова стойност 656 = 82 х 8
ЧОВЕШКИЯТ СИН: числова стойност 2960 = 370 х 8
ИСТИНАТА: числова стойност 64 = 8 х 8
Нека погледнем за момент числото 13 и как то представлява греха. В Откровение 12:9 четем следната фраза: „И беше свален големия ЗМЕЙ, онази старовременна ЗМИЯ, която се нарича ДЯВОЛ и САТАНА…”
ГОРНАТА ФРАЗА: числова стойност 2197 = 13х13х13
ЗМЕЙ: 975 = 75х13
ИЗКУСИТЕЛ: 1053 = 81х13
ВЕЛИАЛ: 78 = 6х13
УБИЕЦ: 1820 = 140х13
ЗМИЯ: 780 = 60х13
Можем да продължим нататък и да покажем примери от Писанието как всеки посочен цитат е описан чрез числовата му стойност. Ние изброихме само малка част от числата, които д-р Панин използва в работата си, за да докаже, че Библията е цялото и истинско живо Божие Слово. Ако се нуждаете от повече доказателства, спомнете си, че д-р Панин представи над 40000 страници от труда си пред комитета за Нобелова награда. Няма да ми стигнат останалите години от живота ми, за да изброя томовете доказателства, които д-р Панин изнесе в изследователската си работа относно библейските числа.
Re: Из дебрите на историята...
Вильо, стига с тези глупости. Псевдонаучни писания не ти отиват 
"2+2=5".
Джордж Оруел - "1984"
Re: Из дебрите на историята...
Казусе не казвам,че са верни статиите които слагам. Слагам ги да пълнят темата. 
Мита за произхода на британците
Произхода на Британците в светлината на новите генетични изследвания
Стивън Опенхаймер, понеделник 25 юни 2007 - 00:00:00
Автор: Stephen Oppenheimer for Prospect
Оригинал: Myths of British ancestry
Превод: Г.Станчев
Фактът, че Британците и Ирландците живеят на острови, им дава лъжливо чувство за сигурност по отношение на уникалната им историческа идентичност. Но знаят ли те наистина кои са, откъде идват и какво определя природата на генетичното и културното им наследство? Кои и откъде са Шотландците, Уелсците, Ирландците и Англичаните? И наистина ли Англичаните са унищожили славното Келтско наследство?
Всички са чували за Келтите, Англо-Саксонците и Викингите. Повечето от нас възприемат идеята, че Англичаните произхождат от Англо-Саксонците, които завладели източна Англия след оттеглянето на Римляните, докато повечето хора от останалите части на Британските острови са наследници на коренното Келтско население с незначителни примеси от Викингска кръв
Досега няма съгласие между историците и археолозите за смисъла на думите "Келтски" или "Англо-Саксонски". Още повече, че новите генетични изследвания (виж изложението по-долу) свидетелстват, че Англо-Саксите и Келтите, доколкото могат да се дефинират генетично, са били имигрантски малцинства. Нито една от тези групи няма по-голямо въздействие на генотипа на Британските острови от Викингите, Норманите и дори имигрантите от последните 50 години.
Генетичните данни показват, че 3/4 от предшествениците на англичаните са дошли в този край на Европа като ловци-събирачи в периода отпреди 15000 до преди 7500 години, след разтапянето на ледениците, но преди островите да се отделят от континента. Последвалата изолация от Европа е консервирала, като във времева капсула гените на мигрантите от ледниковата епоха дошли от Югозападна Европа някъде от страната на Баските. Първите заселници е малко вероятно да са говорили езика на Келтите, а по-скоро езика им е бил близък до уникалния баскски език.
Втората имиграционна вълна пристига през Неолита, след изобретяването на земеделието преди около 6500 години. Но днешния генотип на Англичаните, както и на Ирландците, Уелсците и Шотландците в по-голямата си част произлиза от същия ранен Баскски източник. Тези представи влизат в противоречие със съвременните схващания за Келтския и Англо-Саксонси етнос, формирани от техните късни инвазии на острова. Съществуват много други късни нашествия, както и по-малко разрушителни миграции, всяка от които са оставили генетични маркери, но нито едно от тези събития не формира повече от 5% от съвременния генотип на британците
Много митове за келтите
Келтския език и неговите носители вероятно са дошли през Неолита. Регионите, които днес смятаме за исконно Келтски, фактически са имали по-малък приток на мигранти от континета, отколкото самата Англия. Ирландия, намираща се на запад, по-малко се е променила от времето на заселването си с ловци-събирачи и в последствие по-малко мигранти (около 12% от населението) са дошли отколкото на останалите острови. Уелс и Корнуел са получили около 20%, Шотландия и прилежащите острови – 30%, докато източна Англия, като най-близка да континета е попълнила отвън една трета от населението си за последните 6500 години. Тези оценки, направени в книгата ми за Произхода на Британците, са базирани на проследяването на индивидуалните мъжки генетични линии от континетална Европа и Британските острови и датиране на всяка от тях. (виж по-долу).
Ако келтите не са основния източник при формирането на британците, как да обясним широкото историческо разпространение и влияние на Келтските езици? Има много примери на промени в езика, без значителни смени на населението; щом е така, някакви хора трябва да са донесли Келтския език на островите. И така, от къде са дошли и кога?
Ортодоксалното схващане за произхода на Келтите изглежда е археологически мит, дошъл до нас от 19 век. През последните 200 години този мит се разраства до представата за Келтите като грамаден, културен, високоразвит но и доста воинствен народ от централна Европа, живеещ на север от Алпите и Дунава, който завладява по-голямата част от континета, включително и Британските острови, по времето на Желязната епоха, около 300 г. пр.н.е.
Централна Европа през последното хилядолетие пр.н.е. разбира се е място на бурно развитие на екзотичната Халщатска култура, а по-късно и на културата Латен с характерните за тях украшения от Желязната епоха, изписани с причудливи вълнообразни орнаменти. Находки от такива украшения и оръжия, някои от които позлатени, са били открити в Ирландия и изглежда потвърждавали хипотезата за миграцията от централна Европа. Декорациите с вълнообразни орнамени са обесзсмъртени в такива икони на древната култура, като Книгата на Келтите – илюстриран Ирландски манускрипт (Тринити Колидж, Дъблин) и бронзовия щит от Батърси (Бритиш Мюзеум), пробуждащи славата на миналото величие на келтите в западните Бритаски острови. За нещастие на поддръжниците на мита, този художествен стил, широко разпространен като модно течение в цяла Европа, много често има местен произход. Няма никакви доказателства, че е дошъл в Британия заедно с външно нашествие.
Много археолози все още поддържат схващането за съществуването на грандиозна Келтска култура през Желязната епоха в центъра на континета, свита до жалки остатъци след края на Римското владичество. На това се крепи и вкорененото усещане за етническа принадлежност на милиони хора към тъй-наречената Келтска диаспора. Само че няма абсолютно никакви доказателства – нито лингвистични, нито археологични, нито генетични, които да идентифицират културите от регионите на Халщат и Латен като родина на Келтите. Такова схващане е следствие от грешката, направена от историка Херодот преди 2500 години, в негова забележка за "Keltoi", чието местообитание е при извора на Дунав, намиращ се според него близо до Пиринеите Всичко останало в неговото описание говори, че Келтите са обитавали Иберия.
В края на 19 век френския историк Мари Анри дАрбоа де Юбанвил решава, че Херодот смятал за родина на Келтите южна Германия. Неговата идея се разпространява в книгите оттогава насам, независимо от планините доказателства, че Келтите призхождат от югоизточна Европа. Оцеляването на идеята за южногерманската "Империя на Келтите " и поддържането и като единствено вярна толкова дълго време изисквало предубеденото неправилно тълкуване на текстове от Цезар, Страбон, Ливий и други. Така добре документираното Келтско нашествие в Италия от запад през Френските Алпи през 1 хилядолетие пр.н.е. систематично се интерпретира като идващо от Германия през Австрийските Алпи.
Митът на Де Юбанвил за Келтите беше развенчан в две нови публикации: Атлантическите Келти – древен народ или съвременна измислица от Саймън Джеймс (1999), и Келтите – произход, митове и заблуди от Джон Колис (2003). Въпреки това, историята продължава да се мота из стандартните текстове, като например документалното предаване по Channel 4, излъчено през февруари. Скептиците дори смятат термина "Келти" за толкова компроментиран в археологичската и популярна литература, че вече е съвсем безполезен.
Това вече е прекалено драстично виждане. Само теорията за произхода на Келтите от централна Европа е грешна. Връзката между съвременните Келтски езици и тези говорени през Римско време в югоизточна Европа е очевидна. Цезар пише, че Галите, живеещи на юг от Сена наричали себе си Келти. Този регион, в частност Нормандия имат най-висока плътност на древна Келтска топонимия и Келтски надписи в Европа. Те са характерни също в останалата част на южна Франция (с изключение на баскския регион Гаскония), Испания, Португалия и Британските острови. Обратно, Келтска топонимия е трудно да се намери на изток от Рейн в централна Европа.
Според разпространението на Келтски езици в югоизточна Европа, най-вероятно те са били пренесени от вълна земеделци, разсеяли ли се преди 7000 години от Анатолия, пропътували покрай северното крайбрежие на средиземноморието до Италия, Франция, Испания и после нагоре по атлантическото крайбрежие до британските острови. Има датирани археологически следи за това придвижване. Моя генетичен анализ потвърждава абсолютно точно това придвижване както с помощта на мъжката Y хромозома, така и предаваната по майчина линия митохондриална ДНК, чак до Корнуел, Уелс, Ирландия и южния бряг на Англия.
Още едно доказателство за средиземноморския произход на Келтските нашественици е запазено в средновековната Галска литература. Според официалнота виждане за "Келтското нашествие от Желязната епоха " от Централна Европа, Келтската културна история трябва да започва не по-рано от 300 г.пр.н.е. Обаче, Ирландските легенди разказват, че всичките 6 етапа на нашествието идват от Средиземноморието през Испания по време на късния Неолит до бронзовата епоха и завършва преди 3700 години.
Англо-Саксонското етническо прочистване?
Друг мит, който съм чувал в училище и който продължава да се повтаря и до днес е че Англичаните са почти изцяло наследници на нашествениците от 5-ти век – Англи, Сакси и Юти, дошли от Датския полуостров и напълно изтребили местното Келтско население на Англия.
Тази история произлиза от клерикални историци от ранното средновековие. Гилдас (6-ти век) и Беде (7-ми век) расказват за нашествието на Саксите и Англите през 5-ти и 6-ти век. Гилдас, в частност, облива своя разказ в "реки от кръв" обяснявайки Саксонските кланета. След това има вече добре документирана история на кралствата на Англите и Саксите, покриваща периода от 500 години до Норманското нашествие.
Но кои са били тези древни Британци, останали в Англия и избити след напускането на римските легиони? Тезата, че Келтите са били унищожени – културно, лингвистично и генетично – след идването на Англите и Саксите се корени в идеята за предишното еднакво навсякъде Келтско обкръжение. Но наличието в Римската провинция Британия на някои келтски лични имена и топонимия не означава, че всички древни британци са били Келти или келтско говорящи.
Тезата за геноцида се ражда както и Келтския мит, от историци и археолози преди повече от 200 години. В тон с академичната мода срещу "миграционизма" (разглеждащ разпространението на културното влияние като зависимо от значителни миграции) през последните две десетилетия, археолозите вече омаловажават тази история, макар тя да присъства като основна линия в историческите книги.
Някои генетици все още се придържат към историята за геноцида. Изследванията на няколко генетични екипа свързани с Юнивърсити Колидж, Лондон се концентрират през последните години в доказването на тезата за изтребването на базата на приликите в честотата на генетичните групи в мъжката Y хромозома между Фризия /северна Германия и Англия. Един от Лондонските екипи привлече вниманието на пресата през Юли, като твърдеше, че тези прилики са резултат от геноцид, последван от социално-сексуален апартейд, който увеличава успеха при репродукция на Англо-Саксите над Келтите.
Проблемът е, че Англичаните приличат не само на Фризийците и Германците, но и на всички държави от северозападна Европа. Използвайки същия метод (анализ на основните компоненти – виж забележките по-долу), аз открих по големи прилики от този тип между жителите на южна Англия и Белгийците, отколкото с жителите на предполагаемата родина на Англо-Саксонците – Дания. Тези различни региони не може да са си чакали реда да извършат своя геноцид над бившето Келтско население на Англия. Най-вероятната причина за генетичните прилики на тези съседни държави и Англия е, че те всички имат общ източник на предисторическото заселване.
Като търсех съвсем точно съответствие на генотипа между Британските острови и континента, наистина открих специфични прилики между Англо-Саксонската прародина и Англия, но те не надхвърляха 5% от съвременните мъжки линии, достигащи най-много до 15% в някои части от Норфолк, където Англите са отседнали първоначално. Това е вероятно следствие от специфично събитие, тъй като не бяха открити такива прилики с Фризия, макар че тя е по-близо до Англия и се очаква да има повече прилики.
Като изучих данните за характерните мъжки генетични линии, за да открия такива, идващи от северозападна Европа през последните 3000 години, открих сравнително ниско ниво на миграция, като несравнимо повече прилики идваха от по-древни времена през Неолита. В съгласие с това са данните от предаваната по майчина линия митохондриална ДНК (mtDNA) и противоречат на тезата за Англо-Саксонския геноцид. У съвременните англичанки почти напълно липсват характеристичните саксонски mtDNA маркери, които се откриват у съвременните обитатели на родината на Англо-Саксите. Извода е, че е имало Англо-Саксонско нашествие, но от малцинствен елитарен тип, и няма доказателства за последвал "сексуален апартейд".
Общоприетата теза е, че цялото население на Британските острови, включително Англия, са били Келтско говорящи при идването на Цезар. Но, ако е било така, малко вероятно е скромното Англо-Саксонско нашествие да е изтрило всички следи от Келтския език на съществуващото население на Англия. Сега има само половин дузина келтски думи в Английския език, останалите са главно германски, нормански или от средновековен латински. Възможното обяснение е, че Англия не е била като цяло Келтски говоряща преди Англо-Саксонското нашествие. Вземете, например, пълната липса на келтски надписи в Англия (вън от Корнуел), макар да ги има в изобилие в Ирландия, Уелс, Шотландия и Бритъни.
Кой е живял тук при идването на Римляните?
И така, кои са били Британците, населявали Англия по времето на Римското нашествие? Изучаването на доримските монети от южна Британия показват влияние на белгийските Гали. Английските племена южно от Темза до крайбрежието по времето на Цезар всички имат белгийски имена и названия. Според Цезар тези големи станове от заселници са изместили предишното британско население, което се оттеглило в родината си, югоизточна Англия. По-късно е имало голямо келтско племе, Катувелуни, разположено в родината си северно от Темза. Тацит твърди, че между Британците и Галите "езика има разлики, но малки".
Общия език, споменат от Тацит вероятно не е бил Келтски, но подобен на този, говорен в Белгия, където вероятно е имало Германско население, което се подразбира от думите на Цезар. Или, език от типа на Германския може вече да е бил възприет от коренното население на Англия по времето на Римското нашествие. В подкрепа на тази теза има някои настоящи лексически (речникови) доказателства, анализирани от Кембричкия генетик Питър Фостър и колегите му от континета. Те открили, че момента на разделянето на староанглийския и континеталния германски езици е доста преди ранното средновековие и Английския е бил отделно, четвърто разклонение на Германските езици преди Римското нашествие.
В отличие от Белгийската връзка на юг, моя анализ на генетичните свидетелства показва също, че е имало големи Скандинавски нахлувания в северна и източна Британия, от Шетландските острови до Англия, по време на Неолита и преди Римляните. Това са постоянни културни взаимодествия през Северно море по време на Неолита и Бронзовата епоха. Ранните английски диалекти, каквито се разкриват в староанглийската сага Беовулф взаимстват много от речника на скандинавските езици. Това е в съгласие с факта, че Беовулф е бил разположен в Дания и Швеция и културните връзки на ранните английски кралства, каквито са открити в погребението на лодката от Сатън Хю, също водят към Скандинавия.
Така се прояснява картината на нашествията от ранното средновековие в Англия и североизточна Британия не толкова като изместване, а по скоро като минимално вливане на елит по подобие на предишните големи нахлувания през Неолита от същите места. Имало е борба за надмощие между племенните вождове, всички от Германски произход и всеки завоевател е споделял малко от своята култура с новозавоюваните местни субекти.
И така, на базата на общата генетична картина на британците, изглежда че Келтите, Белгийците, Англите, Ютите, Саксонците, Викингите и Норманите всички са били мигрантски малцинства в сравнение с Баскските първопроходци, дръзнали да стъпят на тази пуста, ледена земя, наскоро освободена от огромната ледена покривка.
Забележка: По какъв начин се правят генетичните изследвания?
Най-големият напредък на генетичното проследяване и оценка на миграционните процеси, достигнат през последните две десетилетия е използването на проби от сегашното население за възстановяване на миналото. Тези проучвания минават през изследване на кръвните групи, но Y-хромозомите и митохондриалната ДНК са най-продуктивните методи, защото не се смесват в нито едно поколение. Изучаването на митохондриалната ДНК върви от едно десетилетие, а от 2000 до 2003 година базирани в Лондон изследователи основаха база данни с географска информация за Y-хромозомите, попълвана със системно събиране на проби от Британските острови. Повечето проби са вземани от хора, живеещи в малки, отдавна основани градове, чиито прадеди също са живеели там. Използват се и два алтернативни методи на анализ. В изследването на Y-хромозомата на британците е използван традиционния метод на анализ на основните компоненти за сравняване на приликите в цялото изследвано население. Този метод намалява сложността на генетичните изследвания чрез усредняване на вариациите на честотата на многобройни генетични маркери до малък брой участъци – основни компоненти – с намаляваща статистическа важност. Новият метод, който ползвам аз филогеографския метод, следва гените на индивида, а не на цялото население. Географското разпределение на индивидуалните генетични линии се анализира с отчитане на тяхната позиция в генетичното дърво, за установяване на неговия призход, датиране и пътища на движение.
Мита за произхода на британците
Произхода на Британците в светлината на новите генетични изследвания
Стивън Опенхаймер, понеделник 25 юни 2007 - 00:00:00
Автор: Stephen Oppenheimer for Prospect
Оригинал: Myths of British ancestry
Превод: Г.Станчев
Фактът, че Британците и Ирландците живеят на острови, им дава лъжливо чувство за сигурност по отношение на уникалната им историческа идентичност. Но знаят ли те наистина кои са, откъде идват и какво определя природата на генетичното и културното им наследство? Кои и откъде са Шотландците, Уелсците, Ирландците и Англичаните? И наистина ли Англичаните са унищожили славното Келтско наследство?
Всички са чували за Келтите, Англо-Саксонците и Викингите. Повечето от нас възприемат идеята, че Англичаните произхождат от Англо-Саксонците, които завладели източна Англия след оттеглянето на Римляните, докато повечето хора от останалите части на Британските острови са наследници на коренното Келтско население с незначителни примеси от Викингска кръв
Досега няма съгласие между историците и археолозите за смисъла на думите "Келтски" или "Англо-Саксонски". Още повече, че новите генетични изследвания (виж изложението по-долу) свидетелстват, че Англо-Саксите и Келтите, доколкото могат да се дефинират генетично, са били имигрантски малцинства. Нито една от тези групи няма по-голямо въздействие на генотипа на Британските острови от Викингите, Норманите и дори имигрантите от последните 50 години.
Генетичните данни показват, че 3/4 от предшествениците на англичаните са дошли в този край на Европа като ловци-събирачи в периода отпреди 15000 до преди 7500 години, след разтапянето на ледениците, но преди островите да се отделят от континента. Последвалата изолация от Европа е консервирала, като във времева капсула гените на мигрантите от ледниковата епоха дошли от Югозападна Европа някъде от страната на Баските. Първите заселници е малко вероятно да са говорили езика на Келтите, а по-скоро езика им е бил близък до уникалния баскски език.
Втората имиграционна вълна пристига през Неолита, след изобретяването на земеделието преди около 6500 години. Но днешния генотип на Англичаните, както и на Ирландците, Уелсците и Шотландците в по-голямата си част произлиза от същия ранен Баскски източник. Тези представи влизат в противоречие със съвременните схващания за Келтския и Англо-Саксонси етнос, формирани от техните късни инвазии на острова. Съществуват много други късни нашествия, както и по-малко разрушителни миграции, всяка от които са оставили генетични маркери, но нито едно от тези събития не формира повече от 5% от съвременния генотип на британците
Много митове за келтите
Келтския език и неговите носители вероятно са дошли през Неолита. Регионите, които днес смятаме за исконно Келтски, фактически са имали по-малък приток на мигранти от континета, отколкото самата Англия. Ирландия, намираща се на запад, по-малко се е променила от времето на заселването си с ловци-събирачи и в последствие по-малко мигранти (около 12% от населението) са дошли отколкото на останалите острови. Уелс и Корнуел са получили около 20%, Шотландия и прилежащите острови – 30%, докато източна Англия, като най-близка да континета е попълнила отвън една трета от населението си за последните 6500 години. Тези оценки, направени в книгата ми за Произхода на Британците, са базирани на проследяването на индивидуалните мъжки генетични линии от континетална Европа и Британските острови и датиране на всяка от тях. (виж по-долу).
Ако келтите не са основния източник при формирането на британците, как да обясним широкото историческо разпространение и влияние на Келтските езици? Има много примери на промени в езика, без значителни смени на населението; щом е така, някакви хора трябва да са донесли Келтския език на островите. И така, от къде са дошли и кога?
Ортодоксалното схващане за произхода на Келтите изглежда е археологически мит, дошъл до нас от 19 век. През последните 200 години този мит се разраства до представата за Келтите като грамаден, културен, високоразвит но и доста воинствен народ от централна Европа, живеещ на север от Алпите и Дунава, който завладява по-голямата част от континета, включително и Британските острови, по времето на Желязната епоха, около 300 г. пр.н.е.
Централна Европа през последното хилядолетие пр.н.е. разбира се е място на бурно развитие на екзотичната Халщатска култура, а по-късно и на културата Латен с характерните за тях украшения от Желязната епоха, изписани с причудливи вълнообразни орнаменти. Находки от такива украшения и оръжия, някои от които позлатени, са били открити в Ирландия и изглежда потвърждавали хипотезата за миграцията от централна Европа. Декорациите с вълнообразни орнамени са обесзсмъртени в такива икони на древната култура, като Книгата на Келтите – илюстриран Ирландски манускрипт (Тринити Колидж, Дъблин) и бронзовия щит от Батърси (Бритиш Мюзеум), пробуждащи славата на миналото величие на келтите в западните Бритаски острови. За нещастие на поддръжниците на мита, този художествен стил, широко разпространен като модно течение в цяла Европа, много често има местен произход. Няма никакви доказателства, че е дошъл в Британия заедно с външно нашествие.
Много археолози все още поддържат схващането за съществуването на грандиозна Келтска култура през Желязната епоха в центъра на континета, свита до жалки остатъци след края на Римското владичество. На това се крепи и вкорененото усещане за етническа принадлежност на милиони хора към тъй-наречената Келтска диаспора. Само че няма абсолютно никакви доказателства – нито лингвистични, нито археологични, нито генетични, които да идентифицират културите от регионите на Халщат и Латен като родина на Келтите. Такова схващане е следствие от грешката, направена от историка Херодот преди 2500 години, в негова забележка за "Keltoi", чието местообитание е при извора на Дунав, намиращ се според него близо до Пиринеите Всичко останало в неговото описание говори, че Келтите са обитавали Иберия.
В края на 19 век френския историк Мари Анри дАрбоа де Юбанвил решава, че Херодот смятал за родина на Келтите южна Германия. Неговата идея се разпространява в книгите оттогава насам, независимо от планините доказателства, че Келтите призхождат от югоизточна Европа. Оцеляването на идеята за южногерманската "Империя на Келтите " и поддържането и като единствено вярна толкова дълго време изисквало предубеденото неправилно тълкуване на текстове от Цезар, Страбон, Ливий и други. Така добре документираното Келтско нашествие в Италия от запад през Френските Алпи през 1 хилядолетие пр.н.е. систематично се интерпретира като идващо от Германия през Австрийските Алпи.
Митът на Де Юбанвил за Келтите беше развенчан в две нови публикации: Атлантическите Келти – древен народ или съвременна измислица от Саймън Джеймс (1999), и Келтите – произход, митове и заблуди от Джон Колис (2003). Въпреки това, историята продължава да се мота из стандартните текстове, като например документалното предаване по Channel 4, излъчено през февруари. Скептиците дори смятат термина "Келти" за толкова компроментиран в археологичската и популярна литература, че вече е съвсем безполезен.
Това вече е прекалено драстично виждане. Само теорията за произхода на Келтите от централна Европа е грешна. Връзката между съвременните Келтски езици и тези говорени през Римско време в югоизточна Европа е очевидна. Цезар пише, че Галите, живеещи на юг от Сена наричали себе си Келти. Този регион, в частност Нормандия имат най-висока плътност на древна Келтска топонимия и Келтски надписи в Европа. Те са характерни също в останалата част на южна Франция (с изключение на баскския регион Гаскония), Испания, Португалия и Британските острови. Обратно, Келтска топонимия е трудно да се намери на изток от Рейн в централна Европа.
Според разпространението на Келтски езици в югоизточна Европа, най-вероятно те са били пренесени от вълна земеделци, разсеяли ли се преди 7000 години от Анатолия, пропътували покрай северното крайбрежие на средиземноморието до Италия, Франция, Испания и после нагоре по атлантическото крайбрежие до британските острови. Има датирани археологически следи за това придвижване. Моя генетичен анализ потвърждава абсолютно точно това придвижване както с помощта на мъжката Y хромозома, така и предаваната по майчина линия митохондриална ДНК, чак до Корнуел, Уелс, Ирландия и южния бряг на Англия.
Още едно доказателство за средиземноморския произход на Келтските нашественици е запазено в средновековната Галска литература. Според официалнота виждане за "Келтското нашествие от Желязната епоха " от Централна Европа, Келтската културна история трябва да започва не по-рано от 300 г.пр.н.е. Обаче, Ирландските легенди разказват, че всичките 6 етапа на нашествието идват от Средиземноморието през Испания по време на късния Неолит до бронзовата епоха и завършва преди 3700 години.
Англо-Саксонското етническо прочистване?
Друг мит, който съм чувал в училище и който продължава да се повтаря и до днес е че Англичаните са почти изцяло наследници на нашествениците от 5-ти век – Англи, Сакси и Юти, дошли от Датския полуостров и напълно изтребили местното Келтско население на Англия.
Тази история произлиза от клерикални историци от ранното средновековие. Гилдас (6-ти век) и Беде (7-ми век) расказват за нашествието на Саксите и Англите през 5-ти и 6-ти век. Гилдас, в частност, облива своя разказ в "реки от кръв" обяснявайки Саксонските кланета. След това има вече добре документирана история на кралствата на Англите и Саксите, покриваща периода от 500 години до Норманското нашествие.
Но кои са били тези древни Британци, останали в Англия и избити след напускането на римските легиони? Тезата, че Келтите са били унищожени – културно, лингвистично и генетично – след идването на Англите и Саксите се корени в идеята за предишното еднакво навсякъде Келтско обкръжение. Но наличието в Римската провинция Британия на някои келтски лични имена и топонимия не означава, че всички древни британци са били Келти или келтско говорящи.
Тезата за геноцида се ражда както и Келтския мит, от историци и археолози преди повече от 200 години. В тон с академичната мода срещу "миграционизма" (разглеждащ разпространението на културното влияние като зависимо от значителни миграции) през последните две десетилетия, археолозите вече омаловажават тази история, макар тя да присъства като основна линия в историческите книги.
Някои генетици все още се придържат към историята за геноцида. Изследванията на няколко генетични екипа свързани с Юнивърсити Колидж, Лондон се концентрират през последните години в доказването на тезата за изтребването на базата на приликите в честотата на генетичните групи в мъжката Y хромозома между Фризия /северна Германия и Англия. Един от Лондонските екипи привлече вниманието на пресата през Юли, като твърдеше, че тези прилики са резултат от геноцид, последван от социално-сексуален апартейд, който увеличава успеха при репродукция на Англо-Саксите над Келтите.
Проблемът е, че Англичаните приличат не само на Фризийците и Германците, но и на всички държави от северозападна Европа. Използвайки същия метод (анализ на основните компоненти – виж забележките по-долу), аз открих по големи прилики от този тип между жителите на южна Англия и Белгийците, отколкото с жителите на предполагаемата родина на Англо-Саксонците – Дания. Тези различни региони не може да са си чакали реда да извършат своя геноцид над бившето Келтско население на Англия. Най-вероятната причина за генетичните прилики на тези съседни държави и Англия е, че те всички имат общ източник на предисторическото заселване.
Като търсех съвсем точно съответствие на генотипа между Британските острови и континента, наистина открих специфични прилики между Англо-Саксонската прародина и Англия, но те не надхвърляха 5% от съвременните мъжки линии, достигащи най-много до 15% в някои части от Норфолк, където Англите са отседнали първоначално. Това е вероятно следствие от специфично събитие, тъй като не бяха открити такива прилики с Фризия, макар че тя е по-близо до Англия и се очаква да има повече прилики.
Като изучих данните за характерните мъжки генетични линии, за да открия такива, идващи от северозападна Европа през последните 3000 години, открих сравнително ниско ниво на миграция, като несравнимо повече прилики идваха от по-древни времена през Неолита. В съгласие с това са данните от предаваната по майчина линия митохондриална ДНК (mtDNA) и противоречат на тезата за Англо-Саксонския геноцид. У съвременните англичанки почти напълно липсват характеристичните саксонски mtDNA маркери, които се откриват у съвременните обитатели на родината на Англо-Саксите. Извода е, че е имало Англо-Саксонско нашествие, но от малцинствен елитарен тип, и няма доказателства за последвал "сексуален апартейд".
Общоприетата теза е, че цялото население на Британските острови, включително Англия, са били Келтско говорящи при идването на Цезар. Но, ако е било така, малко вероятно е скромното Англо-Саксонско нашествие да е изтрило всички следи от Келтския език на съществуващото население на Англия. Сега има само половин дузина келтски думи в Английския език, останалите са главно германски, нормански или от средновековен латински. Възможното обяснение е, че Англия не е била като цяло Келтски говоряща преди Англо-Саксонското нашествие. Вземете, например, пълната липса на келтски надписи в Англия (вън от Корнуел), макар да ги има в изобилие в Ирландия, Уелс, Шотландия и Бритъни.
Кой е живял тук при идването на Римляните?
И така, кои са били Британците, населявали Англия по времето на Римското нашествие? Изучаването на доримските монети от южна Британия показват влияние на белгийските Гали. Английските племена южно от Темза до крайбрежието по времето на Цезар всички имат белгийски имена и названия. Според Цезар тези големи станове от заселници са изместили предишното британско население, което се оттеглило в родината си, югоизточна Англия. По-късно е имало голямо келтско племе, Катувелуни, разположено в родината си северно от Темза. Тацит твърди, че между Британците и Галите "езика има разлики, но малки".
Общия език, споменат от Тацит вероятно не е бил Келтски, но подобен на този, говорен в Белгия, където вероятно е имало Германско население, което се подразбира от думите на Цезар. Или, език от типа на Германския може вече да е бил възприет от коренното население на Англия по времето на Римското нашествие. В подкрепа на тази теза има някои настоящи лексически (речникови) доказателства, анализирани от Кембричкия генетик Питър Фостър и колегите му от континета. Те открили, че момента на разделянето на староанглийския и континеталния германски езици е доста преди ранното средновековие и Английския е бил отделно, четвърто разклонение на Германските езици преди Римското нашествие.
В отличие от Белгийската връзка на юг, моя анализ на генетичните свидетелства показва също, че е имало големи Скандинавски нахлувания в северна и източна Британия, от Шетландските острови до Англия, по време на Неолита и преди Римляните. Това са постоянни културни взаимодествия през Северно море по време на Неолита и Бронзовата епоха. Ранните английски диалекти, каквито се разкриват в староанглийската сага Беовулф взаимстват много от речника на скандинавските езици. Това е в съгласие с факта, че Беовулф е бил разположен в Дания и Швеция и културните връзки на ранните английски кралства, каквито са открити в погребението на лодката от Сатън Хю, също водят към Скандинавия.
Така се прояснява картината на нашествията от ранното средновековие в Англия и североизточна Британия не толкова като изместване, а по скоро като минимално вливане на елит по подобие на предишните големи нахлувания през Неолита от същите места. Имало е борба за надмощие между племенните вождове, всички от Германски произход и всеки завоевател е споделял малко от своята култура с новозавоюваните местни субекти.
И така, на базата на общата генетична картина на британците, изглежда че Келтите, Белгийците, Англите, Ютите, Саксонците, Викингите и Норманите всички са били мигрантски малцинства в сравнение с Баскските първопроходци, дръзнали да стъпят на тази пуста, ледена земя, наскоро освободена от огромната ледена покривка.
Забележка: По какъв начин се правят генетичните изследвания?
Най-големият напредък на генетичното проследяване и оценка на миграционните процеси, достигнат през последните две десетилетия е използването на проби от сегашното население за възстановяване на миналото. Тези проучвания минават през изследване на кръвните групи, но Y-хромозомите и митохондриалната ДНК са най-продуктивните методи, защото не се смесват в нито едно поколение. Изучаването на митохондриалната ДНК върви от едно десетилетие, а от 2000 до 2003 година базирани в Лондон изследователи основаха база данни с географска информация за Y-хромозомите, попълвана със системно събиране на проби от Британските острови. Повечето проби са вземани от хора, живеещи в малки, отдавна основани градове, чиито прадеди също са живеели там. Използват се и два алтернативни методи на анализ. В изследването на Y-хромозомата на британците е използван традиционния метод на анализ на основните компоненти за сравняване на приликите в цялото изследвано население. Този метод намалява сложността на генетичните изследвания чрез усредняване на вариациите на честотата на многобройни генетични маркери до малък брой участъци – основни компоненти – с намаляваща статистическа важност. Новият метод, който ползвам аз филогеографския метод, следва гените на индивида, а не на цялото население. Географското разпределение на индивидуалните генетични линии се анализира с отчитане на тяхната позиция в генетичното дърво, за установяване на неговия призход, датиране и пътища на движение.
Re: Из дебрите на историята...
fuck the queen 
Re: Из дебрите на историята...
По принцип, ако се погледне картата на Стария свят, ще видим, че при разселването си Хомо сапиенс, за да завладее Европа, няма как да не мине през България и нашите земи да не са сред първите заселени. Пътят от Африка, през Суецкия провлак, Плодородния полумесец и Мала Азия, продължава през Балканския полуостров (другия по-дълъг път е през Кавказките планини и през северното Причерноморие, който би могъл да бъде предположен заради липса на морското препятствие, което има на Балканите - Босфора и Дарданелите - но Дон и Днепър не са по-малко широки от Проливите, затова... ние печелим ))).
Така че да не се вдъхновяваме, че сме някакъв център на Циливилизацията... макар и на локално европейско ниво...
Изобщо, докато не си изкопаем някой роден Стоунхендж, по-добре да си се гордеем с Панагюрското съкровище и виното - това що се отнася до Древността.
Но аз си мисля, че най-голямото чисто българко дело (а дори не и спорно тракийско, поради това че не се проследява пряка връзка между тракийската и българската цивилиция) е азбуката на Св. Климент Охридски, създадена и утвърдена от държавническата воля на княз Борис I и сина му цар Симеон Велики.
А славянската азбука е дело велико! Всички княжества на северозапад от България пишат и четат векове наред на старобългарски (а.к.а. черковнославянски), защото първата християнска литература в новопокръстената Рус е на български, а съвременният руски език стъпва именно на основата на тези книги.
Който знае руски, разбира по-добре и от българина, например, текста на най-популярния български християнски химн: ".. благочестивому и православному болгарскому народу! И сохрани его на многая лета!"
Нека ме поправят тези, за които руският е матерен език, но тук има почти пълно съвпадение със съвременния руски.
Факт е, че всички източни славяни, както и източната половина на южните днес пишат на нашата, българска азбука.
Така че това е световното дело на България. А не някакви измислени календари, незнайни поеми и други редовно циркулиращи из публичното пространство измишльотини за протобългари, траки и прочие...
За мен беше истинско удоволствие да прочета в един руски форум (на много високо ниво), където върви дискусия за украинския език и неговото отношение към руския, ... та беше удоволствие да прочета, как един българин изложи тезата, че руският език е диалект на българския (това в рамките на шегата в хода на разискването там) и по-важното: че на практика източните славяни днес пишат на българска азбука. Беше много приятно да видиш, как никой не успя да го обори, а човекът показваше най-древните руски надписи на кирилица, които са написана на средновековен български.
В края на краищата ние даваме своя значим дан за изграждането на руската култура, която после се превръща в уникален продължител и хранител на Източноримската култура, обявявайки Москва за Третия Рим и успешно отстоявайки нашия свят срещу настъплението на Отоманската империя и ислямската култура.
Разбира се, промитите от Вашингтон мозъци, които винаги са готови да навлажнят устнички, за да обслужат орално родината на д-р Хаус и "Макдоналдс" (ще ги познаете по това, че определят Русия като ненормална държава), са твърде далече от Средновековната история на България и по-скоро съжаляват, че им се налага да сменят азбуката на клавиатурата и тайно въздишат, че все още не могат да си пишат на грозната латиница и на родния език... ама какво да се прави... някои промивки на мозъци стават по-бавно от едно-две поколения
Така че да не се вдъхновяваме, че сме някакъв център на Циливилизацията... макар и на локално европейско ниво...
Изобщо, докато не си изкопаем някой роден Стоунхендж, по-добре да си се гордеем с Панагюрското съкровище и виното - това що се отнася до Древността.
Но аз си мисля, че най-голямото чисто българко дело (а дори не и спорно тракийско, поради това че не се проследява пряка връзка между тракийската и българската цивилиция) е азбуката на Св. Климент Охридски, създадена и утвърдена от държавническата воля на княз Борис I и сина му цар Симеон Велики.
А славянската азбука е дело велико! Всички княжества на северозапад от България пишат и четат векове наред на старобългарски (а.к.а. черковнославянски), защото първата християнска литература в новопокръстената Рус е на български, а съвременният руски език стъпва именно на основата на тези книги.
Който знае руски, разбира по-добре и от българина, например, текста на най-популярния български християнски химн: ".. благочестивому и православному болгарскому народу! И сохрани его на многая лета!"
Нека ме поправят тези, за които руският е матерен език, но тук има почти пълно съвпадение със съвременния руски.
Факт е, че всички източни славяни, както и източната половина на южните днес пишат на нашата, българска азбука.
Така че това е световното дело на България. А не някакви измислени календари, незнайни поеми и други редовно циркулиращи из публичното пространство измишльотини за протобългари, траки и прочие...
За мен беше истинско удоволствие да прочета в един руски форум (на много високо ниво), където върви дискусия за украинския език и неговото отношение към руския, ... та беше удоволствие да прочета, как един българин изложи тезата, че руският език е диалект на българския
(това в рамките на шегата в хода на разискването там) и по-важното: че на практика източните славяни днес пишат на българска азбука. Беше много приятно да видиш, как никой не успя да го обори, а човекът показваше най-древните руски надписи на кирилица, които са написана на средновековен български.В края на краищата ние даваме своя значим дан за изграждането на руската култура, която после се превръща в уникален продължител и хранител на Източноримската култура, обявявайки Москва за Третия Рим и успешно отстоявайки нашия свят срещу настъплението на Отоманската империя и ислямската култура.
Разбира се, промитите от Вашингтон мозъци, които винаги са готови да навлажнят устнички, за да обслужат орално родината на д-р Хаус и "Макдоналдс" (ще ги познаете по това, че определят Русия като ненормална държава), са твърде далече от Средновековната история на България и по-скоро съжаляват, че им се налага да сменят азбуката на клавиатурата и тайно въздишат, че все още не могат да си пишат на грозната латиница и на родния език... ама какво да се прави... някои промивки на мозъци стават по-бавно от едно-две поколения
"2+2=5".
Джордж Оруел - "1984"
Re: Из дебрите на историята...
И сега кво стана? Англичаните произлизат от баски фенове на Атлетик Б и Реал Сосиедат, които през неолита пресекли Ламанша и се заселили на острова.
А аз се чудех защо сте хем толкова горди, хем толкова слаби и без покритие на думите си. Нямали сте шанса след ледниковия период каталунци да пресекат морето
А аз се чудех защо сте хем толкова горди, хем толкова слаби и без покритие на думите си. Нямали сте шанса след ледниковия период каталунци да пресекат морето
Ако си цесекар бъди докрай!
Re: Из дебрите на историята...
Комунистически историци продължават да затвърждават фалшиви тези
(малка дисекция на книгата на проф. Васил Василев „Древните българи”)
След злополучната книга на д-р Живко Войников за произхода на древните българи (пълна с грешки и манипулации), друг един автор влезе в моето полезрение – проф. Васил Василев и той написал книга за древните българи: „Древните българи; факти, хипотези, измислици”, изд. „Изток/Запад”, София 2009 г.
От представянето в издателското каре научаваме, че проф. Василев е автор на 4 книги; участва и в 9 колективни монографии, написал е повече от 80 научни студии и статии, а също и две кратки истории на България, едната от които на 8 чужди езика (всичко това преди 1989 г.!). Работил е дълги години като зам. Директор на Института по история и е бил отговорен секретар на на главната редакция на академичната многотомна „История на България” (издание на БАН; от 1979 г.). Виждаме един типичен бюрократ комунист от хората, които пишеха българската история под диктовка „отгоре” (авторът Димитър Табаков ги разобличи като славяно-маниаци в историческото списание „Авитохол”, а в една статия в същото списание проф. Крум Балтаджиев ги разобличи и като вредни фалшификатори и манипулатори на българската история; подобно нещо направи и историка Стефан Чурешки в книгата си „Грешките, неточностите и заблудите в учебниците по история”, София, 2000 г.).
Тези хора (червените професори и академици) бяха окупирали дълги години българската историческа наука, напълно я бяха политизирали и се поставяха угоднически в услуга на „силните на деня” от ЦК на БКП и вождовете от Москва, изпълнявайки всичко под тяхна диктовка и загърбвайки фактите и реалностите, в ущърб на българската история и култура.
На 628 страници професорът от тоталитарно време се е опитал да се направи на интересен отново за сметка на българската история. „Иновациите” са, че „хан” вече е заменено с „кан”, а „прабългарите” с „древни българи”, което би трябвало да ни внуши, че професорът е някакъв много обективен демократ, скъсал с комунистическото си минало. Нищо друго оригинално не откриваме в книгата на проф. Василев; нещо повече, независимо, че е съвременно издание от 21 век, тази книга продължава да мултиплицира и затвърждава грешни тези и кодове, а на места пробутва и явни фалшификации на българската история. Авторът непрекъсното цитира руски източници със съмнителна репутация и комунистически величия в науката от близкото минало като: акад. Димитър Ангелов, акад. Васил Гюзелев, проф. Василка Тъпкова-Заимова; националния предател проф. Васил Златарски, и разни други като проф. Моско Москов, проф. Рашо Рашев, Д. Димитров, проф. Божидар Димитров, проф. Димитър Овчаров, проф. Васил Бешевлиев и някои други (чужденците, които са писали българска история въобще не ги коментирам – то е ясно защо). Непрекъснато се цитират неща и от спорния труд на Фархат Нурутдинов, представен като „древни български хроники” - „Джагфар Тарихи” (нещо, което никой сериозен учен не би могъл да потвърди, тъй като това е компилативен труд със силна редакторска намеса, в който са използвани и някакви фрагменти от стари хроники!) и нашия автор проф. Петър Добрев (той пък се цитира като нещо от „последна инстанция”, макар и с леки критики „за цвят”).
Прави впечатление как в типичен комунистически извратен стил авторът представя разни „факти, хипотези и измислици” (цитирам го директо от заглавието) умишлено без да заема позиция с извъртания от рода на: „това не е съвсем доказано”, „всъщност не можем да бъдем сигурни”, „тази хипотеза се споделя и от.....”, „това води до сериозни неясноти и противоречия”, „българите са с тюркски произход, но всъщност не са тюрки, а имат и някакъв ирански елемент”, „хуните са тюрки, но всъщност не са”....... и т.н. и т.н.
Отново от древната българска история траките са тотално елиминирани и дори въобще не се споменава за тях, кимерийците са някакво екзотично понятие, както и скитите и сарматите. Кутригурите и утигурите хем са българи, хем не са и т.н. и т.н. Отново се сблъскваме с отвратителните фалшификации, че българите са чергари-номади (без никакви строителни традиции и култура), преди идването им в Европа и чак след установяването им в България през 7 в. стават „бели хора”, естествено след смесването си със славянските племена.......Българските владетели, царе и императори се наричат „вождове” (все едно, че сме някакво диво индианско, циганско или татарско племе); българските войски и военни кампании във Византия и Римската империя са представени като дивашки „набези” и „нашествия”, с цел плячкосване и грабеж на „културните народи”. Говори се за „български шамани” (а всъщност свещенниците се наричат колобри, което е съвсем различно понятие), „тотеми”, „шаманистични вярвания”, натрапват ни се някакви юрти и палатково лагери като постояни обители на българите и т.н. „Варварите” (българи) идват и си отиват на Балканите, все едно че са на разходка в парка, като необяснимо как преодоляват разстояния от хиляди километри с огромните си войски?!?........Не се обърща никакво внимание на древни карти от 3-4 век, където се упоменава, че Мизия се нарича България, а в Мизия, Тракия и Македония само българи живеят (това май хич не устройва фалшификаторите)!......
Значи, когато се говори за византийци и римляни, те извършват „военни кампании” и „цивилзаторски походи” за разширяване на империята, а когато са българи, готи и хуни (хони), това вече е „нахлуване”, „разбойнически набези” и „плячкосване” на диваци и варвари; много интересна концепция (откъде ли е изфабрикувана?!).......
Отново се повтарят всички онези глупости, които сме чели преди 1989 г. в комунистическите учебници по история, енциклопедиите, монографиите, дисертациите и историчесаката литература от таталитарния период, повечето от които са за коша за боклук! Глупости до втръсване; европейските и азиатските хуни са представени през съчиненията на руски автори (Латишев, Артамонов, Плетньова, Каховский, Ердели и др.); от западните автори са представени единствено Гросет и Рънсиман или се цитират средновековни автори, които са живяли в много по-късен период и никога не са се срещали с хуни (Малцелин, Йордан), както и откъси от писаното от Приск Тракиец, което е може би единственото обективно съчинение за Атила и хуните в Европа (но оттам са дадени само избарни откъси).
В заключение, въпреки някои козметични корекции на фалшифицираната българска древна история, книгата на проф. Василев повтаря комунистическите, руски, гръцки и панславянски клишета и идеологеми фалшифициращи историята на българите, омаловажаващи техния принос в световната култура и подаващо грешни кодове за следващите необременени идеологически поколения. Само, че авторът изглежда е пропуснал важния маомент, че сега сме вече в 21 век, хората са свободни, неограничени и информацията е достъпна, така както не е било никога в миналото! Сенките на комунизма неумолимо си отиват на бунището на историята, заедно с техните приносители (и физически и духовно) – веднъж и завинаги!.......Жалко за изхабената луксозна хартия и наивитета на издателството, което издавайки тази книга се е предоверило на разни титли и научни степени без никаква стойност!
(малка дисекция на книгата на проф. Васил Василев „Древните българи”)
След злополучната книга на д-р Живко Войников за произхода на древните българи (пълна с грешки и манипулации), друг един автор влезе в моето полезрение – проф. Васил Василев и той написал книга за древните българи: „Древните българи; факти, хипотези, измислици”, изд. „Изток/Запад”, София 2009 г.
От представянето в издателското каре научаваме, че проф. Василев е автор на 4 книги; участва и в 9 колективни монографии, написал е повече от 80 научни студии и статии, а също и две кратки истории на България, едната от които на 8 чужди езика (всичко това преди 1989 г.!). Работил е дълги години като зам. Директор на Института по история и е бил отговорен секретар на на главната редакция на академичната многотомна „История на България” (издание на БАН; от 1979 г.). Виждаме един типичен бюрократ комунист от хората, които пишеха българската история под диктовка „отгоре” (авторът Димитър Табаков ги разобличи като славяно-маниаци в историческото списание „Авитохол”, а в една статия в същото списание проф. Крум Балтаджиев ги разобличи и като вредни фалшификатори и манипулатори на българската история; подобно нещо направи и историка Стефан Чурешки в книгата си „Грешките, неточностите и заблудите в учебниците по история”, София, 2000 г.).
Тези хора (червените професори и академици) бяха окупирали дълги години българската историческа наука, напълно я бяха политизирали и се поставяха угоднически в услуга на „силните на деня” от ЦК на БКП и вождовете от Москва, изпълнявайки всичко под тяхна диктовка и загърбвайки фактите и реалностите, в ущърб на българската история и култура.
На 628 страници професорът от тоталитарно време се е опитал да се направи на интересен отново за сметка на българската история. „Иновациите” са, че „хан” вече е заменено с „кан”, а „прабългарите” с „древни българи”, което би трябвало да ни внуши, че професорът е някакъв много обективен демократ, скъсал с комунистическото си минало. Нищо друго оригинално не откриваме в книгата на проф. Василев; нещо повече, независимо, че е съвременно издание от 21 век, тази книга продължава да мултиплицира и затвърждава грешни тези и кодове, а на места пробутва и явни фалшификации на българската история. Авторът непрекъсното цитира руски източници със съмнителна репутация и комунистически величия в науката от близкото минало като: акад. Димитър Ангелов, акад. Васил Гюзелев, проф. Василка Тъпкова-Заимова; националния предател проф. Васил Златарски, и разни други като проф. Моско Москов, проф. Рашо Рашев, Д. Димитров, проф. Божидар Димитров, проф. Димитър Овчаров, проф. Васил Бешевлиев и някои други (чужденците, които са писали българска история въобще не ги коментирам – то е ясно защо). Непрекъснато се цитират неща и от спорния труд на Фархат Нурутдинов, представен като „древни български хроники” - „Джагфар Тарихи” (нещо, което никой сериозен учен не би могъл да потвърди, тъй като това е компилативен труд със силна редакторска намеса, в който са използвани и някакви фрагменти от стари хроники!) и нашия автор проф. Петър Добрев (той пък се цитира като нещо от „последна инстанция”, макар и с леки критики „за цвят”).
Прави впечатление как в типичен комунистически извратен стил авторът представя разни „факти, хипотези и измислици” (цитирам го директо от заглавието) умишлено без да заема позиция с извъртания от рода на: „това не е съвсем доказано”, „всъщност не можем да бъдем сигурни”, „тази хипотеза се споделя и от.....”, „това води до сериозни неясноти и противоречия”, „българите са с тюркски произход, но всъщност не са тюрки, а имат и някакъв ирански елемент”, „хуните са тюрки, но всъщност не са”....... и т.н. и т.н.
Отново от древната българска история траките са тотално елиминирани и дори въобще не се споменава за тях, кимерийците са някакво екзотично понятие, както и скитите и сарматите. Кутригурите и утигурите хем са българи, хем не са и т.н. и т.н. Отново се сблъскваме с отвратителните фалшификации, че българите са чергари-номади (без никакви строителни традиции и култура), преди идването им в Европа и чак след установяването им в България през 7 в. стават „бели хора”, естествено след смесването си със славянските племена.......Българските владетели, царе и императори се наричат „вождове” (все едно, че сме някакво диво индианско, циганско или татарско племе); българските войски и военни кампании във Византия и Римската империя са представени като дивашки „набези” и „нашествия”, с цел плячкосване и грабеж на „културните народи”. Говори се за „български шамани” (а всъщност свещенниците се наричат колобри, което е съвсем различно понятие), „тотеми”, „шаманистични вярвания”, натрапват ни се някакви юрти и палатково лагери като постояни обители на българите и т.н. „Варварите” (българи) идват и си отиват на Балканите, все едно че са на разходка в парка, като необяснимо как преодоляват разстояния от хиляди километри с огромните си войски?!?........Не се обърща никакво внимание на древни карти от 3-4 век, където се упоменава, че Мизия се нарича България, а в Мизия, Тракия и Македония само българи живеят (това май хич не устройва фалшификаторите)!......
Значи, когато се говори за византийци и римляни, те извършват „военни кампании” и „цивилзаторски походи” за разширяване на империята, а когато са българи, готи и хуни (хони), това вече е „нахлуване”, „разбойнически набези” и „плячкосване” на диваци и варвари; много интересна концепция (откъде ли е изфабрикувана?!).......
Отново се повтарят всички онези глупости, които сме чели преди 1989 г. в комунистическите учебници по история, енциклопедиите, монографиите, дисертациите и историчесаката литература от таталитарния период, повечето от които са за коша за боклук! Глупости до втръсване; европейските и азиатските хуни са представени през съчиненията на руски автори (Латишев, Артамонов, Плетньова, Каховский, Ердели и др.); от западните автори са представени единствено Гросет и Рънсиман или се цитират средновековни автори, които са живяли в много по-късен период и никога не са се срещали с хуни (Малцелин, Йордан), както и откъси от писаното от Приск Тракиец, което е може би единственото обективно съчинение за Атила и хуните в Европа (но оттам са дадени само избарни откъси).
В заключение, въпреки някои козметични корекции на фалшифицираната българска древна история, книгата на проф. Василев повтаря комунистическите, руски, гръцки и панславянски клишета и идеологеми фалшифициращи историята на българите, омаловажаващи техния принос в световната култура и подаващо грешни кодове за следващите необременени идеологически поколения. Само, че авторът изглежда е пропуснал важния маомент, че сега сме вече в 21 век, хората са свободни, неограничени и информацията е достъпна, така както не е било никога в миналото! Сенките на комунизма неумолимо си отиват на бунището на историята, заедно с техните приносители (и физически и духовно) – веднъж и завинаги!.......Жалко за изхабената луксозна хартия и наивитета на издателството, което издавайки тази книга се е предоверило на разни титли и научни степени без никаква стойност!
Re: Из дебрите на историята...
Най-кефят следните пасажи:
Значи, когато се говори за византийци и римляни, те извършват „военни кампании” и „цивилзаторски походи” за разширяване на империята, а когато са българи, готи и хуни (хони), това вече е „нахлуване”, „разбойнически набези” и „плячкосване” на диваци и варвари; много интересна концепция (откъде ли е изфабрикувана?!).......
„Варварите” (българи) идват и си отиват на Балканите, все едно че са на разходка в парка, като необяснимо как преодоляват разстояния от хиляди километри с огромните си войски?!?.......
Ако си цесекар бъди докрай!
Re: Из дебрите на историята...
Първият пасаж прилича малко на разпространяването на демокрацията от САЩ.
Кой е на линия
Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 48 госта