Аз и една статия за езиците бях чел и щях да падна. Понеже статията беше на английски си представям как на Запад им се промиват мозъците с неверни неща за което читателя не е виновен. Нещо което не ти е присъщо (българския език да ти е роден) е нормално да го научиш като се информираш. Така например при разговор между трима в хотел в Антверпен (най-северната точка в Белгия до границата с Холандия), в това число аз, местен белгиец фламандец и холандец слязъл малко надолу, забелязах, че двамата се разбират учудващо добре. По принцип разговора вървеше на английски заради мен, защото само така и тримата участвахме разбирайки се, но когато нещо ставаше между тях, ясно че знаеха английски (Холандия и северна Белгия са като скандинавците), но не можеха фино да се дообяснят и използваха родните си езици, което обаче изключваше мен от разговора. Дори понякога така се увличаха и разсмиваха, че холандеца се усещаше по мълчанието ми и казваше на белгиеца нещо от сорта на "мини на английски, че той не разбира" и при следващата реплика изведнъж се чувствах като излизащ от мъгла (чуваш първо някакво неразбираемо бучене-техните езици и изведнъж чуваш ясни думи и долавяш смисъла на говоренето-английския). Та холандеца, който между другото беше от Амстердам и се оплакваше, че точно пред блока им построили "Амстердам Арена" и говореше за стадиона все едно са открили някакъв обикновен магазин пред тях, без да е въобще езиковед и обяснявайки ми не на родния си език (на английски, а разговора изисква много специфика) след десетки мои въпроси и като се замисляше и на някои места консултираше с белгиеца, за да е сигурен, че не бърка ми обясни следното за разговора между тях за лекотата на който въобще не се замисляха, а го приемаха като даденост. Ето ви безплатно инфо от хора и да научите малко за горната част на Белгия (Фландрия), които може и да бъркат и не мога да гарантирам за мнението им, но от отговорите им научих следното.
Флемиш както му викат (фламандски) и холандския са еднакви със следните разлики. Писмено не се различават (или ако има някои различия са крайно малко както при българския и "македонския" както викат на българския в Македония). Говоримо вече не е така. Има разлики при това очевидни, защото и двамата бяха на мнение, че въобще не говорят еднакво, но всичко си разбират. Аз не говоря единия език, че да мога да придобия точно впечатление, но понеже си говореха свободно и без никакви уточнения моето мнение е, че все едно говорят двама българи от два доста различни региона на страната (вземайки под внимание думите им, че доста се различават двата езика). Все едно шоп и варненец. Доста различни думи и произношения има и при двамата, а да не говорим, че и двамата не говорят оригиналния български език, но все пак не им е нужен преводач, все е български. Любопитен момент е (връщайки се в Белгия), че там холандския си е холандски, тоест еднакъв, което е нормално, но флемиша не е еднакъв
По техните думи само 10 км да мръднеш в северна Белгия и флемиша ставал различен. Всеки си го говорел както му падне. Втора любопитна подробност е, че въпреки сходството между двата езика и при дадености "еднакви писмено, но говоримо с малки различия, като при фламандците и помежду им има различия" е, че белгийците разбират по-добре холандците. Това е в отговор на мой въпрос "добре, доста близко сте като говорене, но има малки разлики, на кой обаче му е по-лесно като чува леко различния си събрат" при което те се замислиха цялостно, а не при тях двамата само. Оказва се, че белгийците им е по-лесно с холандец отколкото обратното. Слушайки цялото това стигнах до извода, че:
1. Нямам огромни познания за историята на Белгия и не споря дали трябва или не трябва да я има, но езиково тя е реално продължение на две държави и се намира между тях. Явно тази обща територия често сменяйки суверена си накрая се е превърнала в самостоятелна държава, но накратко валонците долу в Белгия говорят френски, а фламандците горе в Белгия холандски, съответно Белгия граничи на юг с Франция, а на север с Холандия. Навремето и Франция и Холандия са били големи сили наред с Англия, Испания и Португалия и територията на Белгия реално е част от двете, където са се омешили.
2. За валонците е ясно, че говорят френски, но за фламандците не знаех, че говорят холандски. Те не го наричат "дъч", а "флемиш" езика си (докато валонците си говорят "на френски"), но на практика флемиша е холандски само дето е някакъв силно изявен диалект. И в България като слушаш македонец, не непременно от Македония, а дори от югозападните части на България, ти звучи диалектно. Приблизително така звучи и фламандеца за холандците.
3. Силно наподобяват България и Македония и това им го разказах после като ние сме в ролята на холандците, а македонците на белгийците. Това е така защото (може и да бъркам), но все пак македонците по-добре ни разбират нас, отколкото ние тях. Повлияни леко от сръбския през последните десетилетия те имат приети чуждици и отделни думи нас ни объркват, докато те са запазили техните предишни знания за езика си (който е български) и по-малко непознати думи чуват от нас дори и вече да не ги използват (а вместо тях да използват сръбски вариации).
Та така с тези двамцата. Говориха си всеки на езиците без преводач и се разбираха
идеално. Бях учуден как така става това преди да им задам въпросите, но достигнах до извода, че флемиша си е просто холандски, без разлика писмено и с доловими разлики говоримо, които обаче въобще не пречат на разбирането.
Та онази английска статия, която не е случайна, а някъде из уикитата я намерих търсейки за други езици, но решавайки да погледна и прословутия македонския език беше в следния дух. Беше много смешна, защото като база приема македонския език за език и трябва някак си задължително да се разграничава от българския, щото все пак е отделен език
Та значи обясняват като за всеки друг език какъв е и що е и после започват да го обясняват за неговорещите що е то. Та македонския имал някаква "удивителна прилика" с българския (що ли не се учудвам, че бълграския удимително прилича на българския
), която излиза далеч извън приликите примерно между два англосаксонски езика или два романски, да речем испански и италиански, които са близки. Не! Нашите два езика почти съвпадали като лексика (думите), постройка на езика и всичките му там особености и структури. То така съвпада всичко, че ми идва въпроса "а кое е различното", щото то и езика който говорят в Австрия удивително съвпада с този в Германия само дето не са го нарекли "австрийски". Но не! Македонският си е македонски, на практика еднакъв с българския във всяко отношение, но иначе отделен език
ПП. Между другото в Белгия са ебати езиковедите и то прости белгийци (може и монтьор да е). Три официални езика (френски, холандски /фламандския/, немски който се говори в една много малка част в източна Белгия). Ако си фламандец (но не валонец), тоест половин Белгия говори и английски както скандинавците и станаха четири. И заговаряйки веднъж един простоват белгиец в Антверпен (фламандец) той, знаейки тези четири езика и изучавайки в училището разширено испански ме попита на кой език ми е най-удобно да говорим от петте. "Избери си, за мен не е проблем" каза той
(той стартира с 4, както аз с един/българския/, по подразбиране без специални усилия)
Сега друг въпрос е, че на практика не е точно така, щото доста белгийци не знаят и родните си езици (примерно фламандец да знае френски, да не говорим че почти цяла Белгия не знае немски въпреки че той е официален език в страната). Общото правило е, че южняците (валонците) са по-зле. Първо при старта са с един език по-малко (за тях английския е тотално чужд) и второ ако някой все пак си е направил труда да научи "езика на другата Белгия" или страничния немски, то това са фламандците при които е по-вероятно да знаят френски отколкото валонците да знаят холандски/флемиш. Напълно нормално е валонец да знае само един език (френски) при три официални езици в страната и четвърти който се говори по подразбиране от половин Белгия.
Друго смешно беше, че като чуваха, че съм от България ме питаха какви сме тук и какви езици говорим, свикнали с тяхната действителност, която за тях е нормална, но аз им обяснявах, че е така, защото цял живот са живели така, но извън Белгия по принцип по-нормално е различното, а именно да се говори един език в една страна и няма какво да се учудват на това. Конкретно за България им казвах, че сме хомогенно население (не като тях фламандци, валонци) и всички сме българи и говорим български. Не сме и като испанците да сме кастилци, каталунци, галисийци и баски (това езиково, не говоря за региони, примерно Андалусия). Някой би реплекирал, че и при нас има македонци, шопи, гагаузи и т.н., но не е така, защото в Испания не просто езиково имат различия, а и във възгледите и примерно каталунеца въобще не чувства Мадрид като "своята столица", докато тук София, дори и мразена е българската столица на нашата държава, а не както в Испания да се чувстваш в някакво обединение "с други" в една държава. В България сме само българи и говорим български. Разбира се като в други държави и при нас има малцинства (турско, роми, арменци), но те са точно такива, защото са сред нас, а не като в Белгия примерно половин България да е населявана от турци само, да се говори турски само и езика да е един от официалните в страната.
Жалко, че фабриката в Дахау не работи вече. 
Българи в България, но македонци в Македония 
само че тези в Америка са се заселили там преди 5 века, в Азия преди 2-3 хилядолетия, в Африка са праотците на македонците от зората на човечеството, а в добрата стара Европа са се разселили всички воини на Филим и Александър и са дали началото на съвременните европейски държави и народи 
