ПОЕЗИЯ - БУКВАЛНО, МОЛЯ

martin nestorov
Мнения: 226
Регистриран на: 17 мар 2005, 16:44

Re: ПОЕЗИЯ - БУКВАЛНО, МОЛЯ

Мнениеот martin nestorov » 08 мар 2010, 11:37

НА МАЙКА МИ
Христо Фотев

Мамо.
И аз ще се завърна, както винаги.
И както винаги, най-неочаквано
прозореца ти ще изпълня в тъмното.
Не ставай изненадано от стола си,
не падай във ръцете ми -
погледай ме
и позволи ми да сваля палтото си.
Да насека дърва и във нозете ти
да коленича — да запаля печката.
Над куфара ми се склони усмихнато.
Над дрехите ми, книгите ми - мислите.
И докосни ги - моля те - накарай ме
отново да обикна тежината им.
Не се страхувай — пристъпи в душата ми,
прозорците й избърши, пред някого
гостоприемно разтвори вратата й -
върни на огледалото й блясъка.
И изпълни и счупените съдове
със сребърната влага на очите си,
за да живея - за да нося винаги
във мислите си твоето присъствие.
Мамо,
не остарявай, моля те - и никога
не вярвай през деня на огледалото.
В очите ми се гледай непрекъснато.
Съпротивявай се срещу тъгата си.
За здравето си се бори отчаяно.
И защитавай, моля те, душата си
от бръчките, от пясъка на времето.
Не казвай, че е суета - понякога
си освежавай със червило устните...
И не умирай - заповядвам ти - до края.
До края съществувай във живота ми.
Явявай се в най-страшните ми сънища
със бялата си рокля - съзерцавай ме
от погледите на жените - тихите...
Да се обърна стреснато след някоя
и да те видя във дъжда -
в прозорците,
в балконите, в дърветата и в себе си.
Мамо.
Не ме изоставяй,
мамо.
Не харесвам хората, които пият ракия....без мен!

Потребителски аватар
rafaelis
Мнения: 5764
Регистриран на: 06 мар 2008, 19:22

Re: ПОЕЗИЯ - БУКВАЛНО, МОЛЯ

Мнениеот rafaelis » 29 апр 2010, 11:48

Монолог на спящата царкиня

Вече сто години те сънувам.
От кошмарите съм побеляла.
Вещицата хищно те целува.
Сякаш, че не спя, а съм умряла.
Ти — до нея — силен, ненаситен.
Седмото небе ти е подвластно.
Щеше да е страшно за очите
всичко туй — ако не бе прекрасно.
Гледах ви и знаех, че не мога
да достигна женския й блясък.
Прекалено плашена със Бога —
значи — зле възпитана във ласки.
И какво, че после ще те имам.
(Знаех, че накрая ще те пусне.)
Ще бълнуваш лятното й име.
В зимната постеля ще е пусто...
Мислих си го (и защо да крия) —
съмне ли — да ви направя луди.
Достраша ме да не ви убия.

И поисках да не се събудя.


Монолог на принца

Не можах от грях да се опазя.
Много бяха тези сто години.
А мъжът на вещицата казва,
че била тя спящата царкиня.
А жена ми — вещица. О, Боже!
Значи — той жена ми е прегръщал.
Значи е докосвал тази кожа.
Може да е било в тази къща.
А пък аз — с жена му. И умирах
от дъха на хала ожадняла.
Беше страшно — огнено красива.
Всичко друго, ама не заспала.
Двамата, измамени по мъжки,
май ще трябва тъжно да си кажем:
двете са били едно и също.

А пък ние — клонче от пейзажа.


Монолог на вещицата

Вечерта въобще не беше синя.
Нямаше цветя и пеперуди.
Аз замествах спящата царкиня
до деня, във който се събуди.
Принцът беше жаден да обича,
а пък тя — безпаметно заспала.
Тъй че се престорих на момиче.
Лесно е — с една магия бяла.
Черните магии ги забравих,
във мига, когато ме погледна.
Знаех — сто години ми остават.
Знаех, че ще бъда предпоследна.
Изведнъж ще ме разлюби, знаех.
И не бих могла да го опазя.
Можех да го удуша накрая,
но ми свърши всичката омраза.
Укротих се. Е, така да бъде!
Да отива и да я целува.

А сега принцесата ме съди,
че мъжът й нощем ме сънувал...

К. Кондова

Потребителски аватар
vill_1
Мнения: 17483
Регистриран на: 03 дек 2007, 13:39

Re: ПОЕЗИЯ - БУКВАЛНО, МОЛЯ

Мнениеот vill_1 » 29 апр 2010, 11:50

Монолог на вещицата

Вечерта въобще не беше синя.

...верно е :qipag: :qipag: :qipag:
Изображение

martin nestorov
Мнения: 226
Регистриран на: 17 мар 2005, 16:44

Re: ПОЕЗИЯ - БУКВАЛНО, МОЛЯ

Мнениеот martin nestorov » 29 апр 2010, 13:26

Върховна и с много готини трактовки :)

Показания на Кумчо Вълчо

Вината ми навярно е огромна,
но аз изпитвам гняв - а не вина.
За шапката ли питате? - не помня...
Щом казвате, червена е била...
Запомних й очите! Мили боже,
каква ти шапка, нейните очи
танцуваха по вълчата ми кожа.
А после много дълго се мълчи...
Продумахме, едва когато здрачът
узря във сламената й коса.
Тя беше нежна, да ми бе палача,
да бях умрял от нейната ръка!
Но не умрях. Строих си вълчи кули:
тя ще остане в моята гора,
лицето на луната ще затулим -
а след това ще ми роди деца...
И тъкмо бях пронизан от човечност,
когато стана да се облече.
Отиваше си! Чух я как изрече:
"Да знаеш, че си готино вълче!"
Настигнах я. Способен бях на всичко.
Дори на смърт, за да остане тук.
Изядох я, защото я обичах.
Не можех да я поделя със друг.
Не харесвам хората, които пият ракия....без мен!

G8
Модератор
Мнения: 15219
Регистриран на: 23 апр 2007, 17:06
Местоположение: София

Re: ПОЕЗИЯ - БУКВАЛНО, МОЛЯ

Мнениеот G8 » 29 апр 2010, 14:04

Последното... :qipaz:

martin nestorov
Мнения: 226
Регистриран на: 17 мар 2005, 16:44

Re: ПОЕЗИЯ - БУКВАЛНО, МОЛЯ

Мнениеот martin nestorov » 29 апр 2010, 14:14

Абе и гледните точки на участниците в царкинята са страхотни, има трилър там, стогодишен при това. :) Все Камелия Кондова е това, голямо писателско талантливо чудо...вище. :)

Пропуснах гледната точка на Червената шапчица :) което е несправедливо :)

Песен на червената шапчица

Пуста без теб гората.
Неми без тебе птичките.
Скучни са ми цветята.
Чак себе си не обичам.
От този ловец ми писна.
Не искам да ме спасява.
Имам си своя истина
за твоята вълча слава.
Не се уплаших от басните.
Такъв те искам - ужасен.
Ако заспя във храстите -
изяж ме, Вълчо! Изяж ме!
Не харесвам хората, които пият ракия....без мен!

Потребителски аватар
rafaelis
Мнения: 5764
Регистриран на: 06 мар 2008, 19:22

Re: ПОЕЗИЯ - БУКВАЛНО, МОЛЯ

Мнениеот rafaelis » 29 апр 2010, 16:43

Дамммм, сваляме всички обвинения от Вълка, да не е казвала "изяж ме". :qipag:

blazev1992
Мнения: 8544
Регистриран на: 10 авг 2007, 12:29

Re: ПОЕЗИЯ - БУКВАЛНО, МОЛЯ

Мнениеот blazev1992 » 10 сеп 2010, 12:25

КАНЕЛА 6
Само когато си тръгваш, правя опити за поезия. Само
тогава изпитвам естествена необходимост да се изразя,
да публикувам остатъците от организма си. Само тогава
мога да гравирам комплексите си сред тези редове. Да
прожектирам кинолентата от ирисите си. Това е разточителен,
полифоничен процес. Това е сърдечен мониторинг. Това е
интервенция върху всяка чиста клетка. Това е да гониш
трамвая в село Рударци. Това е да тананикаш Шопен в
магазин за колбаси. Това е няколко пъти "Смърт във
Венеция". Това е основен, пълен, завършен курс по тъга.

Отложих всичките си самоубийства заради теб. Изрязах
всичките си депресии. Остъргах сълзите си до тенекия.
Оставих кръвното си налягане да се рее сред вятъра,
надеждата, маковете. Аз - един, който уважава смъртта.
Цялостното й присъствие. Безцеремонно се взрях в миглите
ти. Изтъпях по миглите ти. Нашмърках се от миглите ти.
Облакътен върху миглите ти, започнах да превеждам света
през тях. Може би никога не съм те заслужавал. Може би
съм демоверсия на бъдещите ти планове. Може би съм
работен вариант на някой друг след мен.

Приех трептенето на миглите ти като конституция.
Диханието ти като доктрина. Това беше важно за мен. Като
първа необходимост. Като петия сезон. Като прозорец в стая.
Като бял лебед в лебедово езеро. Като естетика, на която мога
да остана верен. Като единствената възможност да покажа
среден пръст на света. Ексклузивна възможност да се усмихна.
Никога не съм се смял така. С пълно гърло. С всички зъби. Аз
един на последно раздаване. Аз - PR на аутизма и Цветаева.
Аз - дистрибутор на винилово щастие. Аз - юпи от 18. век...
За какво ти бях изобщо.

Много ме боли, когато си тръгваш. Това не е някаква
глезотия. Нито творческа сентенция. Нито аристократичен
модус... Това е болка. Отляво надясно, от сутрин до вечер, от
мрак до изгрев. Това е елен в панелка. Лилия във ваза. Луна в
чаша. Наясно съм, че само през поезията мога да кажа още
нещо за себе си. Да се захлупя тотално в арта. Да пропагандирам
сецесиона, хубавото, чучулигите... Позитивното в новите
поколения. Но това е болка. Много ме боли. Генезисно, пост,
суб ме боли. Това е армани на болката. Това е "Болка,
Болко-о, Болчице..." от А.Г.


Оттук нататък всеки ден ще те забравям. Това ще бъде дълъг
и метастазен процес. Това ще бъде до последния ми пирогов.
До последната ми диагноза. Това ще бъде неотменна част от
жизнените ми функции. Това ще бъде дълбоко в четката ми за
зъби. В лявото ми полукълбо. Във всичките ми бъбреци и
функции. Аз - който исках да бъда импресарио на миглите ти.
Аз - който направих всичките си творчески планове около
трептенето им. Аз, който ги разказвах пред сорбоните. Аз,
който затворих всички светове в очертанията ти...
Сега изобщо на кой свят съм...

Всъщност това не е опит за поезия. Нито литургия пред
общественото. Това е утопична възможност пак да се усмихна.
Да изтекат соковете ми от бакарди и от бира. Отново да се сбъдна
сред готиките, месечините, росата. Толкова обикновени неща.
Толкова сложни за мен. Това няма нищо общо с поезията.
Трептенето на миглите ти е поезията. Другото е секънд хенд,
търт хенд, другото е Томас Ман без "Смърт във Венеция",
U2 без Боно, есен без жълто. Трептенето на миглите ти е
началото и краят на поезията. То е избрано от Уитман
до днешните пишещи братя.

Потребителски аватар
maryan unfaitful
Мнения: 18995
Регистриран на: 18 юли 2006, 23:16
Местоположение: Out of Africa

Re: ПОЕЗИЯ - БУКВАЛНО, МОЛЯ

Мнениеот maryan unfaitful » 28 апр 2011, 04:57

Благодаря ти, приятелю, че ми пусна тази песен, много преди да гледам тъжния филм. И дано там, където си, няма безприютна тъга. :qipaz:

Пчелата върху цвят уханен поляга,
чаплата сива - в тръстиките,
а циганката след любимия бяга,
носи душа на скитница.

Следвай керванджийската звезда,
на запад, дето тръпнат платната
и очите гледат с безприютна тъга
как обагрят се с кръв небесата.

И двама по пътя, напук на съдбата,
без да питат, в ада ли, в рая ли
нека вървят, без срам и уплаха,
ако ще на земята до края.

Следвай керванджийската звезда,
на изток, на среща със зората,
дето тиха и нежна розовее вълна
и на изгрев приласкава пясъка.

Следвай керванджийската звезда
до ревящия южен океан,
дето буря свирепа като божа метла
ненужната пяна отвява!
Изображение

Потребителски аватар
dgeorgiew
Мнения: 4548
Регистриран на: 12 апр 2005, 14:15

Re: ПОЕЗИЯ - БУКВАЛНО, МОЛЯ

Мнениеот dgeorgiew » 05 авг 2011, 09:38

На една морава
в град Търнава
мучи говедо жално
опънато анално.

:qipag: :qipag:
ако не друго поне стимулираме народното творчество.
Изображение

Потребителски аватар
Al
Мнения: 8452
Регистриран на: 22 окт 2007, 14:54
Местоположение: Луксозенец

Re: ПОЕЗИЯ - БУКВАЛНО, МОЛЯ

Мнениеот Al » 08 авг 2011, 11:25

:qipag: :qipag: :qipag:

#-o
maryan unfaitful написа:А Рафа несъмнено щеше да е олимпийски герой в древността, може би дори щеше да влезе в древногръцките митове като полубог.

Изображение

Потребителски аватар
Бай Иван
Мнения: 2818
Регистриран на: 01 сеп 2005, 14:59
Местоположение: Варна
Контакти:

Re: ПОЕЗИЯ - БУКВАЛНО, МОЛЯ

Мнениеот Бай Иван » 29 фев 2012, 03:33

Брей, от 28.април никва поезия.
Онова там за говедото и аналното не го броя.

Айде малко хлебец за душиците болни. Приемам критики на ЛС. :D

ПРИБЛИЖИ СЕ
Чуваш ли,
в затвора на сърцето си,
когато ти говоря?
Аз познавам тежестта
на твоите сълзи.

Знам,
че просто се предпазваш
от всички мъки
и клопки, но премълчавайки
своята болка така се наказваш.

Пoзнавам
дългия списък
на преградите между нас
и зная как не сме себе си,
за да сме като останалите.

Но аз искам
по-различното място -
искам мястото на сходната душа
и присъствието,
което побира всичко.

Свали доспехите,
ела да съборим стените
камък по камък
и да стопим разстоянията,
които ни отдалечават.

Приближи се,
аз съм убежището,
в което ще направиш
спокойните стъпки
към щастливия си сън.

Ще споделя твоите рани,
ще разбера грешките
и объркванията ти,
но ако ми изговориш думите,
които казваш наум.

Искам
това по-различно място -
мястото на сродната ти душа
и присъствието,
което умее да идва на помощ.
Понякога не вярвам, че промяната е невъзможна.

Потребителски аватар
maryan unfaitful
Мнения: 18995
Регистриран на: 18 юли 2006, 23:16
Местоположение: Out of Africa

Re: ПОЕЗИЯ - БУКВАЛНО, МОЛЯ

Мнениеот maryan unfaitful » 01 мар 2012, 01:19

Леле! :qipay: :qipaz:
Изображение

blazev1992
Мнения: 8544
Регистриран на: 10 авг 2007, 12:29

Re: ПОЕЗИЯ - БУКВАЛНО, МОЛЯ

Мнениеот blazev1992 » 01 мар 2012, 10:14

Казуса написа:Май не съм го пускал тук, а ми е любимо:

ГАБРИЕЛ ГАРСИЯ МАРКЕС
(няколко дни преди да умре)


#-o #-o #-o Кaзусе, чудя се как си могъл да напишеш такава глупост.Човекът си е жив все още, не го пращай в гроба. #-o
Ето нещо на Рахнев. :qipbo: :qipbo:
Само когато не ме обичат, правя опити за поезия. Само
тогава мога да направя стрийптиз на вътрешностите си, да
източа автобиографията си от вените. Да се острижа нула
номер на „уудсток”. Да се загубя по „раковска”. Това е да
стоиш във всички кенефи на света и възторжено да повръщаш
ирисите си. Това е мажоритарно усещане за смъртта. Това
е пастет от пойни пеперуди. Това e лорка без сантяго.
Това е яка чалга в зала „България”.

Винаги съм знаел, че съм един субпроцес на тази вселена.
Винаги съм си давал сметка за това. Цял живот се препитавам
като кратък пътеводител на миглите ти. Като едно твое хоби
преди да заспиш. Като един нерегистриран сезон. Като гондола
в косите ти. Това нормално ли е. Вместо да съдя, изграждам,
облагородявам. Да се трудя без дъх, с потни длани в сферата
на общественото, материалното. Да усещам фрагментите,
кипежа на времето. Без забавяне.

Само самотата изпълва тялото ми с почести. Напълно определя
цялостното ми нетърпение към света . Олицетворява ме пред
света.Дава ми гледна точка за света. Облагородява жестовете ми.
Филтрира безотказно жизнените ми функции. Противопоставя ме
на банковата система, на просветната система. На всички шибани
системи. Може би това е поезията. Напълно противопоставен.
И само дъждът да разпределя по нататъшното ти стоене във
живота. Кап – кап. Кап…кап…

Давам си сметка, че съм напълно безсмислен. Давам си сметка,
че трябваше да бъда по учтив, по-внимателен с общественото. Да
не псувам като хамалин. Да не се напивам като гъз. Да не ходя на
стадиона в сектор „г”. Да не създавам излишно напрежение около
себе си. Все азбучни неща. Все невъзможни за мен. Може би за това
съм влюбен в пер лашез. А и там толкова дълго си говоря с онези.
Напивахме се с морисън дори. Развявах се със санд, с пиаф и
много други мили.

Какво правя тук изобщо. Разпределям облачното време. Закусвам
стръкчета трева. Следя метеорологията на сълзата ти ангажирано.
Прожектирам тоновете ти пред ценители. Понякога вярвам, че светът е
създаден за мен. После точно обратното. Сигурно за това правя опити
за поезия. Сигурно за това оставих на поезията да ме влачи, да ме тика
Защото не мога да си намеря място. Всички места отдавна са заети.
Всички столове са надписани. Всичко е номерирано прилежно…
С цветен флумастер.

Всъщност само чрез поезията мога безцеремонно да те измисля. Да се
втрия в пяната на раменете ти. През ирисите ти да търся всенародност.
Да бъда бел епок на всичките ти смисли. Това може би е най-логичната последователност на живота ми. Росата на всичко вътре в мен. Плейбек
на бъдещите ми нежни и хард революции. Това е пълна достоверност
относно моралните ми разбирания. Това е дигитална версия на всичко,
за което съм създаден. Това е съкровена възможност да издишам
по-бързо всичко тук.

Mike Bibby
Мнения: 10896
Регистриран на: 18 мар 2005, 15:15

Re: ПОЕЗИЯ - БУКВАЛНО, МОЛЯ

Мнениеот Mike Bibby » 02 мар 2012, 19:01

И пак тръгни

Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен и злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез.

Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани,
нов път си направи и пак тръгни.

Светът, когато мръкне пред очите ти
и притъмнее в тези две очи,
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.

Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си -
единствено така ще го решиш!

Дамян Дамянов


Върни се в “Разни”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 24 госта